Автор Тема: Разбито семейство - има ли шанс ?!?  (Прочетена 5859 пъти)

Poison

  • Member
  • *
  • Публикации: 8
    • Профил
    • Ел. поща
Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« -: декември 25, 2011, 01:51:13 am »
    Здравейте, ще споделя това, което ми се случва с надеждата за професионална помощ.
   Със съпруга ми се събрахме доста бързо да живеем заедно преди 4 години. Пет месеца след това вече бях бременна. Още в самото начало на връзката ни имах проблеми с него - ревнуваше ме от колеги, познати.....без повод. И на двама ни беше неприятно другия да има контакти с бивши гаджета. За да има мир се договорихме по негово искане да прекратим контактите си с тях, всякакви.
  Когато бях в деветия месец на бремеността, разбрах, че търси контакт с последната си приятелка. Естествено побеснях, но след многократното обещание, че "няма повече" се примирих.  Няколко месеца след като родих разбрах, че когато детенцето е било на няколко часа само, а аз съм лежала в болницата след секциото той си е направил регистрация в сайт за запознанства. Обяснението му беше, че е търсил въпросното последно гадже, да му се похвали, че има дете. >:(  Но след като не я  е намерил си е останал активен в сайта и е започнал да търси контакти с други жени. Не знам дали е от значение но всичките по-възрастни с 5-20 години  :o и определено не особено добре изглеждащи. Тогава усетих, че търси не просто да изневери , а аз си го определям като емоционална изневяра.
  Докато детенцето беше бебе се отдалечихме доста един от друг. Аз определено не се справях много добре, почти през цялото денонощие детето беше на ръцете ми, ако ли не -плачеше, почти не спеше. С нетърпение чаках мъжа ми да се прибере от работа, за да мога да се откъсна малко, но той гледаше да се занимава колкото се може по-малко с детето и ми го носеше на 15-та минута - било плачело.  И така 1 година докато тръгнах на работа.
 Изнервихме се доста. Аз започнах да гледам на него с други очи. Не искаше да поема отговорност почти за нищо. Постоянно допускаше , дори караше майка му да се меси в отношенията ни и ако можеше да поема отговорността му. Аз естествено се възпротивих  на такаква намеса и настоятелно изисквах от него да бъде по-самостоятелен.  Той считаше това като лошо отношение към родителите му и пак затъвахме в по-големи конфликти. Аз загубих и уважението си към него вследствие на бягството му от отговорност, отказа му да поеме инициатива  да си търси по-платена работа. През цялото време аз изкарвах повече пари от него. Не го натяквах, но ме дразнеше факта, че се е пуснал по инерцията.  През цялото време периодично попадах на негови опити в сайтове за запознанства да си търси нещо настрани.
 За късмети или не го хващах още в самото начало и по неговите думи ( а и аз мисля така) не се е стигнало до физическа изневяра. Просто се издаваше прекалено бързо. Но мен това не ме успокоява по никакъв начин. Много ме боли и от това, че търси емоционална близост навън.  Виждах, че нещата не вървят и поне веднъж седмично в последните 2 години правих опити да говорим. Казвах му какво не ми харесва и какво трябва да се опита да промени, и исках от него да ми каже какво той иска от мен.  Но в повечето случай или ме игнорираше и не желаеше да говори и когато настоявах все пак единственото нещо, което казваше беше - да си подобря отношението към родителите му.
 А както споменах по-горе, за да намаля намесата им в семейството аз се дистанцирах от тях, без да изпадам в никакви конфликти. Но майка му считаше, че трябва да звъни и на мен по веднъж на ден , както се чуваше и със сина си поне по 2-3 пъти. Според мен това си беше абсолютно излишно. Информацията която получаваше от сина си беше същата, която би получила от мен. А освен това тези разговори ме натоварваха , така, че реших да ги сведа до минимум - 1-2 пъти месечно. Поддържах необходимия санитарен минимум от любезни отношения с тях, като в същото време не се намесвах по никакъв начин в  отношенията син - родители. Мъжът ми си им звънеше колкото пъти иска, посещаваше ги когато иска.
 Така че не мисля че би било здравословно да разрешавам по-голяма намеса на неговите родители в нашето семейство.
