asdd123,
Когато бях в родната армия, се случваше да даваме караул в гарнизонния арест тук във Варна. Сградата мисля че беше от времето когато Вапцаров е лежал там. Условията за арестантите бяха животински, че и за нас дето ги пазехме. Добре че тези караули се падаха на нашата част доста рядко. Веднъж тъкмо застъпихме нашето дежурство и един от арестантите - млад циганин си преряза вените. Мене пратиха да го конвоирам до военната болница, където го шиха. Циганина беше с цивилни дрехи, бяха го арестували преди три дни за ОВС, т.нар. Отклонение от Военна Служба. Това си беше тежко провинение тогава, а за него още повече защото беше избягал от казармата и се беше крил почти две години. Арестували го, довели го в смрадливата дупка на гарнизонния арест и той стои там три дни и никой не беше дошъл да го разпитва или просто да говори с него. Циганина е стоял в килията без да знае какво го чака, освен с ясното усещане че не го чака нищо добро. Дали е искал да привлече вниманието върху себе си (по доста краен начин бих казал) или психиката му е обрисувала потискащи картини от които дори смъртта му се е видяла по-лесен изход. Не знам. Но знам че понякога когато положението се сговняса и нямаш виждане за изход на хоризонта, въображението започва да рисува невероятни неща, а психиката да ги преувеличава.
Ако чакаш отговор дали ще успееш да се справиш сам, първо ми дай отговор ти на мене дали ще успея аз тази седмица да изплувам 50 метра под 30 секунди.