Автор Тема: Когато сме на 16 и не ни се живее  (Прочетена 941 пъти)

Bly

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Когато сме на 16 и не ни се живее
« -: декември 15, 2012, 07:39:14 pm »
Здравейте!
Пише Ви една майка на двама тийнейджъри, момиче на 14 и момче на 16.В периода на пубертета виждам коренна промяна в децата си ,и най-лошото което е постоянно да слушам че нищо не се получава и не им се живее.Да ли това нещо е явление при всички деца или само при нас ? С баща им се разбираме чудесно и винаги сме гледали да дадем толко колкото можеме,работиме и двамата и не са лишавани .Като родители изискваме от тях ,но всичко става много трудно.Баткото спортува вече 10 години и е на път да се откаже от спорта защото няма желание да се справя с трудностите.Желание за училище никакво а учи в престижна гимназия,и приятели никакви ,просто  никакво желание за живот,а да не говориме за напредък в спорта или в училище.Постоянно мрънкане че е трудно,че някой е виновен за нещо и се той не може.,приятелите са такива или онакива и той неможе да дружи с тях.Като майка обяснявам,насърчавам ,понякога се карам ,наказвам и резултат никакъв,а вече се питам на мен ли ми има нещо ?В крайна сметка и аз съм минала през пубертета,но моята майка не е разбрала за това.Моля за съвет как да се справим,как да постъпваме и къде са ми грешките!
« Последна редакция: декември 15, 2012, 07:40:58 pm от Bly »

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Когато сме на 16 и не ни се живее
« Отговор #1 -: декември 18, 2012, 11:12:33 am »
Здравейте! Благодарим ви за доверието, което ни гласувате!
Възрастта, в която се намират и двете ви деца е доста деликатна и особена. Това е възраст, в която са важни връстниците и приятелите, обратната връзка от тях, любовните терзания също са на преден план. Всичко това подплатено с много крайни емоции и хормонален дисбаланс е огромно предизвикателство както за самите тинейджъри, така и за родителите. Наистина това, което се случва с децата ви се случва с много техни връсници. Ние сме все по-отчуждени, а децата са пренаситени от стимули -  телевизия, интернет, игри...., което не дава възможност на въображението им да се развие, да мечтаят и да искат да постигнат поставени цели. Хубаво е, че вашите деца спортуват, защото това поне е нещо, с което се запълва качествено времето. Добре би било да се потърси и открие качество или възможност на детето, която да се развие и върху която то да се фокусира. Вие сте направили това с насочването към спорт, което е много добре. В сайта влизат много тинейджъри с подобни проблеми и подобно усещане за живота. Работили сме и благотворително с тази възраствота група. Така че, бихте могла да дадете сайта на децата си, за да влязат и да разговарят абсолютно анонимно с психолог. Както разбира се и вие самата също бихте могла да се възползвате от безплатната си сесия и да поговорите по-задълбочено с терапевт. Ще имате възможност да коментирате конкретни ситуации и той ще ви даде конкретни насоки за справяне. Хубав ден!