Автор Тема: Непоносимост към противоположния пол  (Прочетена 15729 пъти)

kometa

  • Member
  • *
  • Публикации: 143
    • Профил
Непоносимост към противоположния пол
« -: февруари 27, 2010, 11:32:04 pm »
От две години насам имам проблем, който все повече се задълбочава. Бях писала за него преди, имах и проведени сесии с терапевтите. Но факт е, че нищо не се е подобрило, а даже напротив. Чувствам все по- голяма неприязън към мъжете.

С две думи, дълго време живея с нелюбим човек ( по една или друга причина не мога да се освободя все още от зависимостта си от него.) Дразня се тотално от всяко едно нещо в неговото поведение, ежедневието ми е спокойно само, когато го няма. На всичкото отгоре в момента с нас живее още един човек ( пак мъж съответно). Не мога да търпя вече мъжко присъствие, факт е, че съм заобиколена само от техни приятели – мъже и аз изпитвам огромно нежелание да общувам с тях. Искам да избягам, да замина надалеч и да не виждам мъже около себе си изобщо. Имах шанса да отида на гости при приятелка, там се поуспокоих, но след завръщането ми пак се усилиха депресивните ми състояния.

Искам да живея сама, да се грижа сама за себе си и сина си. Не искам никакви сериозни обвързвания, камо ли вече семейни съжителства. Нямам абсолютно никакво желание за секс (двамата не сме имали интимни контакти от една година) . Просто не понасям да ме докосва, целува, а камо ли нещо друго. Опитвали сме се да говорим за това. Накрая ми каза, че щом имам непоносимост към мъже, значи съм с болна психика и ми трябва психологична помощ. А аз мисля, че съм си съвсем наред. Все пак- това нормално ли е?

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #1 -: февруари 28, 2010, 02:20:02 pm »
Здравей kometa,
Надявам се факта, че съм мъж, да не предизвика автоматична неприязън към това което пиша ;) Ако е така кажи навреме да не си губя времето.
Струва ми се, че искаш да застанем в ролята на съдии и да отсъдим. По мое мнение в личните проблеми не може да очакваш отсъждане отвън. Но да ако някой те праща на доктор това не те прави автоматически болна.
Ще поставя няколко въпроса на които да отговориш за себе си. Не държа да публикуваш отговорите. Освен на последния.
1. От колко време живееш с този нелюбим за теб човек? Казваш дълго. Кое прави дните с него толкова дълги?
2. Твой избор ли беше да заживееш с него?
3. Преди да заживееш с този човек изпитвала ли си подобна неприязън към мъжете дори и да не е била толкова силна и да не си се фиксирала върху нея като основен и непреодолим проблем.
4. Казваш проблема се задълбочава. Заедно можете ли да го решите? Дори и само хипотетично има ли някакъв шанс дори и само във фантазията ти?
5. Позволих си да прочета всички твои предишни постове тук. Оставам с впечатлението че живееш в добре уредена страна, някъде на север. Там как се справяш с проблема с депресиите, заради намаленото количество слънчева светлина, на чисто физиологично ниво. Знам че местните си имат разни похвати като супер белтъчна закуска например.
6. Въпросния мъж, който си избрала за партньор вероятно е чужденец. Как преодоляваш културната разлика на емоционално и интелектуално ниво.

И накрая един въпрос, към който проявявам лично любопитство и те моля да отговориш тук във форума. Имаш син. Той също е мъж. Как гледаш на него?
Как ще се ориентира той между нелюбимия втори баща по обстоятелства и неприязънта на мама към мъжете.
« Последна редакция: февруари 28, 2010, 02:31:56 pm от hektor »
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

kometa

  • Member
  • *
  • Публикации: 143
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #2 -: февруари 28, 2010, 04:14:43 pm »
Хектор, привет!
Благодаря ти за отзивчивостта и не се притеснявай – това е форум и ти не участваш в личния ми живот. ;)

Само да кажа- не искам никой да съди и отсъжда, защото това едва ли ще промени усещанията ми. Опитвам се да си обясня дали „ повредата е в моя телевизор”.

