Добре, добре, този път имам какво да кажа
Няма лошо в това което искате, но то не идва лесно ако има вече изградено някакво статукво. Александър Македонски не е печелел битки с пискане и вайкане. Излизал е на бял кон начело на конницата си. И се е врязвал в мелето.
Смесваш нещата. "Пискане и вайкане" - да, но аз не говоря за тези жени, които само това могат. Освен тях има и много успели жени - не говоря само за някакви бизнес-дами, а за всички жени, които са си поставили някакви цели в живота и са ги постигнали или работят, за да ги постигнат. Има и жени, които се стремят да постигнат много, само и само за да докажат, че са нещо повече от някой мъж. И тях не искам да ги коментирам, защото не познавам такива.
А като се сетя за един мой познат, който така почва да мрънка, ако вечерята закъснее - хленчи като малко бебе... А сега де?!
Ние мъжете също недоумяваме, когато ни водите отговорни за Вашите чувства. И ние изпадаме в ситуации където чуваме: "Ти си мъж ти не разбираш." Или по-правилно: "Ти не чувстваш." 
Замервате ни с някакви клишета. Мъжете това, мъжете онова. Или един мъж това, един мъж онова. Опитвате се с пиперливи езици да промените хилядолетия история в която мъжът се е формирал в истински битки и суров труд. А при това естествено е нещо да сме изгубили. Като способността да различаваме цикламено от пурпурно например.
Да те поправя, по-скоро чувате "
...обяснения...(
които между впрочем повечето мъже "пропускат" през ушите си)
...уф, мило, нищо не разбираш" - което означава, че не можете да ни разберете, след като сме се постарали да обясним най-подробно. И това е съвсем различно от това "няма да разбереш" - без дори някой да се е опитал да обясни. Е това вече е клише. И колкото и клишета да има за мъже, толкова има и за жените - така, че в този спор победител няма да има според мен. Не си ли съгласен?
Това, което повечето жени искат или се оплакват, че не получават, е точно
разбиране. Или поне опит за разбиране. Или поне адекватна реакция, дори и когато мъжа не разбира, така че жената да не се чувства като извънземно. Много мъже дори не слушат жените си - в смисъл не ги изслушват, абстрахират се от това, което казват.
Това е адски обидно и пренебрежително.Да допуснем, че един мъж иска от жена си да готви, да му поддържа дрехите чисти и да го уважава. Не знам дали това е най-важното за един мъж, но съм останала с такова впечатление. И да допуснем, че жената прави тези неща. Само че не всеки обича да готви, на кой му е приятно да пере, простира и глади, а да не говорим за прах и прахосмукачка. Ужас. Но повечето жени го правят. Въпреки че ще им е по-готино да си имат чистачка и готвачка вкъщи. Та тогава защо и мъжът да не прави нещо, което не му е съвсем по сърце - като това да изслушва жена си и да се опита да я разбере. Осъзнавам, че не е любимото занимание на мъжа, но и жените вършат много неща, които не са им любими. А сега де?!
Елизабет, ако обичаш да четеш, има един разказ на Робърт Шекли.
Ще го прочета, и ще се опитам да намеря време да прочета и "Записки по българските въстания". Когато бях ученичка, ми беше много скучно, но преди няколко месеца започнах да чета книгата и ми беше много интересно, само че все не остава време.
Поздрави
Елизабет (
по инерция без малко да си напиша истинското име )
