Автор Тема: Взаимоотношения между по-голямо дете и бебе  (Прочетена 3921 пъти)

puzzle

  • Member
  • *
  • Публикации: 6
    • Профил
Здравейте!  :)
Имам момиченце на 2г. и 7 месеца и бебе на 11 месеца. До преди да се роди малкия с каката имахме прекрасни отношения, цялото си време прекарвахме в четене, рисуване, песнички и игри. След като се роди бебето времето ми за занимания с нея рязко намаля, което се отрази на взаимоотношенията ни. Старая се да и обръщам колкото мога повече внимание, но времето не ми стига. Тя стана своенравна и непослушна. Имам чувството, че е влязла в пуберитета, всичко е НЕ. Не искам да играя, не искам да ми четеш приказки, не искам да ме сресваш, всяко нещо което и предложа е НЕ. Най ми е мъчно от отношението и към малкия, има моменти в които е много мила и нежна с него и в следващия го удря или рита, съответно започват луди писъци и от двете страни. Старая се да толерирам всякакви детски глезотии и бели от нейна страна, защото въпреки че е "кака" тя още си ми е бебе, но когато удря братчето си направо полудявам и започвам да и викам, така не само че прекарваме малко време заедно но и то минава в караници... :-\
От два месеца ходи на ясла, много и харесва има приятели, играе с децата, учителките казват че е много контактно, послушно и умно дете.
Понякога оставям бебето на бабите и прекарваме заедно уикендите като правим това, което тя пожелае но като вземем малкия и пак се започва с караниците.....
Баща и и обръща страшно много внимание като се стараем да компенсираме липсата на такова от моя страна, но пак нещата не се получават. Не мога да пренебрегна малкия той е във възраст, когато опознава света, сега прохожда и има нужда от цялото ми време. Не знам вече какво да правя, имам чувството че съм се превърнала в звероукротител....

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Re: Взаимоотношения между по-голямо дете и бебе
« Отговор #1 -: юни 17, 2010, 09:16:52 am »
Това със звероукротителя ми е доста познато  :D ..
но основната ти грешка (поне според мен) е това:
Старая се да толерирам всякакви детски глезотии и бели от нейна страна, защото въпреки че е "кака" тя още си ми е бебе
Казвам го като родител на деца с разлика 1 г и 4 м.
Научи се да казваш НЕ ! Не я толерирай само защото е малка - тя много добре знае какво и защо го прави (личен опит), както и че ще и се размине !
Ако продължаваш така - ще става по зле (пак личен опит). Наказвай я за да разбере, че е неправилно. Думите обикновено не вършат работа, но стоене към стената или в ъгъла с вдигнати ръце поне при нас действа  :)

Успех !
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Взаимоотношения между по-голямо дете и бебе
« Отговор #2 -: юни 17, 2010, 10:53:30 am »
Здравейте!
Със споделения от Вас проблем засягате огромна по обем и като посоки тема. Тук ще маркираме основните точки. Във възрастта, в която се намира дъщеричката Ви има един много важен преход. Той се състои в това, че детето уж вече придобило своята автономност по отношение на хигиенна и управление на своето тяло вече започва да се опитва да моделира ситуациите и взаимоотношенията около себе си. Затова то е изключително чувствително към всяка индикация за физическо или емоционално детрониране. Сега за първи път то може да търси активно и целенасочено одобрение, но без да може да разчете и разбере реакция на родител в проста ситуация като заетост. Сега за първи път по-голямото ви дете може да формира самонициатива и да търси поощрение за това, както и да пробва кое може и кое не. Затова тъкмо сега се пораждат едни от най-тежките конфликти с така наречения инат. И независимо от огромното внимание и желание да туширате проблемите с идването на бебето, неминуемо ще се породи съперничество и отричане на ситуацията. И според възраста за дъщеричката Ви най-ефективните методи са отрицанието и агресията. Тя все още не може да разбере, че добро поведение би и донесло одобрение и повече положителни емоции. На нейната възраст емоциите трудно се управляват и света още е свързан с представата, че щом като ми се карат, значи не ме обичат и аз съм лоша. Да не забравяме, че и малкото Ви детенце се бори вече за автономия с прохождането и все по-активно ще навлиза в територията на сестричката си. Затова е необходимо първо да провокирате изживяванията за лична ценност и усещането за обич в по-голямото дете. И да не очаквате, че отново можете да имате онова спокойствие преди да се появи бебето. Децата ще спорят, ще се карат, ще воюват, но това е част от себеутвърждаването. Можете да използвате безплатната си сесия тук, за да поговорите по-обстойно с психолог, за това как да преминете през този труден етап без той да оставя травматични следи в децата и във Вас.
Хубав ден!

