Автор Тема: А сега де!?  (Прочетена 4625 пъти)

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #15 -: май 02, 2012, 10:42:51 am »
...да, но аз не говоря за тези жени, които само това могат.
....
И аз не говорех за жените, а за подход и начин на действие.
Разбира се не всички сме потомци на Александър Македонски или на Атила. Но мъжете имаме други подходи. Държа да се отбележи множественото число - подходи.
Единия от подходите е - формализирането. Когато си изправен пред сложна ситуация, а трябва да вземеш решение, понякога е по-добре изобщо да не се заравяш в подробностите, а да погледнеш отгоре, чисто формално и да действаш директно и безкомпромисно. Това отстрани може да изглежда и като пренебрежително. Но това е практика при много от хората, които ръководят. Спомням си една фраза, че: "В една голяма фирма, шефа стоящ най-високо в йерархията е най-малко компетентен по въпросите касаещи реалното производство." В някои случаи този човек може да мине дори за некадърник в очите на някой обикновен работник. Но това е неговата роля и неговата роля го е направила такъв.
Разбира се семейството или една двойка не може да се сравни с мащабите на една голяма фирма. Но този подход се прилага и в такива по малки мащаби, когато ситуацията е усложнена или се вижда усложнена, а трябва да се действа понякога бързо.
Нещо такова исках да кажа. Че ако очаквате от нас мъжете да взимаме бързи и адекватни решения - не ни занимавайте с комплицирани емоционално-душевни проблеми. Особено ако и без това в дадения момент нищо не можем да направим.
Виж ако партньорът ти не вдява нещо което се опитваш да му обясниш, не се ли замисляш, че може би двамата се развивате с различни темпове и/или в различни посоки. Ако единия е надскочил общото ниво за двамата. Другия може да се почувства дори малоценен. Особено ако първия му скача отгоре. Всяка подобна ситуация почва да травмира, а понеже проблема не е разрешен тя се повтаря и повтаря. Е в такъв случай как да действа един мъж(ех и на мен ми се изплъзна това клише от езика), няма ли да стане игнорантен, да формализира, понякога да стане циничен. Проблема е наболял, иска решение, вече няма накъде за отлагане, над нивото му е или извън сетивата му.
И какво получаваме - "no win" ситуация. Котката пада по-гръб и филията с маслото надолу.
А сега де?

Хорхе Букай хмм опитах да прочета една негова книга: "Да се обичаме с отворени очи." Но така и не стигнах до края. Като писател май не го бива.
Разказа на Шекли трябва да се чете с включено чувство за хумор поне на 75%. При това Шекли е майстор на късия разказ.
Темата за разбирането/усещането между мъжа и жената е много обширна. Ето още един, още по-къс разказ - Хемингуей, "Котка в дъжда."
http://chitanka.info/text/8860-kotka-v-dyzhda

Трудно ще напишем тълковен речник за междуполова комуникация. Можем да поговорим обаче за общите неща, където можем да срещнем двата пола. Там където се разминават, тя майката природа си го е направила така - да сме различни.

Аз ще спирам до тук, че днес куп работа ме чака.
Приятен ден!
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #16 -: май 03, 2012, 12:10:31 am »
Цитат
Нещо такова исках да кажа. Че ако очаквате от нас мъжете да взимаме бързи и адекватни решения - не ни занимавайте с комплицирани емоционално-душевни проблеми. Особено ако и без това в дадения момент нищо не можем да направим.
Аз съм "ЗА" жената да подкрепя мъжа в трудни ситуации, а не той да се справя сам. Две глави мислят по-добре от една. Това, че е мъж, не значи, че трябва да решава всичко сам. Затова искам и съпричастност към "женските" проблеми.

Цитат
Виж ако партньорът ти не вдява нещо което се опитваш да му обясниш, не се ли замисляш, че може би двамата се развивате с различни темпове и/или в различни посоки.
Ако това е конкретен въпрос за мен и моят партньор, ще ти отговоря. Да, мислила съм го. Смятам, че той си има един път и си го следва, а аз не мога да следвам нито неговия, нито своя. И се чудя колко от двойките са така?!

По отношение на разказите:
Шекли - странен.
Хемингуей - много ми е приятно да го чета, но накрая винаги имам чувството за незавършеност. Абсолютно не мога да разбера, какво е искал да предаде с написаното. Този разказ също сякаш е отрязан. Ще ми е интересно, да прочета, какво ти харесва в него.

Цитат
Трудно ще напишем тълковен речник за междуполова комуникация. Можем да поговорим обаче за общите неща, където можем да срещнем двата пола.
Ами добре и това става. Обаче дай пример, защото аз нещо не се сещам  ;D

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #17 -: май 03, 2012, 04:26:30 pm »
Цитат
Виж ако партньорът ти не вдява нещо което се опитваш да му обясниш, не се ли замисляш, че може би двамата се развивате с различни темпове и/или в различни посоки.
Ако това е конкретен въпрос за мен и моят партньор, ще ти отговоря. Да, мислила съм го. Смятам, че той си има един път и си го следва, а аз не мога да следвам нито неговия, нито своя. И се чудя колко от двойките са така?!
Тука мога само да вметна, че Ви пожелавам да намерите общата пътечка по която да вървите заедно.
Само двамата съпрузи в едно семейство могат да разберат и усетят какво се случва с тях. Мразя кибиците дето все имат усещането, че ако те бяха в играта всичко щеше да е различно.

Шекли е странен като всеки който пише "фикшън".
За мен беше странно пък да открия в една книжарница в щатите, книгите на Хемингуей на щанда на раздела "фикшън". Да така беше. Фикшън - измислица. Като се замисля ако Хемингуей влиза там то кой остава извън него.
Изкушавам се да напиша какво ми харесва в този му разказ, но не и чрез клишето: "какво е искал да каже автора".
"Котка в дъжда" е разказ в който няма почти никакво действие. Но дори и тази липса  на действие заедно с кратките изречения направо извиква във въображението ми картината в онзи следобед - дъжд и скука. Харесвам автори като Хемингуей, които вместо да налагат някакви естетически ценности, просто разказват и оставят на всяко изречение отворен прозорец за въображението.
За мен всяко изречение в този разказ отваря образи - паметника, сервитьора с пустия поглед към пустия площад, вълните разбиващи се на дълги ивици.
Хемингуей е живял в Европа и сигурно често се е вглеждал в американските туристи. Може би е виждал неща, които те никога няма да видят и които той никога няма да може да им разкаже.
Освен ако не подбере внимателно думите и сюжета.
Как мислиш защо, когато не намира котето в дъжда, тя започва да иска. Искам това, искам онова... Защо съпруга и само маркира някакво внимание. Защо управителя на хотела все едно има сетива навсякъде и е готов да угоди на всяко желание.
Ей това ми харесва в разказа - загатва и ти оставя свобода и неща върху които да мислиш.
И не е вярно че е незавършен. Дори своеобразен хепиенд си има - точно когато жената ще се пръсне от желание, че иска котка и тя се появява на вратата като по поръчка.

В разказчето за момент става дума и за онова основно сякаш желание на жената да се усеща ценна, желана, значима.
Това не е ли общо и при двата пола. Така както съпругите имат нужда от внимание, така и мъжете съпрузи имат нужда от внимание. И ние мъжете имаме нужда да бъдем значими по свой начин.
Може би когато разбереш че някой който смяташ за различен изпитва същите неща които и ти. Може би по този начин придобиваш сетива за неговите чувства. Ако пък постоянно дълбаеш върху различията и това което липсва стигаш до дъното на разочарование, което сам си издълбал.
« Последна редакция: май 03, 2012, 04:37:35 pm от hektor »
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #18 -: май 03, 2012, 10:07:52 pm »
Цитат
За мен всяко изречение в този разказ отваря образи - паметника, сервитьора с пустия поглед към пустия площад, вълните разбиващи се на дълги ивици.
Хемингуей е живял в Европа и сигурно често се е вглеждал в американските туристи. Може би е виждал неща, които те никога няма да видят и които той никога няма да може да им разкаже.
Много добре казано. Успяваш много добре да кажеш това, което искаш, използваш точните думи, явно писането ти се удава. Аз все още чакам продължението на "Джеймс Бонд в България"  ;)
Ако имаш желание, потърси книгата "Един незавършен живот" на Марк Спраг. Предполагам, че ще ти хареса, щом харесваш Хемингуей. Малко хора обичат да четат толкова ... не знам как да ги определя... - описателни творби.

Имам чувството, че непрекъснато се опитваш да ме убедиш колко сте чувствителни мъжете:
Цитат
Ние мъжете също недоумяваме, когато ни водите отговорни за Вашите чувства. И ние изпадаме в ситуации където чуваме: "Ти си мъж ти не разбираш." Или по-правилно: "Ти не чувстваш."
Цитат
Така както съпругите имат нужда от внимание, така и мъжете съпрузи имат нужда от внимание. И ние мъжете имаме нужда да бъдем значими по свой начин.
Съгласна съм, никога не съм го оспорвала това!

Хектор, тази тема май трябваше да я кръстиш "Темата на Хектор и Елизабет" :( Не разбирам защо другите не пишат тук. Но няма значение - и така ми е приятно :)

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #19 -: май 04, 2012, 11:32:50 am »
Имам чувството, че непрекъснато се опитваш да ме убедиш колко сте чувствителни мъжете:...
А всъщност се опитвам да посоча че взаимоотношенията в една двойка за да бъдат хармонични трябва да са двупосочна улица. Трябва двамата да развият способността да разбират и усещат другия. Ако се стоварят един куп клишета - усещането се губи. Човек почва да я кара вече само по карта и GPS. Без да гледа къде стъпва.
Как по друг начин човек може да развие емпатия, ако не като се поставя хипотетично на мястото на другия. Ако не му остави отворена възможност да се променя за добро или за лошо. Ако не му остави свобода да го изненадва извън клишетата. Клишетата са патерица за ума. Като тича, тича и като си навехне органите за тичане и хоп хваща се за патерицата. Някои така се хващат за нея, че няма пускане от тук насетне. :)
Разбира се, а и за жалост много семейства така си и живеят без хармония. Единия тъпче другия, той пък му го връща по свой си начин. Мъжете в сравнение с жените сме лека кавалерия, когато стане дума за сетивност. Така както жените пък издишат там където се искат мускули. Много жени си го връщат на мъжете като ги тормозят емоционално. Играят си с чувствата им все едно са кученца. Най-добрия вариант е да се проявят като добросъвестни дресьорки и научат паленцето на това-онова. Да изпълнява прости команди - "Дай лапа!", "Седни!", "Мирно!", "Дръж!". Мъжете си мислят високомерно, че те командват с твърда ръка, а пък жените подмолно ги удрят под кръста. Подмолно и без да оставят видими следи.
Ако мъжа набие жената, синините ясно от къде са дошли. Но ако мъжа ходи с увиснало самочувствие - той си е такъв бе.
Жените едва ли разбирате какъв тайфун минава през мъжа, когато е хлътнал по жена. Вие си живеете в самото око на тайфуна в неведение или високомерно изолирани от периферията, където на всичко му се разказва играта.
Там дори и Джеймс Бонд да се появи, ще предпочете да го заровят в изкоп за кабели и там вече да търси начин да копае тунели и да се измъква или да живее анаеробно, но само да е на сигурно.
Всъщност да не развалям образа на агент 007, но и той си пати яко от тайфуни с нежни имена.
Елизабет, благодаря за комплиментите към мен. Да ги инвестираме обратно в темата.
Има една книга: "Наръчник на прелъстителя.". Написана е от датския философ Сьорен Киркегор. Казват че това е труд, който най-добре улавя женската душевност. А всъщност Киркегор не е имал жена. Не знам дали дори не си е умрял и девствен.
От което може да извадим и един такъв извод, че за "да разбираш" или по-скоро за да усетиш душата на жената, трябва да си философ и никога да не си живял с нея.
А сега де!

PS: Надявам се тези които четат да не са изключили чувството си за хумор!
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #20 -: май 04, 2012, 12:31:38 pm »
Цитат
Най-добрия вариант е да се проявят като добросъвестни дресьорки и научат паленцето на това-онова. Да изпълнява прости команди - "Дай лапа!", "Седни!", "Мирно!", "Дръж!". Мъжете си мислят високомерно, че те командват с твърда ръка, а пък жените подмолно ги удрят под кръста. Подмолно и без да оставят видими следи.
И това го е написал мъж?!?  :o Хектор, пази се, да не те подгонят тайфа разгневени мъже, че разкриваш тайните на мъжката емоционалност  ;)

Всъщност, знам, че е така. Сама стигнах до този извод след няколко години съвместен живот. А по отношение на това, че и вие имате чувства, както казах - съгласна съм, но... Защо не ги показвате? Защо смятате, че това е срамно или слабохарактерно? Не казвам, че трябва да ревтунете непрекъснато, но когато нещо ви е трогнало или засегнало  - споделете го. Имате чувства - ами нека да ги разберем и ние, а не да си ги фантазираме и да се мъчим да ги налучкаме!

Малко ще наруша анонимността на форума и ще разкажа една лична история:
Попитах мъжа си дали преди, кога е бил млад и зелен  ;), си е мислел или мечтал един ден да намери "съвършения" партньор - жена, която да споделя интересите му, жена, която да му се възхищава, да разбира желанията и стремежите му - един вид нещо като негов двойник в мечтите, стремежите и разбиранията за живота. (Забележка: След това щях да го питам дали чувства, че аз го разбирам и подкрепям, но за съжаление до там не се стигна)
Той отговори: Не, просто исках да си имам приятелка.

