Различията между двата пола и подходите на родителите
Ако отидете в парка и наблюдавате само 15 минути как майките общуват с бебетата си, съвсем точно ще определите в коя количка има момиченце и в коя момченце (без дори да се влияете от цвета на количките и дрешките, а само от отношението на майките и на другите хора към обитателя на количката). Обикновено майките на момиченцата гукат много нежно, казват им колко са красиви, милички, сладки и добрички, а около количките на момченцата се чува „колко голям и силен си станал”, „как сериозно гледаш”, „същия си като баща ти”.... Но дали само това как ние родителите се държим към синовете и дъщерите си определя различията?
Освен социалната среда и отношението към децата ни, изследванията доказват, че хормоните и ориентацията на мозъчните връзки в голяма степен определят поведението и постъпките им. От живота в пещерите до днес телата и мозъците на мъжете и жените са еволюирали по съвсем различен начин. Било е необходимо, за да оцелее човешкия вид. В древността разпределението на ролите е ясно – жените стоят в пещерите и се грижат за децата, а мъжете ловуват и се грижат за прехраната. Заради тези си роли са придобили различни умения и способности.
Има и стереотипи, в които без да искаме влизаме. Например следните вярвания: „Момичето да е кротко, нежно и внимателно”, „Момчето не бива да плаче, да се оплаква, да мрънка, а да се справя смело без да се страхува”. Познато ви е, нали? Просто защото всеки от нас го е чувал от родителите си или от баба и дядо.
Още когато едно дете се роди, ако е момиченце го обличаме в розово, а ако е момче – в синьо. Даваме на момченцата да играят с коли и конструктори, а на момиченцата – с кукли и детски колички. Когато се удари на момчето му се казва „юнак без рана не може”, а момиченцето се гушка и утешава в прегръдките. Татковците ритат топка с момченцето, защото спорта е борба, конкуренция, победа, а с момиченцата се разхождат горди. Майките учат момиченцата да са мили, нежни, чувствителни, внимателни и толерантни и са горди със своите смели малки момчета.
Природата е заложила различия и ако приемем, че мъжкото и женското начало са двете поливини на едно цяло, тогава нещата си идват съвсем на мястото. Полезно е родителите да могат да отчетат различията между половете и да не сравяват децата си. Най-малко, за да не се притесняват когато забележат например, че три годишния им син не говори добре, а дъщерята на приятелката на същата възраст разполага със запас от толкова много думи! Това знание ще помогне на родителите първо да не изпаднат в стрес от „изоставането” на детето си и на второ място да разберат как да подпомогне детето, без да се всява паника в цялото семейство. И не на последно място да се предпази от подхлъзване по наклонената плоскост на: „защото мъжете така не правят” и „защото жените не се държат по този начин”.
Ето някои от най-съществените разлики, които родителите е добре да отчетат при възпитанието на детето си:
Тепмовете на развитие. Редица изследвания потвърждават, че момиченцата се развиват малко по-бързо от момченцата. До петгодишна възраст момичета изпреварват момчетата с шест месеца в общото развитие.
Мозъчната ориентация. Едногодишните момиченца могат да различат снимки на хора от семейството и снимка на непознати, което момченцата не могат да правят все още на тази възраст. За сметка на това момченцата могат много по-бързо да намерят изгубена играчка. Момичетата откликват на хора и лица, а мозъкът на момчетата откликва на предмети и размери. Дори при съвсем малките бебета се наблюдава това – вниманието на момиченцата се насочва към лицата и хората, а момченцата наблюдават по-продължително време движещи се предмети, играчки. Момчетата се ориентират по-бързо, момичатата са по-наблюдателни.
Сетивата. Петте сетива (зрение, слух, обоняние, вкус, осезание) при момиченцата са много по-добре развити и услужливи, отколкото при момченцата. Природата се е погрижила жената да е интуитивна и емоционална. В Клиниката, в която работя дни след раждането майките успешно могат първо да познаят, че плаче тяхното дете и на второ място да отгатнат само по това как бебето плаче, от какво има необходимост – дали от храна, дали от преобуване или от гушкане. Бебетата момиченца реагират почти два пъти повече на шум, отколкото бебетата момченца. Момиченцата са изключително чувствителни към докосванията.
Проговарянето. Момиченцата не само че проговарят по-рано, но и на три годинки вече имат почти два пъти по-богат речник от момченцата на същата възраст, а речта им е почти съвсем разбираема и смислена.
Потребности. Момичетата се стремят към приятелство и сътрудничество, момчетата — към власт и положение. Момчетата се състезават, момичетата си сътрудничат.
Начин на оценяване. За момчетата е много важно какво точно от техните действия е оценявано, а за момичетата е по-важно кой и как ги оценява.
Игрите. В играта най-лесно могат да се забележат някои разлики. Например, момчетата са много по-активни и подвижни. Техните игри са свързани с тичане, ритане на топка, докато момичетата могат да играят тихо и по-дълго време, особено когато влязат в ролята на „майка”. Момченцата строят високи и големи кули, а момиченцата си имат къщички за кукли, в които декорират, подреждат мебели и най-вече наблягат на фигурките и взаимодействието им.
В групата. В група от момиченца новото момиченце е прието бързо и за него е узнато всичко. Например момиченце на 5 години се запознава с други момиченца с три въпроса „искаш ли да играем, как се казваш, на колко години си”, а момченцето ще попита „искаш ли да се състезаваме” и спрямо постиженията това момченце заема мястото си в йерархията на момчешката група.
Играчките. Момиченцата ще гушнат, ще докоснат играчката, която получават, а момченцето ще я разгледа да види от къде се отваря и какво има вътре, как работи и след като я разглоби ще поиска друга. Момчетата се интересуват от предметите и техния начин на действие, момичетата — от околните и установяването на добри взаимоотношения с тях.
Разпределение на вниманието: Момичетата могат да правят няколко неща едновременно, момчетата – само едно.
Моделите и увереността: В мъжкият модел на поведение се цени силата, компетентността и постиженията. Ако едно момченце построи нещо със своя конструктор, то бива да бъде поощрено, наградено и да бъде отчетен успехът на „стената на славата”. Това определя в голяма степен самоувереността. В женският модел се цени любовта, красотата, отношенията с другите. Самочувствието се определя от това какво е качеството на взаимоотношенията. Две момичанца могат добре да си играят на кукли, но и бързо да разделят парцалките и куклите. Естествено след това лесно се спогаждат и отново общата игра ги събира. При момиченцата добре работи метода с личният пример.
Освен от безусловна любов, момиченцето се нуждае от разбиране, внимание, утвъждаване, а момченцето от приемане, доверие, признание, възхищение, насърчаване и одобрение. Всяко дете се нуждае от индивидуален подход. Общовалидни рецепти не съществуват. Избягвайте да сравнявате децата. Те са индивидуалности и най-вече личности, които имат нужда от уважение.
