Автор Тема: Как да приемем родителствтото?  (Прочетена 3278 пъти)

murdraal

  • Member
  • *
  • Публикации: 5
    • Профил
    • Ел. поща
Как да приемем родителствтото?
« -: юни 28, 2012, 05:44:53 pm »
Никога не съм мечтала да имам дете! Никога не съм искала да имам дете! Дори си спомням, че изкрещях на баща ми, че няма да имам деца, защото не искам да изпитват вината, която изпитвам аз, че родителите ми са нещастни. Аз ги определям като нещастни, въпреки че те самите не си признават и никога няма да кажат, че са станали нещастни, защото са имали деца.
Явно това е основата, основната причина, проблема в мен, който не ми позволява все още да приема факта, че имам дете. Не мога да му се отдам изцяло, защото смятам в себе си, че това / не точно самото дете /  ще ме направи нещастна. И то, ме прави нещастна, щом стигнах до тук. Но дали е това, или просто има хора, които не ставаме за родители? Не, аз не казвам, че не ставам за родител, казвам, че това ми тежи! Прекалено много мисля, как ще я възпитам - дали няма да стане като мен тъжна, неориентирана, не знаеща какво иска от живота и най-важното без воля да постигне това което иска. Просто оставаща се на течението на живота, наблюдаваща го, не действаща, безволева. И постоянно питаща се това ли съм аз, или това е състояние в което съм изпаднала сега? Всяка хрема, която прекарва е изпитание на нервите ми. Всеки зъб, който изкарва е изпитание. Добре, ако това сега е изпитание, какво ще правя после, когато дойдат истинските изпитания. Не мога да се отпусна нито за миг - вече не слушам музика, не пея и не танцувам, не чета книги, не се срещам с приятели, не гледам филми в нета, не ходя на аеробика, не ходя на екскурзии, не ходя на почивки, не изпитвам удоволствие от секса /дори не го желая /. Е, това ли е да имаш дете? Това ли е да направиш най-важното нещо в живота си? А майка ми ми казва, е какво толкова, стегни се и се опитай да оправиш нещата. Сякаш не е тя тази, която е надебеляла след раждането на две деца, не са те с баща ми хората, които не съм виждала да се радват един на друг, не са те които постоянно са се карали за пари, за кой какво казал и направил. Защо тя не се е стегнала? Или всички просто трябва да се предадем и просто да си живуркаме без мечти и илюзии, без много много чувства, незабележимо, тихо и кротко. Да се отдадем на децата си и да загърбим живота си, любовта си, щастието си, свободата си. Аз това съм научила от тях. Така е правилно. Така трябва. И за жалост, това правя аз сега - но то не ме прави щастлива. 

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: Как да приемем родителствтото?
« Отговор #1 -: юни 28, 2012, 09:05:39 pm »
murdraal, това е най-тъжният пост, който съм чела, откакто съм в този форум.  :'( Докато четях, на всяко твое изречение изникваха куп мисли, които да споделя. В изказването ти виждам и много други проблеми, освен основния, за който пишеш. Може би не осъзнаваш, но освен това, че ти е трудно да бъдеш родител, споделяш за вина към твоите родители, споделяш, че те са били нещастни, споделяш, че и самата ти сега си нещастна.

Аз съм майка на 10 месечно момиченце. И тя е най-голямата ми радост и гордост. Може да звучи много банално и тривиално и много напудрено дори, но е така. За мен децата винаги са носели радост, умиление, винаги са ми повдигали настроението. Би трябвало за всеки да е така или поне за всеки родител.

На първо място смятам, че трябва да се разграничиш от родителите си. Какви родители са били те си се отнася за тях. Вярно, ти си видяла и заучила много от тяхното поведение, от отношението им към децата, от начинът им на справяне с проблемите. Няма как да бъде иначе. Всеки прихваща много от родителите си. Но това все пак не означава, че ако те са били нещастни, задължително и ти ще бъдеш нещастна.

