Автор Тема: Отчаяна съм  (Прочетена 933 пъти)

delfina

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
    • Ел. поща
Отчаяна съм
« -: ноември 05, 2013, 02:52:31 pm »
Здравейте, отчаянието ме доведе в този сайт. Аз съм жена на 51г. , имах 4 годишна интернетна връзка с мъж, който беше в чужбина. Иначе си е от нашия град. Всяка година се връщаше за по 1 месец, беше много хубаво, бивахме през почти цялото време заедно. През останалото време всеки ден се чувахме по скайп, говорехме с часове, преминахме през доста трудности заедно, бяхме си морална подкрепа един на друг. Той беше решил да се върне завинаги в Бг, но трябваше да изкара едно лечение там, което продължи около година. И така тази година, през февруари, се върна и почти веднага се пренесе у дома и заживяхме заедно. Трябва да кажа, че никога не сме правили планове, усещаше се, говорили сме по принцип, че и двамата жадуваме да живеем нормален живот, но никога не сме говорили открито и не сме правили общи планове. Дори това, че заживяхме заедно, пак стана тихомълком, без да сме говорили. И така два характера на повече от 50 години, трябваше да започнат да се нагаждат един към друг. Да, но всеки ден всеки сам за себе си установяваше, че сме много различни. Не че през 4-те години не съм го разбрала, но си мислех, че ще можем с компромиси, с разговори, да преодолеем тези различия. Но се оказа, че той много лесно се сърди, затваря се в себе си, когато е сърдит демонстративно не яде от това, което съм готвила, мълчи. Зодия Скорпион е. В такива моменти съм се опитвала да започна разговор, за да изясним какво го тормози, но той смята, че в един разговор всеки си държи на своето и не можело да се стигне до нищо полезно. И така през седмица, през две, все  намираше за какво да се сърди. Отива в другата стая да спи, гледа си порното/тайно/ и пет пари не дава аз как се чувствам. По - скоро чувствах, че имам квартирант в къщата си, отколкото мъж, който толкова много ми обясняваше, че цял живот търсил жена като мен. Всичко трая около 5 месеца. Един ден, вбесена от поредната инфантилна сцена на сърдито дете, му казах да си събира багажа. По принцип съм спокойна и винаги с това правя впечатление, но този път не можах да се сдържа. През всичкото това време докато бяхме заедно, усещах, че този човек изважда от мен лошото, вместо с държанието си да проворика доброто в мен. Имам усещането, че понякога нарочно създава ситуация, за която знае, че ще ме провокира към лоша реакция. Юли месец се резделихме. Оттогава не мога да се оправя-не съм от хората, които вземат решение, отсичат и продължават напред. Аз много мисля, хиляди пъти се връщам назад, разсъждавам. Осъзнавам, че сме различни и че рано или късно тази раздяла щеше да се случи, но продължавам да мисля за него, така съм се вкопчила в него, че не мога да си обясня защо го правя. Мисля, че ме е страх от неизвестното бъдеще, страх ме е от самотата, давам си сметка, че нямам време тепърва да търся нов човек, да го опознавам и да преценявам дали е подходящ, а в същото време искам да съм с някого, не искам да съм сама. Толкова съм се отчаяла, че не мога да се позная. Надеждите, които имах пропаднаха, сгромолясаха се със страшна сила и сега не знам накъде. Само плача и се измъчвам. В работата си не мога да се концентрирам, не мога да мисля за нищо друго, освен за него. Видях го с друга жена и това съвсем ме довърши. Сякаш съм в някаква дъблока яма и не мога да изляза от там. Как да се справя?

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Отчаяна съм
« Отговор #1 -: ноември 06, 2013, 04:19:30 pm »
Здравейте delfina,
Връзката от разстояние е свързана с много повече напасване към партньора,защото човек може да се нагажда към момента, според потребностите на партньора. След това пак потъва в собствения си свят и няма пресечни конфликтни точки на реална база. Наред с това от разстояние се пази много повече комуникацията и много повече може да се премисля какво, кога и как да се каже и направи. В последствие реалното съжителство създава изпитна среда за толеранса, приемането и способността да допуснеш другия реално близко. Но по-големият проблем е начинът, по който възприемате себе си след тази връзка-сякаш нямате перспектива, възможности и сте почти обречена на самотност. на този принцип често човек си казва: "по добре малко, отколкото нищо!" и буквално се задоволява с минимализма във взаимоотношенията си. Това ви пречи да се отправите напред и да не приемате миналото като загуба. Ако имате възможност, използвайте безплатната си сесия, за да поговорите конструктивно със специалист, за да се променят алогичните ви нагласи и животът ви да придобие съвсем други цветове.