Автор Тема: А сега де!?  (Прочетена 4976 пъти)

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
А сега де!?
« -: април 26, 2012, 03:26:48 pm »
Сигурно сте чували онази съвременна философска дилема - какво ще се случи, ако залепим за гърба на една котка, филия намазана с масло и така я пуснем от високо?
Според един неписан закон, филията с масло пада винаги с намазаната страна  надолу, а според друг, котка никога не пада по гръб.  ;)

Та, предложението ми е да проверим, какво ще се случи и се случва в разнообразни житейски ситуации, чрез един експеримент - игра.
Идеята ми дойде от тук:

Веднъж чух един такъв ценен съвет към жените: "Ако съпругът ви се промени, започне да спортува, да се грижи за външния си вид, стане по-добър любовник - знайте че има друга."  :o
А сега де?!?

Ако само "другата" жена е способна да извади един мъж от мързеливото му ежедневие и е способна да го вкара в добра физическа форма, хм, това хич не говори добре за вас, мъже...  :o
А сега де?!?

Да проверим може ли да обърнем всяка ситуация наопъки поглеждайки я през очите на противоположния пол.
И в крайна сметка, ще излъжем ли котката да падне по гръб, ако и залепим намазана филия с масло. Или ще преодолее ли намазаната филия законите на Мърфи, благодарение на инстинктите на една котка.

Ето задавам една ситуация за начало:
Върви по тротоара мъж. На видима възраст леко над 40-те. Стига до място на тротоара където заради ремонт е оставена само една малка пътечка за преминаващите. Участък от няколко метра по който може да мине едновременно само един човек. Преди да стъпи на пътечката, нашия герой вижда, че от отсрещната страна тъкмо се кани да премине млада и красива жена. Изведнъж в него позвънява инстинкта му на джентълмен и той се отдръпва правейки път на дамата. А тя е наистина красива, но и доста млада. В момента в който двамата се изравняват един с друг, очарования поглед на нашия човек преминава в една широка усмивка. Обаче! Преминавайки без дори да се обърне към него жената процежда едно: "Простак!" и отминава с полюшваща се походка.
А сега де!


Формата на играта е свободен. Ако не успявате да се закачите към зададената - пробвайте с ваша ситуация.

« Последна редакция: април 26, 2012, 03:44:01 pm от hektor »
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Gita

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
    • Ел. поща
Re: А сега де!?
« Отговор #1 -: април 26, 2012, 10:01:09 pm »
Четейки историята на Хектор си спомних си една ситуация от преди повече от 12 години, когато заминах за чужбина и тепърва откривах страната, в която живея. Подгонена от носталгия стоях в компютърния център на университета и си чатих с приятел от България. Кихнах и някой в залата ми каза много ведро: "наздраве" :) Зарадвах се аз и разказах тутакси на събеседника си от България, че  "младежите тук са много възпитани". А отговорът беше: "А пък тук жените са много странни - ако кажа на някоя 'наздраве', ще ме наругае, нарече 'простак' и обвини в мръсни помисли..."  :)

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #2 -: април 26, 2012, 10:17:20 pm »
Четейки историята на Хектор си спомних си една ситуация от преди повече от 12 години, когато заминах за чужбина и тепърва откривах страната, в която живея. Подгонена от носталгия стоях в компютърния център на университета и си чатих с приятел от България. Кихнах и някой в залата ми каза много ведро: "наздраве" :) Зарадвах се аз и разказах тутакси на събеседника си от България, че  "младежите тук са много възпитани". А отговорът беше: "А пък тук жените са много странни - ако кажа на някоя 'наздраве', ще ме наругае, нарече 'простак' и обвини в мръсни помисли..."  :)

Е, стига дееее, не всички са така :) Сигурно има и такива де, но повечето ще кажат "Благодаря" :)

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #3 -: април 26, 2012, 11:59:24 pm »
Ето задавам една ситуация за начало:
Върви по тротоара мъж. На видима възраст леко над 40-те. Стига до място на тротоара където заради ремонт е оставена само една малка пътечка за преминаващите. Участък от няколко метра по който може да мине едновременно само един човек. Преди да стъпи на пътечката, нашия герой вижда, че от отсрещната страна тъкмо се кани да премине млада и красива жена. Изведнъж в него позвънява инстинкта му на джентълмен и той се отдръпва правейки път на дамата. А тя е наистина красива, но и доста млада. В момента в който двамата се изравняват един с друг, очарования поглед на нашия човек преминава в една широка усмивка. Обаче! Преминавайки без дори да се обърне към него жената процежда едно: "Простак!" и отминава с полюшваща се походка.
А сега де!

