Автор Тема: Проблем с намирането и задържането на работа  (Прочетена 1307 пъти)

skarif

  • Member
  • *
  • Публикации: 11
    • Профил
    • Ел. поща
Здравейте!
Мога да предположа какъв би бил отговорът, но се възползвам от възможността, която сайтът предлага, да споделя, както виждам и от другите публикувани теми, сходен с този на други хора проблем.
По образование съм учител, но от почти десет години ми е много трудно да намеря постоянна работа. От малък град съм и така типичните за България връзки са основното средство за намирането на такава. През това време успях да поработя тук-там, като и често попадах на некоректни работодатели, които сключват граждански договори, когато срокът за заместване е кратък. Търсеха ме само за заместване, а когато се откриеше редовно място, назначаваха свой човек. Самата аз съм постъпвала на работа с помощта на т.нар. връзки, но това по никой начин не се оказа решаващо. Даже ме караше да се чувствам некомфортно и длъжна да отговоря на очакванията. Всичко това, както и проблемите с днешните деца, като се има предвид, че една голяма част от тях са с ромски произход, понижи допълнително и без това ниската ми самооценка.
Опитвах се да сменя професията, но не успях да се задържа. Няколко дни ми бяха достатъчни, за да преценя обстановката и да ме накарат да си тръгна. На последната позиция, различна от учителска, останах 3 месеца, след което ме освободиха по особено груб и нецивилизован начин.
Обезкуражена и демотивирана съм. Зная, че на никого не е лесно, но се питам защо веднъж не се почувствах на мястото си. Липсва ми гъвкавост и приспособимост. Не съм от тези, които умеят да се нагаждат, да угодничат. Не умея да правя подкупи и да се подмазвам. Затова и смятам, че не се справям с живота си и губя контрол над него. Имам чувството, че животът е несправедлив, а когато получа, макар и минимална възможност, не успявам да се докажа, да се утвърдя и да я задържа.
Смятам, че част от проблема се дължи на характера ми- преди няколко дни разбрах, че останалите ме възприемат като "вълк единак". В стремежа си да не се натрапвам и да не натежава присъствието ми, вероятно съм отишла в другата крайност. Особено ме тревожи фактът, че вече съм на 34г. и е късно да се променям. Болезнено е чувството да не те приемат, да те изместват от мястото ти, както на два пъти ми се случи- и то на места, на които вече бях посвикнала. Манталитетът на хората в града ни е такъв- всички се познаваме, но всеки е повече от останалите.
Всичко това ме доведе до състояние на пълно примирение и убеждение, че другите заслужават, а аз не. Днес сама напуснах работното си място, на което се задържах само една седмица, защото не почувствах подкрепа, опора, каквито ми бяха обещани в началото, и неувереността и чувството, че губя почва под краката си, се засилиха. На думи всички ми обещаваха подкрепа и помощ, но реално не получих такава. Обвиниха ме, както и друг път се е случвало, че не задавам въпроси, което не е вярно. Въпросите ми по отношение на конкретната работа биват отклонявани с фрази от типа, че е рано, да не бързам с това, за да не допусна грешка и т.н. На практика се получава така, че ме оставят просто да се адаптирам, а у мен остава чувството, че бездействам и това бездействие ме изолира, а не ме приобщава, както се очаква.
Знам, че дълбоко в себе си желая да бъда учител, но се чувствам изхабена от неудачни опити. Смятам, че тази работа не е за мен. Като изключим проблемите с оценките, за които се упражнява натиск от страна на директори, и тези с дисциплината на учениците, може да се каже, че като цяло образователната система е нежелано място за работа на млади хора. Просто отказват да ни приемат и приобщят.
Не зная дали търся съвет или просто исках да споделя с някого. Отчаяна съм. Липсва ми мотивация. Не зная какъв път да поема... И въпреки обективното, изпитвам чувство за вина, че не успявам да направя живота си, който напредва, а аз съм доникъде още...