Питам се вече- дали тази неприязън в случая е към всичко мъже като цяло, или е насочена точно срещу човека с когото живея? Предполагам, че се касае за това, макар и преди да съм имала случаи отбягвам мъжете, защото  някой (пак повтарям – с когото имам връзка), не ми е приятен, или не изпитвам чувства. Преди така се случи и с брака ми – след 7 години съвместен живот, не можех да понасям присъствието на бившия си мъж около себе си, камо ли да пожелая някакъв интимен контакт. Затова вече не знам какво става с мен. Просто искам да се скрия някъде далеч от него, както писах, да не стъпва мъжки крак в дома ми.
Ще отговоря на последното питане от поста ти. Знаеш ли, странно, но моят приятел ми зададе същия въпрос. Аз имам син, не мисля ли тогава , че моята неприязън към мъжете би могла да го повреди – точно така ми каза той. Сега ме питаш и ти. Синъм ми е момче – така, че моето светоусещане  няма да  му повлияе негативно към отношението му  с мъжете. Ако имах дъщеря, тогава би било по- притеснително. Ако въпросът ти е в другия смисъл- дали моята неприязън няма да се обърне и срещу сина ми – не! Не смятам, той ми е дете все пак , а не е мъж с когото имам личен живот. Ако не съм успяла да изложа добре становището си, поправи ме.
Но наистина не знам как един ден ще му обяснявам за „ мамината неприязън „ към даден мъж, или в случая към конкретния.

Живея в северна страна,  връзката ни е от 2 години -  мъжът е българин ( и то с доста от ориенталски начин на мислене) – тоест ябълката на раздора ни станаха много битовистки неща. Но не искам да изпадам в подробности. Затова категорично казвам- вече не искам нищо да се връща назад, тоест свърши времето, с което полагах усилия да подобрявам отношенията ни .
Да, аз поисках да замина при него, но нещата се промениха коренно някъде след първите 6 месеца от съжителството ни. От тогава съм във всекидневна агония и затъваща все по- дълбоко в чувство за вина. Усещам как ми олеква и започвам да се чувствам по- жива, когато той излиза за работа, а после буцата ми засяда в гърлото, когато се върне. Събота и особено неделя е най- трудния ден за мен, защото си е в къщи. Гледам да си намирам нещо за правене, за да стоя по- малко с него в една стая.  Не мога да премахна  тези усещания.

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #3 -: февруари 28, 2010, 08:32:48 pm »
Въпросът ми какво мислиш за сина си всъщност беше зададен в друг смисъл. Той е момче, но ще се изгражда като мъж. Ти ще участваш в това изграждане като майка. Няма ли да се изкушиш да резнеш в зачатък онези чисто мъжки черти, които те дразнят. От друга страна синът ти ще попива мъжко поведение и от настоящия ти партньор. Ти като жена можеш ли да решиш кое е добро кое не за един малък мъж ако изпитваш силна неприязън към мъжете. Че ти ще го обичаш винаги като майка е едно, но друго е дали той ще може пред теб свободно да се държи като мъж. Щото ние мъжете понякога имаме нужда да правим ужасни за жените неща ;D
Предполагам че тази неприязън към мъжете я възприемам леко хиперболизирана, но дори и да не е толкова силна на мястото на партньора ти на всеки мъж би било трудно да поддържа емоционална връзка.
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

kometa

  • Member
  • *
  • Публикации: 143
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #4 -: февруари 28, 2010, 09:48:49 pm »
Щото ние мъжете понякога имаме нужда да правим ужасни за жените неща ;D
Предполагам че тази неприязън към мъжете я възприемам леко хиперболизирана, но дори и да не е толкова силна на мястото на партньора ти на всеки мъж би било трудно да поддържа емоционална връзка.

Зависи какви чак толкова ужасни неща имаш предвид. Може твоята представа за тях, да е различна от моята, или въобще женската.
А това последното не го разбрах.

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #5 -: февруари 28, 2010, 11:43:24 pm »
Това последното го написах набързо щото две малки зверчета ми скочиха отгоре и не ме оставиха на мира докато не оставих компютъра да им обърна внимание ;D Сега вече спят и мога да се върна към дискусията на спокойствие. Като го чета това последното изречение и аз разбирам, че е на няколко места нееднозначно. Именно това имах впредвид обаче под хиперболизиране. В случая не съм сигурен дали съм разбрал до каква степен е стигнала твоята неприязън. На мен ми прозвуча наистина много силно. Но всъщност допускам и да не е точно така. Мъжете колкото и нечувствителни създания да сме неприязънта я усещаме с кожата си. Аз например в такава ситуация блокирам тотално, гласът ми става друг, движенията ми са сковани. От друга страна напълно закономерно е да се опитам да игнорирам жената която ме ненавижда, да стана саркастичен и в крайна сметка тя няма да получи от мен това от което явно се нуждае като жена - внимание, нежност, приятни емоции, изненади ... Става затворен кръг. Ти го ненавиждаш и това премахва всякакво желание у мъжа да бъде нежен и внимателен, да импровизира. Това обратно се връща като бумеранг към жената. И така до безкрай едни нескончаеми емоционални рекушети. Разказвам какво се е случвало с мен и как съм го преживял от моя страна. Трудно се живее в такава ситуация.
А за ужасните неща... в предния пост се спрях да влизам в подробности, но мога да дам един два примера.
В книгите на Карл Май имаше на едно място описание на облеклото на трапера. Та, панталоните му бяха описани като естествено импрегнирани с мазнина я от бърсането на ножа я на ръцете след ядене. Както един мой приятел, човек на изкуството, скулптор казва: "Ми да за какво му са панталоните на един мъж ако не си избърше ръцете след ядене в тях." ;D
Дами ужасихте се нали. Да ама всеки мъж има нужда да му е широко около врата и около топките. Да има своя територия. Да има място на което да носи дрехи за които не му пука как ще изглеждат. Някакво ателие или работилница в което да се цапа до уши, да оставя в безпорядък, да реализира всякакви щури идеи. Да фантазира за 3000 години напред. Да се хвали какъв мотор има батко му или вуйчо му. Да налита с юмруци, когато усети че достойнството му е засегнато. Да се връща с разбит нос и кръв по ризата. Да влиза с кални обувки и когато успее да улучи мястото, където се оставят чорапите за пране, те да бъдат задължително наполовина сгънати така както ги е свалил от краката си. Да лочи вода направо от чешмата или от маркуча в градината. Да краде от крушите на съседите. Да има ножче и кибрит по джобовете си. Да има тайно скривалище в някой дънер. Да има фенерче с което да чете до късно под завивката...
Мисля че всяко момче трябва да мине през това и след това постепенно така както водата заглажда камъка в един естествен процес тези "мъжки ръбатости" да бъдат загладени, възпитани, но не и ампутирани или смачкани.