 След като го хванах 2-3 пъти, че има регистрации в сайтове за запознанства бях на ръба да прекратим отношенията ни. Най-гаднто беше, че аз виждах нещата който е писал. Привиквах го първо на разговор и му задавах конкретни въпроси, който ясно му даваха да разбере, че знам. Давах му шанс да прояви доблест и да си признае. Отричаше до последно, кълнеше се че няма такова нещо. Едва когато го водех до компютъра и му показвах писанията му си признаваше, защото вече нямаше накъде. Тогава се почваше с театъра - не било нищо сериозно, нямал истински намерения към тия жени. И пак подчертавам всичките по-възрастни от него. Обещаваше да  спре, плачеше, молеше се да остане. Един път дори му събрах багажа, но не пожела да се изнесе.
 Многократно му  повтарях, че не е вързан за мен за цял живот. След като е почувствал нужда да търси нещо навън, да дойде и мъжки да ми каже че прекратяваме всичко. Да се разберем за детето и да се разделим. Но не съм съгласна да си търси нещо настрани и в същото време прибирайки се от работата да започне с изискванията - какво ще ядем, изглади ми еди какво си, не е изчистено еди къде си. И това при положение, че аз работех повече от него, по-отговорна работа и както споменах по-платена. Вкъщи поемах по-голяма част от домакинските задължения, това което правеше той, ставаше след постоянно натякване, изискване и скандали от моя страна. На него му оставаше единствено задължението да се занимава с детето докато аз домакинствах ( често детето се въртеше около мен) И понеже и това задължение му тежеше ме обвиняваше, че съм лоша майка и не обръщам достатъчно внимание на малкия.  Той или лежеше и гледаше телевизия или висеше пред компютъра и се занимаваше с детето просто защото то си го изискваше. Не ме разбирайте погрешно - много обича сина ни, и прекрасно си играе с него, но искаше да го прави от време на време, само когато поиска.
 Ясно е че бяхме уморени и изнервени от работата и двамата, но трябваше да си разпределим задълженията по-равномерно. Аз постоянно се оплаквах, че не ми помага, той че иска повече спокойствие и свобода. Но физически и психически не издържах на натоварването и ме дразнеше факта, че не мога да разчитам и на него. Освен това и нищо не вършеше от "мъжката "  работа. Ако недай Боже нещо се развалеше изобщо не му се отдаваше да го поправи.
 Имаше постоянно претенции, че не го уважавам, а аз му отговарях, че уважение не се изисква а се заслужава.
 Претендираше, че се дистанцирам. А обикновено ме обиждаше при някой конфликт с разни обидни думи в яда си и след половин час се опитваше да ме целуне, забравил изобщо че ме е обидил. Е аз естествено се дърпах, защото няма как да забравя толкова лесно и бързо. Дори и не правеше опит да се извини за обидите, а очакваше близост.
 И така отношенията ни  изстиваха все повече и повече. Както споменах постоянно правех опити да говорим, който бяха игнорирани. Започнах от няколко месеца да му казвам ако иска да се разделим щом не вижда смисъл да опитаме да подобрим нещата и нищо не прави по-въпроса. Казвах му че не искам да съм с него само заради детето. Още повече ,че детето ставаше постоянно свидетел на скандалите ни. Почнах да се питам на какви ценности ще го научим това детенце и какъв модел на поведение ще изградим в него, като ни гледа как постоянно се зъбим един на друг.  :(
 И така до 20 ноември, когато разхождайки се семейно срещнахме една негова стара позната от преди много години ( в случая по-голяма от него със 7 години ) Обясни ми че били заедно преди време на една рехабилитация в Павел Баня  и от там се знаели. До тук няма проблем никакъв.
 След седмица обаче разбирам, че се е виждал с нея , когато ми каза че отива на кафе с приятел. Разбрах и за смс-и, който и е писал от рода на "Не мога да спра да мисля за теб" и " Другия път ще си наваксам с прегръдки и целувки". Е това нямаше как да мине за контакт с просто стара позната. Побеснях естествено и поисках да се изнесе за пореден път. Забравих да уточня, че отново му дадох шанс да си признае къде е ходил през деня и с кой се е виждал Отрече естествено, докато не го притиснах с факти.  Плака, моли се обещава и пак не се изнесе.  Накарах го на другия ден да изтрие телефона на тази жена и да прекрати всички контакти с нея като част от обещанието ми за промяна.
 Аз за себе си взех решението, че при първа възможност, когато намеря пари и къде да се изнесем се махам с детето и реших да стисна зъби и да го изтърпя до тогава. Обеща, че ще се промени , ставал друг човек..... и така до 4 декември. Т.е. десетина дни след първия случай - заведох 3 годишния ни син на  рождения ден на негово приятелче той се възползвал от отсъствието ни и е седнал да си попише с познатите си от сайта за запознанство. При предишния път когато го бях хванала, че има контакти с такива, триехме профилите му и ми се кълнеше, че няма повече профили. Е оказа се че и тоя поредния му е от преди 2 години и си е влизал доста активно в него дори на работа от телефона си.  С едната жена на 51 години ( той е на 35)  беше се виждал еднократно дори на кафе. Пак си пееше старата песен че търсел добро отношение и уважение, което не получавал от мен. А аз многократно му завявах през годините, че се държа с хората така както те с мен. И след многобройните му издънки се отнасям с изключително недоверие към него и чакам някакъв белег за промяна в отношението му към мен  и то явен, за да започна да променям аз моето. Но не се случваше.
 Преди 3 месеца той беше попаднал на един мой разговор с бивше гадже , в който той ме канеше да се видим за по кафе , аз отказвах и в останалата част от разговора коментирахе бебешките колички , защото той чакаше детенце да му се роди.
 Та този разговор мъжът ми го използва като оправдание и казва, че събитията от последния месец са следствие от него.  Дори и да имаше някакви пикантни подробности в разговора ( а няма такива ) пак не би имал основание да ми държи сметка на фона на многобройните му подобни издънки.
 Пак тръгнах да го гоня, пак не поиска. Казах му че е изгубил всякакво доверие, че ще го дебна под лупа и ако иска да останем заедно да си помисли дали може да спазва обещанията си след като многократно е доказвал обратното. Плака пак, обещава, моли....нямаше как да го изхвъря на сила без да ставаме за срам пред хората.
 И така до 16 декември, когато реших да му погледна разпечатката от телефона и останах шокирана от наглостта му  :o. Не само , че не беше прекратил контактите си с въпросната жена но и беше ги засилил до непоносимост. Още в същия ден в който изтри телефона и следобяда  и се беше обадил. И така от 28.11. до 15.12. всеки ден от 8 сутринта до 20-22 часа на всеки час по 1-2 разговора. За по-малко от месец имаше 76 смс-а. Е нямаше как да се примиря и тоя път още повече след като бях видяла съдържанието на първите смс-и в началото на подновеното им познанство. Попитах го след като му бях заявила, че ще го следя и е знаел, че ще видя какво е правил защо е продължил, на какво се е надявал . Не можа да отговори. Два дни го гоних от нас, до последно си мислеше, че не съм сериозна и не го искам наистина. Не знам по колко начина се опитах да го убедя да се изнесе. Може би се надяваше на факта, че сама с една заплата няма да успявам да се справям с разходите по детето  и наема и ще го търпя за да помага. Още повече , че за да подобрим малко финансовото си положение преди 2 месеца си смених работата. Работя на процент и за да докарам прилични пари трябва да си скъсвам задника от работа, и имах нужда поне да поеме малко от домашните задължения и гледането на детето докато аз се прибера от работа. Ставаше въпрос за това, че аз се прибирам около 18:30, а той прибира детето от ясла към 17:30 та мрънкаше и за този един час.
 В крайна сметка се изнесе, когато видя, че нещата са сериозни. Вече една седмица сме разделени. Майка му естествено започна активно да се меси да се опитва да оправя нещата. И логично ги влошава повече. Лайтмотива и е след като не бил намирал топлина вкъщи щял да си я търси навън.
 Аз обаче също не намирах тази топлина, но не поех по този път и не съжалявам. Просто както казах и по-горе смятам , че първо трябва да се положат усилия да се поправят нещата, който не вървят в едно семейство, и ако се види , че не може, тогава да се разделим и всеки по свой път.
 Преди този случай със старата "позната " бях решила да поговорим с него и ако се съгласи да потърсим помощта на семеен терапевт. Да видим дали нещо може да се залепи в брака ни или няма шанс. За мен основните проблеми са - загубата на доверие, бягството му от отговорност, и силната му зависимост от родителите , в частност от майка му и допускането да се меси в семейството.
 Сега обаче след този случай за по-малко от месец, да го хвана 3 пъти в издънки, се чувствам меко казано предадена. Болката е много силна и не мога да си обясня как като толкова говореше, че иска да си запазим семейството и знаеки, че ще разбера за това, което прави е продължил да го прави.  Не намирам сили да преглътна и това. Най-много ме боли за сина ни. Той боготвори баща си и вече на 3 години разбира какво се случва, и задава и въпроси :(

