Автор Тема: Непоносимост към противоположния пол  (Прочетена 14877 пъти)

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #30 -: март 03, 2010, 11:53:32 am »
Ей,...!!! Тука постоянно се подмятат едни провокативни идеи да дадаваме лични дефиниции на това или онова. Каква е целта? Да изградим common sense? Да разберем дали наистина всяка дума като термин употребена от отсрещния отговаря на това което и ние разбираме...?
Това е виртуален форум. Това е невъзможно да стане тук. Тук се изказват мнения. Защитават се позиции. Обменят се идеи. Дават се различни гледни точки. Но не се заблуждавайте, че можете да стигнете докрай... Как в един виртуален форум ще дефинираш какво е ЛЮБОВ???
Vourga, йога не е заместител, а помощно средство. Ако започнеш да практикуваш йога не е задължително да се оттеглиш в пещера и да се откъснеш от света щото йога ще ти замести всичко.
Отново насочвам темата към чисто физиологическата страна на въпроса защото макар и да не ни се иска да го признаем ние сме подвластни на биохимията в нас. На какво се дължат усещанията след като си се любила с мъж, който ти доставя удоволствие??? На какво се дължат усещанията, когато изведнъж изтръпваш под погледа на някой случаен мъж? Това са усещания, които идват отнякъде. От къде? От тялото ти. Неосъзнати, но мощни. Неопределени или определени. Как ги описваш има ли значение? Един/една ще ги оприличи на пеперуди друг на изтръпване, на взрив в слънчевия сплит. Емоциите са като едно все още неосъзнато знание. Все едно гледаш в небето, гледаш облаците и ги оприличаваш ту на слон, ту на кораб...
Защо освен всичко друго да не правиш И това, И да спортуваш, И да практикуваш йога, И да опознаваш по-добре собственото си тяло. Едното не изключва другото нали? Невероятно невежество се шири масово, невежество по отношение на това което става в собствените ни тела. Процесите които не осъзнаваме, но най-силно ни влияят и най-малко познаваме. Опитваме се отвреме на време да се намесим с някое и друго хапче, но само още повече объркваме естествения баланс вътре в самите нас. Баланс граден с хилядолетия, програмиран и заложен. Тормозим се от липсата на свобода, от ограничения които ни налагат отвън, а най-твърдите ограничения са в самите нас. Там няма мърдане... и понеже нищо не можем да направим или нямаме воля за себе си проявяваме воля към другите хора и към околния свят.
Но ако това което в самите нас ни тормози продължава да стои непокътнато както и да променим околния свят, каквито и причини да си измисляме извън нас проблемът ще стои. И ще изниква отново и отново. Трябва нещата да вървят и на двата фронта и на личния и на външния.
Човек има способноста да се откъсва от физиката си. За някои това е по-лесно за други само отвреме на време, за други направо невъзможно. Човек е като една обособена система с вътрешен баланс. Тази система има връзки с околния свят, влияе се от него, но вътре в нас има саморегулиране, чиято цел е да се запазва вътрешния баланс. Този баланс не можем да го обхванем с нашите знания, не можем да го манипулираме с разни хапчета или хранителни добавки, можем само да го изместваме в една или друга посока. Но истината е че най-вярната информация за това как да подредим самите нас черпим от естествения баланс в неманипулираната дива природа. Там къде естествените закони са установили равновесието с течение на милиони години.
Цитат на: Хамлет
Така. Виждате ли сега за какво низко нещо ме смятате! Искате да свирите на мен. Държите се, сякаш познавате всички дупчици на ума и сърцето ми. Искате да изтръгнете скрития звук на тайната ми, да ме просвирите от най-ниската до най-високата ми нота. А в тази малка цев има много музика, прекрасен глас, но вие не можете да я накарате да проговори. Хиляди дяволи, мислите ли, че е по-лесно да се свири на мен, отколкото на едно пискун-че? За какъвто и инструмент да ме сметнете, можете да ме разстроите, но не и да свирите на мен.
Мисля всичко това макар и не директно по темата има връзка с "намирането на себе си". Не може да работим на едно ниво и да пренебрегваме другите нива. Абсурдно е!!!
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