Хектор, признавам си, че отначало задачката ми се стори доста трудна, защото в първия момент си помислих, че аз никога не бих постъпила така. Няма оправдание за момиче, което нарича "Простак" някой мъж, който и прави път, пък дори и той да се хили насреща и тъпашки. Викам си - е няма две мнения - това ще да е било някоя "кифла" и си викам - край, претрепа се котката ;) Защото, както всеки, който чуе историята, ще си помисли, че момичето нарекло "простак" именно героят на твоята история. Но после.... Всяка история има поне 2 страни, а понякога и повече. Аз измислих цели 4 варианта да спася котето, но ще напиша само 2 ;)

Вариант 1:
Тя беше млада и много красива. Носеше  елегантна тъмна рокля до коляното, семпла, но същевременно подчертаваща стройната и фигура. Обувките на висок ток допълнително подчертаваха дългите и крака. Бе прибрала косата си в кок, а в лявата си ръка носеше скъпа дамска чанта. Отдалеч се забелязваше нейната класа и добро възпитание. Казваше се Анастасия,  но всички я наричаха Ана. Преди 3 години завърши МИО, като един семестър беше изкарала в чужбина на разменни начала. Владееше отлично английски и испански, и отчасти португалски. След като завърши почти веднага си намери скъпо платена работа като преводач в голяма търговска фирма.
Сега тя бързаше за работа и дори вече малко закъсняваше. За пореден път проклинаше на ум, че колата и вече цяла седмица е в ремонт и трябваше да идва пеша на работа. А ето и този проклет ремонт. Отново прекарват кабели за телефон или интернет или кой-знае  какво. И точно през деня ли трябва да го правят? Как се върви на висок ток по този разбит тротоар. „Защо не си взех такси, защо не си взех такси?!” А и тези проклети майстори, поне да работят вместо да се почесват по цял ден и да храчат в трапа. Толкова е отвратително!
„Фйю-фйююююююююю” изсвири след нея един от работниците.
Тя сви юмрук и си пое дълбоко въздух. Беше под достойнството й да обръща внимание на глупави подсвирквания, но вътрешно едвам се сдържаше. „Простак!” – презрително процеди през зъби тя, щом ги отмина, и отново забърза към лъскавата сграда на ъгъла, където работеше.


И за да е по-интересно, другата история - утре сутрин с кафето  ;)


hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #4 -: април 27, 2012, 06:45:46 am »
Той се казваше Бонд.
Джеймс Бонд.
И скапания му късмет го доведе в тази жалка балканска държавица. Шефката беше в отпуска и заместничката и, която веднъж бе имал неблагоразумието да вкара в леглото си, сега му отмъщаваше.
Прикритието му бе като бригадир на ремонтна бригада в БТК. Каквото и да значеше тази "блъди" абревиатура. Това не беше ли тукашна марка цигари. Спомените му от предишното пребиваване тук датираха от времето на Тодор Живков. Не биваше да се разсейва. Изплю се инстинктивно в трапа, но това беше по-скоро невротично за да се придържа към ролята на обикновен работник. Тук някъде трябвало да минава оптичен кабел към който трябва да монтират кутия предваща данни в Ми-6. Докато подвикваше разни псувни набързо заучени в самолета на път за насам, Бонд не спираше да сканира околната обстановка. един полицай си купуваше баничка отсреща. Някакъв циганин(Гита включвай се :) ) стоеше на отсрещната страна на кръстовището и Бонд вече беше сигурен че ги наблюдава. Хоп по-нататък друг добре облечен циганин с излъскани обувки имитация на Гучи(това си личеше дори от тук) правеше зрителен контакт с първия циганин и се оглеждаше нервно. "Аматьори :)" помисли си той.
Ооо!!! Коленете му се подкосиха. Зад гърба му се чуха дамски токчета. равномерния ритъм издаваше стегнати бедра. При това на което бяха направили тротоара току що, дамата трябва да беше наистина от класа за да може да върви така. Изведнъж в него едновременно позвъня инстинкта му на джентълмен и на шпионин Nо1 на кралицата. Надделя професионализма му. Не се обърна.
Дамата премина покрай него, в облак от евтин парфюм. В едната си ръка носеше чанта, която обясняваше сколиозата, която погледа му веднага долови под тънката рокля. За да не излиза от роля, подсвирна и се почеса по тила.
Момчетата от бригадата му се ухилиха и спряха да копаят за да изплакнат очи.
С изключение на един който усърдно копаеше.
Казваше се Кадир. Кадир Кадир. Кланът на неговата фамилия го беше изпратил на тайна мисия. Внедрен в структурите на БТК(сега Виваком) трябваше да проучи детайлно кабелната инфраструктура. По неговите скици, ударните групи изготвяха планове и набелязваха цели. Двама братовчеди го осигуряваха. Поддържаше зрителен контакт с единия. Бригадира му беше съмнителен...
« Последна редакция: април 27, 2012, 06:47:38 am от hektor »
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #5 -: април 27, 2012, 10:04:37 am »
Ееее, Хектор, много си вдигнал летвата :) Цяла нощ ли го мисли това??? Честно казано вместо да мисля как да се включа, предпочитам да прочета продължението от теб. Много добре! Супер ме заинтригува :)

