Автор Тема: Разбито семейство - има ли шанс ?!?  (Прочетена 6115 пъти)

Ignat

  • Member
  • *
  • Публикации: 66
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #15 -: януари 17, 2012, 03:31:35 pm »
Хектор,
Семейните драми винаги са сложна материя, но пък нали за това са форумите - да си чешем езиците.
Ако иска помощ от професионалист да си запази (и плати) час при професоналист.
Тук ние споделяме своя житейски опит и философия.  Говворилня демек. Ако някой  възприема на сериозно нещата тук и възнамерява да ги прилага 1:1 в живота си ... значи определено не е добре с главата.
Що се отнася до родителя. Тук е много спорна нуждата от него, ако не е добър пример?
Каква полза има едно момиче от майка шафрантия и безделница? Да стане същата като нея? Не благодаря!

----
Пак пример с тази моя близка. Бащата безделник и хаймана. Наскоро му повдигнаха и обвинение в педофилия.
Какво влияние мислиш че оказва върху сина си?!
-----

П.С.
Между другото наскоро четох едно сериозно проучване на психолози (по моя въпрос) как близо 75-80 процента от жените отгледани от самотни майки също стават такива.
Ето и цитат от една друга статия:
Цитат
Бащиното възпитание

Колкото и да е странно за някои, в немалко случаи моделът „баща възпитава дъщеря” се оказва по-успешен от „майка възпитава син”. Таткото може да е спокоен, дори да отглежда момиченцето от най-крехка възраст – дъщеря му има откъде да копира женски модел на поведение – в повечето случаи в яслите, детската градина и началното училище тя е обградена само от жени. Това е достатъчно, за да се осигури общуването на детето с по-възрастни събеседници от същия пол. Докато самотната майка на син трябва доста да се потруди, за да осигури такова общуване.

Цялата тук:http://www.bg-mamma.com/index.php?action=article;id=3516

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #16 -: януари 17, 2012, 05:04:14 pm »
Игнат,
Прочети още веднъж поста ми. Само че този път предварително си добави на ум че съм добронамерен и искам да добавя нещо от моя житейски опит и философия по темата.

с поздрав
Хектор
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Poison

  • Member
  • *
  • Публикации: 8
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #17 -: януари 17, 2012, 06:21:42 pm »
Здравейте отново, мина малко време след раздялата ( първия пост беше доста скоро след нея около десети дни) и някой неща ми се поизбистриха.
 Направих и 2 сесии с психолог от сайта, за който съм много благодарна. Доста от нещата си ги знаех, но ми беше трудно да ги изрека дори пред себе си - и за моето поведение и за това на съпруга ми. Получих и обяснение за поведението му, но това по никакъв начин не улеснява нещата за мен. Факта, че знам или подозирам защо не ми дава отговорите на " А сега накъде".
 Тези отговори са си моя задача и определено клоня към това да си седим разделени, поне докато не видя, че човека сам е достигнал до извода, че трябва да се промени. А такива белези до сега няма, даже напротив. Често контактуваме заради детето ( едва ли не насила се налага да го карам да се вижда със сина си) и при тези контакти един път показва някакви зачатъци на съжаление за постъпките си, следващия път - напада и обвинява ..........
 Смятам, че има още много вода да изтече докато се осъзнае , ако изобщо стане.  Вчера например ме нападна, че не съм се обаждала на майка му да давам отчет как е детето :) , а аз многократно заявих, че ако родителите му като баба и дядо се интересуват от внука си може да ми звънят  и да го чуват, но не и аз да ги карам насила да са такива. Т.е. пак вездесъщата маминка е много по-важна от всичко :))))))
 hektor от твоят пост усещам, че си най-близо до това което се опитвам да направя или поне си мисля в тази посока. На самата мен много от нещата не са ми ясни и се лутам в чувствата си и трудната действителност.  Но все повече се канализирам в идеята - да няма прошка, не и този път, не и докато не видя ЧОВЕК пред себе си, който не само на думи а и с действия доказва, че се променя към по-отговорен, доблестен и откъснал пъпната си връв МЪЖ, а не тинейджър.
 А дали съм чела пощата му случайно. :))))
 Първите пъти когато го хванах си беше съвсем случайно и то защото той е сравнително неграмотен компютърно и сваляйки снимките на жените с, който си пише от сайта за запознанства ги беше запаметил на компа, също така и някой от кореспонденциите си с тях :)))), а аз попаднах случайно на тия неща, търсейки едни снимки на детето защото ме беше помолил да му ги кача в профила във фейсбук, понеже или го мързеше или не знаеш как да ги качи :)))) .......Без коментар
 След този случай му заявих, че е загубил всякакво доверие и естествено исках да се разделим, не стана....е тогава му заявих, че ще го следя изкъсо и че не му вярвам изобщо, да си помисли дали иска да живее при такива условия. Е не го следях толкова изкъсо в годината веднъж , два пъти и познайте ........
 А що се отнася до лекуването на самочувствието ми .......няма шанс май да стане. Не това ми е двигателя. Горд човек съм , но в случая търпейки подобно поведение май гордостта ми е отишла далеч назад, отдавна. Не търся и път към него само заради детето, все още си мисля, че може да се намери в някое закътано кътче на сърцето ми поне малко любов за да се опитаме да градим наново.
 На мнение съм, че детето трябва да има и баща и майка, па макар и да не са заедно и затова настоявам да се вижда често със сина си и няма да спра да го правя. Да може да не е най-добрия пример за подражание, но детето го обича, той също него. (Ignat мисля, че и твоята съпруга колкото и да е лоша като такава обича дъщеричката ви не по-малко от теб )  Това няма кой друг да му го даде. Все пак не е някой престъпник или педофил. Да спрямо мен постъпи много брутално и нагло, но в очите на околните - близки, приятели, колеги, роднини....е много добър човек, а в случая аз съм постъпила като кучка гонейки го от вкъщи при положение, че не знаят какви ги е вършил и как се е държал :))))) Но слабо ме вълнува.
 А с действията си след раздялата ми затвърди мнението ми за него - отиде да живее в апартамент на роднина без наем ( ние с детето, а и той докато беше с нас сме под наем), сестра му му прати куп пари да си живее спокойно в "трудната" ситуация  ( работи и взима заплата над 500 лв.) Мама и тате го контролират постоянно и му казват какво да прави.........голяма промяна няма що :)))))) как да не започна да го моля да се върне при нас направо.
 И след всичко това не се превръщам в мъжемразка :) да нямам много вяра на съпруга ми, но си мисля, че ако има достатъчно мотивация и воля може да се промени. Друг е въпроса, че аз нямам моята мотивация да мотивирам него или поне чакам някакъв значим знак, за да направя малка стъпка.
 Освен това вярвам и че не всички мъже са еднакви и ако е рекъл господ и нещата се развият към окончателна раздяла, все някъде има някой "свестен тип" и за моя влак ;)