И всъщност съвсем друга тема е дали те наистина са били действително нещастни или само изнервени, или просто животът им е бил по-труден. Съвсем друга тема е и дали точно техните деца (ти) сте били причина за тяхното нещастие. Не бива да чувстваш вина за това. Все пак не детето избира да се роди, преди това двама души са взели отговорно решение да създадат един живот, да имат дете, да го отгледат, да го възпитат, да изградят навици, добро възпитание, да изградят личност. Ако по някакъв начин твоите родители ти натрапват вина за своето нещастие, мога само да отбележа, че това е крайно нередно, неправилно, че тези обвинения са една манипулация, изкуствено натрапване на вина. От друга страна не е редно и ти сега да обвиняваш тях за твоите проблеми като родител. Те може и вероятно са повлияли върху това какъв родител си в момента, но отговорността и силата да се промениш е изцяло в твоите ръце. Още по-грешно е да създаваш вина и у твоето дете, още повече, че ти знаеш колко болезнено е било това при теб.

Ако искаш да промениш нещата, първо трябва да простиш на себе си за грешките си до момента, да простиш на твоите родители за техните грешки и да приемеш, че сега всичко зависи от теб! Каквото било дотук - било, важното е след 5, след 10 години да не е пак същото!

Желая ти една щастлива вечер с твоето семейство!  :D

murdraal

  • Member
  • *
  • Публикации: 5
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Как да приемем родителствтото?
« Отговор #2 -: юни 29, 2012, 01:29:50 pm »
Благодаря, че някой ми отговори на монолога.
Опитвам се да си кажа, точно това, което и Вие ми казвате. Каквото било, било и сега аз трябва да се стегна, да се взема в ръце и да изградя моето семейство. Обаче, това много ми тежи. Значи, ако трябва да бъде така, както си мисля, че трябва /т.е. както ми е втълпено от майка ми - чрез поведението й / аз трябва непрекъснато да чистя в къщи, да пера, да подреждам, да готвя, да гледам дали всичко е наред с дрехите, мебелите, мъжа и детето ми / Трябва да ходя на работа. Аз си представям живота си като чистачка, перачка, гладачка, счетоводител, майка, бавачка и на мъж и на дете. И трябва да имам сили да се радвам, да имам време да се развивам, да си почивам. Ами не го виждам много, как ще стане! Аз съм по-мързелива от майка ми, явно е!
Добре, стига съм се самосъжалявала все пак! Ще направя каквото мога все пак!

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Как да приемем родителствтото?
« Отговор #3 -: юни 29, 2012, 02:15:29 pm »
Скъпа murdraal, това, което „трябва” да направите като начало е да почистите от вината съзнанието си, да изперете спомените, напоени отново с вина, да подредите в душата си тук и сега, за да можете да сготвите в бъдеще хубава гозба, която да ви направи по-щастлива  :) Едва ли някой ще пострада от разхвърляна къща и малко повече насъбрало се пране. Но вие и хората около вас имате потребност да се чувствате добре. Погрижете се за себе си на първо място, защото тъжна, нещастна  и обвиняваща се майка не сте пълноценна за себе си и за хората, на които държите и обичате. Знаете, че децата са като гъбки – попиват това, което виждат без да могат да отсеят и независимо дали искат или не. За това, грижейки се за себе си, ще дадете възможност и на детето си да попие повече положителни емоции, отколкото отрицателни. Въпреки очакванията, които имат към вас най-близките ви хора,  преди всичко вие сте личност със собствени потребности, желания и мечти, които търсят удовлетворение и след това жена, съпруга, майка, приятелка, дъщеря, професионалист... Наистина много роли, но и със сигурност имате ресурс да се справите с всички тях. Разчитайте на нашата подкрепа!

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: Как да приемем родителствтото?
« Отговор #4 -: юни 29, 2012, 04:22:53 pm »
Цитат
Значи, ако трябва да бъде така, както си мисля, че трябва /т.е. както ми е втълпено от майка ми - чрез поведението й /

Всъщност не, не трябва да бъде така!

murdraal,
Трябва да бъде така, както ти и твоят съпруг желаете да бъде! Вие сте едно ново семейство, вие определяте правилата, вие определяте кога ще вечеряте, кога ще си лягат децата, дали може да се ядат пуканки преди вечеря, дали трябва да има покривка на масата, дали да се гладят чаршафите и пр. и пр.

Направете го така, както вие искате да бъде, а не така, както някой друг ви убеждава, че трябва да бъде!