"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

kometa

  • Member
  • *
  • Публикации: 143
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #6 -: март 01, 2010, 02:43:58 pm »
ЧЕСТИТА БАБА МАРТА на всички съфорумци!
Да сте бели и червени! Дълъг живот, здраве за всички и много по- малко проблеми!

В случая не съм сигурен дали съм разбрал до каква степен е стигнала твоята неприязън. На мен ми прозвуча наистина много силно. Но всъщност допускам и да не е точно така. Мъжете колкото и нечувствителни създания да сме неприязънта я усещаме с кожата си. Аз например в такава ситуация блокирам тотално, гласът ми става друг, движенията ми са сковани. От друга страна напълно закономерно е да се опитам да игнорирам жената която ме ненавижда, да стана саркастичен и в крайна сметка тя няма да получи от мен това от което явно се нуждае като жена - внимание, нежност, приятни емоции, изненади ... Става затворен кръг. Ти го ненавиждаш и това премахва всякакво желание у мъжа да бъде нежен и внимателен, да импровизира. Това обратно се връща като бумеранг към жената. И така до безкрай едни нескончаеми емоционални рекушети. Разказвам какво се е случвало с мен и как съм го преживял от моя страна. Трудно се живее в такава ситуация.

Ами много силна е, да!!! Не знам на какво чак толкова се дължи, наистина. Може би  защото изобщо не изпитвам чувства и всичко ме дразни. Но явно си личи и дори съм изненадана , че колкото по- дръпнато се държа, колкото повече избягвам контакти с човека, толкова пък насреща си срещам противоположно поведение. Ето и това не е нормално за мен- става все по- обичлив, слуша ме за всичко, постоянно търси контакт с мен - физически и всякакъв. А пък аз от това прилепчиво поведение още повече се дразня и се мъча да бягам. Задушавам се, усещам , че не ми стига едва ли не въздуха, когато той ме обгражда с прекалено внимание.

И о, де тоз късмет, Хектор! Знаеш ли колко пъти тайно съм се надявала да почне да прави типични мъжки неща! Да излезе на кръчма с приятели, да се съберат по мъжки да гледат мача, да правят разни мъжки щури и не толкова щури неща, само и само аз да имам спокойствието да полежа с книга на дивана, да побъбря по скайпа с приятелка, да погледам любовен филм, да почета книга.
Да, ама не! Навсякъде иска да е с мен, без мен не може и не отива никъде. Сърди се, когато аз искам да съм само с приятелки. Не ми се описват подробности, наистина. За другите може да е шантаво, ама аз такива кучешки любови не обичам. Или съм прекалено себична, знам ли?

Факт е, че искам да съм сама. Факт е, че той смята това за нередно. Факт е и , че съм в задънена улица, затънала в собствената си вина. Факт е, че не мога сама да анализирам ситуацията и съответно за сега не знам какъв е изхода.

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #7 -: март 02, 2010, 08:50:51 am »
kometa,
6 месеца не са ли твърде малко време за да се напаснеш с човек с който правиш избор да живееш?

Честита Баба Марта!!! Поздрави на всички които четат форума. :)
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #8 -: март 02, 2010, 10:25:45 am »
Dear Kometa!