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Проблем с намирането и задържането на работа
« Отговор #1 -: септември 26, 2012, 01:41:19 pm »
Здравейте skarif!
 Благодарим ви за доверието към форума.
От една страна работната реализация е твърде важна за стабилността на личността. От друга страна, когато залагаме твърде много там, губим другата част от себе си, която можем да почувстваме стабилна и в личните взаимоотношения. На практика твърде често са необходими корекции в поведението ни, за да подпомогнем адаптацията си и да намерим нови реакции в хората към нас, да съумеем да се научим да моделираме в известна степен средата. И не на последно място да намерим това, в което се чувстваме комфортно и способни. Всичко това е процес и понякога заставаме на едно място, заради едни и същи реакции. Естествено, всичко това е хипотетично заложено. Ако желаете можете да използвате безплатната си сесия тук и да поговорите със специалист.

skarif

  • Member
  • *
  • Публикации: 11
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Проблем с намирането и задържането на работа
« Отговор #2 -: септември 26, 2012, 08:28:46 pm »
Благодаря сърдечно за отговора. Именно в това е трудността- адаптацията и промяната на отношението на другите към мен и на  начина, по който ме възприемат. Нямам чувството, че ме вземат насериозно и като човек, който умее и ще се справи.
Надявам се да събера смелост и да се престраша да ползвам правото си на безплатна сесия.
Благодаря Ви, че предоставяте подобна възможност, защото е изключително трудно да се намери някой, който да влезе в обувките ни и да погледне с нашите очи.

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: Проблем с намирането и задържането на работа
« Отговор #3 -: септември 26, 2012, 11:35:07 pm »
Здравей, и аз съм в подобна позиция, в смисъл, че се чувствам по същия начин. И аз търся отговори на някои въпроси за себе си, но и аз доникъде не съм стигнала :(
На този етап не знам какво да те посъветвам, защото по-скоро и аз търся съвет. Но те подкрепям. Всъщност много по-важно от чуждата преценка е твоята собствена. Мнението на другите за теб трябва да ти помага да се огледаш, а не да бъде определящо за теб. За съжаление, както е и при мен, ми се струва, че твоето самооценка не е висока. И може би там е проблемът, а не толкова, че другите не те възприемат.
Пожелавам ти повече увереност в себе си и повече самочувствие!  :D

skarif

  • Member
  • *
  • Публикации: 11
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Проблем с намирането и задържането на работа
« Отговор #4 -: септември 27, 2012, 01:52:23 pm »
Елизабет, права си за ниската ми самооценка. Увереността и вярата в собствените сили идват, когато човек успява в нещо. Аз знам, че мога. И мога да посоча, макар и незначителни и несъизмерими с мнението на останалите, постигнати от мен успехи. Но в цялото нещо има някаква нетрайност. Потребна е постоянна успеваемост, така да се каже. Другите се утвърждават непрекъснато. А при мен е...инцидентно. Мога да направя нещо блестящо и перфектно, след което, ако не продължа по същия начин, губя мотивация. Изгарям. И ми трябва време, за да набера височина, ако мога така да се изразя. А ако не успея, когато имам височина, също се демотивирам. Може би искам работата ми да е хоби. Но виждам, че не е и не може да бъде. Трябва да разделя нещата. Затова ми е потребна работа, с която просто да изкарвам пари, за да мога да живея, а не да очаквам да ме обогатява. О, Боже, какво ти обогатяване при днешните деца?!
Въпросът още е и в несигурността и липсата на опора във външния свят. Той непрекъснато се променя- много е динамичен, а аз не мога да отговоря със същата скорост. А и вече съм на години, на които имам своя собствена.
Може би се ориентирах погрешно. Може би имах малшанс. Но по-скоро мисля, че причината е в некоректността на хората. Ако постъпваш етично и както е правилно, винаги губиш. Печелиш, разбира се, но в един друг недостижим неземен свят, който кой знае дали съществува.
Благодаря за подкрепата и разбирането.