Автор Тема: Проблеми с майка ми  (Прочетена 4475 пъти)

anita

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Проблеми с майка ми
« -: ноември 09, 2009, 09:59:45 pm »
Здравейте,много бих искала да ми дадете съвет.Аз съм на 42 години и от дете имам проблеми във взаимоотношенията със моята майка.Трудно ми е в няколко изречения да опиша нейния характер,ще се опитам в цитати" Децата трябва да уважават майката,а не тя тях"," Никога не съм казвала на някой извинявай,няма и да кажа"," Не аз трябва да се обаждам на внуците си и дъщерите си,а вие трябва постянно да ми звъните".Преди години я удари кола,няколко месеца я гледахме с баща ми ,накрая тя каза" Ако бях платила на една санитарка ,по-добре щеше да ме гледа".Цял живот не чух една добра дума за себе си,макар и да съм сигурна ,че ме обича.Ако не съглася със нея ,дори за дребно нещо ,ме обижда" чудовище","тъпа" .Няма приятели,скарана е със всички роднини,няма хоби,само негативизъм към всички и всичко.
Почти бях свикнала със ситуацията,когато баща ми почина преди няколко месеца .Положението стана нетърпимо,тя е сама и изисква от мен да върша всичко вместо нея и да живея нейния живот.Сестра ми е живее от години в Германия и на практика аз съм сама тук да се оправям.Опитах се да я убедя ,че трябва да си намери някакво занимание,да завърже приятелства,но тя казва" Хората са тъпи,не ми се слушат глупостите им"
От два месеца не иска да ме вижда,като и се обадя ми крещи ,вненява чувство за вина,че съм я изоставила,че не правя нищо за нея,че манипулирам сестра ми и я настройвам срещу нея.Каза ми че ми е бедна фантазията какво ще ми се случи,ако продължавам да я настройвам.
Истината е ,че ние със сестра ми отдавна мислим,че тя има нужда от психологическа помощ ,много преди смъртта на баща ми,но тя се обижда и смята ,че всички са лоши.
Опитвала съм милиарди пъти през годинити да проведа поне един нормален разговор с нея,не позволява да бъда изслушана,никаква толерантност към друга гледна точка.
Сама е, с много високо кръвно и почти нито един здрав орган,за да и помагам трябва да стана нейн роб,тя изисква пълно подчинение,иска всичко или нищо.
Но не мога и да я оставя,просто не мога,тежи ми ужасно много.
Все си задавам въпроса докъде стига моралното задължение ?
Благодаря ви за вниманието и за сайта.

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Проблеми с майка ми
« Отговор #1 -: ноември 10, 2009, 01:16:52 pm »
Здравейте anita!
Ситуацията, която описвате е изключително натоварваща за Вас! Отношенията майка-дъщеря са доста противоречиви при повечето жени (но няма да дълбаем там за сега). От описаното от Вас личи, че майка Ви е много непреклонна, не търпи друго мнение и властна като натура. Не случайно и вие сте приела поведението на дете, което има властна майка. Обикновено тези деца са съпътствани в много от своите житейски ситуации от чувство на вина (вменено им още от детството), неувереност и плахост. Всичко това води до подтиснатост и пасивност, което пречи на личността да се разгърне пълноценно. Разбираме и моралните ви дилеми, но в крайна сметка Вие вероятно също имате семейство и деца, за които да се грижите. Винаги недоволна, винаги изискваща повече и повече – само наказания и обиди и никакви поощрения…не Ви е било леко и сега всъщност не ви е, защото още носите последиците на възпитателния модел. Трудно е да си около човек, който потсоянно мърмори и е недоволен. Не споменавате възрастта на майка си, но тя едва ли е във възраст, в която психотерапията ще е ефективна за нея. Тя има достатъчно закоравели разбирания и едва ли ще излезе от коловозите, в които се е движила толкова години. Не бива да се чувствате виновна за случващото се и това е линията, по която можете да поработите Вие самата. Възрастните стават като децата – изискват внимание, грижа, някой да ги слуша, да отговаря на потребностите им, егоистични и егоцентрични са и сега с възрастта това при майка Ви се е изострило. Това, което можете да направите е да се опитате да я разберете, да приемете това, което е и да не се измъчвате с мисли от рода на “задължена съм”, “трябва да направя това или отнова”, и всичко това да е гарнирано с много вина, гняв и още вина от гнева, защото той е заклеймен като “лоша емоция”. Имате нашата подкрепа при справянето с чувството си на вина, моралните си дилеми и трудности. Можете да използвате безплатната сесия, която се полага на всеки потребител, за да разговаряте с психолог и заедно да намерите начин за справяне със ситуацията, която Ви мъчи.
Желаем Ви успех!

P.S. Във форума преди време Gitа беше написала една много хубава приказка за щъркелчетата, която е научила от баща си  :)
Gita, благодарим Ви!

С нейно позволение, ще я копираме тук:

“Летели семейство щъркели в ято към южните страни… Летели, летели, а по някое време едно малко щъркелче много се изморило, долетяло с последни сили при големите щъркели и им казало „Мамо, тате, много съм уморен, ще ме вземете ли на крилете си” Те го попитали „А ти като пораснеш и ние остареем, ще ни носиш ли на крилете си?” То потвърдило с охота и щъркелите го оставили, да падне… След още известно време се изморило и братчето му, отишло при мама и тате и ги помолило, да го вземат на крилете си. Те попитали и него, дали ще ги носи, като остареят, а то отговорило „Ама разбира се, само вас ще нося”… И така, дошло време, да изпърха с последни сили и третото братче: „Мамо, тате, много съм уморен, може ли да си почина малко на крилете ви?” Отново последвал въпроса, дали като порасте ще носи мама и тате на крилете си а то казало „Няма да мога, защото тогава крилата ми ще са заети с моите малки щъркелчета” и така, щъркели понесли на крилата измореното щъркелче.”




anita

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Re: Проблеми с майка ми
« Отговор #2 -: ноември 10, 2009, 05:07:44 pm »
Здравейте,благодаря за отговора,съветите ,подкрепата и най-вече  за приказката :)
Майка ми е на 62 години,а аз имам семейство и двама сина-това за уточнение.
Аз разбирам майка си,знам до болка нейните проблеми,знам ,че е много много самотна,но не прави нищо за да го промени ,а и като че ли не иска.Знам,че е много комплексирана от дълги години заради теглото си,но също нищо не прави и по този въпрос.Мисля,че има симптоми за социална фобия .Ако някой някога е бил изслушван в нашето семейство това е била тя.Никой друг ,нито баща ми,нито сестра ми ,нито аз сме имали право да бъдем изслушани или да имаме по-големи проблеми от нейните.Винаги е играела ролята на неразбраната жертва.Приемала съм я такава каквато е дълги години,защото въпреки всичко е правила много за мен,имала е труден живот и съм се опитвала да я оправдавам.С месеци ми се е сърдела,не ми е говорила,защото от дете се бунтувам срещу властния и характер и не съм позволявала да се меси в живота ми.Но тогава татко беше жив и аз бях спокойна ,че има до нея някой,докато и мине и се сдобрим.
Аз я разбирам и я приемам каквато е ,но проблема е ,че тя никога няма мен да приеме ,каквато съм,със зъби и нокти си иска дъщерята,каквато тя иска да бъда.Каза ми" По корем ще се влача,но няма да ти се обадя,ако съм зле"Не ми позволява да се доближа до нея,ако не е по нейните условия и правила,а те са твърде тежки за мен,признавам.
Още веднъж, благодаря,най-вероятно ще се възползвам от безплатната сесия.Хубав ден!

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Re: Проблеми с майка ми
« Отговор #3 -: ноември 11, 2009, 08:53:29 am »
.Каза ми" По корем ще се влача,но няма да ти се обадя,ако съм зле"
Трудно е да се каже нещо за отношенията на родител и дете (личен опит).
Още по-трудно ад се даде съвет (още по-личен опит) но аз лично на твоето място бих приел предложението и (от цитата).
Народна мъдрост казва - Кучето скача според тоягата. Логично ако никога не е виждало тояга да си мисли че не боли.

Айде да я видим !  ;)
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

Gita

  • Гост
Re: Проблеми с майка ми
« Отговор #4 -: ноември 11, 2009, 11:23:38 am »
Здравей Анита!  :)

Според мене, както пишат etherapy:
...Не бива да се чувствате виновна за случващото се и това е линията, по която можете да поработите Вие самата.  

Нашите майки са отговорни сами за живота си и за поведението си …  И ако желаят да им помагаме и да се съобразяваме с тях, просто трябва да са готови и те да сторят същото за нас (това е толкова елементарно, тези процеси не са едностранни). Няма причина, да се чувстваш виновна, искайки подобно нещо! Тъй като ти също си отговорна  за своите живот и поведение, освен това си и майка и съпруга, трябва да помислиш за себе си в тази ситуация.  Затова подкрепям напълно идеята на CDman…  

Интересно ми беше, какви са били отношенията на майка ти с нейните родители? Твоите баба (или) дядо също ли са имали убеждения от рода на:
" Не аз трябва да се обаждам на внуците си и дъщерите си,а вие трябва постянно да ми звъните".

Хубав ден!  :)

П.П. Между другото, много се зарадвах, че etherapy са цитирали приказката за щъркелите и че ти е харесала! :)
« Последна редакция: ноември 11, 2009, 12:03:30 pm от Gita »

ani

  • Member
  • *
  • Публикации: 29
    • Профил
Re: Проблеми с майка ми
« Отговор #5 -: ноември 12, 2009, 02:32:59 pm »
Здравей, anita.
Четейки твоя пост като първа мисъл в  главата ми изникна заглавието на една книга “Отровните родители”. Твоята майка има  “симптоми” на такъв родител. Ако можеш да  я намериш  препоръчвам ти  да я прочетеш.

Марияна-Вики

  • Member
  • *
  • Публикации: 9
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Проблеми с майка ми
« Отговор #6 -: февруари 19, 2015, 11:50:33 pm »
Здравейте anita!
Ситуацията, която описвате е изключително натоварваща за Вас! Отношенията майка-дъщеря са доста противоречиви при повечето жени (но няма да дълбаем там за сега). От описаното от Вас личи, че майка Ви е много непреклонна, не търпи друго мнение и властна като натура. Не случайно и вие сте приела поведението на дете, което има властна майка. Обикновено тези деца са съпътствани в много от своите житейски ситуации от чувство на вина (вменено им още от детството), неувереност и плахост. Всичко това води до подтиснатост и пасивност, което пречи на личността да се разгърне пълноценно. Разбираме и моралните ви дилеми, но в крайна сметка Вие вероятно също имате семейство и деца, за които да се грижите. Винаги недоволна, винаги изискваща повече и повече – само наказания и обиди и никакви поощрения…не Ви е било леко и сега всъщност не ви е, защото още носите последиците на възпитателния модел. Трудно е да си около човек, който потсоянно мърмори и е недоволен. Не споменавате възрастта на майка си, но тя едва ли е във възраст, в която психотерапията ще е ефективна за нея. Тя има достатъчно закоравели разбирания и едва ли ще излезе от коловозите, в които се е движила толкова години. Не бива да се чувствате виновна за случващото се и това е линията, по която можете да поработите Вие самата. Възрастните стават като децата – изискват внимание, грижа, някой да ги слуша, да отговаря на потребностите им, егоистични и егоцентрични са и сега с възрастта това при майка Ви се е изострило. Това, което можете да направите е да се опитате да я разберете, да приемете това, което е и да не се измъчвате с мисли от рода на “задължена съм”, “трябва да направя това или отнова”, и всичко това да е гарнирано с много вина, гняв и още вина от гнева, защото той е заклеймен като “лоша емоция”. Имате нашата подкрепа при справянето с чувството си на вина, моралните си дилеми и трудности. Можете да използвате безплатната сесия, която се полага на всеки потребител, за да разговаряте с психолог и заедно да намерите начин за справяне със ситуацията, която Ви мъчи.
Желаем Ви успех!

P.S. Във форума преди време Gitа беше написала една много хубава приказка за щъркелчетата, която е научила от баща си  :)
Gita, благодарим Ви!

С нейно позволение, ще я копираме тук:

“Летели семейство щъркели в ято към южните страни… Летели, летели, а по някое време едно малко щъркелче много се изморило, долетяло с последни сили при големите щъркели и им казало „Мамо, тате, много съм уморен, ще ме вземете ли на крилете си” Те го попитали „А ти като пораснеш и ние остареем, ще ни носиш ли на крилете си?” То потвърдило с охота и щъркелите го оставили, да падне… След още известно време се изморило и братчето му, отишло при мама и тате и ги помолило, да го вземат на крилете си. Те попитали и него, дали ще ги носи, като остареят, а то отговорило „Ама разбира се, само вас ще нося”… И така, дошло време, да изпърха с последни сили и третото братче: „Мамо, тате, много съм уморен, може ли да си почина малко на крилете ви?” Отново последвал въпроса, дали като порасте ще носи мама и тате на крилете си а то казало „Няма да мога, защото тогава крилата ми ще са заети с моите малки щъркелчета” и така, щъркели понесли на крилата измореното щъркелче.”
Знам я тази приказка - прекрасна е. Толкова мило и ме разплаква винаги, когато се сетя и я разказвам :)

Марияна-Вики

  • Member
  • *
  • Публикации: 9
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Проблеми с майка ми
« Отговор #7 -: февруари 19, 2015, 11:55:30 pm »
Здравейте,много бих искала да ми дадете съвет.Аз съм на 42 години и от дете имам проблеми във взаимоотношенията със моята майка.Трудно ми е в няколко изречения да опиша нейния характер,ще се опитам в цитати" Децата трябва да уважават майката,а не тя тях"," Никога не съм казвала на някой извинявай,няма и да кажа"," Не аз трябва да се обаждам на внуците си и дъщерите си,а вие трябва постянно да ми звъните".Преди години я удари кола,няколко месеца я гледахме с баща ми ,накрая тя каза" Ако бях платила на една санитарка ,по-добре щеше да ме гледа".Цял живот не чух една добра дума за себе си,макар и да съм сигурна ,че ме обича.Ако не съглася със нея ,дори за дребно нещо ,ме обижда" чудовище","тъпа" .Няма приятели,скарана е със всички роднини,няма хоби,само негативизъм към всички и всичко.
Почти бях свикнала със ситуацията,когато баща ми почина преди няколко месеца .Положението стана нетърпимо,тя е сама и изисква от мен да върша всичко вместо нея и да живея нейния живот.Сестра ми е живее от години в Германия и на практика аз съм сама тук да се оправям.Опитах се да я убедя ,че трябва да си намери някакво занимание,да завърже приятелства,но тя казва" Хората са тъпи,не ми се слушат глупостите им"
От два месеца не иска да ме вижда,като и се обадя ми крещи ,вненява чувство за вина,че съм я изоставила,че не правя нищо за нея,че манипулирам сестра ми и я настройвам срещу нея.Каза ми че ми е бедна фантазията какво ще ми се случи,ако продължавам да я настройвам.
Истината е ,че ние със сестра ми отдавна мислим,че тя има нужда от психологическа помощ ,много преди смъртта на баща ми,но тя се обижда и смята ,че всички са лоши.
Опитвала съм милиарди пъти през годинити да проведа поне един нормален разговор с нея,не позволява да бъда изслушана,никаква толерантност към друга гледна точка.
Сама е, с много високо кръвно и почти нито един здрав орган,за да и помагам трябва да стана нейн роб,тя изисква пълно подчинение,иска всичко или нищо.
Но не мога и да я оставя,просто не мога,тежи ми ужасно много.
Все си задавам въпроса докъде стига моралното задължение ?
Благодаря ви за вниманието и за сайта.
Аз също имам тези проблеми с моята майка.  Здрава ми е, това е най-хубавото. По същият начин се държи с мен и винаги ме кара да се чувствам виновна.

mariana

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Re: Проблеми с майка ми
« Отговор #8 -: март 07, 2015, 11:24:22 am »
Здравейте,
на 24 години съм.Аз имам един въпрос на който се надявам да намеря отговор.Той е следния :в последно време майка ми твърди че мрази баща ми и неговите родители,и обинява също майка си за това че се е омъжила за баща ми.По нейните думи майка и  и казвала едно време че тя трябвало да се омъжи и да не отлага много много,и за това тя се омъжила едва ли не по принуда.Когато и задам вапроса “Защо не си се разделила с баща ми по-рано след като не си била щастлива“ тя отговаря че се е е страхувала ние (имам по-малка сестра) да не израснем без баща и да не се превърнем в наркомани и да не я обвиняваме че  нямаме баща... Аз незнам как да и помогна та сега да не се чуства така.Казах и да намери сили и да прости на хората  за които смята че са я наранили,а тя казва че не би простила на хора които са и провалили едва ли не живота.Не я разбирам защо мисли така,и как бих могла да и помогна да не мисли така...
Благодаря предварително.