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #18 -: януари 18, 2012, 02:21:32 pm »
Здравей Poison,
"А сега накъде?" е подвеждащ въпрос. Да речем че първо продължаваш по инерция до някъде. И като стигнеш тази нова точка от там ти се откриват нови перспективи, които в момента няма как да видиш.

Понеже те виждам все в ролята на старшия дето гони новобранеца. Да продължа малко тая алюзия. Виждал съм в родната казарма как новобранеца дето все е в издънка един ден спира да му пука. Събрал е вече толкова непоряди че до края на службата все да е непоряд пак не може да ги изпълни. Карцера - пълен. От отпуска винаги е спрян. Но той продължава да прескача тайно вечер оградата за да се види с гаджето отвънка или просто да се разходи и да изпуши една цигара. Къде остана воинския дълг, клетвата за вярност към Родината, отговорността пред нацията. Старшината от този новобранец вместо боец, постепенно прави - дезертьор.
Казваш
"едва ли не насила се налага да го карам да се вижда със сина си"
Виж,... тези неща насила не стават. Мотивацията идва отвътре.
Него няма как да го мотивираш насила. Това минава вече под друго име и се нарича стимулация.
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Poison

  • Member
  • *
  • Публикации: 8
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #19 -: януари 18, 2012, 07:19:33 pm »
 Да по инерцията съм се пуснала, то друг начин и няма :)
 А за аналогията с казармения модел на поведение - не мога съвсем да се съглася. Защото в казармата старшия гонка новобранците и те гърбят всичко, пък той - крак върху крак, а в моята ситуация, аз нося основната тежест в който и да е аспект, а човека - вятър го вее на бял кон.
 Не е ограничаван да си излиза с приятели  ( друг въпрос е ако чувства, че има право да си контактува с каките от сайтовете за запознанства- не знам коя нормална жена ще се съгласи на нещо подобно).
  Няма как да ми се оплаква, че му липсва предишния безгрижен живот - просто защото със създаването на семейство и появата на дете самия живот изисква да се откажеш от много от предишните си занимания или поне да ги ограничиш за сметка на нарасналата отговорност това, че имаш да издържаш семейство и да възпитаваш дете.
 По никакъв начин няма да стана по-малко взискателна към човека до мен, не е сериозно за мъже в разцвета на силите си да имат поведение на тинейджъри.
 А насила ще го карам да е баща заради детето. Изобщо не ме интересува как се чувства и колко му е трудно да е разделен от сина си.  Мен никой не ме пита какво ми е да се оправям сама с детето и финансово и емоционално, и да приласкавам, и да възпитавам и да се държа на ниво, да давам отговори "къде е тати" и тати кога ще дойде" ,  въпреки, че ми иде да се метна от 20-тия етаж.  Така че заради единственото си дете, за което поне на думи дава мило и драго ще се напъне и на дела да е - БАЩА.  Ако не да дезертира ако ще на луната както каза и ти - насила няма да стане.

