Автор Тема: Зрелостта  (Прочетена 2511 пъти)

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Зрелостта
« -: април 15, 2010, 05:08:45 pm »
Добро обобщение на нашите детски желания а? Какво ще кажете?
Попитаха ни какво искаме и ние като деца в сладкарница се втурнахме да си казваме желанията...  :D
Преди време една приятелка искаше да прати детето си в частно училище(от 1-ви клас). То бяха интервюта, събеседвания, тестове, цедки... Докато накрая, когато минаха и последните препятствия към заветното учебно заведение, детето се разплакало и казало, че не иска да ходи там. През цялото време то се стараело само за да не разочарова родителите си. Майката беше удивена, колко зряло било постъпило детето и прикривайки, подтискайки детските си емоции и желания. Не го проумях тогава.
В крайна сметка не пратиха детето в това училище за изненада на доста хора...
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

(X) joreste (X)

  • Member
  • *
  • Публикации: 228
    • Профил
Re: Зрелостта
« Отговор #1 -: април 16, 2010, 12:18:32 am »
Много хубаво са постъпили!

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Зрелостта
« Отговор #2 -: май 17, 2010, 11:42:44 am »
Здравейте,
Тези дни отново за себе си се връщам към тази тема... Далеч съм от мисълта да провокирам дискусия в тема която нещо не върви, пък и по Дарик минахме към "Комуникацията" вече, но искам да споделя какво ми се върти из главата. Онзи ден хванах по телевизията филма "Мистър Бийн". Не сериите, а варианта за киносалоните. Инфантилния порастнал човек, самотник, който си ляга с плюшеното мече и порастналия социален човек, със дом, семейство, висок пост, но също инфантилен. Как посрещаме трудностите, неприятностите, гафовете? Как се справяме с проблемите или как ги заобикаляме? Как реализираме мечтите си? Нахвърлям набързо това. Ако си спомняте филма може и да ви говори нещо.
Гледам хората около мен, тези които срещам през деня, непознати и познати, приятели, гледам родителите си, гледам себе си и се питам къде е порастналия човек?
Ултрамодерните технологии някак дават едни канали, тунели, по които да се придвижат съвременните хора, напред през живота и нагоре по йерархията почти безметежно, без катаклизми. Доста често без да натрупат нужния опит. Задължително образование, достъпно за масата, един ден изплюва на изхода зрелостници...
Сложна тема. Ще се опитам с по-прости отправни точки.
Сетих се и за една случка която ми се е запечатала в съзнанието. Беше една отпуска, която карах с приятели на Мальовица в Централната Планинска Школа. Беше март месец, но още имаше сняг и лифтовете работеха за една шепа хора. Школата беше празна с изключение на съботите и неделите, когато идваха с коли предимно от София. През седмицата освен нас нямаше други хора. Но дойдоха и една група на курс някакъв от полицията. Вечерите в столовата всеки някак разтягаше времето за вечеря с една дълга приказка. Помня полицаите бяха на съседна маса и ги чувахме какво си говорят. Един от тях тръгна да обяснява нещо и това е което съм запомнил. Говореше за употребата на оръжие. Та там в отворилата се тишина на почти празната столова, човека каза, че ваденето на оръжие от кобура трябва да е само и единствено в случаите, когато след това стреляш без много да се бавиш и замисляш(не като по Холивудските екшъни ;) )
Т.е. няма сплашване, няма игра, няма подготовка, вадиш ли пистолета - стреляш. То ясно, като те видят отсреща с изваден пистолет си вече приоритетна мишена.
Сега някак го свързвам с инфантилните хора които се заканват, сипят заплахи, които никога няма да изпълнят, блъфират, репчат се дръзко без да знаят какво ги очаква и без да могат да понесат последствията от това камо ли да поемат отговорност. Мисля си за възможностите, които имат да проиграват ситуации, да ги дискутират, да ги изучават, но без да се докоснат до суровата реалност. Само така на игра. Едни знания, които са по-скоро само информативни и най-често са оплетени в заблуди.
Мисля си и за хората с костюм и вратовръзка, като бившия външен министър Ивайло Калфин, бившия ни премиер или сегашния финансов министър, които въртят държавни дела, но всъщност някак детски им стоят физиономиите и гласчетата, че и действията.
Нещо кризата на зрелостта май е прераснала в широко разпространен дефицит на зрелост.
Все повече хора заети все с важни неща, не търпящи отлагане, а всъщност бягащи от своите изпити и горчив опит, от директния фронтален сблъсък с трудното и същественото...
« Последна редакция: май 17, 2010, 11:46:11 am от hektor »
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

