Автор Тема: Проблеми в общуването  (Прочетена 8325 пъти)

n-inka

  • Member
  • *
  • Публикации: 4
    • Профил
Проблеми в общуването
« -: юни 18, 2011, 10:08:27 pm »
Здравейте! Дълго търсех място, където да се почувствам "като у дома си", за да мога да пиша. Може да се каже, че имам материал да пиша по почти всички раздели  на този под форум (то- има ли човек без  проблеми), но имам един основен проблем. Мисля, че тук е мястото да го споделя. Ще се опитам да бъда максимално откровена и обективна, защото този проблем може да се каже, че съсипва живота ми, а и се отразява негативно на моите близки. Тормози ме от много години - от както се помня. Имам проблем с общуването. От нещата ,които съм чела и слушала ми прилича на социофобия. Особено след като гледах предаване по телевизията за различни фобии. И проявите на социофобията се припокриват с това, което изпитвам.  Това се проявява в определени ситуации, когато да речем хората очакват нещо от мен, но не се чувствам достатъчно способна или глупава. Когато са по-висшестоящи или по-добри от мен в моите очи. Имам много неща за разказване назад в живота си (всеки е преминал през какво ли не), имала съм проблеми от всякакво естество (но и тези в психиката ми винаги ги е имало). Понякога съм се чувствала щастлива. Имало е периоди, в които съм била напълно затворена в къщи- без да има с кого да общувам, с кого да излизам...След това се появява един период , в който се случва нещо, намествам се някъде, почвам да излизам, хващам си гадже (страшни драми, поради моите проблеми) , ....после късаме.., аз пак съм в тъжен период, няма с кого да излизам, затварям се....... Такива неща, които съпътстват живота може би на повечето хора. Но аз сега съм на 28 години. Както казах, зад гърба си имам много преживени неща (няма да се впускам да разказвам всичко) и винаги съм имала тези проблеми в общуването.  Даже и с близките ми понякога така се притеснявам да говоря, изчервявам се, потя се.  Където и да започна работа- проблеми- не мога да комуникирам, особено с по-висшестоящите. Имам комплекси. Когато се наложи да казвам нещо или да попитам- въобще да говоря или да съм в център на внимание- просто се панирам до такава степен, че изглеждам смешна, бъркам думите, изреченията, блокирам просто.  Толкова ми е трудно. Понякога с някои хора си говоря нормално, но в повечето случаи съм паника. Сега съм в майчинство.  Бях в особен период от живота си, в който той (мъжът) ми подаде ръка и ме спаси от безизходица. Той е много добър, но не знам- може би покрай мен и той се отдръпна от хората. Аз нямам никакви приятели, не мога да се сближавам, прекъснах връзка с всички стари познати (просто винаги съм избягвала да се сближавам) . Съвсем сама съм, няма кого да поканя на гости, на рожден ден. Приятелка, с която да споделям. Така се живее ужасно. Той също няма много приятели. Почти с никого не общуваме (освен с родителите си и роднини). Искам това да се промени и да мога да се сближавам и сприятелявам с хора.  Не искам детето ми да бъде като мен , но как да му дам друг пример. За сега той е много общителен, надявам се това да не се промени. Но след като аз нямам смелост да общувам с хората и постоянно страня от тях,  как да осигуря друга среда за него? Скоро майчинството ми свършва и не знам на къде да потегля. Колегите и шефовете ми така радушно ме приеха в началото, а аз – студена, притеснителна, само странях от тях. Те също се отдръпнаха. Сигурно няма да ме приемат отново. Не знам вече какво да правя. Преди години си мислех и се надявах това да отшуми, но напротив- не се променям  и става все по-зле.  Благодаря, че изчетохте това. Не искам да бъда песимист и да си казвам- не виждам смисъл. А искам да престана да бъда странна и затворена. Но как?

slavia

  • Гост
Re:Проблеми в общуването
« Отговор #1 -: юни 18, 2011, 10:33:17 pm »
Все едно аз съм писала това! И аз се чувствам по този начин, трудно ми е да комуникирам, особено на работа  с колегите. Има хора, които ме предразполагат, но има и една дама, която като видя и насила се чудя какво да кажа. Много е трудно да се живее така, наистина. А като казваш, че няма кой да поканиш на рождения си ден, ами дано те успокоя- аз също. Само дето мъжа ми има много приятели, а аз не. И това също ме дразни, а не би трябвало да е така. Като започна да се цупя, че пак ще ходят някъде, а аз ще си стоя вкъщи, той ми вика да ходя и аз. Да ходя, ама няма с кой. И тук идва проблема, че когато ми се появи възможност да се съберем с някой някъде, аз пък тогава започвам да се дърпам, да измислям причини...Не знам, и аз пуснах една тема, може да я прочетеш.  ;)

n-inka

  • Member
  • *
  • Публикации: 4
    • Профил
Re:Проблеми в общуването
« Отговор #2 -: юни 18, 2011, 10:49:26 pm »
Здравей , Славия! Да, прочетох написаното от теб. Аз също доста често се държа несправедливо с моят мъж или с детето ми. Бих искала поне мъжът ми да има контакти, той да не бъде като мен, а да е спокоен и щастлив. Той- напротив- много е общителен, има чувство за хумор, но просто може би покрай мен се затвори. Много пъти сме си говорили с него- защо е така, че човек не може да живее сам. И това много ни тежи и изостря отношенията ни.

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re:Проблеми в общуването
« Отговор #3 -: юни 20, 2011, 03:29:52 pm »
Малко хора си дават сметка колко важни са някои прости неща.
Ето в тази статия е описан един интересен случай. Социалната тайна на дълголетието
n-inka, мисля че можеш да извлечеш и нещо ценно от историята си и ситуацията - да цениш връзките и приятелствата. Мисля че на 28 години тепърва има да откриваш нови приятелства.
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1322
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Проблеми в общуването
« Отговор #4 -: юни 21, 2011, 12:04:44 pm »
Здравейте n-inka!
Благодарим ви за доверието към сайта.
Обобщавайки написаното от вас трябва да акцентираме върху изграждането на самооценката. То е дълъг процес. Възпитанието, опита и посоката на изводите от тях определят в голяма степен начинът, по който се оценяваме. Трудно е, когато надценяваме околните и подценяваме себе си. Тогава се получава огромна пропаст, а чисто соматичните симптоми на притеснението дори стопират приемането на обратната връзка от околните. Процеса е като снежна топка, пусната по склон, натрупан със сняг-накрая става лавина и е трудно човек сам да излезне от нея. Предлагаме ви да използвате като начало първата безплатна сесия тук и да започнете конструктивна работа с психолог. Необходимо е да се тръгне от самото начало, когато се  е родил проблема, да се осмисли всеки един етап от събитията, които са го затвърждавали и да се стигне до поведенчески задачи, чрез които на парктическо ниво да започнете справяне. Разчитайте на нашата подкрепа!

anmari

  • Member
  • *
  • Публикации: 10
    • Профил
Re:Проблеми в общуването
« Отговор #5 -: юли 15, 2011, 11:47:57 pm »
 :)Здравейте най - после намерих място за мен. Имам доста проблеми за решаване, но най-големият ми  проблем е общуването. От близо 5 години вече живея в някава абсолютна изолация от хора. Наскоро опитах да излизам с приятели, но нищо не се промени.
Преди 3 месеца си хванах гадже и като всяко начало всичко беше много хубаво, но дори той ми каза наскоро, че имал чувството, че не сме видяли само, защото не мога да споделям с хората и по природа съм по мълчалив човек, от тогава не сме виждали,защото предпочитал да бъде с хора, с които може да си общува и да се весели. Има още много неща, но кажете ми има някакъв начин да се промени това положение. Прочетох много книги по психология и опитах вариантите да мисля положително, но това не само, че помогна, а дори стана по-лошо, защото след всеки пореден провал изпадам в по-голямо отчаяние, че може би мястото ми не е тук и сега в този свят. Всъщност и аз не разбирам хората, но и те не ме разбират, за мен най-важното е душата и характера в човека, а те оценяват всичко по външен вид и празни приказки.
Предварително блгадаря за вниманието ако обърне такова.

diplodon

  • Member
  • *
  • Публикации: 296
    • Профил
Re:Проблеми в общуването
« Отговор #6 -: юли 16, 2011, 12:10:24 am »
Е, явно нямаш толкова големи проблеми с общуването, щом си в състояние да си хванеш гадже. Сама казваш че по природа си по-мълчалив човек, хората не те разбират, ти не разбираш тях... т.е. не е до притеснение, а до начин на възприятие. Ако нямаш какво да си кажеш с тези хора, нормално е да си по-мълчалива. Сигурна ли си че ако намериш хора, които да ти допадат, то няма да си по-разговорлива!? Споменаваш че си излизала с приятели, ако са ти такива и с тях ли нямаш какво да си говориш!? Те как те възприемат!? 
Роди ме мамо тъпа, аз сама ще се изруся !!!