puzzle

  • Member
  • *
  • Публикации: 6
    • Профил
Re: Взаимоотношения между по-голямо дете и бебе
« Отговор #3 -: юни 17, 2010, 06:11:36 pm »
Здравей CDman не мисля, че толерирането на детските бели е грешка, тя наистина е мъничка и не мога да очаквам да мисли като голяма а и не искам. Всяко детство е свързано с пакости и според мен те са в реда на нещата. Аз се карам и наказвам само когато има опасност с поведението си да нарани себе си или бебето. Що се отнася до мерки от този род :
...но стоене към стената или в ъгъла с вдигнати ръце поне при нас действа  :)
Не ги приемам! Не те съдя, всеки сам решава как да възпитава детето си, но това не е моя начин.

etherapy, благодаря за отговора!
Колко време продължава този преход? Знам, че при всяко дете е различно но моля ви, да ми кажете начини за по-бързо справяне с него. Опитвала съм да я направя съпричастна към грижите за бебето но нещо не ми се получава, тя пак си знае нейното.... :-\
Има ли методи за по-лесно справяне с отрицанието и агресията? Как да я науча кое е правилно и кое не без да и се налагам от позицията на по-голям и по-силен човек?
Затова е необходимо първо да провокирате изживяванията за лична ценност и усещането за обич в по-голямото дете.
Може ли да ми посочите поведение, което на практика би поощрило такива изживявания.
Съжалявам ако въпросите ми са объркани... ::)

Хубав ден!

Gita

  • Гост
Re: Взаимоотношения между по-голямо дете и бебе
« Отговор #4 -: юни 17, 2010, 08:42:23 pm »
Тя стана своенравна и непослушна. Имам чувството, че е влязла в пуберитета, всичко е НЕ. 

Не знам дали сте чела, но умните книжки за възпитание наричат периода от около 2 годишна възраст до 3 - 3 и половина  точно  "детски пуберитет" или понякога "бебешки пуберитет". :)
Потърсих линкове на български език:
http://www.adria2001bg.com/index.php?m=450&statia=62444
http://archives.bg-mamma.com/archive/index.php?topic=242409
http://www.amber-bg.com/index.php?option=com_content&view=article&id=149:o-&catid=14:2010-01-10-21-34-47&Itemid=2

Сестра ми също имаше проблема с ревността на детенцето си  - батко, една година по-голямо от братчетата си близнаци. Не беше лесно, но си спомям, че помогна един трик - тя накара баткото да разбере, че тези братя са НЕГОВИ... ако щете и с елементарното повтаряне на израза "твоите братчета"... Положението се подобри изключително, но децата все още имат търкания и е поостанала известна ревност. В никакъв случай както преди, но сега например баткото с голямо удоволствие дразни малките...

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Re: Взаимоотношения между по-голямо дете и бебе
« Отговор #5 -: юни 18, 2010, 10:13:51 am »
тя наистина е мъничка и не мога да очаквам да мисли като голяма а и не искам.

Опитвала съм да я направя съпричастна към грижите за бебето

Не че се заяждам но не си ли противоречиш малко  :)

Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

puzzle

  • Member
  • *
  • Публикации: 6
    • Профил
Re: Взаимоотношения между по-голямо дете и бебе
« Отговор #6 -: юни 18, 2010, 01:51:19 pm »
Gita, благодаря за инфото!

CDman, не си противореча.

empress

  • Member
  • *
  • Публикации: 361
    • Профил
Re: Взаимоотношения между по-голямо дете и бебе
« Отговор #7 -: юни 19, 2010, 02:39:20 pm »
Интересно - миналия уикенд говоих с една приятелка по тези въпроси. Тя има дъщеричка на 2 г. и 8 месеца и макар куклата да няма братче, и при нея всичко е "НЕ".  :) Тоест на тази възраст със или без братче, те си се тръшкат и реват за щяло и нещяло. Приятелката ми ровила тук-там и ми каза за една книга, от която почерпила съвет и спокойствие - "Изкуството да бъдеш родител" на Д-р Фицхю Додсън. След като прочетох твоя пост, puzzle, й писах да ми прати книжката. В нея е описано съзряването на детето етап по етап с типичните емоции и поведения.

