Автор Тема: Драстична промяна в характера ми само за един ден ?!  (Прочетена 2202 пъти)

Mikeshinoda

  • Member
  • *
  • Публикации: 5
    • Профил
Първо искам да разкажа малко за себе си. Момче съм.
Принципно съм много жизнен човек, пълен с енергия, общителен, раздавам се на макс за важните неща, имам доста хора около мен, усещах вълнението за всяко едно нещо. интересувам се от доста сериозни теми, влекат ме автомобилите, компютрите, момичетата, винаги съм искал да се докажа пред другите и когато си замечтая за някакво нещо как силно го искам или като съм направил нещо хубаво за мен или за нещо близко за мен усещам едно изтръпване в стомаха и сърцето, че нямам търпение да го направя. Не знам дали при другите хора е така, но когато искам нещо от сърце или когато нямам търпение да направя нещо засягащо мен усещам това изтръпване в стомаха и сърцето и това ме кара да бъда един много силен човек по характер. В смисъл усещам тръпката когато правя важни за мен неща.

И един ден. Ден като ден нищо необичайно, легнах да спа. Наспах се, станах и изведнъж всичко ми се стори толкова безцветно, чувствах се много пасивен и не знаех защо съм такъв.
Друг път ставах бодър с усмивка, нямах търпение да стана да се оправя и да върша нещата който до сега съм правил с желание.
Но в този ден нищо не ми се струваше интересно. Чувствах се пасивен за всичко. И то същност това продължава и до ден днешен. Вече не се смея толкова много. Всичките клипове и филми който имам и който преди като ги гледах ме надъхваха, разсмиваха или натъжаваха сега просто никак не ми въздействат. Преди като си помислях за любимите хора до мен, за любимото момиче, за любимите неща за мен, опитвайки се да се докажа пред определени хора усещах изтръпването за което ви говорех и мислех за тях почти по всяко време и как трябва да направя някои неща. Пукаше ми за ученето, а сега ви е все едно за него, даже за всичко.  И сега като си помисля за такива неща а някак си отвътре си казвам: - и какво като го направя. И това съсипва всичко. Вече не се интересувам от нищо, наистина ви казвам. Станах една пасивна личност само за 1 ден и то без никаква причина. Даже като се замисля и по-малко почнах да се страхувам. Вече не се вълнувам за нищо. :X Даже вече ми писна всичката музика която слушам и всичките филми дето ги имам на PC-то и ми се струват много скучни. Преди се интересувах на тема околна среда, природа. Но вече не ми пука не знам защо. Но най-лошото е че не ми пука и не ме вълнува нищо вече. Сякаш са ме били ядосали или претърпявам раздяла с любим човек. Няма такова нещо.
Не е да кажеш че нещо лошо се е случило - напротив, както ви казах ден като ден.
Не е да кажеш, че се бях уморил да съм толкова позитивна, жизнена личност и заради това мозъка ми един вид се е изключил да си почине, защото на практика аз не чувствах умора, напротив чувствах се нормално, че съм си такъв.
Вече стана 1 седмица ходя като муха без глава. Не знам, полудявам ли, пораствам ли или просто преминавам през труден период, все пак съм тийнейджър. Вече не знам какво да мисля.
А така искам пак да съм стария аз, да бъда пак пълен с енергия. Сега сякаш ... не знам... не знам защо е така.
Се едно че се рестартирах, се едно че направих пълно форматиране на дяла от характера ми наречен "Чувства".

Може би станах такъв, защото се интересувах от толкова много неща и всеки ден мислех за тях и изведнъж да са ми станали скучни ли какво, не знам.

Някой (особено момче) минавал ли е през някакъв такъв период. Направо в чудо се виждам.
« Последна редакция: януари 03, 2012, 10:20:58 pm от Mikeshinoda »

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Здравейте,  Mikeshinoda! Благодарим за доверието, което гласувахте на сайта ни. Състоянието което описвате, със сигурност има своето закономерно обяснение, дори и да не "хващате" такова към момента. Юношеството е характерно със своя  хормонален бум, емоционална лабилност и резки  поведенчески амплитуди, но те не се проявяват от днес за утре, освен в случаите когато има  намеса на  психоактивни вещества или силно емоционално напрежение отключващо  биохимични мозъчни  промени.  Важно е също така и точно на колко години сте, тъй като, юношеството има своите специфични етапи и техните особености. Възможно е, да не правите връзка между определени събития около този ДЕН  на  драстична промяна или пък изпитвате неудобство да споделите тук, макар и в този  анонимен формат. Ето защо, можете да използвате своята безплатна сесия в сайта, където в напълно конфиденциална и доверителна среда да споделите и разкажете за всичко което ви тревожи. Можете напълно да разчитате на нас:)