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1322
    • Профил
    • Ел. поща
Re:Проблеми в общуването
« Отговор #7 -: юли 16, 2011, 12:29:27 am »
Здравейте anmari!
Понякога затвореността се предопределя и от темпераментовите особености,възпитанието, житейската ситуация на семейството ни, събитията, през които сме преминали... Това са изключително важни фактори, които би следвало да коментирате с психолог, за да се тръгне от самото начало в търсенето на промяна. Тук трябва да добавим, че в споделеното от вас прозира и проблемна самооценка и обезценяване. Когато това се комбинира с изолация обратната връзка, която получаваме от околните става твърде изкривена. Затова изолацията е по-съхраняващото ни пространство, а в нея няма как да научим себе си на по-пълноценно себепредставяне и живот изобщо. Можете да използвате безплатната си сесия. Разчитайте на нашата подкрепа!

n-inka

  • Member
  • *
  • Публикации: 4
    • Профил
Re:Проблеми в общуването
« Отговор #8 -: юли 19, 2011, 05:00:54 pm »
Здравейте! Аз правя опити- срещам се с хора, общувам с тях, опитвам се да се държа естествено, но през цялото време в мен бошува напрежение и притеснение- как ли са възприяли думите ми, сигурно ме мислят за глупава... Едва ли ще искат да ме видят повече, сигурно не съм им приятна... Едно постоянно вътрешно подтискане.  Незнам как да го преодолея. Знам, че не всеки на всяка цена трябва да се хареса на другите, но аз постоянно мисля за това. Още повече,  че не мога да се сближа и сприятеля с никого.

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re:Проблеми в общуването
« Отговор #9 -: юли 19, 2011, 09:09:55 pm »
Привет n-inka,
Ще ти дам един съвет, който знам че не е лесен за следване и резултатите от него не са гарантирани, а още повече че не идват наготово ами след много труд.
Спортувай!
Спорта тренира сърдечносъдовата система. Така когато се притесниш ще се чувстваш все едно че си потичала малко - т.е. ще имаш отработен отговор на физическо ниво. Сърцето и кръвоносните ти съдове ще приемат това като нещо познато.
Освен това спорта дава жизненост. А това е едно от основните неща, които привличат околните. Да си жизнена, секси, приятно изглеждаща от там до това да те приемат и да се сприятелиш крачката е малка.
Спортуващия човек става по-активен, организиран, по-напорист.
При общуването когато си активната страна, когато знаеш че изглеждаш добре и го прочиташ в очите на околните, когато притесненията, адреналина, лекото покачване на кръвното не са чудо голямо, тогава ще имаш една добра основа за развиване на умения да общуваш и създаваш връзки.
Да не говорим и колко връзки и приятелства се завъртат около самото спортуване.
Спортувай!
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Trash

  • Member
  • *
  • Публикации: 49
    • Профил
Re:Проблеми в общуването
« Отговор #10 -: юли 20, 2011, 09:39:12 am »
n-inka - подценяваш се...и защо непременно се стремиш останалите да те харесват и оценяват казаното от теб...човек колкото повече се стреми да бъде забелязан, толкоз повече опитите му се провалят....просто бъди себе си...hektor ти е дал чудесен съвет...спортът повдига и самочувствието!!!!
Един съвет от мен...преди да кажеш нещо пред приятелите си, преброй до десет и тогава си излей душата...поне ще имаш време да прецениш дали е подходящо!!!!

n-inka

  • Member
  • *
  • Публикации: 4
    • Профил
Re:Проблеми в общуването
« Отговор #11 -: юли 20, 2011, 02:15:51 pm »
МНОГО БЛАГОДАРЯ!

Марияна-Вики

  • Member
  • *
  • Публикации: 9
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Проблеми в общуването
« Отговор #12 -: март 06, 2015, 10:19:50 pm »
Аз имам същият проблем както на "n-inka"  разликата е, че не съм семейна. Всичко останало е същото.

sttacy

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Re: Проблеми в общуването
« Отговор #13 -: ноември 18, 2015, 12:09:05 pm »
Ох, n-inka споделям всичко написано от теб. В абсолютно същото положение съм. На работа е много трудно, особено когато се очаква да говоря пред колегите - едно сърцебиене, трепери ми гласа, говоря глупости, забравям си мисълта, блокаж. Най-ме е яд, че  има колеги, които смятам за доста по-глупави от мен, но поради факта, че са уверени печелят повече позиции, отколкото аз.

Jo

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Проблеми в общуването
« Отговор #14 -: февруари 24, 2016, 08:02:55 pm »
Здравейте и аз имам проблеми като повечето от вас с общуването.Направо към проблема  От малка мисля само за сметки, за храна като цяло нямах нормално детство.затворих се в себе си станах нервна,мнителна имам чувството че съм безлична и че не съществувам за този свят всичко ми е безразлично нямам вкус към живота.нямам приятели работа-къщи-работа . Не знам до кога ще издържа така отчаяна съм надявам се тука да получа помощ.