VILLI

  • Member
  • *
  • Публикации: 264
    • Профил
Re: Зрелостта
« Отговор #3 -: май 17, 2010, 11:57:17 am »
Много хубаво си го написал  :)

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Re: Зрелостта
« Отговор #4 -: май 17, 2010, 02:50:59 pm »
Май си доста прав Хектор! Повече отколкото ми се иска да е  ::)
Четейки описаното (написаното) от теб изпитах едно чувство на безпомощност да променя каквото и да било. Последния път когато почувствах това беше четейки уводната статия на Румен Белчев във вестника, който много уважавам не за друго , а заради реалния поглед върху обстановката лишен от натруфеното (или преекспонирано) изопачаване на релаността на повечето медии. Нямам какво да добавя освен да се опитам да я намеря и да я постна.
Наетрих я !
Няма особена връзка с темата за зрелотста , но предлага един много особен поглед на обстановката в нашата мила родина.


ЖИВОТ ПОД ЕЙЯФЯТЛАЙОКУТЛ


Трябваше да буфне исландският вулкан с невъзможното за произнасяне име, за да се сетим, че ние всъщност от доста време си живеем като под действащ вулкан.

Не става въпрос за Витоша, за която ни обещават, че нямало да превърне София в туристическа атракция като стария Помпей.

Става въпрос за това, че ние си живеем като под облак от вулканична пепел. Като в чакалня на летището.

Висим в чакалнята и чакаме да излети нашият самолет.

По-оправните са заели няколкото столчета и обясняват на другите, които си клечат край куфарчетата, че трябва да вземат живота в собствените си ръце - ето, те са си намерили мястото в живота, можем и ние да го намерим, ако сме достатъчно инициативни.

Инициативни мушмороци ни пребъркват джобовете, докато дремем.

Отдавна висим на летището, отдавна то ни изхранва със стари социални сандвичи и гола вода, затова ни обясняват, че ще трябва да ни качат летищната такса - за да не бил фалирал подслонът ни.

От време на време ни съобщават, че облакът започва да се разсейва със скорост нула цяло и пет процента месечно, така че в обозримо бъдеще нещо може и да се случи.

От време на време хващаме и набиваме някой, който ни се стори виновен за природните катаклизми. Това ни носи успокоение - все пак нещо на летището става, вземат се мерки, не е като само да дремем и да чакаме средиземноморския циклон. Отваряме куфара на виновника, развяваме му кирливите ризи и се разотиваме доволни.

Шефовете на летището поддържат връзка със света и казват, че светът бил възхитен от нашата издръжливост и предпазлива фискална политика.

Веднага след това край нас социолозите започват да се прескачат като бълхи, правят изследване на общественото мнение и ни обясняват, че след добрите новини доверието ни в ръководството на полетите се било покачило с пет пункта. Полети няма, но доверието расте. Това е хубаво - все пак нещо става, нещо шава, нещо се движи, има надежда!

Някои обикалят около таблото за пристигащи самолети - те за никъде не пътуват, те чакат децата си. Децата не могат да пристигнат - пепелта пречи на самолетите. Хората въздишат и казват - дано не тръгнат насам, преди да се е разсеяла тая гнус, там да си стоят, където са, да не стане някоя беля...

Пък като се оправи времето - добре дошли, заедно с внуците!

Живеем си ние като в Исландия!

И тя - фалирала, и ние, и тя - под облак, и ние, и тя - забутано островче на края на света, за което се сещат, само когато нещо в него гръмне, и ние...

Обаче сме оптимисти и мислим позитивно - минат-не минат четири години и вземем, че повярваме на някого, че ще може да вдигне самолета.



Румен БЕЛЧЕВ


Нямам какво да добавя (а и няма нужда) :-\
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Зрелостта
« Отговор #5 -: май 18, 2010, 08:59:42 am »
...
Четейки описаното (написаното) от теб изпитах едно чувство на безпомощност да променя каквото и да било.