Gita

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Как да приемем родителствтото?
« Отговор #5 -: юни 29, 2012, 06:55:24 pm »
Дори си спомням, че изкрещях на баща ми, че няма да имам деца, защото не искам да изпитват вината, която изпитвам аз, че родителите ми са нещастни. Аз ги определям като нещастни, въпреки че те самите не си признават и никога няма да кажат, че са станали нещастни, защото са имали деца.
Явно това е основата, основната причина, проблема в мен, който не ми позволява все още да приема факта, че имам дете...

murdraal,  мислех си,... изпиваш вина, че родителите ти са нещастни заради тебе или по-скоро обвиняваш родителите си (възпитанието им), че ти в момента си нещастна? Детенце те кара да се чувстваш зле или се страхуваш, че след време то ще се чувства зле заради тебе? Измъчва те миналото (отношенията с родителите) или се притесняваш за бъдещето (на детенце)? Или просто В МОМЕНТА не се чувстваш добре - уморена от грижите и от липсата на социален живот?
Не си споменала, на каква възраст е детенцето и на каква възраст си ти... Ако не ти харесват методите на възпитание на родителите ти, кой е казал, че ти трябва да прилагаш същите? И защо трябва да водиш живот като техния?...

murdraal

  • Member
  • *
  • Публикации: 5
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Как да приемем родителствтото?
« Отговор #6 -: юни 30, 2012, 02:19:22 pm »
Gita, родителството започна да ме тревожи, когато ми дойде цикъла към 9-тия месец на детето /сега е на 1 година и половина - а аз съм на 33 почти /. Преди това не бяха, като че ли, толкова явни кризите ми от няколко дни в месеца. От тогава и спрях да кърмя, напълнях с още 3-4 кг / аз съм висока 175 и тежа 68 кг сега, а иначе бях 60-62 кг / и детето започна не само да си лежи и да спи. Отговорността се увеличи, и се увеличава с всеки изминъл ден.
Да кажа само, че днес съм по-спокойна /цикълът ми дойде и лошавите дни отминаха отново/ и въпреки, че мислите гравитират в мозъка ми, не могат да ме разтроят толкова, че да кажа - НЕ СЪМ ИСКАЛА ДЕТЕ! или ЖИВОТА МИ СВЪРШИ! /което често правя, когато съм в криза /.
Когато изпадна в криза всичко ме връхлита, всички възможни чувства. Едновремнно изпитвам вина, че са нещастни и ги виня че съм нещастна, че не съм друг човек, човек който да се справя с трудностите, който да има живец /както казва майка ми - "Ти нямаш живец"/. След това ме е страх, че детето ми ще стане като мен - недоволно от себе си. Притеснявам се за бъдещето на детето си. Дали моите действия, възпитание ще го насочат в правилната посока.
Иначе родителите ми са страшно добри хора, никога не са ни били със сестра ми, никога не си спомням да са ни крещяли за нещо. Винаги с доброто. Помагали са ни винаги и още помагат много. Годините на прехода към демокрация са си оказали влияние може би и на възпитанието им. Хората се отчуждиха, приятелствата се отдалечиха, "НЕ ВЯрвай на никой", "Ако те е страх от мечка, не ходи в гората". В къщи беше доста тягостно вечерите - говори се за прехрана, за неясно бъдеще, за това как ще се справим, колко много те правят за нас и още много неща в този сорт, от които става ясно че те са несигурни, липсва им самочувствие, увереност.
Просто, техният модел на поведение /най-вече на баща ми//защото майка ми е пълен перфекционист, за който чистотата, семейството и работата са всичко - без излишни драми/ ми се е насадил. Баща ми - "Ама какво ще правим, Ех пък този как ме излъга, Ех пък оня как краде, пък аз само го гледах без да реагирам" " Той сега ще ме прецака".  Или към нас " Защо направи това, сега ще дойде баща му да се разправя с мен и аз какво да му кажа". И все от този сорт. И когато и той е в депресия, си се затваря в себе си и не говори с никой, или започва да блъска предмети / както правя и аз/. Това ми е начина да се справя със ситуацията в момента, но нямам сили да се справя кардинално с нещата.
ЧОВЕК ДАЛИ МОЖЕ ДА СЕ ПРОМЕНИ КОРЕННО! Защото аз искам! Чудя се, ако хода на психоаналитик, един ден дали няма да има една друга Дияна - по-уверена в себе си, по-красива дори, по-жива. Много ми се иска да стане. Много ми се иска пак да се родя. И аз съм се родила вече, в лицето на моето дете /вече плача/ - защото ОТГОВОРНОСТТА ми е двойна. До преди все си мислех, че ще успея един ден да се отърся от всички вродени и насадени комплекси. Те не ми пречеха, чак толкова, защото съм си свикнала с тях. Но ето, новият ми живот започна - не бих искала нищо от тях да премине в него. Но как да стане това! НЕ, определено може би трябва да се срещам с психоаналитик.