Та така - вместо да се почувствам, че съм единствена за него, сега се чувствам като една случайност.   :)

И сега заради този Киркегор, ще трябва да ходя да си подновявам картата за библиотеката. И кога пък си го чел този Киркегор? Голяма мистерия си  :D

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #21 -: май 04, 2012, 10:09:52 pm »
Тълпа разгневени мъже??? Мъжете, които се разпознаят в този образ, който описах, дори и на тълпи да ми скочат, само ще ме разплачат от смях. :)

Елизабет, този личен момент който споделяш. Не е ли някак предизвестен? Като че ли очакваш точно определен отговор. След това веднага подготвен въпрос.
А отговора на съпруга ти, какво да ти кажа. Напълно естествен отговор на разумен човек.
Ако съпруга ти е имал някакви възвишени очаквания преди още да те срещне, точно тогава би имало място за притеснения. Много добра отправна точка е да гледаш реалната жена вместо някакъв подготвен предварително образ в който тя да трябва да се вмести.

"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #22 -: май 04, 2012, 10:13:56 pm »
Цитат
А отговора на съпруга ти, какво да ти кажа. Напълно естествен отговор на разумен човек.
:) Може и така да е, но явно аз не съм от най-разумните.

Да разбирам ли, че и ти никога не си имал никакви очаквания към никоя жена?
« Последна редакция: май 04, 2012, 10:16:43 pm от Елизабет »

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #23 -: май 04, 2012, 10:25:05 pm »
Никога, никакви...??? Това е абсолютизиране Елизабет.
Ако става въпрос за мен. И аз мисля че човек иска да бъде приятел с даден човек. Иска да се ожени за жена не за някоя жена. Така неопределено...? Не се вързва.
Но една връзка понякога започва с нещо просто. И в последствие се развива.
Нали си чувала за аранжираните бракове. Гита беше писала преди време тук във форума за един такъв брак. Двамата бъдещи съпрузи се виждат на живо в деня на сватбата. От там започват отношенията им. И явно и така става. Раждат им се деца, живеят си щастливо...
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #24 -: май 04, 2012, 10:33:41 pm »
Не ме разбра. Ясно, че връзката започва без големи очаквания. Аз не говоря за конкретна връзка, а принципно. Аз лично винаги съм имала не някакви очаквания, но мечтан образ - да. А неговият отговор ми прозвуча, все едно никога не си е мислел такива неща. Но както и да е, не е толкова важно.

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #25 -: май 04, 2012, 10:37:57 pm »
Гледал ли си "Love.net"? Много ми хареса момента, където двамата съпрузи си пишат в чата, и мъжът е страшно привлечен от собствената си жена (без да знае, че е тя), а в ежедневието не я удостоява с грам внимание.  :)

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #26 -: май 04, 2012, 10:48:43 pm »
Гледах го този филм. На мен пък ми хареса двойката Джон Лоутън и българската режисьорка. Другите бяха някак много измислени.
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #27 -: май 05, 2012, 11:36:57 pm »
"Първична сила"!!! Е няма такава драма... Сапунените сериали ряпа да ядат!  ;D
А сега де?

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #28 -: май 06, 2012, 11:09:34 pm »
"Първична сила"!!! Е няма такава драма... Сапунените сериали ряпа да ядат!  ;D
А сега де?
Пуснах "първична сила" в гугъл за да разбера за какво говориш :)
Хмм... сега май съм аз на ход да изопачавам.
Макар че не разбирам кой въобще гледа тази странна щуротия, ще се опитам да го извъртя.
Преди време от скука отидох с приятели да гледам "Златното око". Първите няколко минути ме разбиха с откровено фантастичните каскади. Но пък се отпуснах и като че ли разбрах, че този тип екшън филми са просто за забавление. Така както преди време за да убия няколко часа с бира в ръка прогледах "Формула 1" и дори за около година не пропуснах нито едно състезание. До тогава не разбирах, какво може да се гледа на монотонните обиколки.
За кечистите, не знам, но онзи филм с Мики Рурк("The Wrestler") направо ме разплака.
Вкусовете винаги са чувствителна тема. Може да обединяват хората на групи може и да ги разделят. В много ситуации дори опита да останеш неутрален към нечий вкус е равносилен на отхвърляне.
А споровете около вкусовете са безпощадни и ожесточени.
Същото може да се каже и за идеологиите и религиите, за убежденията и за вярванията. Там борбата е безпощадна. Кой не скача е червен.
На тоя фон кеч-а е невинен и добронамерен развлекателен спорт.
В резултатите от гугъл виждам че има и онлайн таква игра. Е тука какво пък има да се играе съвсем не разбирам ама вкусове. Какво да правиш. Като не го споделяш просто оставаш извън кръга на посветените и толкоз.
« Последна редакция: май 06, 2012, 11:11:26 pm от hektor »
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Елизабет

  • Member
  • *
  • Публикации: 109
    • Профил
Re: А сега де!?
« Отговор #29 -: май 06, 2012, 11:15:26 pm »
Хахаха, не знам какво да кажа, освен, че съм изумена колко неща си изписал, за нещо, което не си гледал  ;) Готов си за философ  :)