Хектор, ти какво работиш?

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #6 -: април 27, 2012, 06:45:51 pm »
Не можах да се стърпя. Съжалявам че така отнесох нишката в измисления свят. Всъщност, да направя връзката с другата тема, историята е действителна. Разказваше я един познат преди време. Но не е изолиран случай. Един приятел пък разказваше как в автобуса един дядо станал да направи място на една хубава жена, а тя го наругала така все едно и пуснал ръка. Дядото се сащисал и почервенял от срам.
Та, това са действителни истории с неочакван край.
Като автор на темата въвеждам прецедент - не е нужно да търсим продължение на нишката. Може да пускаме един вид свободни краища и да ги оставяме да си висят.
Ще те разочаровам, но продължение не беше замислено. Написах го така както ми дойде тази сутрин преди да изляза. Но да оставим това.
Имам някакво обяснение защо някои жени реагират така. Просто етикета е част от система от защити. Но това не изключва аварийния вариант, директната защита - отхвърлянето. Както и много мъже използват користно именно вдъхващото доверие джентълменско поведение. И съответно някои жени са загубили доверие към този тип поведение и дори им светва сигналната ламба.

Какво да правиш - принципите не са това което бяха :)

PS: На въпроса какво работя ми е трудно да отговоря. От една страна винаги ми е трудно да отговарям какво точно работя. За работа говоря с много тесен кръг хора в моята област. От друга страна от една година насам нямам постоянна работа и върша разнородни неща. От трета страна въпроса е личен и не искам да споделям във форума.
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #7 -: април 28, 2012, 08:25:42 am »
Покрай картинката с бачкерите-зяпачи се сетих за една сходна ситуация, но на други географски ширини и съвсем наопъки обърната.
Преди време работих няколко години като корабен механик(като стана въпрос какво работя). Та бяхме с един кораб в едно пристанище в щатите, Савана се казва. Договорът който подписвахме беше за 6 месеца, през които едва ли се събираха и 6 дена да сме стъпвали на бряг. Често кораба заставаше само за часове на кея, по машината имаше работа и няма време да слезеш на брега. Ако успееш то е за часове. Добре че в някои пристанища уреждаха микробус, който идваше до кораба и ни водеше до града. Щото пристанищата, в много държави вече са изнесени далеч извън населените места.
Та този ден в Савана беше ден за излизане. Бяхме се качили в микробуса 10-12 човека. И чакахме още някого преди да тръгнем. зяпахме камионите които носеха товара за нашия кораб - дълга върволица из пристанището. Един камион, който тъкмо подхождаше към кораба се караше от шофьорка. Шофьорка на TIR. Как си я представяте? Някоя дебелана :) Неее беше една симпатична руса мацка. А сега де!? Никой не подсвирна, но погледите и ухилените ни брадясали физиономии са били красноречиви. И докато я обсъждахме, мацката ни забеляза и... ни се усмихна широко и ни помаха с високо вдигната ръка като ни извика: "Hi, gays!"
А сега де!?

Америкън уомън. :)
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #8 -: април 28, 2012, 06:31:04 pm »
По отношение на първата история си мислех най-различни неща. Хем тъй поглеждах на нещата, хем иначе.

Според мен има голямо значение как точно е погледнал мъжа, как е изглеждал и какво впечатление е направил. Защо изрично подчертаваш, че жената е млада? Смяташ, че по-възрастна жена, не би обидила мъжа или смяташ, че ако жената не беше чак толкова красива и чак толкова млада, мъжът не би се усмихнал "широко".