diplodon

  • Member
  • *
  • Публикации: 296
    • Профил
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #1 -: декември 25, 2011, 07:16:22 pm »
Шокиран съм. След всичко това ти все още търсиш шанс за продължаване на съвместния живот с този плазмодий (извинявай, по-точна дума не намирам).
Роди ме мамо тъпа, аз сама ще се изруся !!!

Poison

  • Member
  • *
  • Публикации: 8
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #2 -: декември 25, 2011, 08:24:54 pm »
  Ами да си призная и аз не намирам стимул и мотивация да простя. Не съм сигурна, че в момента съм способна да разсъжавам трезво обаче.  Идеят ми в този толкова подробен и хаотичен зов за помощ е да чуя мнението на безпристрастни хора.
   Знаете как е близките около нас винаги заемат някаква позиция зад единия или другия. А аз не търся подкрепа  или порицание за решението си. Каквото и да е то ще си поема всички последици от него и ще си го взема сама.
 Не съм сигурна, че и аз не допускам някаква кардинална грешка в поведението си, която да води до такова развитие на нещата. Наистина не мога да я видя къде е и ще съм благодарна ако от това, което съм написала някой забележи подобно нещо и ми го каже. Не ме разбирайте погрешно, не считам че на всяка цена трябва да се самобичувам, че сме се докарали до тук в семейството, но няма да се разсърдя ако някой види и моите кусури и ми ги каже. Още повече ако това може да промени нещата за по-добро за семейството. И пак казвам до някаква степен съм готова да направя компромис заради детето, но не всяка цена. Може би все още имам и чувства към мъжа ми ( сигурно е така щом толкова боли, иначе щеше да ми е безразлично) и благодарение на тях може би бих успяла да преглътна за пореден път. Но пък нямам основание да вярвам, че нещата няма да се потретят, пошестят и т.н. защото то си е рецидив, и защо да си причинявам отново минаването през раздели и стреса за детенцето.  Много съм объркана и не знам, дали е по-добре да се реже с ножа от раз или да се пощипва от гнилото, като все си остава по нещо смърдящо лекичко, което се размирисва пак след време.
 Никога не  съм попадала в подобна ситуация и наистина не знам какво да правя. Засега действам интуитивно и емоционално, така както усещам нещата.  Много ме боли когато гледам как детенце се радва, когато ни види заедно с баща си за тази седмица. Как пърха ту при единия ту при другия и вика - " Мамо виж тати е тука" или " Тати виж мама се прибра" И това е в кратките моменти, когато той минава да го види.  Та заради сина ми се ще да видя има ли някакъв последен шанс да се опитаме да оправим нещата. Но пак казвам много ме е страх от рецидив ( а шанса е голям за такъв от досегашния ми опит )
 Какво да променя в себе си и модела си на поведение, за да парирам бъдещи подобни прояви?
 Само да уточня, че  аз винаги смятам, че вината в едно семейство нещата да не се получават е и на двамата. И в случая ясно виждам къде той е збъркал или поне така си мисля, но имам нужда някой да ми каже къде греша аз. По никакъв начин не се опитвам да оправдая него.
 Айде пак ферман  :-[
 

diplodon

  • Member
  • *
  • Публикации: 296
    • Профил
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #3 -: декември 25, 2011, 10:35:35 pm »
Тези пусти чувства, които ясно си му декларирала, са го направили съвсем самонадеян и с чувството че той може да те манипулира във всеки един момент. Аз, на базата на това което си изложила, не мога да намеря вина в теб, а напротив, ти обичаш един паразит, който не ти дава нищо, а само смуче от теб. За какъв рецидив говорим, когато това за което ти говориш се е превърнало в негова практика!? И тази 'избирателна' обич към детето малко не я разбирам, кво значи че обича да си играе с него, ама само отвреме навреме, когато той иска!?!?!? :o
Роди ме мамо тъпа, аз сама ще се изруся !!!

Poison

  • Member
  • *
  • Публикации: 8
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #4 -: декември 25, 2011, 11:08:34 pm »
Oх ето колкото и да се стремя да съм обективна, и да представя нещата колкото е възможно по-безпристрастно май не се получава. Искаше ми се затова да идем заедно на терапевт и всеки да си каже гледната точка.
 Да го кажа така той не е достатъчно хитър за да манипулира когото и да е .  Просто не му стига акъла, затова и го хващам бързо когато започне да влиза в сайтовете за запознанства, а и в  последния случай. Лъже, но не може - издава се.
 Аз съм по-кофти характера в това отношение и обикновено почти всяка реплика мога да извъртя в моя полза. Тя и майка му го защитава, че бил мъж под чехъл и на всяка негова дума аз съм му казвала по две. Ми да ми каже той - три, не го спирам. А не може да изкарват мен виновна, че не може. Това е част от неуважението за което ме обвинява. Но както казах не е моя вината, че не прави нищо да се развива. Вместо това, че живее с една идея по-умен човек от него да го стимулира да се усъвършенства и да му е предизвикателство в живота да расте интелектуално той избра да си търси маминки и лелки да го уважават. По лесно е някак, вместо да положи усилие.
 Сега ще възникне въпроса какво правя с такъв мъж. Той и в началото на връзката не блестеше с умствени способности, но не съм го избирала по този белег. Да добре е да имаш някой до себе си който да те стимулира интелектуално, но съм имала и такива - те пък пиеха :) Няма две добри. Стигнах до там , че избирах по-малкото зло. Няма идеални хора.
 Много добре възпитан е и може да направи много добро впечатление на всеки, в общи линии е добър , човек не е злобен, но от глупост прави много необмислени неща. Според мен е слаб характер и няма воля да се изправи срещу недостатъците , който му пречат в семейството и живота.  Не знам дали не е и форма на протест срещу моята прекалена взискателност. Аз не съм перфектна, не искам и той да е, но поне малко да положи усилия .
 А обичта му към детето мисля, че не е избирателна, тук според мен се намесва проблема с носенето на отговорност и разбира се свързаното със семейството по-силно ангажиране и липсата на свободно време както преди това.  Той детето си го обича, но май не прави връзката, че обичта и отговорността са неразривно свързани.  Мисля, че някак си му липсва предишния безгрижен живот.
    Ето това по никакъв начин не мога да приема и много ме дразни. Защото не аз бях инициатора за дете и семейство, за да се чувства притиснат и принуден да носи отговорност. Но след като веднъж си се хванал на това хоро според мен няма връщане назад.  Дори и да се разведем, накъдето са тръгнали нещата синът му си му остава син до  живот.
 

diplodon

  • Member
  • *
  • Публикации: 296
    • Профил
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #5 -: декември 26, 2011, 12:24:30 am »
Искаше професионална помощ, затова аз съм до тук. Просто докато чакаме отговора на e-therapy реших да споделя какво мисля аз. За мен ти обичаш един парзит, който няма да се промени, колкото и да ти се иска и да ти обещава. Досега трябва да си го разбрала.
Роди ме мамо тъпа, аз сама ще се изруся !!!

Poison

  • Member
  • *
  • Публикации: 8
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #6 -: декември 26, 2011, 12:34:08 am »
 Благодаря за мнението :) склона съм да мисля, че си прав, но май не ми се иска или не съм готова да го осъзная, или да го повярвам. Весела Коледа !

Crimson Glory

  • Member
  • *
  • Публикации: 19
    • Профил
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #7 -: декември 26, 2011, 06:14:38 pm »
Здравей,

Ами, както и диплодон каза, едва ли ще можем да помогнем със съвети. То, "живота" е такъв, че не върви с инструкции за ползване.  Би било добре, разбира се, ама явно някой е решил да нямаме такава опция. Едва ли и  etherapy ще те посъветва, кой знае колко...най-много как да го преодолееш. Такива "кърлежи" и аз съм виждал..та даже и познати, пък и колкото и да му говориш, че е попаднал на рядко свестна жена = той си го кара по неговата схема. А това за двойната вина - амн, не мисля, просто понякога няма спойка между двама души...и със, и без компромиси от някоя от страните. Просто не се получава. Вие, жените, имате навика (не знам, мама ли ви го втълпява) да пробвате да променяте мъжете...ами, не става, то кое си е скапано...си е скапано за цял живот....като оня лаф- тъпо е да си тъп, защото е за цял живот. А отностно отношенията ви - счупеното стъкло си е счушено, както и да го лепиш, все ще се вижда и усеща пукнатината. Но пък и вие , жените , сте си виновни(както и ние мъжете)...винаги - ама да избера по-малкото зло....чакай бе, булка,а няма ли опция да намериш някой с който да няма почти никакво зло? знам, че всички ни сърби долу. Ама, някой път се изисква да се потърпи, не да се хвърлиш на първия уж симпатичен мъж! Лошо е да се виждат подобни истории на коледа (+- 1-2 дена). Лошото е за детето, 'щото и то си е за цял живот. Хайде успех, дано се оправят нещата в положителна (не казвам каква, а какъв вид) насока.

Poison

  • Member
  • *
  • Публикации: 8
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #8 -: декември 26, 2011, 08:24:05 pm »
  ;) Да бе кофти работа да ни прецака така дедо Боже, да ни пусне сами да се оправяме с тоя живот, но ще му видим ние сметката или ние на него, или той на нас :)
 За опитите за промяна на мъжа от страна на жената. Да имала съм такива още докато бях млада и зелена, с тоя точно мъж май не съм ги правила. Или ако съм е било подсъзнателно. Просто отдавна осъзнах истината, че човек наистина се променя, но само ако той иска.
 Задавах си въпросите мога ли да го приема такъв какъвто е. И  понеже се оказва, че не мога та  така. Не съм му се хвърляла на врата, не ми е първия имала съм доста опит, еле пък що се отнася до сърбенето. А за "по-малкото зло" - както казах няма идеални хора. Просто този изглеждаше най-добре ( не само външно) на фона на останалите. А  проблемите с бягане от отговорност и зависимостта му от родителите се появиха след раждането на детето, т.е. след като вече трябваше да се взимат важните решения и да се стегнем малко повече в кръста щото носим отговорност вече и за едно беззащитно създание, което на нас разчита. Преди това дори и да ги е имало са били добре маскирани, или аз съм била достатъчно сляпа за да не ги видя. Проблема с доверието най-сериозно лъсна, когато детето беше на година и половина. Е как да знам тия неща преди да се оженя и да родя ?
  За пукнатината - проблема ми е, че дори и да се намери  някакво "лепило" за залепването й ( аз нямам идея от къде и какво) не знам дали ще мога да я понасям тази пукнатина. Да знам, че някой хора живеят с много по-големи и грозни счупвания, въпроса е на кой до къде му е прага на търпимост. Моя май е доста нисък.

Crimson Glory

  • Member
  • *
  • Публикации: 19
    • Профил
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #9 -: декември 26, 2011, 10:12:36 pm »
Виж, не знам, ама този ти никнейм, напарво е ма*а фа*ка! Значи си ме разбрала, ами, гледай какви съвети има...общо взето, никакви! Всичко си зависи, според зависи...Дано следващия, защото на там ми мирише, да е по-добър с една идея! ;)


Хайде, ето ви и 1 песничка. (пък изводите от нея за Коледа, сами ще си ги направите)

http://www.youtube.com/watch?v=MHioIlbnS_A

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #10 -: декември 27, 2011, 04:12:22 pm »
Здравейте, nebesna_krasTavica!
Благодарим ви за доверието, което гласувате на форума.
Изключително много статична информация сте дала в споделеното от вас. Тук ще коментираме обичайните причини за подобно поведение от страна на бащата на детето ви. Става ясно, че неговата майка е обстоятелствена, постоянно търсеща информация, а чрез това и обследваща и по своемо контролираща. Вие сте по-активната и почти сте сменили ролите си в семейството ви. На практика това поддържа несигурността в партньора ви и той винаги попада на сходни персонажи-доминиращи жени. Но, за да може да има свобода и лична себеактуализация, те трябва да са нови. Възрасттовата група жени, към която се насочва, е форма на поправка на посоката на доминацията, вероятно. Но това можем да потвърдим само, ако разберем какво се случва конкретно в контактите му. Ако по-възрастните жени, с които поддържа контакт са грижовни, мили, майчински настроени и го величаят, най-общо казано, то това би било опит партньорът ви в себе си да промени страха от женската роля в живота му. Т.е да намери приемането и собствената си идеализация в очите на жена. Естествено това не е заслуга само на семейният ви живот, но е и дълъг процес, свързан с възпитанието му. Споменте си какво е харесвал той във вас-това също ще ви насочи към причините. Можете да използвате безплатната си сесия тук, за да поговорите със специалист за вас самата и за конструктивните стъпки, които би било добре да направите за детето и за собственото ви добруване.
Разчитайте на нашата подкрепа!

Poison

  • Member
  • *
  • Публикации: 8
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #11 -: декември 27, 2011, 06:49:19 pm »
 Благодаря за отговора.
 За съжаление от него никак не ми стана по-леко, но то се и очакваше.
 Ще се възползвам от предложението Ви за безплатната сесия.

Absolute.Beginner

  • Гост
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #12 -: януари 13, 2012, 01:34:22 am »
Аз бих добавила и че някак неусетно нацията ни се напълни с лигльовци. Не знам кой ги възпита така - майките, предишните гаджета, настоящите, обществото, извънземните, а и няма значение.

Според мен на твоя човек просто му е добре така и той така разбира семейния живот. Откакто се е родило деттео, ти си влязла в ролята на родител, на отговорен човек, който създава уют, има грижа за куп неща. За него остава ролята на тийнейджър, който като излязат родителите, бързо разглежда забранените канали, организира срещи с приятели, търси безобидна (според него) свалка и така. Ако го хванат - отрича, но знае и че ще му простят. Малко е кофти и трябва да пази поведение известно време и да внимава, но толкоз.

Напълно разбирам колко тези роли за теб са мекомфортни и неестествени. Но за да се случи промяна в нео, голямо разтърсване трябва да дойде. Докато му прощаваш и даваш шансове, все повече затвърждаваш модела на всичко прощаващ и разбиращ родител. Айде стига вече.

Предполагам, че животът ти е по-ценен от това да превъзпитаваш 35-годишен тийнейджър. Тази енергия ще ти трябва един ден за твоето дете. Да си реши проблемите, да пострада, и ако след година-две дойде промененен и научил думата "отговорност", тогава мисли

Ignat

  • Member
  • *
  • Публикации: 66
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #13 -: януари 16, 2012, 03:14:05 pm »
Poison,
Аз имам абсолютно аналогичния случай като твоя, само че в женски род.
Едно към едно това, което си написала, в началото поне.
Сравнително кратка връзка преди сватбата и децата, емоционалната изневяра, "приятелите", тайните срещи, разговори, смс-и, та дори и доста по възрастните, в моя случай мъже.
Честно казано, аз моята търпя единствено, защото ще ми вземе детето. Такива са скапаните закони в тази държава. Колкото и да е скапана майката, дават детето на нея.
Слава богу, нямаш моя проблем. Брой се късметлийка.
____
Моя позната, разведена, която синът й е вече пълнолетен, ми сподели, че съжалява, че се е разделила с мъжа си чак когато момчето било на 5, защото го помнело. Може би навреме си го извела.

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Разбито семейство - има ли шанс ?!?
« Отговор #14 -: януари 17, 2012, 02:09:56 pm »
Внимавайте когато взимате страна в семейни истории... Тук във форума е позволено, но реалността винаги е по-сложна.
Разбира се че авторката на темата има нужда да си излекува нараненото самочувствие и малко камъни в градината на нейния хубостник може да и доставят временна утеха. Но от тук нататък следва съвсем нов живот и за тримата: мама, татко и аз. И в този нов живот барикадната война ще бъде вредна за малкия.
Новото което се появява е че майката търси този път верен тон. Прибързано са се събрали, твърде скоро е забременяла, после постепенно са разбирали че не се познават достатъчно един друг, почнали са "издънките" на съпруга(издънка повече пасва в устата на старшина като говори за някой салага(новобранец)), почнало е дебненето(Poison не ми казвай че си му чела кореспонденцията случайно докато забърсваш праха от компютъра), почнали са унизителните скандали и дълбаенето по доверието...
Сега обаче заради детето майката търси верния тон.
И правилно, лекуването на болното самочувствие и звучи леко фалшиво. Не и става по-леко от това да чува че съпруга и е негодник.
С този мотив как ще възпитава един бъдещ мъж. С амнезия ли?
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин