Автор Тема: Интернет - виртуално пространство или средство за комуникация.  (Прочетена 16397 пъти)

empress

  • Member
  • *
  • Публикации: 361
    • Профил
Чакайте, осъзнайте се, какъв заместител?!
Сума народ се е натровил с метилов алкохол примерно, но никой не търси заместител на метиловия алкохол! Или на разните там потенциално опасни лекарства и субстанции.
Ми дайте да потърсим и алтернатива на електричеството, щото нЕкои пишманмайстори са си оставили кокалите по трафопостове и прочие!
О, ми колите?! Що жретви, що нещо! Назад към файтоните!
Макар че като се замислиш... и конете хвърлят къч. И там нЕма лесно!
Уф, дявол го взел, излиза, че навсЕкъде и с всичко трябва да се внимава!

Не става така. Глупосттта на приносителя си е за сметка на приносителя.
Няма защо да връщаме цивилизацията назад, щото индивиди в умствена сукалческа възраст са се хвърлили да си играят с играчки, на които изрично си пише: "За деца над тригодишна възраст" (да речем).
Или извади тръна, или не се оплаквай, че ти боцка.

empress

  • Member
  • *
  • Публикации: 361
    • Профил
А, или вие имате предвид алтернатива на мършоядството и консервирането ли?
За това трябва да помисля  ;D
Или извади тръна, или не се оплаквай, че ти боцка.

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
"Уф, дявол го взел, излиза, че навсЕкъде и с всичко трябва да се внимава!"
 ;D ;D ;D
Я да отворя една консервирана фраза от Джон Ленън:
"...
It's easy if you try
..."
Има един заслон "Орловец" или "БАК" зависи коя карта хванеш. Нагоре над втора тераса на Мальовица. И сега през зимата може да се стигне до там и да се остане за няколко дни. Сещам се за това място като възможен отговор на въпроса "Каква е алтернативата?" За градско чадо е необходима поне една седмица за адаптация след качване горе. Но като за тест става и само една разходка до там. Има неща които колкото и да ги въртим из устите си няма как да ги кажем. Като слизам от планината виждам града с други очи. И хич не ми се иска да връщам цивилизацията назад. Нали аз мога да се връщам все още.
@empress забележката ти че е необходимо да четем етикетите е правилна, но кажи ми колко пъти си прочела условията за ползване на виртуалното. Аз никъде не видях етикетче с предупредителен знак.
Онзи ден малката ми дъщеря седнала с кака си да рисува в Paintbrush... Влизам в стаята и я виждам да се тръшка цялата в сълзи, а другите и се смеят. Искала милата да нарисува бял кръг на бял фон ;D ;D ;D
Е за това, че няма предупреждение, че това е невъзможно в цивилизованите държави адвокатите ще им скъсат задниците на тия от Microsoft. ;D
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

Vourga

  • Гост

Няма връщане назад!

Само напред... към пластмасата - пластмасови храни, пластмасови къщи, пластмасови цици, устни, носове, пластмасови кукли (заместител на жената), пластмасови пениси (заместител на мъжа).... и пластмасови отношения...

Някой да знае кога ще си получим пластмасовото щастие??? ???

empress

  • Member
  • *
  • Публикации: 361
    • Профил
Да, като оная американка, дето осъдила производителя на микровълнови печки, щото нямало предупреждение, че не стават за сушене на изкъпани домашни любимци.

Но то в Щатите си има негласен обществен договор: "Ние, корпорациите, ще си ви отчуваме като най-дебилната нация на планетата, за да можете да потребявате нашите услуги и изделия, пък в замяна на това сме склонни от време на време да ви плащаме обезщетения, когато иначе удобната нам ваша дебилщина добие крещящо малоумни изражения."  ;D ;D ;D

"It's easy if you try"
Нали обаче нещо трябва да те подтикне да опиташ. Убеждения нЕкакви например....  ???

"колко пъти си прочела условията за ползване на виртуалното"
Аз, ако щеш вЕрвай, и за котлон НИКОГА не съм чела упътване за ползване, но нещо вътре в мен ми казва, че при невнимание може да ми навреди. Това "вътрешно нещо" винаги знае кога си на ръба и надава вой. Зависи дали си свикнал да си го чуваш.

И да, като заговори за Мальовица...  ;D Наистина, ето алтернатива на лесното мършоядство. Спасявай се в трудното.
С мъжа ми сваляме колосални количества музика от нета, но нито веднъж не изпитах онзи екстаз, какъв помня след няколко часа висене пред "Унисон" при пипването на новия албум на "Металика".
И сега купувам много книги - коя от коя по-изпипани и шаренки, но аз си помня онова лято, когато, след като за три месеца преписах на ръка първия том на "Винету" (взет от една съседка), накрая го намерих в една антикварна книжарница на цена колкото джобните ми пари за две седмици... (в шести клас)

А сега, откакто официално въведохме Ерата на лесните придобивки, какво помня?
Помня първия си рапел от 30 метра... Шибнах си тиквата в един винкел, та щяхда се пребия.  ;D
Помня спасакцията в 1 ч. през нощта, когато се пускахме над Искъра и ракът ми хвана косата, а ръчиците ми - още необръгнали на тежко - не успяха да ме наберат, за да я извадя...
Помня един кален тесняк, в който си мислех, че ще умра, пък оцелях...
Помня как се качих на Мусала в 6 ч. сутринта в два метра сняг на минус 25 градуса в най-гъстата мъгла, която съм виждала през живота си и безумен вятър - че половината време на прехода до заслона под върха лежахме по земята и се държахме за храсталаците да не ни отвее... Пък металното въже нагоре - набито със сняг, никакво сцепление отникъде... Какви молитви му тръснах тогава, майко мила! И все си казвах, че ако от това се измъкна жива, вече нищо няма да ме събори...

Да... трудни и гранични ситуации помня. И да, след това, като се върнеш в града, е странно. От горе си донасяш нещо - консервирано вътре  ;) - което кара хората да ти правят път и ти виждаш, че те виждат нещо в очите ти, но нито те, нито ти знаеш какво е...

За момента друга "алтернатива на всичко това" не знам, обаче като се разрази прословутата Ера на Водолея, ще видите вие!  ;D ;D ;D
Или като дойде прословутият 21 декември  2012 г.
(Миналата седмица си купих един парфюм, чийто срок на годност е 22.12.2012 г. Много се смяхме с любимия - имаме си един вид Ноев ковчег.  ;D ;D ;D)

P.S. Vourga, писали сме едновременно, та да добавя: чудесна си, много ти се радвам.
Колкото до пластмасовото ни съвремие - наистина само мярката ще ни спаси. Защо да назадваме, ако можем да напредваме с разум? Хайде да не си режем салатата с кремък, защото има леворъки слабоумници, които не знаят как се борави с нож. Нека си има силиконови цици - за нещастните жени с рак на гърдата, които в млада възраст биват оперирани. Нека има силиконови устни - заради нещастниците, родили се със заешка устна примерно. И т.н.
Дето се казва, да не хвърляме и бебето с водата.
Или извади тръна, или не се оплаквай, че ти боцка.

Vourga

  • Гост
Нека си има силиконови цици - за нещастните жени с рак на гърдата, които в млада възраст биват оперирани.

Ако те чете някой пластичен (пластмасов) хирург, вече е вдигнал кръвното. Ако разчита на посочените по-горе нещастници, ще трябва да вземе и втора специалност "Доктор-дистрибутор на ракови клетки", за да не умре от глад, де,... след толкова учене...

НО, за да не му се налага да се спасява в трудното, по-лесното е чрез виртуални средства ( да не се отклоняваме от темата, все пак) да ти втълпи как ще се промени животът ти след като си туриш силикон, като преди това е успял да ти втълпи чрез същите тези виртуални средства колко ти е тъп животът..

...е, мерси, предпочитам и аз да преписвам книжки!!!


 

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Да, като оная американка, дето осъдила производителя на микровълнови печки, щото нямало предупреждение, че не стават за сушене на изкъпани домашни любимци.

Мдааа!! Точно така .... а като се каже правосъдие в САЩ се сещам за една друга случка - ей сега ще я копна отнякъде:

Правосъдието в америка е №1       

Това е най-добрата адвокатска история на годината, десетилетието а може би и на века. Истински случай!

Действието се развива в град Шарлот, Нова Каролина. Адвокат си поръчва кутия пури (24 броя). Много рядък вид и много скъпи ($15,000 кутията). След като кутията пристига, адвоката бърза да ги застрахова. Направил застраховка на пурите против кражба, всякакъв вид природни бедствия включително пожар. За около месец време, преди още да е направил и първата вноска към застрахователната полица, адвоката изпушил пурите и завел иск срещу застрахователната компания. В иска, той обяснил, че пурите били безвъзвратно загубени “в серия от малки пожари” и настоява застрахователната компания да му изплати загубата. Застрахователната компания отказва да плати, основавайки се на очевидните причини, че адвоката е изконсумирал пурите по най-популярния начин – изпушил ги е. Адвоката ги съди ... и спечелва делото! Произнасяйки се, съдията се съгласява със застрахователната компания, че иска е маловажен и безмислен. Въпреки това, съдията казва, че адвоката държи полица от застрахователната компания, която застрахова пурите против пожар, без да се казва в полицата точно какъв пожар не е приемлив. Следователно застрахователната компания е длъжна да изплати застраховката. Вместо да губи време и пари в дълги процедури и апели, застрахователната компания приема решението на съда и изплаща на адвоката $15,000 за да покрие “загубата” на толкова ценните пури в серията от малки “пожари”.

Сега, дръжте се за стола, защото идва най-готината част. След като адвоката осребрява чека, застрахователната компания пуска оплакване в полицията, искайки ареста на адвоката. Обвиняват го в причиняването на 24 пожара. Арестуват го! В съда, застрахователната компания вади на показ застрахователната полица и адвокатското свидетелство от предишното дело. Адвоката бива обвинен за причиняването на 24 умишлени пожара на застраховано имущество и бива осъден на 24 месеца затвор и $24,000 глоба.


Такива ми ти работи. И тъй като темата поне за мен стана (някак си странно) сложна мисля следващия пост по тази тема да го пратя по пощата  ;) така че - чакайте пратка  :)
 


Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

empress

  • Member
  • *
  • Публикации: 361
    • Профил
А можем и да завием към темата ти от лятото - "Усещане за щастие"  ;D

Това там за баскетболната топка...

http://e-therapy.bg/smforum/index.php?topic=1843.0
Или извади тръна, или не се оплаквай, че ти боцка.

Vourga

  • Гост

темата от лятото..

..ходи ми се на море

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Интернет - виртуално пространство или сре
« Отговор #24 -: януари 20, 2010, 12:37:09 am »
"Да... трудни и гранични ситуации помня. И да, след това, като се върнеш в града, е странно. От горе си донасяш нещо - консервирано вътре  ;) ... "
Не, това не е консервирано. Преживяванията са били реални, на момента. Повече никога няма да се случат. Това което остава запечатано вътре - спомена, не е консерва. С времето ферментира с благородни плесени, после се дестилира и стопля душата като се пие на малки глътчици ;)
Тези трудни гранични ситуации и спомените за тях са репери, спрямо които си сверяваме часовника. Безценни лични преживявания. Реални, истински...
Темата както и да се върти не излиза от контекста на виртуалното. Даже мисля че и във всяка друга тема винаги присъства този лайт мотив. Тази тема обаче е странна защото тука се вторачваме във самото виртуално, а то май е от онези неща дето се плашат от това някой да насочва прожектора към тях.
@empress онова вътрешно нещо, което надава вой, когато си на ръба да го наречем с тривиалното му име "инстинкт за самосъхранение"... Наскоро научих, че при хората под зависимост този инстинкт е приспан, дреме...
« Последна редакция: януари 20, 2010, 04:54:24 pm от hektor »
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Интернет - виртуално пространство или сре
« Отговор #25 -: февруари 11, 2010, 10:05:48 am »
Иска ми се да вдъхна отново живот на тая тема.
Ще се върна тук:
"Ако твърде дълго гледаш в бездната, тя ще погледне в теб"
Напоследък минавайки по улиците поглеждам през витрините в разни малки магазинчета, офиси... В повечето от тях има човек седнал зад монитор и клавиатура. С поглед забит в екрана. Хора прекарващи така почти целия ден, оставащи и "малко" след работно време. Предполагам че така е и у много съвременни домове...
Къде е бездната? Това което виждам аз отстрани или това което виждат те?
Със сигурност за тях тази бездна е пълна с всичките възможности и очаквания, които предлага виртуалното пространство. Със сигурност аз виждам просто едни почти хипнотизирани... същества, отсъстващи от реалноста около тях.
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
А какво друго да правят  ??? Ако потънат в една книга не е ли същото  ??? И защо никой не се пристрастява към четенето , както много медии (основно електорнни) ??? се опитват да ни убедят че трябва да правим(докато гледаме телвизия ??? ).
Това е техния избор и това че на нас не ни хареса или не ни влече си е наш избор ... просто факт !
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Скуката е мощен мотив за действие. Вярно е. Но това става масово, минава една критична граница.
А защо си задавам тези въпроси? Ами защото жена ми е пристрастена към виртуалното. По точно към една онлайн игра. Една от причините това да стане е че явно има предразположение към това. Другата е че има тази възможност - света се движи в тази посока неумолимо.
Аз направих своя избор преди години. И никога не предполагах, че семейството ми ще бъде засегнато от тази чума. Така както и много хора не знаят добро или зло правят като купуват компютър на детето си или на възрастния си родител...
Когато имаш имунитет се чувстваш почти безсмъртен. Но знаеш ли как се чувстваш, когато не ти, а твой близък попада в капан и ти нищо не можеш да направиш въпреки всичките опити.
В нашия град гледам изникнаха като гъби след дъжд игрални зали амбициозно наречени "Казино". Само мога да предполагам каква мъка е това за семействата на онези хора, които са предразположени към хазартна зависимост.
Когато една смесица от меркантилност и невежество се афишира като "прогрес" или "необходимост" повечето хора го приемат с лекота и стават двигател на една машина, която гази други хора. Тълпата не усеща как премазва и стъпква. Единия шанс да не бъдеш стъпкан е да стоиш прав и тълпата да те води.
Е аз не съм от тези хора.
Според мен това не е само мой личен проблем това е и обществен проблем. Нямам намерение да се боря с вятърни мелници. Търся ваксина за децата си. Обсъждането на тези проблеми като проблеми, а не като нещо нормално смятам че ще помогне.
"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Мисля че те разбирам Хектор. Ти си чувствителен към проблема защото си пряко засегнат. Сещам се че на база на подобно съждение пуснах и тема в която да 'дискутираме' безопасността на движението по пътищата. Темата мина постепенно в монолог и стана скучна, което ме накара съвсем съзнателно да я оставя да пустее - както и да е.
Лично аз съм зависим почти ан 100% от интернет за да върша работата си, но това не ме прави зависим дотолкова че да прекарам нет и у нас и да вися в разни социални мрежи или онлайн игри. Може би факта че се ровя в скучни сайтове на институции, киото предлагат доста странни забавления отб типа - подал си нещо, което не е прието или невидими икони и бутони, които търсиш и намираш на магия ме отвращава донякъде от самия интернет - не знам. За сметка на това пък имам приятели, които са превърнали интернет в нещо като продължение на собствената си идентичност. Замисляйки се не намирам промяна в личното си отношение към тях, но не мога да твърдя как те приемат общуването си с останалия свят.
По принцип всеки има нужда от някакво бягство от задушаващата реалност. Аз обичам да фантазирам. Вчера например влезнах да обядвам в едно ресторантче наблизо - тип кръчма. Чакайки поръчката си погледа ми попадна на една маса на която имаше недопита бира и празна чаша от кафе, които сервитьорката не беше отсервирала. Странно е през зимата някой да пие само бира , а събеседника му да пие кафе, което ме накара да се замисля какви хора са били там за да остане така масата. Замислих се разфантазирах се и потънах. От 'бездната' ме извади една ръка , която сложи пред мен порция ароматна мусака, но мислите ми и сега са в главата ми, което никак не ми пречи. Ако не беше тази моя странност може би и аз щях да 'потъвам' в идеалния си виртуален 'аз' обрисуван в някаква социална мрежа - не знам.

Впрочем - интернета си има 'кранче' - пробвал ли си да го врътнеш  ;)   
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

hektor

  • Member
  • *
  • Публикации: 653
    • Профил
Re: Интернет - виртуално пространство или сре
« Отговор #29 -: февруари 12, 2010, 12:12:36 pm »
CDman: Впрочем - интернета си има 'кранче' - пробвал ли си да го врътнеш   ;)
И това направих... Имаше ефект. Но взаимоотношенията ни с жена ми преминаха в друга насока. Играта която жена ми играе е с вътрешна социална мрежа. Аз бих казал антисоциална ама малцина могат да го разберат. Едно просто врътване на кранчето не решава нещата на 100%.
Моя случай е наистина изключително частен. Едва ли някой може да разбере какво преживявам от една година насам... Ако бях поет щях да съм издал няколко стихосбирки досега на базата на тези емоции. Всъщност в самото начало дори написах един бял стих.
Знам че всеки вижда нещата от своята гледна точка. Още повече, когато тази гледна точка се пречупи през хиперболизираното виртуално пространство... Тук споделям моя частен случай. Такива частни, гранични случаи и прецеденти дават по-ясна представа за проблемите отколкото филтрираното и обработено нормално възприятие.

"Тези, които търгуват своята лична свобода срещу социална сигурност, не заслужават нито свобода, нито сигурност и в крайна сметка остават и без двете."
Бенджамин Франклин