Ignat

  • Member
  • *
  • Публикации: 66
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #20 -: януари 19, 2012, 02:31:09 pm »
Poison
Аз лично съм скептичен.
Всички (до един) примери, които познавам, когато единия родител "дезертира" от ангажиментите си, резултата за детето са плачевни.
Народа го е казал - "Насила хубост не става".
(тук изключваме случаите когато бащата със зъби и нокти драпа за дете си)
Като че ли при жените, доста по-често отколкото при мъжете, е разпространено схващането, че те със своите "магически" сили ще променят мъжа и ще изкоренят неговите "зловредни" навици.  Ще го направят нов човек един вид.
Пак по мои наблюдения подобни схващани носят само нещастие, както за пряко замесените, така на хората около тях.
---
Както писах и преди не натрапвам мнението си на никого. Просто споделям личния си опит.
В тази връзка ще цитирам една мисъл, по която се опитвам да се водя в моя живот:
"Мъдрия се учи от грешките на другите,
умният от собствените,
а глупавият от ничии."
---
Хектор, не знам защо си си помислил, че последния ми пост по някакъв начин е насочен срещу теб? Няма такова нещо.

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #21 -: януари 20, 2012, 03:44:12 pm »
Здравейте,
Първо към Игнат - хмм... едва ли бих помислил че лично към мен е насочен поста ти. Темата е болезнено чувствителна за мен. Предполагам има нещо което те касае лично и теб. Но както казахме и двамата - това е форум.
А сега към авторката на темата... Кой каза че си нямала мотивация... Ти ли?  :D
Съжалявам че от всички насоки, които темата би могла да поеме ще се фокусирам само върху една определена, но надявам се ще ме разбереш.
Твоя съпруг е постъпил глупаво, безотговорно, малодушно... презирам такова поведение. Но тъй като всички дотук така или иначе се изказаха негативно за него, аз пък ще заема една оправдателна за него позиция защото смятам че ако имате дете което и двамата обичате за да расте то и да стане един пълноценен човек, мъж... в крайна сметка, един ден Вие двамата трябва да намерите някакво помирение и приемане един друг.
Знам че точно в такъв момент имаш много хъс, натрупано разочарование преливащо в гняв, заричаш се "никога повече", "никаква прошка", "ако трябва насила"... и едва ли можеш ей така просто да се набереш на мускули и да се помириш със съпруга ти. Ще трябва да мине време. Да изтече мръсната кръв. Под помирение разбирам помирение, дали ще се съберете или ще живеете разделени това си е Ваш личен избор. Според мен между Вас двамата има направо пропаст от неразбирателство.
Още от самото начало когато започнах да чета темата си мисля за онова клише при Холивудските екшъни - винаги накрая на филма има една батална сцена в която добрите взимат връх и тотално размазват лошите. Зрителите направо потръпват от очакваното възмездие. Но ако се замислим какво се случва - добрите изземват целия арсенал от методи на лошите и стават също като тях.
Ти си жената и майката, ти можеш да завъртиш целия свят около себе си и да свиеш гнездо. Ако се завъртиш в обратната посока да го разпердушиниш.
За да има детето ти БАЩА, трябва майка му да има добра нагласа към мъжа. А на теб в момента ти се иска да направиш от топките му папионка и да го удушиш. Кой знае каква амалгама от женски глупости е представата ти за мъж и баща в момента. От тази изходна позиция и при този типаж, който имаш за съпруг - екшъна продължава. В момента пишеш сценария за продължението, което ще следва същото клише.
Вместо да се заричаш как щяла си насила да накараш тоя нещастник да бъде БАЩА, по-добре се ограничи само в това да си майка. Ние мъжете сме териториални същества и навлизайки в територията ни или скачаме със зъби и нокти или се отдръпваме с подвита опашка. Твоя съпруг отстъпва зъбейки се за да си брани гърба. А ти го гониш и хапеш и постепенно го изтласкваш от територията на която той е баща.
Ограничи се с ролята си на майка и не си разсейвай вниманието към това което би трябвало да бъде бащата на синът ти.
За да се опра и аз на някое "сериозно изследване" ще цитирам откъси от една книга. Това е текст от едно изследване на типовете хора. Описани са вродените им по природа наклонности и поведение, които както се оказва може да са в пълен разрез с това което е допустимо и прието като обществена норма. Ето няколко откъса които избрах:
Цитат
Първата им характеристика е, че те като че ли не са създадени да живеят в общество. Различават се от другите с тотален антиконформизъм – не обичат законите, правилата, нормите, всичко, което държи човешката система изправена. Те живеят извън нея. Това обаче не означава, че са отритнати от обществото. Приспособяват се към хората по друг начин. Чрез чара си, със силната си любов към живота, дори и с фантазията си, осигуряват на другите типажи кислорода, необходим за живота им.
Цитат
Този тип хора не понасят ограниченията. Нужна им е лична свобода. Дали ще я използва за добро или за зло, зависи от много неща. Случва се да страдат или да пропаднат именно заради категоричното отхвърляне на дисциплината. В повечето случаи другите се нагаждат към това качество. Тогава умело можете да използвате тайните възможности на този нежен анархист, какъвто е въпросния типаж.
Цитат
В този смисъл хората от този тип могат да минат за ужасни. Когато техните близки се превиват под тежестта на проблемите, когато е станало нещо сериозно, вместо да се притекат на помощ, единственото нещо, с което се занимават и има значение за тях в този критичен момент, и с което досаждат на околните, това е последната книга за предколумбовото изкуство, която току-що са прочели, или тяхната нова колекция от фонокарти.
Цитат
Да, няма закони, нито норми, нито правила! Малко е да се каже, че този типаж отказва да се подчини на всякакви заповеди. Детето от този тип често е проблем за родителите си или за тези, които са натоварени с неговото възпитание. Не че се държи като хванато от гората. Напротив, то като че ли полага огромни усилия, за да се държи възможно най-добре. Но все излиза нещо нередно. Иска да решава задачи, когато е в час по френски, разтоварва се бурно, точно когато трябва да довърши домашните си и размишлява върху средната си оценка за срока, когато бие звънецът за междучасието.

