Автор Тема: Агресивно поведение  (Прочетена 1767 пъти)

Rellfy

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Агресивно поведение
« -: октомври 26, 2010, 02:12:11 pm »
Здравейте,
Имам дъщеря на 3 г. и 9 м., която е доста надраснала годините си.От известно време има доста агресивно поведение не само към мен ,но и към останалите.Ако нещо не и се угоди, започва да се налага, да хварля предмети и т.н.С баща и се разделихме, но те непрекъснато се виждат и общуват. Това нейно поведение започна от есентта, когато той се върна в София и тя установи че няма да живее с нас, въпреки че през цялото време съм и казвала истината и не съм я лъгала, но явно тя се е надявала да се съберем.Знам също , че това поведение е резултат от взаимоотношенията ни с баща и.Непрекъснато ми казва че иска старата къща и т.н.Сигурно е въпрос на време да свикне, но това нейно поведение ме плаши.Казаха ми, че така се изразява детската депресия, в агресия. Бихте ли ме посъветвали как мога да контролирам това поведение и дали наистина е детска депресия.

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Агресивно поведение
« Отговор #1 -: октомври 27, 2010, 11:04:57 am »
Здравейте Rellfy!
Агресивното поведение, особено при толкова малко дете, носи смисъла на страха, на объркването и на несигурността.  И въпреки, че сте била откровена с детенцето си и колкото и да е надраснало годините си, то не може да разбере причинно-следствените връзки. Не може и да осъзнае, че тази промяна е постоянна, защото няма дори и реална представа за времето, както ние възрастните. На практика ситуацията с раздялата се повтаря многократно за детето. Същевременно в тази възраст са много активни и връзките с родителя от другия пол, защото освен стабилната привързаност към майката, детето изучава всяка друга роля и у дома, а бащата дава закрила и сигурност по много специфичен и различен начин от майката. Ето и поради този факт, момиченцето ви може да свежда причините до усещане за вина-или, че вие сте виновна, или че тя самата нещо е направила, което да е свързано с раздялата ви. В тази възраст децата имат такова причинно-следствено мислене, което свързва тях самите с всяка случка и събитие, затова се появяват и силни преживявания на вина. Наред с това най-интензивните страхове за етапа, в който се намира детето ви са свързани с изоставянето. Така че, имате доста не леки моменти във взаимната ви адаптация към новата ви семейна ситуация. Ако имате възможност, използвайте безплатната си сесия тук, за да можем да направим индивидуална програма и точен подход на база по-задълбочен разговор и повече информация.
Разчитайте на нашата подкрепа!

Rellfy

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Re: Агресивно поведение
« Отговор #2 -: октомври 27, 2010, 03:55:43 pm »
Здравейте,
Благодаря ви за бързият и професионален отговор.
Наистина с детето ми преживяваме труден момент от живота ни, дано по-бързо да го преодолеем както аз , така и тя.Наистина се старая да не я натоварвам и да и отделям нужното внимание, което както се оказва никога не е достатъчно. С мъжът ми се разделихме след много бурен и емоционален скандал , на който тя за съжаление присъства. Наистина съжалявам , че и причиних това.И до ден днешен повтаря сцената от март месец и кара баща и да ми се извинява. Баща и я вижда през ден, за по 2 часа, като цяло лято беше на морето, там работеше и пак през ден звънеше ,за да я чуе.Нали разбирате че за тези 2 часа той нито я възпитава нито я учи на нещо,нито и дава това от което има нужда - БАЩИНА ОБИЧ И СИГУРНОСТ. При всяко негово обаждане, тя ме караше аз да говоря с него - просто се опитва да ни събере или да ни види да общуваме.За тази и възраст тези часове наистина са прекрасни и донякъде достатъчни, но се притеснявам че когато стане на 5-6 г. пак ще и се скъса сърцето, защото със сигурност ще нахлуят нови мисли и  въпроси в нейната малка глава.  Наистина както казвате тя се страхува да не я изоставя, понякога ми задава този въпрос . Вече иска навсякъде да ходи с мен, и всяка вечер не ляга без да съм я гушнала. Казвам и че винаги ще съм до нея, но тя явно се страхува. Дали с времето ще го преодолее това? Явно агресията и е продиктувана от всички тези събития и промени.Незнам как да и помогна. Миналата година когато още не се бяхме разделили с баща и, тя такмо започна да посещава детска градина. Учителките трудно се справяха с нея, неискаше да слуша никой, не сядаше да се храни и т.н.Учителките ме посъветваха да я заведа на дет.психолог защото ми се струваше хиперактивна. Водих я 2 пъти и ми казаха , че има доза хиперактивност, но и голяма доза характер, който трябва с много търпение да контролирам.Питаха ме за отношенията и с баща и и в каква среда разсте, защото децата правят протест.И наистина е така.Точно тогава баща и не и обръщаше нужното внимание, даже  всеки път когато той излизаше, тя му казваше "Чао, нали утре пак ще дойдеш", просто си мислеше ,че той живее отделно, или незнам.Като разказвам това искам да ви кажа, че скандал е имало само един път, тя не е живяла в кавги и разправии. Страхувам се това агресивно поведение да не прерасне и занапред, да продължи да не слуша.