Автор Тема: Страх ме е от чувството за еманципация!?!?!  (Прочетена 2237 пъти)

peretasi

  • Гост
Страх ме е от чувството за еманципация!?!?!
« -: септември 05, 2010, 02:44:23 pm »
Здравейте отново. Не съм писала от около месец, но ето ме пак. Бях обяснила проблема си в предишната тема "Писна ми от мъже!" където финала на развръзката беше КРАЯТ!

След като се изясниха нещата (макар да не си говорим месец), разминаваме се и се избягваме един друг като призраци, защото поради обстоятелствата живеем още заедно, аз ясно показвам , че съм приела решението му. Надявам се скоро да се изнеса разбира се!
Разума ми ясно говори, че нещата няма как дасе получат и както в едно онлайн списание пише "Свършено ли е, значи край, свършено е...,ако любовта ви оцелее, тч вече ще има своя, както с еказва, "скелет в гардероба" и той ще бъде винаги в неприятно съседство с леглото ви."

Въпросът е страхът който идва в последствие. Страхът от това че излизаш от "клетката", светът е пред теб готов да го поемеш и че той може така да те погълне, че докато се опитваш да се реализираш, да си стъпиш на краката - любовта като понятие започва да изчезва!. Така свикваш със своя стереотип, че риска да останеш сам става все по-голям.
Истината е, че ужасно желая мъжа в дома си, физически и нито един любовник не може да замести това усещане.Макар, че силното сексуално чувство е примесено с много болка, агресия, ненавист и омраза!!! Иска ми се той да проумее грешките си и всичко да трагне по вода. Хората са различни. Пуснала съм телевизора и дават един филм в който момичето каза, че има жени които значт какво искат но просто не знаят как да го постигнат. За мен света е любов, бих дала всичко за да избягам някъде с човека когото обичам! Да загърбя тези социални предразсъдъци за къща, работа, кола... които те първа ми предстоят. Всичко с еслучва накуп когато Съдбата реши да се намеси. Шамарът който ти удря е много болезнен и тежък, но поне е само един.
И отново си спомням една мисъл, че най-голямата свобода е липсата на Страх!

peretasi

  • Гост
Re: Страх ме е от чувството за еманципация!?!?!
« Отговор #1 -: септември 05, 2010, 02:46:50 pm »
И защо след като знам, че заслужавам човек който исински ме обича, мен и детето ми - въпреки това желая този човек!!!!!! Опитвам се да реша тази формула, н не виждам отговор. Както и нямам отговор, как мъж на 37г който говори, че иска семейство флиртува до посред ноите с млади мацки. Обикновенно, мъжете се женят, правят деца и сле дкато вече имат някакво сигурно семейство тръгват да флиртуват. А в този случай, е обратно.

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Страх ме е от чувството за еманципация!?!?!
« Отговор #2 -: септември 06, 2010, 03:40:56 pm »
Здравейте peretasi!
Дали еманципацията и самотата са страшни? Колко гледни точки може да има в такъв етап човек? Започва да върви по нов път, в който може да избира и да моделира. Започва да се учи на какво е способен и да открива радостта от справянето сам. Става по-мъдър и разчупва рутината. Започва да изучава нови хора, нови контакти... Това е богатство, а не еманципация. Избори и опити. Страха е полезен в нормалните дози, защото се свързва с инстинктите ни и с необходимостта от конструиране на действията, за да успеем. Така че, оттук на сетне биха се породили много варианти за пълноценен живот.
 Можете да ртазчитате на нашата подкрепа!

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Страх ме е от чувството за еманципация!?!?!
« Отговор #3 -: септември 07, 2010, 12:47:23 pm »
Здравей peretasi,
Виждам голяма промяна у теб. Не стоиш на едно място. Все едно че си излязла от автомобила с който се движиш, стоиш на капака с протегната напред глава и първото нещо което среща въздуха е любопитния ти нос. Съвсем резонен е въпроса какво ще стане ако както си летиш така по магистралата и пада здрач и взимайки впредвид факта че си оставила кормилото , та какво ще стане ако в един момент вместо да пори въздуха любопитния ти нос срещне преграда.
Страх, дързост, любопитство, това са неизбежните спътници които дават вкус на всяко приключение, на всеки тръгнал да търси нови земи или просто промяна в живота си.
... (тука слагам многоточие, разбирай замълчавам многозначително)

А конкретния ти въпрос за мъжа и флиртуването посред нощите с мацки, предполагам все още само виртуално. Ами какво не е ли ясно - така е по-лесно. И към лесното се привиква, дори и хищник в клетка привиква към буламачите които му сипват веднъж в денонощието.

А защо желаеш този човек - някой специалист по женска биохимия да каже.

Все пак дали върху капака на автомобила или зад кормилото ако се връщаш всеки път в къщата на призраците със скелети в гардеробите... си остава само разходка за чист въздух в стил камикадзе.
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Femme

  • Member
  • *
  • Публикации: 27
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Страх ме е от чувството за еманципация!?!?!
« Отговор #4 -: септември 07, 2010, 01:33:49 pm »
Що ли ми хареса толкоз тоя отговор  :)

empress

  • Member
  • *
  • Публикации: 361
    • Профил
Re: Страх ме е от чувството за еманципация!?!?!
« Отговор #5 -: септември 07, 2010, 06:55:16 pm »
Чета, чета... и се питам две неща:
1) Защо въобще намесваш еманципацията? Логически излиза, че и мъж, изправен пред перспективата да си дири нова приятелка, също се еманципира.  ??? ??? ??? Мисля си, че еманципацията е едно... как да кажа... доста по-доброволческо понятие.
2) Защо започваш нова тема? Първо, не казваш нищо ново (просто към старите си терзания добавяш и страха от неизвестното). И второ, така потребителите на форума, които ще го открият след месец-два-година, ще се затруднят да проследят темата в развитие. Както и да е, ти си знаеш.

Сега по същество:

... докато се опитваш да се реализираш, да си стъпиш на краката - любовта като понятие започва да изчезва!.
Не.  :) Изчезва любовта като наивистично понятие, изчезва безусловната и идеалистична любов на прогимназистите, която само в тийнейджърска възраст не включва споменатите от теб "социални предразсъдъци за къща, работа, кола..." Та тая любов си отива, за да отстъпи място на зрялата и осъзнатата. Има разлика. Моля се да я схващаш.
Впрочем чак сега ми просветна защо Diplodon те сравни със Зорничка - и двете бягате от любовта като практика и си настоявате за любовта като витаене в облаците (любовта въпреки всичко).

Така свикваш със своя стереотип, че риска да останеш сам става все по-голям.
Напротив, аз мисля, че намалява. За сметка на това "пораства" вероятността да избереш подходящ мъж, който наистина съответства на потребностите ти. Когато откриеш, че можеш да оцеляваш и без да си обвързана и че можеш да разчиташ на себе си, тогава става по-възможно да избереш с разума си и да прецениш трезво следващия си партньор. А не като болшинството жени - такъв ужас изпитват от "безмъжието" и нуждата да се самоиздържат, че разтреперани и паникьосани се прикрепват към първия шаващ мъжки организъм, който докопат. И сменят страха от самотата с кошмара на съжителството с неподходящия. Съгласи се, Peretasi, че ако избираш спокойно, преценката ти е доста по-обективна. А си спокойна само когато знаеш, че не ти е спешно да се чифтосаш с някого и че "връзка" не е задължително равно на "физическо оцеляване".

... силното сексуално чувство е примесено с много болка, агресия, ненавист и омраза!!!
То всички искаме бананите без обелките, дините без корите и агнето без карантията. Всеки решава какво да си купи.
Колкото и да си объркана, най-вероятно знаеш, че има мъже, които ще те разсмиват и ще те чукат хубаво и без да те нараняват, да пърдят и да мляскат в твое присъствие.  ;)
Или извади тръна, или не се оплаквай, че ти боцка.

Femme

  • Member
  • *
  • Публикации: 27
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Страх ме е от чувството за еманципация!?!?!
« Отговор #6 -: септември 09, 2010, 10:35:07 am »
Peretasi, мисля че отдавна си се еманципирала, за да започваш сега да се страхуваш от това.
Май не можеш да прецениш какво точно искаш, дали искаш сериозен мъж, който да те обича, уважава и да се грижи за детето ти или ти трябва галопираща връзка, която да помита всичко след себе си. И ако срещнеш този рицар, дали можеш да дадеш онази сигурност на мъжа до себе си, от която той също има нужда в една връзка. И преди писах, че май искаш да получаваш с пълни шепи, но това, което даваш е точно пресметнато.
И после еманципацията виновна.

Gita

  • Гост
Re: Страх ме е от чувството за еманципация!?!?!
« Отговор #7 -: септември 09, 2010, 04:26:16 pm »
Отдавна си мисля, че е необходимо да се направи един вид "блусарски" подфорум  ;), в който хората да се оплакват, а останалите да казват "да-да-даааа, много ти е зле...  оОооо йЕеееее..." :D Явно това им трябва на много потребители - съчувствие и нищо друго... :) Иначе не мога да си обясня, защо Peretasi ще отвори нова тема и след такива умни отговори няма да напише и ред...  ::)