Очевидно инструкциите минават от едното му ухо през другото. Не успява да се включи във футболния отбор. То винаги е с една крачка напред или с два дни назад от останалите. Когато трябва да мобилизира вниманието си за даден курс или групова дейност, е разсеяно. Остава безразлично към упреците, дори и към наказанията.
Ужасен типаж а?  :D
Според въпросното уважаващо себе си изследване, този тип хора са 10% от населението на Земята.

« Последна редакция: януари 20, 2012, 03:52:44 pm от hektor »
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

абонатаелуд

  • Member
  • *
  • Публикации: 79
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #22 -: април 01, 2012, 05:43:45 pm »
изневери трийки четворки не знам си кво ама вие с това споделяне не оставате проблема да е проблем ами половината проблем си го решавате като ползват,е безплатните сесий :)))Не ви е срам едно време бабите и дядовците ни не са имали такива проблеми :) Интересно нещо е семейството,ноп друго е по интересното тук че вие хора вместо да изполвате всяка минута всяка секунда от живота ви от свободата ви се окопавате в себе си ! ами госпожа намерете си и вие любовник и готово :)оффф скучно ми е ама сега накарах мойте да се разходим до метро да накупя сладкиши за да гледаме 7 часа разлика с пълни усти от кексчета и ...семейството е като една държава има си президент ...министър председател и поколенията са народът !!!ако някой не си върши работата както трябва или кръшка веднага си представете България :)))
,,нИКОГА НЕ СЪМ ВИЖДАЛ ДИВО СЪЩЕСТВО,КОЕТО ЧУВСТВА САМОСЪЖАЛЕНИE

Птицата пада премръзнала от клона...без капка съжаление към себе си...

ovchicata

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #23 -: юли 23, 2012, 12:49:41 am »
Която и тема да започна да чета, АбонатЪТ има по някое имбецилно изказване. Нищо смислено не казваш и от всичките ти писания се чува само някакво кряскане. Темите тук са сериозни, влизай в сайта на Студентски град да пишеш тъпотии, плийс. И не се хаби сега да се заяждаш, никой няма да ти отговори.

vikito

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #24 -: март 16, 2015, 08:31:11 pm »
 :o spored men  toi si gali egoto