I have a dream ... оооо тва е много мартинлутеркингово  ;)

Имам една молба:

Дефинирай (ако може разбира се) какво значи за теб понятието 'МЪЖ' като изключваме разбира се половите белези.  :)
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

kometa

  • Member
  • *
  • Публикации: 143
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #9 -: март 02, 2010, 11:49:21 am »
СиДи, може ли да дефинирам МОЕТО понятие за мъж? Ама не искам никой от вас да се чувства обиден.

За мен мъжа ВЕЧЕ означава създание от противоположния пол, което знае, че трябва да изкарва пари, а жената е длъжна да домакинства. Мъжа си мята дрехи и чорапи из цялата къща, като смята, че щом на някого това не му харесва , просто да прибира, ама без да мрънка. Мъжа е този, който след работа почива като се залепи 5 часа на компютъра, докато жена му лети със салатката и вечерята. В почивните дни също. И определено не  полага грижи за себе си., щото така и така си има вече сигурна жена в къщи. Гадно звучи нали? Няма нищо от това, което наистина трябва да бъде мъжа – поне за МЕН!
А ето какво разбирам аз под нормален мъж – не ИСКАМ да ме издържа, да ме лигави или да ми угажда за всичко. Искам да е съпричастен към нещата в дома и да не ми прави селски сметки колко часа е работил.  Да се грижи за себе си и да знае какво се прави все пак с една жена и от какво има нужда. Ама не исках да се стига до такива подробности в темата – преди пак  се задълбочиха нещата и затова спях да пиша.

Като пуснах новата тема аз имах съвсем друго като идея.

Хектор, изобщо вече не подлагам на анализ защо и как се стигна до това положение- така, че не мога да ти отговоря и на въпроса дали 6 месеца са малко или много за да се нагодиш към един човек. Знам, че няма връщане назад в нашите отношения, защото АЗ не искам.

Исках просто да разбера аз ли нещо съм се повредила, та вече не искам и да чувам за съжителства. Защото точно преди 2 години исках нещо съвсем различно от това, което искам днес. Исках да чуя мнения именно по този въпрос, защото доста хора мислят обратното. Както и моят приятел – той явно може да живее и по неприемлив начин с някого, само и само да не е сам. Ами аз не мога!!! И не искам да се чувствам виновна от факта. Другото, което знам, е че все повече семейни приятелки се чувстват доста разочаровани от браковете си и ако можеха да избират, биха се върнали към самостоятелен живот. Ето , тогава значи не съм извънземно?


VILLI

  • Member
  • *
  • Публикации: 264
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #10 -: март 02, 2010, 01:46:36 pm »
Здравейте,
Аз съм нова и нямам много време да разгледам постовете на Комета. И не разбрах - тя мрази всички мъже и мъжа си конкретно, а има приятел, кагото иска. Така ли е? А може би Комета трябва да поработи за разнообразие в добре уредената страна, а не само да прибира чорапи и да прави салатки. Ако нещо не ми е ясно, ме извинете.
А пропо, интересно ми е да чуя CDman.

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #11 -: март 02, 2010, 02:17:11 pm »
По никакъв начин не би могла да ме обидиш (поне мен) особено след съботното издание на Отечествен фронт. Попитах те не за друго а за да се уверя за сетен път че жените, които изпитват неприязън към мъжете по един или друг начин имат доста противоречиви и (да не кажа друга дума ) невъзможни за изпълнение критерии и изисквания към партньорите си.

Няма да издребнявам и да се опитвам да намеря проблема. От опит знам че подобно нещо е невъзможно или иначе казано - непостижимо, но да отбележа и още нещо:

Цитирам теб:

Защото точно преди 2 години исках нещо съвсем различно от това, което искам днес.

Да предположим, че в един момент ситуацията се обърне точно така както описваш т.е. отидеш някъде далеч от мъже(макар че лично аз не виждам начин това да стане) , сама със сина си и 'заживееш щастливо' - това искаш 'днес'.
Интерсно ми е след колко време ще кажеш пак същата фраза ?  ???
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

VILLI

  • Member
  • *
  • Публикации: 264
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #12 -: март 02, 2010, 02:55:13 pm »
Скъпа Комета,
Защо не ни обясниш защо не можеш да го напуснеш. С какво си толкова зависима. Нали всичко има граници. Какъв е смисъла да се разболяваш заради тази зависимост?

(X) joreste (X)

  • Member
  • *
  • Публикации: 228
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #13 -: март 02, 2010, 03:32:31 pm »
kometa  ;) Знаеш, че правиш значими, малки карачки! Имай още малко търпение и сила, колкото и да е трудно това! ;)

 

VILLI

  • Member
  • *
  • Публикации: 264
    • Профил
Re: Непоносимост към противоположния пол
« Отговор #14 -: март 02, 2010, 03:52:04 pm »
Ама защо никой не ми отговаря?