Автор Тема: Шефът ми се "качи" на главата!  (Прочетена 3869 пъти)

svetinka

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Шефът ми се "качи" на главата!
« -: октомври 16, 2012, 10:41:49 am »
Здравейте, ситуацията в която съм изпаднала е следната: Фирмата, в която работя от 5 години е семеен бизнес. Преди време шефът ме измоли да започна при него, като ми обеща стартова заплата. Съгласих се и започнах. Като всеки нов служител се трудих усърдно и освен моите задачи, се впусках и в други начинания.. Като съответно в началото очаквах поздрав за добрата работа, а в последствие и паричен бонус. За съжаление, тези нормални според мен очаквания, се оказаха грешни. Явно не е това пътят към признанието. Продължих да работя, но вече шефът и семейството му, научили че аз се раздавам и умея неща, странични от професията ми, се възползваха най-безцеремонно, а аз за доброто на фирмата и на "колектива" помагах. Колективът е в кавички, понеже се състои от мен и бизнес семейството. (Във фирмата има и други работници, но те не се сближават, и много правилно правят. )Фирмата и позицията ми е такава, че няма на къде да ме повишават в длъжност, единствено добро и очаквано за мен е актуализация на заплатата ми. Не само, че не получих актуализация, а и преди година започна забавянето на изплащането й.
С годините мисля сме си създали приятелски отношения,(и затова изчаквах с разбиране - икономическа криза и т.н.) но когато заговоря за заплатата ми, не за актуализация, а за редовното й изплащане, отношенията ни се обострят?! И в един момент си задавам въпроса - това приятелство ли е? Коректно отношение ли е между работодател и служител?!
Основната идея на това да полагам труд е да получавам възнаграждение, за да задоволявам потребностите си. Да не говоря че е супер унизително да ходиш и да искаш пари, които си изработил преди месеци! Ако не си върша навреме работата, подлежи на глоби и санкции от държавата. Не съм си позволявала некоректно отношение!
Това забавяне на заплатата е индивидуално към мен (всички останали получават редовно възнагражденията си), като мисля че основната причина е че не съм обременена с изплащане на кредити, нямам деца (това е дискриминация!), но имам семейство и семеен бюджет! Разсъждавам и се опитвам да разбера действията на работодателя си, но не успявам. В същото време съм присъствала на разговор на бизнес семейството, в който коментират как в други фирми не плащат на работниците си и е нормално, че те напускат. Ако кажа всичко това, което споделям с вас, "приятелските" ни отношения градени с години, (май само от моя страна) ще рухнат. А на продължителното ми "разбиране" на ситуацията за световната икономическа криза  :) се отвръща с "търсене под вола на теле" спрямо работата ми.

Съответно тези проблеми на работното място ме изяждат отвътре, затварям се в себе си, държа се кофти с моето семейство, имам нервни изблици, с други думи смачкаха ми самочувствието.... Имам и други житейски нерешени проблеми, но като не разполагам с финансовите средства, които съм заработила за съществуването си, (не успявам да поддържам нормалния си жизнен стандарт) напълно губя душевното си равновесие.
Какво да правя, как да продължа, ще съм благодарна ако някой се отзове със съвет. 

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Шефът ми се "качи" на главата!
« Отговор #1 -: октомври 17, 2012, 11:32:43 am »
Здравейте svetinka!
Благодарим ви за доверието към форума!
Сама сте усетила, че за да стигнете до настоящият момент, е имало градация. Вие сте давала толеранс, а те са влизали безпрепятствено през отворената врата. На практика е твърде трудно едновременно да се поддържат приятелски взаимоотношения, да има йерархия и чисто работни взаимоотношения.  Още повече, че както пишете, те са семейство, което ще рече, че работят като сплотена единица в идеите и финансовите решения.
Ние си имаме много хубава поговорка именно за толеранса: "Пускаш го под одъра, а то се качва отгоре." На фона на тези събития имате няколко варианта-да се фокусирате върху конкретната работа без излишни задачи и да търсите системно средствата си, което ще преустанови приятелските ви взаимоотношения, но пък ще спре размиването на права и задължения и от страна на шефовете. Този вариант е свързан с напрежение, но и с опит, който след това можете да прехвърлите в други ситуации. Въпросът е до колко вие самата се чувствате неуверена и до колко се страхувате да не изгубите точно този тип взаимоотношения? Същевременно, търсенето на друга работа също е опция, за която би следвало да се замислите. Не на последно място вероятно има и други подробности и различен тип взаимоотношения с всеки един от шефовете, на базата на което бихте могла да опитате нови стратегии. Факт е, че човек би следвало рационално да се замисли колко ресурсуи може да вложи в дадена задача, работа, проект, без това да го изчерпва до краен предел. Можете да поговорите с психолог в безплатната ви сесия. Разчитайте на нашата подкрепа!