Като цяло си мисля, че все повече хората не се уважават един друг и не ги и учат на уважение. Сякаш добрият етикет вече не включва добронамереност, а само и единствено някакво поведение в определени ситуации. Където погледнеш - все е така - в семейството (деца към родители), в училище (ученици към учители), на улицата и в автобуса (млади към стари), на работа (работодател към подчинен, но и обратно също). В това число и мъжете не проявяват такова уважение към жените, както е било едно време. Дори и мъжете, които в определени ситуации се държат джентълменски (правят път на дама, отварят врата на красива дама), ако в следващия момент не освободят място на бременна жена в автобуса или пък прередят някоя баба в магазина, защото много бързат, тези мъже за мен не са джентълмени. То и не всички жени са дами де  ;D Но нали все искаме да сме равнопоставени с мъжете, скоро може ние да ви отваряме вратите и да ви придържаме стола, докато сядат.  ;)

Та от тази гледна точка, как ще коментираш същата история, ако мъжът прави път не защото е джентълмен, а просто защото не иска да си разваля настроението с някаква разправия и ако в последствие мъжът не се е усмихнал приветливо, а похотливо и оглеждайки и оценявайки жената.  В този случай и на мен би ми станало неприятно, друг е въпроса, че бих си замълчала. Съвсем не казвам, че случаят е бил такъв, но има вероятност и да е било така. :)

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #9 -: април 30, 2012, 05:15:48 pm »
Да хубаво е че можеш да погледнеш от много страни. Ако можеш да погледнеш за кратко и с очите на недоумяващия мъж от историята.
А за истинската история и истинския герой в нея ще кажа само, че равнодушен към красива жена не е оставал. Може пък и ухилената му физиономия да е издала нещо, което не е искал да бъде показвано.
А историята е доста стара. Поне от преди 25 години. Така че и тенденция някаква няма как да базираме на нея.
Защо подчертавам, че жената била млада. Ами запазвам си правото на разказвач да добавям и нещо от себе си :)

А Вие как ще се чувствате ако един ден започнете да ни придържате стола докато сядаме? Айде да не е стола. Например да посрещнете мъжа си на вратата, да му вземете дрехата или там каквото носи, да му свалите обувките, после и чорапите. Да му сложите краката в топла вода, после да ги изтриете с кърпа и така да го посрещнете вечер в къщи.
Интересно дали ще Ви гледа с недоумяващ поглед :)
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #10 -: април 30, 2012, 11:36:55 pm »
А Вие как ще се чувствате ако един ден започнете да ни придържате стола докато сядаме? Айде да не е стола. Например да посрещнете мъжа си на вратата, да му вземете дрехата или там каквото носи, да му свалите обувките, после и чорапите. Да му сложите краката в топла вода, после да ги изтриете с кърпа и така да го посрещнете вечер в къщи.
Интересно дали ще Ви гледа с недоумяващ поглед :)

То и сега има жени, които посрещат мъжа си на вратата, вземат му чантата и връхната дреха, после тичат да сложат салата и да налеят ракията, но... аз не съм от тях :)

А защо все повече искаме да сме самостоятелни  и да работим мъжки професии - за да сме по-съпричастни с мъжете, за да не ни изолират под предтекст "Ти си жена - не разбираш", за да ни уважават повече и защото е интересно. Поне аз затова. Не че е дало кой-знае-какъв ефект :)

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #11 -: май 01, 2012, 09:36:48 am »
А защо все повече искаме да сме самостоятелни  и да работим мъжки професии...

Според някои зад това се крие цяла конспиративна теория.
В Източните писания пък е написано, че Светът започва да се разпада когато започнат да се развращават жените. Когато жените се развращават, започват да се смесват кастите. А кастите са били скелета на тамошното общество.
Няма лошо в това което искате, но то не идва лесно ако има вече изградено някакво статукво. Александър Македонски не е печелел битки с пискане и вайкане. Излизал е на бял кон начело на конницата си. И се е врязвал в мелето.
Нещо което е немислимо днес - всеки ще цели ездача на белия кон.
Както се е случило например с Бенковски, който в първото сражение срещу турски башибозук се е принудил да слезе от белия си кон и да се скрие в храстите и от там да изгледа цялото сражение. Захари Стоянов го е разказал в "Записки по Българските въстания".
Ние мъжете също недоумяваме, когато ни водите отговорни за Вашите чувства. И ние изпадаме в ситуации където чуваме: "Ти си мъж ти не разбираш." Или по-правилно: "Ти не чувстваш." ;)
Замервате ни с някакви клишета. Мъжете това, мъжете онова. Или един мъж това, един мъж онова. Опитвате се с пиперливи езици да промените хилядолетия история в която мъжът се е формирал в истински битки и суров труд. А при това естествено е нещо да сме изгубили. Като способността да различаваме цикламено от пурпурно например.