VILLI

  • Member
  • *
  • Публикации: 264
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #31 -: март 03, 2010, 12:32:39 pm »
Хектор е много прав. Абе много умници сте тук. Много е приятна компанията ви.
Днес е прекрасен ден. Бъдете ведри. Най-вече ти, Комета.

kometa

  • Member
  • *
  • Публикации: 143
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #32 -: март 03, 2010, 01:31:46 pm »
Е сега вече и аз съм в потрес  ???  хем го уважаваш - хем не можеш да го понасяш. Честно - объркан съм  ??? И не само за това. Казваш че изпитваш непоносимост към противоположния пол , а си имаш приятел  ??? Ако ситуацията е да живееш при този, който не можеш да понасяш и да си имаш гадже тогава съвсем се обърквам  ???
 
Не знам аз ли не мога да обяснявам правилно нещата или какво?
Уважавам го, но не го обичам! Понасям, не понасям- засега живея с него и се мъча да се нагодя към ситуацията. Нямам си друго гадже и изобщо не ми минава и мисъл да търся тръпки навън. Този човек ми е приятел - така го наричам, защото не сме женени.
А непоносимостта ми дойде с времето , през което живеем съвместно.
И като написах темата исках просто помощ , за да изясня ЗАЩО започнах да се усещам по коренно противоположен начин, защо изпитвам тази неприязън, било към него, било към други връзки и към това да живея с мъж в една къща. Истината е, че нямам никакви физически и физиологически нужди от секс - не знам дали ако срещна друг мъж ще е същото, но с този изобщо не се получава.
 Наистина Хектор е прав- химията е определяща за наличието на сексуални желания - при мен поне.
 Не исках да задълбавам в подробности и да прозвучи като оплакване от труден живот или подобно.

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #33 -: март 03, 2010, 02:35:04 pm »
Цитат на: kometa
Не знам аз ли не мога да обяснявам правилно нещата или какво?
Ами и мене ме обърка... Ту го наричаш мъж, ту приятел, ту неприятно ми е да съм с него...
Наистина объркващо е. Аз помислих, че имаш и приятел с който например си приказваш отвреме-навреме.
Отстрани не ти личи, а вътрешно се терзаеш от противоречия. Това е двойна игра. Като да си двоен агент, шпионин и носи лек привкус на адреналин. Също както прекрачването на границите носи адреналин за някои хора. Адреналина е важен за синтеза на серотонин - който пък ни кара да се чувстваме щастливи и здрави. Всичко това го казвам на базата на научнопопулярна информация, която можеш да намериш и в Wikipedia.
Какво може да помогнат занимания като йога тук. Ами няма да те докарат до оргазъм или да те направят щастлива, но може би ще ти помогнат да не се подмокряш само като чуеш някои кадифен мъжки тембър или да изпитваш необяснима неприязън към мъжа с който живееш.
Йога е само пример. Не съм йога-инструктор не съм я практикувал редовно от години. Нито пък смятам, че е панацея. Потърси в тази насока.
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Vourga

  • Гост
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #34 -: март 03, 2010, 02:39:31 pm »
...да намериш себе си означава да си наясно какво искаш!!!

...защо изпитвам тази неприязън, било към него, било към други връзки и към това да живея с мъж в една къща. Истината е, че нямам никакви физически и физиологически нужди от секс - не знам дали ако срещна друг мъж ще е същото, но с този изобщо не се получава.

Мисля, че сама си противоречиш.

Ти, очевидно, имаш проблем с конкретния човек, а не с мъжете изобщо. Не разбирам защо пак по своя воля го правиш по-абстрактен и обобщаваш.
Не го обичаш - ок, как реши, че мразиш другите. Не ти се прави секс с него - пак ок, защо реши, че нямаш физическа потребност от секс. Не го понасяш, ами не казваш да те е вързал. А, както забелязах, никак не изключваш възможността да срещнеш друг мъж. А за да разбереш дали ще е същото, ще трябва да преспиш с него. А за да преспиш с него, ще трябва да се е появила химията.
За момента си решила да живееш с него, независимо по какви причини. Значи си направила своя избор.
 
Извод: имаш непоносимост към приятеля си, а не към противоположния пол.