Mikeshinoda

  • Member
  • *
  • Публикации: 5
    • Профил
Мисля че имам рак на стомаха. Но не знам как е възможно - на 17 години съм, гледам да ям здравословна храна.
Вече почнах да се страхувам. От един период насам не ми се ядеше. Като ям на закуска после не съм гладен. Някакви такива. Мога да изкарам чак до довечера. И имам известна загуба на апетита и отслабнах малко. И от проблемите който ви описах - промяна в характера. И вчера се порових в интернет и открих че притежавам всички симптоми за рак на стомаха. Ето ще цитирам от един сайт: немотивирана обща слабост, намалена трудоспособност, лека уморяемост. На тоя фон по-късно се развиват стомашните смущения. Болният загубва апетита си, след нахранване има чувство на тежест в стомаха, натиск, подуване, лесно се насища,получава отвращение към месо.
Като се изправя напълно усещам как някой леко ми е натиснал стомаха. Наистина лесно се насищам вече. Но не усещам подуване, не съм отвратен от месото.
Почти съм сигурен че съм се разболял от тази болест. И главно мисля така заради драстичната промяна в характера и че вече не съм гладен въобще. Може ли и вие да си кажете нещо като за последно. На никой не съм споделил, защото ме е страх.

diplodon

  • Member
  • *
  • Публикации: 296
    • Профил
От пълна апатия към хипохондрия...от лошо към по-лошо...
Роди ме мамо тъпа, аз сама ще се изруся !!!

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Всичко е закономерно.
Висока степен на личностна тревожност съчетана с интровертен характер - класически меланхолик.
След време като понатрупаш опит вместо цялата тирада с която започна темата ще споделяш само - "Изпаднал съм в една меланхолия..."  ;)
Това дали имаш рак на стомаха може лесно и бързо да се отхвърли или потвърди с един бърз тест - туморни маркери и/или скенер. Само след няколко часа ще знаеш дали имаш рак или не. Ако нямаш рак това ще те върне на белия свят. Ако пък недай си Боже имаш, пак е по-добре да го откриеш в ранна фаза, когато е НАПЪЛНО ЛЕЧИМ.
Другият вариант е да се тормозиш с тези мисли няколко месеца, година и след като си жив, без помен от развитие на болестта, след това бързо ще направиш простата сметка: По добре ли е да живееш затворен със собствените си тревоги и страхове или да седнеш, да прочетеш, да споделиш и да разсееш заблудите навреме.
А преживяваш това защото си чувствителен и меланхоличен. Както между впрочем и милиони други по света като теб.
Бих ти дал следния съвет - потискаш неудовлетворение от самия себе си. В друга тема беше споменал как се бориш срещу зависимост към гледането на порно и мастурбиране - без резултат.  Последващите ти постове са напълно закономерни емоционално като следствие от дългото потискане на това неудовлетворение. Приеми това като период от твоя живот. Ще отмине. Научи се да казваш най-безотговорно "Майната му!!!".
« Последна редакция: януари 05, 2012, 10:45:43 pm от hektor »
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Ignat

  • Member
  • *
  • Публикации: 66
    • Профил
    • Ел. поща
Mikeshinoda
Пич един безплатен медицински съвет:
НЕ ПРИЕМАЙ НИКАКВИ МЕДИЦИНСКИ СЪВЕТИ ПО ИНТЕРНЕТ!

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Здравейте, Mikeshinoda!
Това, което можете да направите е да се консултирате с лекар, да се направят необходимите изследвания и да се изключат страховитите сценарии за заболявания. Не бива да оставяте тези страхове да ви обхванати да ви направят пасивен и изчакващ. Още повече пък да четете в интернет за различни симптоми и протичане на определени болести. Това само засилва тревожността ви. Единствено реалните действия ще ви дадат увереност и спокойствие.
Ще очакваме обратна връзка от вас.
Успех!

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Mikeshinoda
Пич един безплатен медицински съвет:
НЕ ПРИЕМАЙ НИКАКВИ МЕДИЦИНСКИ СЪВЕТИ ПО ИНТЕРНЕТ!

То, въобще когато става въпрос за медицински съвети, трябва особено внимание. Било по Интернет, било в директен разговор... Но ми се струва, че когато човек търси, по начало е отворен да приема. И съвети от сорта "НЕ... НИКОГА... НИКАКВИ..." няма да помогнат. То, само си влиза и попива докъдето стигне.
Когато има бели полета в познанията винаги става така.
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Mikeshinoda

  • Member
  • *
  • Публикации: 5
    • Профил
Re: Драстична промяна в характера ми само за един ден ?!
« Отговор #8 -: февруари 04, 2012, 04:02:46 pm »
Добре хайде ще си разкажа това което е за разказване. Сори, че ви занимавам за 3ти път със своите проблеми но искам да знам какво става.
Живея в село, уча в град. Преди в прогимназиалното училище (5-8 клас) когато учех в селското училище имах  приятели и като за онова време биваше всичко, ходихме да играем мачове и най-различни работи правехме. Аз исках тогава супер много да имам компютър... и си го купих някъде 6ти клас и оттогава се вманиачих в игрите почнах да не излизам толкова често и когато вече минах кандидат-гимназиалните изпити отидох в ново училище далеч от вкъщи при нови хора. Тогава продължих да стоя доста дълго игри и постепенно загубих всичките си стари приятели. И вече като се видим сме само на "Здрасти как си как върви даскало" пък и те имат други приятели вече. Направих и в новото училище доста добри приятелски отношения със много хора извън и в класа ми но проблема е че те живеят в града а аз в село и, пътя е дълъг и е трудно да се виждаме а пък и мен не ми се занимава само за едно излизане с приятели да хващам сумати автобуси и за отиване и връщане 2 часа общо да минават. Искам да ми е наблизко някъде да изляза с някого, но уви няма такива.
Ако ме питате - "защо не излизаш със старите си приятели от село, през лятото"? Ами всичките ги влече спорта. Все този тъп футбол и лостове вече ми е писнало. Мен ме интересуват компютри и автомобили а не някакви спортове.
Затова от доста време насам карам като "вълк единак".
Но не ме разбирайте погрешно не мисля че проблема е този с приятелите. Аз ми е добре и без тях в смисъл не са ми до болка нужни. Просто мога и сам.

И пак искам да поговоря за проблема си: ден като ден ве хора. Ставам сутринта и нищо не ме интересуваше. Не знам защо. Това състояние сегашното в което се намирам ми напомня, че като малък бях същия. Да не би вече щото съм на 18 да излизам от пубертета и пак да ставам същия  както бях преди. Щото си спомням преди 4-5 години като се замисля пак бях в едно такова състояние.

Не знам как да ви го опиша.. в последните години бях толкова енергичен, имах толкова силно влечение към техниката, особено техниката при коли, компютри. Бях толкова жизнен, раздавах се максимално за всеки проблем който ми се изправяше.  Бях толкова нахъсан да разбера различни работи. Бях толкова работен.... само като ми кажат ей айде да свършим една работа  скоквах на секундата.

Ей казвам ви дойде началото на зимната ваканция стоях няколко дена без да излизам и единия ден като се събудих не ми се правеше нищо друго освен да кисна вкъщи. То и сега е така. От време на време ми прещраква нещо пак ставам като преди жизнен, енергичен ма то за кратък период от време и после пак. Имам чувството че съм една отпусната палачинка. Дали е от зимата не знам. Нищо друго нито ми се прави нито ме интересува. Даже и момичетата вече не ме греят. Не знам защо. Аз често ходих при един познат в сервиза му и оставах удивен, не знам какво е това влечение към колите, камионите, към автомобилната техника. Просто като видя някоя част - било двигател, скоростна кутия. Така ме заинтригуваше всичко, исках да разбера кое какво прави и как го прави. Ся вече нищо не ми хваща окото. Нищо не ме заинтригува.

Разбирам да и станал някакъв инцидент, да съм психически травматиран. НЕ. АЗ СЪМ ЕДИН ОБИКНОВЕН ТИЙНЕЙДЖЪР. И изведнъж стана всичко. ЗАЩО ?!

И + това сега е зима и всеки ден минава толкова тъпо. От компютъра на телевизора. Оттам от време на време имам някоя външна работа да свърша. Всичко друго е толкова сиво, безцветно.

Преди се радвах на и природата. Сега и тя вече ми е безинтересна.

И пак ви повтарям не е за дето нямам приятели. Аз не се нуждая от тях, просто мога и без тях. Така го усещам поне аз самия. Но може би тялото ми иска да си приказва с някой ли де да знам вече.
От нищо не се интересувам и нищо не може да ме заинтригува
Това е истината и самата истина. И се моля да не си остана такъв. Моля се това да е само някакъв период от пубертета и да отмине, искам да съм стария аз. Не мога да си обясня защо стана така. Направо за главата се хващам.

Интересното е че в училище всичко е нормално. Все още ми са интересни часовете обхващащи чат пат техниката. Говорим за химия, физика, ИТ. Странно но даже ми се приучи още повече. Това е странното.
« Последна редакция: февруари 04, 2012, 04:11:12 pm от Mikeshinoda »