...
E, ... няма нужда да се чувстваш ангажиран със съзряването на нацията. Политиците по-горе ги добавих само за тежест ;)
Аз пък се чувствам много тъпо, когато чуя изрази от типа "тая държава" и когато на нашата аероспирка "София", някой някому пречи да се измъкне по-бързо от нея.
За лекуване от национален нихилизъм аз предлагам една разходка до Бангладеш или по-близо, Алжир например... Може и няколко години в Нова Зеландия, на някои хора това действа по същия начин.
Всъщност писаното от Румен Белчев има доста тясна връзка с темата за зрелостта. Един от критериите за съзряване ако мога да го формулирам е ... когато започваш ти да си отговорен за себе си, а не някой друг да е виновен... Колко клиширано се получи... А??? Ама така е клиширано звучат ясните и прости истини пред засуканите, заобиколни хиперболизирания на действителността.
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Re: Зрелостта
« Отговор #6 -: май 18, 2010, 12:41:57 pm »
E, ... няма нужда да се чувстваш ангажиран със съзряването на нацията.

Отдавна не се чувствам така. Просто си разсъждавам. В същност неузрелите (както и много други) хора стават такива благодарение на средата в която се развиват. Това не е прецедент. Всяко нещо има нужда от хранителна среда в която да се развие.
Много ми е смешно когато чуя онази рекламка "това можеше да се случи и в България" за някаква програма за подпомагане на идеи. Все си мисля че ако бащата на Джон Атанасов беше останал в България по онова време( а Джон се казваше Иван ) привсе с целия си генетично наследен материал и умствени способности - най много да беше станал разсилен в село Бояджик (родното село на баща му) и така седейки си на бюрото с молив зад ухото един ден ще изобрети компютъра  :D Смех смех  ;D 
Така е и днес. Някои деца се раждат с наследен бизнес (не говоря само за Бг). Кое ще е това нещо, което да ги накара да съзреят ? Виреейки в среда в която всичко вече е постигнато те ще си останат незрели, но никой от тях няма да го осъзнава, нито пък ще им се наложи да го осъзнават. Е как да стане  ???

Ама както казах - просто си разсъждавам  ;)   
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Зрелостта
« Отговор #7 -: май 18, 2010, 01:08:46 pm »
:) Точно за Джон Атанасов... ако не беше избретил той компютъра не знам какво щяхме да правим.
Виж несъмнено средата влияе на съзряването. Ето един виц.
Предполагам знаете една от основните дилеми в логиката. А тя е: Какво ще стане ако се сблъскат едно всепомитащо гюле и един абсолютно непоклатим стълб? А сега де?
Под всепомитащо гюле се разбира гюле, което помита абсолютно всичко, това стълбовете ги събаря като клечки. А под абсолютно непоклатим стълб имаме предвид( ;) Вили) стълб, който не може да бъде съборен от абсолютно нищо. Няма гюлета, няма водородни бомби той си стои абсолютно непоклатимо...
Класическия отговор, роден вероятно в някоя англо-саксонска глава е че в постановката на задачата има парадокс. Логически парадокс. Самото съществуване на всепомитащо гюле изключва от самосебе си съществуването на абсолютно непоклатим стълб... и обратното.
А ето какво е родил родния гений растящ в хранителния разтвор на нашата татковина.
В училище учителката пита "Какво ще стане ако се сблъскат едно всепомитащо гюле и един абсолютно непоклатим стълб?"
Тишина в класната стая. Всички са туш. Само Иванчо вдига ръка.
"Кажи Иванчо?"
Иванчо: "Ще поскъпне ракията..."
Учителката недоумяваща: "Как така? Каква е връзката?"
Иванчо: "Ами тате казва че каквато и простотия да стане в тая държава, резултата винаги е че поскъпва ракията..." ;D
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Re: Зрелостта
« Отговор #8 -: май 18, 2010, 01:19:36 pm »
Ами тате казва че каквато и простотия да стане в тая държава, резултата винаги е че поскъпва ракията..."


Абсолютно точно  ;D ;D ;D ;D 6+ за вица !!
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"