СД, благодаря за темата. Няма как да не кажа, че съм доволна от провокираните размисли.
Също така е редно някак да опиша и моите виждания по въпроса, но ще се постарая да са принципни такива, без да задълбавам в конкретика.
И така - аз съм имала доста приятели, на първо преброяване се сетих за поне петима, но може и да са повече, просто вече не помня. Като правило не изключвам приятелството между мъж и жена, даже напротив, намирам го за полезно. Но вече с известни уговорки. Прав си, че хората се сприятеляват по определени критерии - наистина женените с женени, родителите с други родители и т.н. според зависи от житейската ситуация, в която се намираш в момента. И това е така, защото към определен момент те вълнуват конкретни неща, които можеш да споделиш и да бъдеш разбран най-добре от хора с подобна настройка. Няма как да обсъждаш, например, поведението на детето си с човек, който към този момент няма дете. Той просто няма да може да ти даде адекватен съвет, дори няма да му е интересно да те слуша. Затова и изводите ти са верни.
Обаче какво е приятел. За мен това не е човек, с който ти е приятно да ядеш и да пиеш. Да, приятелството включва и това, но има нещо много по-важно: този човек /полът няма значение/ да застане до теб, когато имаш нужда от него. Даже не е необходимо да споделяте еднакви интереси /то моите интереси трудно се споделят от широк кръг хора, но това е друга тема/ или дори да разсъждавате еднакво. Напротив - един коректив никога не е излишен. Други неща са важни - да си вярвате, да имате авторитет един пред друг. И пак казвам - за мен приятел е този, на който можеш да разчиташ, когато ти е трудно. Не за веселби. За веселби компании винаги се намират.
Колкото до разнополовите приятелства - в момента ми е адски трудно да коментирам. Самата аз не съм наясно кое е правилно и кое не. Неща, които съм приемала за нормални ми изиграха лоша шега. Но истинате е една - разнополовите приятелства са нормални и естествени и не причиняват никакви щети, когато участниците в тях са необвързани. След появата на сериозен партньор тези приятелства почти винаги изчезват. Защото е много трудно да очертаеш границата. Оказва се, че каквото и да се случва, недоразуменията не могат да бъдат избегнати. Как ще ми обясните къде свършва приятелството и къде започва романтиката? Освен всичко друго интензивността на тези приятелства и тяхното наличие става почти излишно, поне според мен. Ако някой ще иска да се вижда/чува/пише всеки ден с представител на другия пол, да ми обяснява, че с него се чувства емоционално близък, че този същия му е рамо на което да плаче...аз тогава за какво съм? Каква е моята роля в нашата връзка? Единствените позволени ревове по чужди рамене са оплаквания от мен самата, желание да се чуе външно, чуждо мнение за даден проблем. Но да живееш безконфликтно и да си търсиш още един човек за споделяне - аз това не го разбирам. Така че, ако ставаше въпрос за някакви спорадични срещи веднъж месечно, да си обмените мисли и впечатления, да споделите някоя идея, да добре - нека има такива приятелства. Но ежедневен контакт в горе-описаната светлина, според мен, е нещо много повече от приятелство. То дори и между еднополови приятели няма такова нещо.
Ние казваме, че имаме приятел, а не любовник, защото с приятелите си не искаме да правим секс. Това някак по дефиниция е изключено. Ако искахме секс, нямаше да го наричаме приятел
.