Елизабет, ако обичаш да четеш, има един разказ на Робърт Шекли. Има го ето тук: http://chitanka.info/text/8940

Прочети го за разведряване ;)



"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #12 -: май 01, 2012, 10:52:59 pm »
Добре, добре, този път имам какво да кажа :)

Няма лошо в това което искате, но то не идва лесно ако има вече изградено някакво статукво. Александър Македонски не е печелел битки с пискане и вайкане. Излизал е на бял кон начело на конницата си. И се е врязвал в мелето.
Смесваш нещата. "Пискане и вайкане" - да, но аз не говоря за тези жени, които само това могат. Освен тях има и много успели жени - не говоря само за някакви бизнес-дами, а за всички жени, които са си поставили някакви цели в живота и са ги постигнали или работят, за да ги постигнат. Има и жени, които се стремят да постигнат много, само и само за да докажат, че са нещо повече от някой мъж. И тях не искам да ги коментирам, защото не познавам такива.
А като се сетя за един мой познат, който така почва да мрънка, ако вечерята закъснее - хленчи като малко бебе... А сега де?!

Цитат
Ние мъжете също недоумяваме, когато ни водите отговорни за Вашите чувства. И ние изпадаме в ситуации където чуваме: "Ти си мъж ти не разбираш." Или по-правилно: "Ти не чувстваш." ;)
Замервате ни с някакви клишета. Мъжете това, мъжете онова. Или един мъж това, един мъж онова. Опитвате се с пиперливи езици да промените хилядолетия история в която мъжът се е формирал в истински битки и суров труд. А при това естествено е нещо да сме изгубили. Като способността да различаваме цикламено от пурпурно например.
Да те поправя, по-скоро чувате "...обяснения...(които между впрочем повечето мъже "пропускат" през ушите си)...уф, мило, нищо не разбираш" - което означава, че не можете да ни разберете, след като сме се постарали да обясним най-подробно. И това е съвсем различно от това "няма да разбереш" - без дори някой да се е опитал да обясни. Е това вече е клише. И колкото и клишета да има за мъже, толкова има и за жените - така, че в този спор победител няма да има според мен. Не си ли съгласен?

Това, което повечето жени искат или се оплакват, че не получават, е точно разбиране. Или поне опит за разбиране. Или поне адекватна реакция, дори и когато мъжа не разбира, така че жената да не се чувства като извънземно. Много мъже дори не слушат жените си - в смисъл не ги изслушват, абстрахират се от това, което казват. Това е адски обидно и пренебрежително.
Да допуснем, че един мъж иска от жена си да готви, да му поддържа дрехите чисти и да го уважава. Не знам дали това е най-важното за един мъж, но съм останала с такова впечатление. И да допуснем, че жената прави тези неща. Само че не всеки обича да готви, на кой му е приятно да пере, простира и глади, а да не говорим за прах и прахосмукачка. Ужас. Но повечето жени го правят. Въпреки че ще им е по-готино да си имат чистачка и готвачка вкъщи. Та тогава защо и мъжът да не прави нещо, което не му е съвсем по сърце - като това да изслушва жена си и да се опита да я разбере. Осъзнавам, че не е любимото занимание на мъжа, но и жените вършат много неща, които не са им любими. А сега де?!

Цитат
Елизабет, ако обичаш да четеш, има един разказ на Робърт Шекли.
Ще го прочета, и ще се опитам да намеря време да прочета и "Записки по българските въстания". Когато бях ученичка, ми беше много скучно, но преди няколко месеца започнах да чета книгата и ми беше много интересно, само че все не остава време.

Поздрави
Елизабет (по инерция без малко да си напиша истинското име ;))

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #13 -: май 01, 2012, 10:55:54 pm »
Хектор, а ти чел ли си Хорхе Букай и харесва ли ти?

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #14 -: май 01, 2012, 11:03:48 pm »
Тази тема е подходяща и да публикуваме много често срещани отговори или реплики от единия пол, а другият пол да дава превод.
 
Например:
Жената: Скъпи, ще направиш ли еди-какво си?
Мъжът: Ъхъ.
Или
Мъжът: Добре, скъпа.

След колко време мъжът ще свърши това, за което го е помолила жената, ще го свърши ли въобще, и дали въобще е чул какво иска жената?  ;) Хайде сега, скъпи и уважаеми мъже, какво всъщност ни казвате?