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: Как да приемем родителствтото?
« Отговор #7 -: юни 30, 2012, 10:40:13 pm »
Привет murdraal,

Не се отчайвай!  :) Аз съм на 30 и имам дъщеря на 10 месеца. Понякога и аз изпадам в разни настроения, плаче ми се, притеснявам се за работата, която ще трябва да търся след като свърши майчинството и за куп други неща. Но на всичко се намира колая.  ;)

Щом имаш желание за промяна, рано или късно тя ще дойде. Имаш желание да работиш в тази насока, още по-добре. Не се травмирай допълнително. Не искай от себе си всичко да стане с магическа пръчка, защото просто няма как. Ако искаш твърде много от себе си, и то не стане достатъчно бързо, ще се разочароваш. Затова си постави дългосрочни цели. Животът е пред теб, време има достатъчно. Избери си нещо по-лесно, с което да започнеш промяната, когато се случи, тогава избери друго. Карай лека-полека!

Откакто станах майка, че то пък съвпадна и с навършването на 30 години - юбилей, и аз все по-често се засичам, че си правя равносметка, мисля за бъдещето, опитвам се да отърся от предразсъдъци, старая се да бъда и по-толерантна към родителите си. Е не става веднага. Но донякъде мога да кажа, че те разбирам. Пожелавам ти повече упоритост и много търпение. Търпение му е майката!  :)

Gita

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Как да приемем родителствтото?
« Отговор #8 -: юли 01, 2012, 01:37:04 am »
murdraal, изглежда наистина си отглеждаш следродилна депресия... ;)  Напиши термина в гугъл и вероятно ще излезе доста информация. Във форума на БГмама също има много теми за следродилната депресия... Вероятно психолог би могъл да даде известна помощ...

Относно конфликта с родителите ти - мисля че ще намалее значително в момента, в който социалния ти живот стане по-пълноценен. Често се случва така, и аз съм го изживявала - когато не сме доволни от себе си, започваме да дълбаем в отношенията си с родителите си и да търсим там "разковничето" на нашето недоволство... А като сме добре, изглежда нямаме никакви грижи с родителското тяло и ставаме много по-благородни и търпими...

murdraal

  • Member
  • *
  • Публикации: 5
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Как да приемем родителствтото?
« Отговор #9 -: юли 06, 2012, 12:47:34 am »
Здравейте!
Не знам дали е следродилна депресия, но определено е свързана с месечният ми цикъл. Чувствам се много по-добре когато не съм в цикъл. Приемам нещата с родителството по-спокойно, въпреки че понякога се изнервям, когато на опашката за банята и за масата съм винаги и само аз  :( >:( :)
Ето, сега не мисля много за това, какво съм изгубила, какво ми предстои, колко ще е трудно - просто правя, това което трябва за момента. И си казвам, че правя най-доброто на което съм способна сега. Надявам се, че ще променя някои неща в ежедневието си - и знам, че ще го направя /силно се надявам/. Доста книги съм изчела по психология. Не би трябвало да казвам - Искам и Надявам се, защото ще продължа да правя само това. Трябва да действам! Е, няма да крия, че често се провалям, дори и в най-малките предизвикателства към себе си. Като например да си изградя хранителен и физически режим. Преди го бях постигнала - сега...ми е доста трудно. Ето пак...а, дали някога ще е възможно?! :(

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: Как да приемем родителствтото?
« Отговор #10 -: юли 07, 2012, 10:24:36 pm »
Ще, ще, не се притеснявай! И аз издивявам по веднъж в месеца, ако се усетя предварително, вземам мерки.