От личен опит мога да ти споделя следното: за едно момче е много важно да расте с мъжко присъствие, да има мъжкия контакт, мъжките разговори, мъжкото мълчание. Това не можеш да му го компенсираш. :-X



  

kometa

  • Member
  • *
  • Публикации: 143
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #35 -: март 03, 2010, 03:31:30 pm »
Vourga, преди малко прочетох твой пост в тази тема:

http://e-therapy.bg/smforum/index.php?topic=1861.msg6103#new

Значи си наясно какво е да не желаеш да правиш секс с партньора си. Ти си намерила решение. Аз опитах със същото, но и там не се получи - опитах се да започна връзка навън, и то не веднъж а два пъти. Ами не стана- отказах се от тях, в един момент не можех да понасям никого ( мъж) и не можах да правя секс дори с мъже, с които не живея.
Знам ли, ето за това се чудя аз ли съм повредената?
А за адреналина, Хектор е прав, преди съм имала ( с бащата на сина ми) много различина, екстремна и нестандартна връзка и още ме боли за него. Но имаше емоция. Нищо, че после изпитвах и панически страх да не ме открие де съм. ( Дори и тема имах за това ;D)
Не знам какво става с мен, остарявам ли???? :-\
« Последна редакция: март 03, 2010, 03:33:42 pm от kometa »

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #36 -: март 03, 2010, 11:18:38 pm »
Комета,
До тук сподели достатъчно. Не си повредена. Разбирам те че искаш да останеш сама. Но някак си ми светва винаги червената ламба, когато някой употребява думичките: "никога", "винаги"... Едва ли искаш да останеш завинаги сама. Не виждам защо хората се плашат. И нормалните хора имат нужда да остават сами със себе си. Както някои преживявания е хубаво, когато ги преживяваме с точните хора, така и понякога точния човек сме самите ние и никой друг. Не не е егоистично или себично. Аз например обичам да се разхождам сам в гора или в планината. Без да има някой, който постоянно да бъбри или пък да слуша радио, когато трябва да усещаш неприкосновената тишина... или някой който да изостава и да се спира на всеки капинак. :)
По някое време ти се приисква да се върнеш обратно у дома в компанията на близките и приятелите. Искаш да го направиш, когато дойде момента, когато ти решиш, когато ти стане студено и имаш нужда от топлина. Когато огладнееш, когато закопнееш.
Едва ли си избрала някой идиот с който да живееш. Сигурен съм, че може да те разбере. Но бъди внимателна.

Vourga, да намериш себе си не се изчерпва само с това да си наясно какво искаш. Трябва да знаеш и какво можеш, на какво си способен, до къде можеш да стигнеш, колко да търпиш и кога вече не можеш да търпиш. Трябва да си виждал себе си и други хора в критична ситуация, доведени до предела. Да знаеш че способностите са и функция на времето. Да си открил начините, които те презареждат и да си намерил ритъма на циклите заряд-разряд така че да не стигаш до изтощаване и да не опустошаваш източниците от които черпиш. Трябва да си наясно какво можеш да свършиш за остатъка от деня така че края на деня да не те завари "до никъде". Трябва да знаеш кога да затвориш всички врати и да се довериш единствено и само на себе си и кога да не обръщаш внимание на фалшиви сигнали идващи от самия тебе. Оценката за теб на кои хора е вярна и да я използваш като обратна връзка за да не изпадаш в самозаблуди. Да усещаш кога любимите за теб неща всъщност те предават и да сложиш твърда граница.
Това което искаме е само началото.
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Vourga

  • Гост
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #37 -: март 04, 2010, 08:31:46 am »
...не съм казвала, че да намериш себе си се изчерпва с това да си наясно какво искаш.
Да си наясно какво желаеш е началото на пътя. А дали ще тръгнеш по този път...това вече е нещо друго...

Но пък ще кажа, че за да си решиш проблема, първо трябва ясно да го дефинираш. Иначе рискуваш да се въртиш като пате в калчища в собственото си объркване и да се хващаш за всяка сламка, която ти подадат.....

От всичко изписано до тук, май единственото сигурно е:
остарявам ли???? :-\

Да, остаряваш!  :)       Както, между другото, и аз!!! ::)

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #38 -: март 04, 2010, 09:34:23 am »
От всичко написано до тук заключвам че ти Комета имаш нужда от банкомат.

Защо ли ? Има поне 3 причини:

1. Не е мъж и не се налага да правиш секс с него.
2. Осигурява ти всичко необходимо.
3. Не ти е в къщата

Дано да ти се случи - УСПЕХ !

Хектор !
Ти казваш:
Ей,...!!! Тука постоянно се подмятат едни провокативни идеи да дадаваме лични дефиниции на това или онова. Каква е целта? Да изградим common sense? Да разберем дали наистина всяка дума като термин употребена от отсрещния отговаря на това което и ние разбираме...?

Не знам за другите но аз моля за дефиниции само и единствено за това да сверя собственото си понятие за даден термин с понятието на пишещия отсреща, a не за да дам универсална дефиниция за нещо (от опит знам че такива няма). На базата на това определям дали да използувам даден термин (дума) и дали тя действа по начин по който бих искал. В края на краищата когато казваш 'крак' не е все едно дали остреща си мислят че говориш за крайник или за хакване на парола (crack).  ;) Не се осланям никога на контекста т.е. думам ти дъще - сещай се снахо  :D
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

VILLI

  • Member
  • *
  • Публикации: 264
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #39 -: март 04, 2010, 10:19:31 am »
Хахахаха..... и какво? Километри изписани дебати до май единственото правилно заключение. Необходимост от банкомат. Отлично попадение, CDman.  8)

(X) joreste (X)

  • Member
  • *
  • Публикации: 228
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #40 -: март 04, 2010, 10:26:32 am »
В днешно време Всеки има нужда от банкомат!
Комета,
До тук сподели достатъчно. Не си повредена. Разбирам те че искаш да останеш сама. Но някак си ми светва винаги червената ламба, когато някой употребява думичките: "никога", "винаги"... Едва ли искаш да останеш завинаги сама. Не виждам защо хората се плашат. И нормалните хора имат нужда да остават сами със себе си. Както някои преживявания е хубаво, когато ги преживяваме с точните хора, така и понякога точния човек сме самите ние и никой друг. Не не е егоистично или себично. Аз например обичам да се разхождам сам в гора или в планината. Без да има някой, който постоянно да бъбри или пък да слуша радио, когато трябва да усещаш неприкосновената тишина... или някой който да изостава и да се спира на всеки капинак. :)
По някое време ти се приисква да се върнеш обратно у дома в компанията на близките и приятелите. Искаш да го направиш, когато дойде момента, когато ти решиш, когато ти стане студено и имаш нужда от топлина. Когато огладнееш, когато закопнееш. Едва ли си избрала някой идиот с който да живееш. Сигурен съм, че може да те разбере. Но бъди внимателна.

Vourga, да намериш себе си не се изчерпва само с това да си наясно какво искаш. Трябва да знаеш и какво можеш, на какво си способен, до къде можеш да стигнеш, колко да търпиш и кога вече не можеш да търпиш. Трябва да си виждал себе си и други хора в критична ситуация, доведени до предела. Да знаеш че способностите са и функция на времето. Да си открил начините, които те презареждат и да си намерил ритъма на циклите заряд-разряд така че да не стигаш до изтощаване и да не опустошаваш източниците от които черпиш. Трябва да си наясно какво можеш да свършиш за остатъка от деня така че края на деня да не те завари "до никъде". Трябва да знаеш кога да затвориш всички врати и да се довериш единствено и само на себе си и кога да не обръщаш внимание на фалшиви сигнали идващи от самия тебе. Оценката за теб на кои хора е вярна и да я използваш като обратна връзка за да не изпадаш в самозаблуди. Да усещаш кога любимите за теб неща всъщност те предават и да сложиш твърда граница.
Това което искаме е само началото.
Много добър коментар!
... Защо не се опитате да погледнете темата от др. ъгъл? ... /само предлагам/

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #41 -: март 04, 2010, 10:58:17 am »
Има и една много трудна непоносимост към партньора, която слагаме в сляпо поле, защото идва от самите нас.  Горе-долу започва така: Имаме идеи, имаме мечти, планове, визия за бъдещето. Те са нашия шаблон и в него вграждаме и нашите потребности. Още в началото, преди реализацията на част от всичко това налагаме шаблона върху партньора. Малко по малко с времето шаблона не пасва все повече и все повече. Тогава вече знаем, че този партньор не може да е това, което включваме в потребности, идеи, мечти, бъдеще... Ядосваме се на себе си, защото символично това  е ограбване. Точно като онези (макар и на дребно ниво), в които не знаем дали ние сме изгубили портфейла или са ни го взели от отворения джоб, а там е било всичко. Изпитваме дифузен яд-към себе си, към другия, към това, което все още не става. Тогава този яд прераства все по-ясно в непоносимост към другия. Така цялата еденргия е канализирана.

kometa

  • Member
  • *
  • Публикации: 143
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #42 -: март 04, 2010, 04:44:44 pm »
Хахахаха..... и какво? Километри изписани дебати до май единственото правилно заключение. Необходимост от банкомат. Отлично попадение, CDman.  8)
СиДи, успя да ме развеселиш! Както винаги квинтесенцията на проблема я напипваш точно и прецизно. Все си повтарям ( тайничко и само пред приятелки ) , че имам ли работа и пари, мъж не ми трябва - за всичко останало си има Yellow Pages.

Комета,
До тук сподели достатъчно. Не си повредена. Разбирам те че искаш да останеш сама. Но някак си ми светва винаги червената ламба, когато някой употребява думичките: "никога", "винаги"... Едва ли искаш да останеш завинаги сама. Не виждам защо хората се плашат. И нормалните хора имат нужда да остават сами със себе си. Както някои преживявания е хубаво, когато ги преживяваме с точните хора, така и понякога точния човек сме самите ние и никой друг. Не не е егоистично или себично. Аз например обичам да се разхождам сам в гора или в планината. Без да има някой, който постоянно да бъбри или пък да слуша радио, когато трябва да усещаш неприкосновената тишина... или някой който да изостава и да се спира на всеки капинак. :)

Хектор, това са мечти за необозримото бъдеще. Това е голям проблем - винаги има сърдити, искам ли да остана насаме със себе си.

Така цялата енергия е канализирана.
E-therapy, този неща сте ги казали много точно и това се отнася и за мен. Но как човек може да се справи сам със себе си, за да разпръсне тази канализирана отрицателна енергия, как да я изкара от себе си? Това се опитвам да разбера. Но може би никой не знае отговора.

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #43 -: март 05, 2010, 10:15:32 am »
СиДи, успя да ме развеселиш! Както винаги квинтесенцията на проблема я напипваш точно и прецизно.

Не беше трудно ;) Просто се запитах кое е това нещо, което дава пари, не иска секс и не ти е в къщата  ;D


Но как човек може да се справи сам със себе си, за да разпръсне тази канализирана отрицателна енергия, как да я изкара от себе си? Това се опитвам да разбера. Но може би никой не знае отговора.

Енергията лесно се изкарва - намираш си занимания и готово. И-терапи говорят за ‘еденргия’ ! Нещо друго ще да е това ;)

Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #44 -: март 05, 2010, 12:30:44 pm »
СиДи... мен... ако тръгнем да се обясняваме за кой какво искал да каже сме на път да влезем в една дълбока рекурсия. Ето пример защо няма смисъл във виртуален форум да се дават точни дефиниции и да се заформя полемика около тях. Е може да опитваме все пак. Но и аз имам правото да се съмнявам в резултата.

Vourga, ясно ми е и на мен, че не си толкова елементарна. Но ето втори пример, какво означават думите в нашите постове. Какво означава да намериш себе си...

etherapy, тоя модел направо ме разби. Коментарите ще ги запазя за себе си ;D

Комета, ако си мислиш, че аз пък имам възможност да оставам сам... В годината се броят на пръсти дните в които мога да се запилея нанякъде.
Имаше един пример с една полярна експедиция. Живели в тясно пространство месеци наред. С времето някак се заформила непоносимост един към друг. Не помня как му казваха ама термина беше нещо от сорта на "постоянна показност". Смисълът е че всеки има нужда от ъгълче, лично пространство в което никой не го вижда и където може да се държи свободно. Да си бърка в носа например ;D В тясната барака на полярната експедиция, всеки си слага параван около леглото и това е неговото примитивно пространство.
Може би си струва да убедиш хората около теб, че имаш нужда да оставаш сама и че това е в реда на нещата. Това едва ли ще ти разреши кардинално проблемите, но поне няма да нагнетява излишно негативни емоции и ще имаш възможност да обърнеш повече внимание на себе си.
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин