Здравейте,от време на време изпадам е едно състояние,което аз определям като безнадежност и безмисленост,може би депресия,знам ли надявам се някой тук да ми светне лампичката за какво иде реч.
Разведена съм имам 2 деца,работя на 2 места и карам курс(който не ми допадна особено,остават още само 6 месеца да го приключа),имам си и приятел уж всичко е ок в живота ми(е като махнеш обичайните тревоги от сорта -парите не стигат),но май не е,от известно време ми се въртят в главата такива депресиращи мисли,като това,че живота е пълна безмислица,хората не са ми интересни,сякаш всички са ми ясни като бял ден-всеки дърпа чергата към него без да се интересува за другия(отвратила съм се от двуличие и т.н. човешки постъпки...)взе да ми се струва безмислено да работя(работя постоянно с хора и на 2-те места),да се срещам с хора,че дори и да живея..тези мисли ме плашат,страхувам се да не си причиня нещо,което ще донесе много болка на децата и близките ми,да не загубя контрол и да свърша някоя глупост,виждам,че така не живея пълноценно,нито за децата си,нито за себе си,държа се така,че да не ми личи и щом до сега никой не задава въпроси мисля,че добре го прикривам.Искам да се отърва от тъпите мисли и усещания,пробвах какво ли не-лекарства,йога,йога ниндра,малко психотерапия-тя беше отдавна,но ето ме пак в изходна позиция само дето до сега чак такива мисли не съм имала..
Какво е това?Състояние на мозъка?Преумора?(бях отпуска)Къде да търся причината?Как да се отърва от това?Искам пак да съм пълна с енергия и ентусиазъм с които да зареждам и децата и близките си
Моля за съвет