Та един път вашата "кака" преживява типичните за възрастта си неща (тръшкане, отрицание...),
втори път преживява типичната ревност спрямо "малкия натрапник".
Първото не е непременно следствие от второто.

Ясно ми е, че за книжка пък съвсем няма да имаш време, затова ще ти пейстна само съдържанието й (може да те заинтригува цялата) и главата за ревността. Ако пожелаеш, мога да ти пейстна и главата за третата годинка на детето, а в случай на интерес, дай скайп на лични и ще ти пусна цялата книжка.

Дългичък пост ще стане, но...  :P

ИЗКУСТВОТО ДА БЪДЕШ РОДИТЕЛ
Д-р Фицхю Додсън


СЪДЪРЖАНИЕ
КЪМ РОДИТЕЛИТЕ........................................................................... 7
Да си родител означава непрекъснато да се учиш................... 8
Някои недоразумения по повод на детската психология........ 11
Значението на първите пет години.............................................. 13
1. МАЙКИТЕ И ТЕХНИТЕ ЧУВСТВА...........................................15
Вашето бебе е толкова единствено по рода си, колкото са пръстовите му отпечатъци.............................................................19
Различните етапи в развитието на детето ви............................21
2. РАННО ДЕТСТВО........................................................................ 23
Естествено или изкуствено хранене - погрешно поставен въпрос..................................................................................................25
Да се подчиним ли на желанията на детето, или да му наложим строг режим?...................................................................... 25
Ангарията на пелените...................................................................30
Потребността от физически контакт.........................................30
Първият му човешки контакт.....................................................32
Интелектуалните потребности....................................................32
Общ поглед.върху ранното детство...........................................37
Четирите заповеди на ранното детство......................................48
Ранно детство- заключение.........................................................57
3. ПЪРВИТЕ СТЪПКИ..................................................................... 59
Как да отстраните опасностите в доми ви.................................. 62
Играчките са учебниците на проходилото дете........................ 65
4. ПЪРВО ЮНОШЕСТВО (ПЪРВА ЧАСТ).................................83
Дисциплината...................................................................................92
Да държим сметка за чувствата..................................................95
Техника на отразяване на чувствата.........................................97
Как да реагираме на истеричните кризи....................................104
Как се развива съзнанието............................................................105
5. ПЪРВО ЮНОШЕСТВО (ВТОРАЧАСТ)................................107
Как да отговаряме на въпросите на децата...............................109
Телевизията като образователна играчка................................112
Ревността у децата...........................................................................114
Как да приучим детето към чистота..........................................118
Какво мисли майката за проолема с чистотата.......................128
На какво ДД играе детето през първото юношество...............130
6. ПРЕДУЧИЛИЩНАТА ВЪЗРАСТ (ПЪРВА ЧАСТ)...............141
Тригодшрнотодете.......................................................142
Четиригодишното дете.................................................................143
Петгодишното дете.......................................................................147
Задоволяване на биологическите потребности.......................149
Контролиране на поривите.........................................................151
Отделянето от майката................................................................154
Новият свят на другите деца....................................................... 156
Изразяването на чувствата..........................................................157
Отьждествяване с мъжкия или женския пол..........................159
7. ПРЕДУЧИЛИЩНАТА ВЪЗРАСТ (ВТОРА ЧАСТ)............... 167
„Семейният роман".......................................................................173
Интелектуалното стимулиране...................................................180
8. МОЖЕ ЛИ ДЕЛФИНЪТ ДА СЕ НАУЧИ ДА ПИШЕ
НА МАШИНА?...................................................................................187
9. САМОДИСЦИПЛИНАТА...........................................................199
10. ДЕТЕТО ВИ И НАСИЛИЕТО...............................................221
11. УЧИЛИЩЕТО ЗАПОЧВА ВКЪЩИ (ПЪРВА ЧАСТ)........237
Как да научите детето си да мисли?..........................................240
Мисленето на дясната ръка.........................................................242
Мисленето на лявата ръка........................................................... 249
12. УЧИЛИЩЕТО ЗАПОЧВА ВКЪЩИ (ВТОРА ЧАСТ).........255
Научете детето си да чете............................................................262
Четенето и детето в предучилищна възраст............................266
Въвеждане в математиката.........................................................272
Как да научим детето да брои..................................................... 273
Усвояване на цифрите и числата...............................................276
Педагогика за родителите...........................................................279
13. КАК ДА ИЗБЕРЕТЕ ИГРАЧКИ, КНИГИ И ПЛОЧИ
ЗА ДЕТЕТО СИ...................................................................................281
Изборът на детски книги.............................................................287
Изборът на плочи за деца............................................................292
14. ДВАНАЙСЕТ СЪВЕТА ПЛЮС ОЩЕ ЕДИН.........................297
Усетът за детство...........................................................................303
ПОСЛЕДНИ ДУМИ...........................................................................304


Ревността у децата

Сега бих искал да се спра на вечния проблем за ревността у детето или както ние, психолозите, я наричаме, „съперничес¬твото между деца от един брак".

Всеки път, когато малко братче или сестриче се появи в семейството, детето ви реагира по определен начин. Изоб¬що не вярвам на майка, която ми казва: „Томи обикна сест¬ра си още от първия ден", защото това е психологически невъзможно.

Да направим заедно едно предположение. Пред¬ставете си, че утре съпругът ви съобщи следната забавна новина: „Мила, другата седмица старата ми приятелка Роксана ще дойде да живее у нас. Аз, разбира се, все така те обичам. С теб ще бъдем заедно в понеделник, сряда и петък. Но вторник, четвъртък и събота ще бъда с нея. За неделята ще теглим жребий." На всичкото отгоре, когато тази съпер¬ница се настани у вас, вие откривате, че няма намерение и пръста си да мръдне, за да ви помогне в работата, че по цял ден безделничи, чете си списанията и се налива с разхладителни напитки. Какви чувства ще изпитвате към нея? Несъмнено ще си умирате от яд!

Е, детето в предучилищна възраст реагира горе-долу по същия начин на раждането на братче или сестриче. То се чувства ощетено, огорчено, то е направо вън от себе си. Струва му се, че майка му го е изоставила, когато е вляз-ла в болницата, за да роди новото дете. А веднъж прибрала се с новороденото, тя има твърде малко време да се занима¬ва с по-голямото. Цялата се отдава на натрапника. Като ка¬пак роднините и приятелите, които идват вкъщи, до един се прехласват пред бебето, твърдят, че е много сладко и пренеб¬регват „големия" брат или "голямата" сестра.
Да се учудва¬ме ли тогава, че всяко дете изпитва враждебност към братчето или сестричето си?
Невъзможно е да му попречите да я изпитва, но можете да я поприглушите.
Необходимо е преди всичко навреме да съобщите на де¬тето за раждането, за да не бъде то пълна изненада за него. Не става дума за девет месеца предварително, този период е твърде дълъг. Един месец стига. (То и без това ще разбере по-рано, като слуша разговорите около себе си.)

Ще помогнете на детето си да се освободи от чувствата си към новороденото и ако му подарите гумена кукла с пелени, люлка и ваничка. В зависимост от възрастта и пола си то ще поиска да се грижи за нея или да я бие, или ще изрази по друг начин отношението си към бебето чрез заместилата реалността кукла.

Преди да отидете в болницата, скрийте някои малки по¬даръци из къщата. След това се обадете по телефона от бол¬ницата и му кажете, че за него има изненада. Така то няма да се чувства толкова изоставено. Ще усеща, че наистина мислите за него, макар да сте далеч. Като се приберете, опитайте и вие, и съпруга ви да не се суетите прекалено около новороденото и да не пренебрегвате по-голямото. Намерете време да му окажете внимание и да, му засвидетелствате обичта си.

Обикновено детето в предучилищна възраст реагира на раждането на ново бебе по два начина. Най-напред то иска отново да се превърне в малко бебе. Това е защитен рефлекс, който ние всички използваме от време на време в моменти на изпитания. Тогава поведението ни става инфантилно. Повечето родители обаче правят точно обратното на онова, което трябва да се направи, когато детето им прояви жела¬ние да се върне назад. Те се опитват да му покажат предим¬ствата на по-голямото дете. Само че то не забелязва тези мними предимства. Вижда само, че всичко, което се е пос¬тарало да научи - да се храни само или да не се напишква, е било, за да дойде сега това бебе и цялото семейство внима¬телно да гледа как мама му дава биберона или го преповива.
Все едно, че по-голямото дете си казва: „Хм! Може би ако се държа като бебе, ще накарам мама да ми задели малко от обичта и вниманието си!" И започва отново да се напишква, да настоява за биберон, или да иска да го гушкат и люлеят.

Каква е обичайната реакция на родителите спрямо тази тактика? „Хайде сега, ти си голямо момче. Големите мом¬чета не са правят на бебета!" Реакция, която още повече травматизира детето и го кара още по-силно да желае да се държи като бебе и да го глезят като бебе.

Как да постъпите? Дайте на детето възможност даге върне назад, ако му се иска. Когато се роди първият ми син, дъщеря ми беше на шест години. Очаквахме да започне да се държи като бебе и тя точно това направи. Поиска биберон, дадохме й и в продължение на четири-пет дни си пи колата или порто¬каловия сок от биберон. След това спонтанно заряза биберо¬на, сякаш искаше да ни каже: „Добре де, вече нямам нужда от това. Май не е толкова забавно да си бебе и да пиеш от биберон!" Повторихме опита със сина ми, когато беше на шест години и се роди братчето му. Всеки път по-голямото дете „регресира" за известно време и се отказа от регрееията, щом задоволи краткия си порив към инфантилност.

По-голямото ви дете ще изпитва гняв и враждебност към новороденото. За съжаление повечето родители се опитват с разговори да го отклонят от тези му чувства. „Не говори така за братчето си, не е хубаво. Бъди добър с него, виж колко е сладък!" А вместо да правят това, те би следвало да го оставят да изрази гнева и ревността си. Това е един от случаите, в които е добре да се приложи отразяването на чувствата: „Ядосан си на Джени, смяташ, че мама я обича повече от теб." Може да се окаже полезно да попреувеличи-те и да споделите с по-голямото дете в какво упреквате бе¬бето (в края на краищата не рискувате да го обидите, тъй като то още не разбира). Така по-голямото ще разбере, че не рискува нищо, ако си признае какво не харесва у бебето.
Ето как една майка описва реакциите на момченце на година и пет месеца при раждането на сестричката му.
Когато се прибирах вкъщи с Джени, Марк най-на-пред ме изгледа, сякаш съм чужд човек, а щом баща му я пое, за да я отнесе в колата, започна силно да плаче. Часове наред не се приближи до нея. Мислила си бях, че Марк може да ревнува, но смятах, че няма да е толкова явно или че ще е насочено срещу мен. Нищо подобно! При първия удобен случай той се отправи към бебето с каменно лице и се опита да го удари. Изглеждаше изпълнен с решимост да сма¬же тази злотворна топчица и заедно с това оче¬видно бе ужасно нещастен от жеста си. Разплака се и занарежда: „Не, не!" Без да спре да се прибли¬жава... Всичко се уреди седмица след прибирането ми. Преповивах Джени и Марк ме гледаше, сгушен в прегръдките на баба си. Джени издаде някакъв звук, който аз изимитирах, като казах на Марк: „Ама че глупости говори това бебе!" Внезапно Марк ши¬роко се усмихна и повтори: „Глупости!" Явно бе открил, че съм на негова страна, че двамата заед¬но се подиграваме на бебето. След това вече прак¬тически нямаше проблеми.

Трябва да се отбележи, че съперничеството между братя и сестри се проявява двупосочно, от по-голямото дете към по-малкото и обратно. То не може да се възпре, а само да се смекчи. Родителите все се питат защо децата им толкова се карат и бият, след като чудесно умеят да си играят мирно и тихо, "без разправии със съседското дете. Отговорът е, че съседчето не ги конкурира пред майка им.

Понякога всяко дете иска останалите деца в семейството да изчезнат, та само то да разполага с мама и татко. Какво можете да направите, за да приглушите чувството на рев¬ност у децата ви? Опитайте се всеки ден да прекарвате из¬вестно време сами с всяко дете. Дайте-му да разбере, че това е неговият миг и че никое друго дете не може да му го отнеме. Казвате, че няма кога? Майката на Джон Уесли, основателя на методистката църква, е имала единайсет деца и е намирала време да се уединява с всяко от тях всеки ден!

Друго средство за смекчаване на съперничеството и на пристъпите на ревност по време на пътуване и почивка е да вземете с вас някое приятелче на децата ви. Ще бъдете из¬ненадани до каква степен присъствието му намалява напре¬жението и разправиите между братя и сестри.


От мен за момента - толкова.  Успех в звероукротяването!  :)
Или извади тръна, или не се оплаквай, че ти боцка.

puzzle

  • Member
  • *
  • Публикации: 6
    • Профил
Re: Взаимоотношения между по-голямо дете и бебе
« Отговор #8 -: юни 28, 2010, 03:06:45 pm »
Благодаря ти empress, ще ти пиша на лични.  :)