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Как да приемем родителствтото?
« Отговор #11 -: юли 08, 2012, 04:07:14 pm »
murdaal,
Понякога при някои хора се получава така - заключват в себе си всички негативни мисли и чувства и се страхуват другите да не научат за тях. Защото е кофти да мислиш и чувстваш подобни работи. Но проблема е че трябва да се действа и мислите и чувствата ни водят към варианти за действие. И трябва да ги оставяме да се развиват по каналния им ред. Ако не се действа - ей така периодично избива предпазния клапан(ако има такъв). Понякога стават изцепки(ако предпазния клапан не е сработил).
Лошото е че задържайки прекалено в себе си човек започва да изопачава нещата и негативните мисли и чувства дифузират към други места, където има свободни пространства. Понякога се улавят в леко ръмжащия тон на говорене. Понякога се отприщват срещу нищо неподозиращи хора.
Т.е. действа се но не където трябва. И се създават порочни канали по които протичат тези събития. Битието ни притиска, напрежението в нас расте. Като мине една критична граница, започва да търси изход навън.
Най-често вината не е в нас дори. Понякога самото ежедневие е свръхнапрегнато. Понякога има пречки пред които сме изправени и които в дадения момент са непреодолими. От друга страна понякога така сме научени - да заключваме в себе си и да отлагаме.
Надявам се зад лаишките ми метафори около разни частни случаи, ще разбереш какво имам предвид. :)
Търси начини за действие, навреме.
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

murdraal

  • Member
  • *
  • Публикации: 5
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Как да приемем родителствтото?
« Отговор #12 -: юли 12, 2012, 10:32:02 pm »
Здравейте!
За жалост и явно не изпадам в лошо настроение само когато съм в цикъл. Този месец се забелязах. От нищо-то изплува чувството на обреченост да бъдеш помощен персонал - чистачка, миячка, гледачка, бавачка. Освен това трябва и да се съобразяваш с режим на друг /било то и твое дете/. Изпълни ме тъга по отминалите дни.
Оставихме малката на майка ми и ходихме на плаж с мъжа ми следобед от 14 до 18 часа и аз почти през цялото време говорех лоши неща. Избълвах куп негативни глупости - че не искам да се занимавам с друг, освен със себе си. През цялото време се опитвах да си спомня старото време /спокойствието/, мечтаех да се върне /егоистично и гадно от моя страна/. Представях си как се прибирам от плажа, взимам душ, вечерям и просто си сядам на дивана да гледам телевизия. В края на плажа дори се поуспокоих малко /поне спрях да мисля и взех да блуждая/. Като че искам да изчезна - така блуждая, все едно ме няма. После ми хареса /забравих за родителството/. Спомних си, че живота е хубав. Започнахме да правим планове за повече такива дни....Върнахме се...Припомних си набързо какво се очаква от мен сега.
Дали пък не съм прекалено мързелива?
Или по някаква причина съм си въобразила, че като имаш висше образование и си нещо повече от останалите хора? /родителите ми много се гордеят с това че са ни изучили/ Мислела съм си, че това ще рече да живееш различно и охолно!? Да, бе, да!
Или съм си мислела, че всичко се постига лесно в живота?!
Не знам - явно съм мислела нещо различно, от това, което е живота всъщност! Или прекалено филми съм гледала и съм си представяла, как и аз ще го имам това /филми без деца/?!
Не знам какъв ми е проблема. Не съм за съжаление - за сега всичко е както си е в истинския живот. Както и при много други хора. Здрави сме, мъжа ми ми помага много, родителите ми са добре, и те също помагат, че чак и прабабата и дядото също.  Защо просто не мога да го приема?

Дали когато тръгна на работа, ще е по-различно?! Само още повече отговорности. Но пък ще се срещам с повече хора. А като знам, че сега дори не ми се среща с хора...

Crimson Glory

  • Member
  • *
  • Публикации: 19
    • Профил
Re: Как да приемем родителствтото?
« Отговор #13 -: ноември 09, 2012, 07:15:55 pm »
murdraal, скъпа, трябва ти сериозна консултация, а не някакви форуми. Така като го гледам, това си е проблем. Та, даже, ние мъжете ставаме "други" като ни се роди дете (някои де).  Както си го е казал народа - някои стават за майки,други  - не, нищо че ви е биология и природа! Успех!