Автор Тема: Може ли някои да ми каже какво представлява страховата невроза?  (Прочетена 4753 пъти)

didy

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
    • Ел. поща
Това вид депресия ли е или е различно преди време такава диагноза поставиха на брат ми и му наложиха медикаментозно лечение антидепресанти. Може ли малко информация по въпроса? :(

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Здравейте didy!
Неврозата е понятие под чиито знаменател влизат множество психични страдания-неврастения, психастения, натрапливости, фобии... Вероятно при брат Ви става въпрос за повишена тревожност и то при несъществуваща реална опасност, съчетана със соматична симптоматика като сърцебиене, изпотяване, световъртеж... Причините за подобно състояние варират в много широк диапазон от физическа предразположеност, до травматични изживявания като има значение целият жизнен път на човека. Необходимо е медикаментозно лечение с подкрепяща психотерапия.
Желаем Ви успех!

didy

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
    • Ел. поща
Благодаря за бързия и изчерпателен отговор които получих да наистина тези симпоми се появиха следсмъртта на баща ни лошото е че той не е постоянен в лечението крие си лекарствата за да не можем да разберем дали ги е пил, лъже че е отишъл на лекар а когато някои от нас поиска да го придружи категорично отказва.

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Ако имате възможност, покажете му по ненатрапчив начин този сайт, където би могъл анонимно да използва безплатна сесия.
Разчитайте на нас!
Хубав ден!

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Взимам отношение по темата само и единствено заради факта, че наскоро преживях (и още преживявам) подобно нещо. 
Не поставям под съмнение професионализма на тези, които са му нзаначили лечение, но на мен ми звучи повече като защитна реакция. 
Смъртта на близък човек те изважда от релси. Ставаш болезнено чувствителен, започваш да се замисляш за смисъла на живота и за преходността на някои неща, което още повече те забива в долната мъртва точка на равновесието. Смъртта и загубата на близък човек не се преживява на 100% както и не се забравя. Тя те променя. Можеш да ‘избиеш’ в много посоки включително и в страхова невроза. Единствения начин да преодолееш нечия смърт е да свикнеш с мисълта за нея и сам да намериш сили да се излезеш от дупката. Аз все още излизам. От всичко, което преодолях останаха само странните сънища, които все още ме преследват, но явно ще ми се наложи да свикна с тях.
Опитах се да се свържа с една психоложка, която наскоро написа книга за сънищата, но от офиса и ми казаха че е много заета. Подготвяла втори том и за това спяла по 12 часа на ден,а през останалото време си четкала зъбите със Сенсодин за снежнобяла усмивка. Това последното беше шега. Опитвам се да съм духовит, но нещо не ми се получава (не ми обръщайте внимание).
С няколко думи - оставете го да преодолее загубата със свои сили и не му натяквайте за прегледи и лекарства освен ако не стане много зле.  От личен опит ви казвам, че това което правите за него с най-добри намерения има по-скоро обратен ефект. Той просто има нужда от време. Времето само по себе си няма да го излекува, но ще му помогне да намери собствено решение на проблема.



Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

Gita

  • Гост
Didy
първо приемете моите съболезнования за смъртта на баща Ви!

Това вид депресия ли е или е различно преди време такава диагноза поставиха на брат ми и му наложиха медикаментозно лечение антидепресанти. Може ли малко информация по въпроса? :(

Много често депресията и страховата невроза вървят ръка за ръка. В дебелите книги пише, че страховата невроза не рядко може да съпътства депресията, както и обратно. За съжаление болестите, дължащи се на подобен вид емоционални страдания, не могат да бъдат определяни с точност (както примерно при счупен крак и т.н.), тъй като са много комплексни…  И при двата вида заболяване се предписват антидепресанти и евентуално бензодиазепини. Друг е въпроса, как да различим кризата и мъката от болестта... Така или иначе на брат Ви са предписали медикаменти и Вие се притеснявате (разбираемо), че той не ги пие...

Не очаквайте някакво магическо въздействие на лекарствата и не им се предоверявайте! Те са един вид „бастунче” в трудната ситуация, но основната сила и желание за справяне с проблема трябва да идват от брат Ви и от заобикалящата го среда (която включва и Вас)… В момента той се нуждае изключително много от искрената Ви подкрепа,  разбиране (не съчувствие) и доверие ( вяра, че той ще се справи).  Предполагам, че и на Вас не ви е леко… но нямате представа, колко много бихте могли да направите просто, ако сте сплотени, открити и си дадете време…

Иначе аз съм убедена, че страховата невроза може да бъде овладяна с когнитивна терапия… Поведенческите механизми при това заболяване протичат винаги по една и съща схема и ако засегнатите „им хванат цаката” ;), биха могли да си помогнат много…

От сърце желая на брат Ви скорошно справяне с проблема и на цялото Ви семейство много успехи!

*…И понеже темата е с такова заглавие, след малко ще постна малко обяснения относно страха.
« Последна редакция: май 22, 2009, 04:45:10 pm от Gita »

Gita

  • Гост
Страховата невроза е един вид функционално заболяване.
Страхът сам по себе си е естествена реакция на организма и е нещо жизнено необходимо.. Това основно чувство го притежават не само хората, но и животните, че и най-прости организми. Страхът спомага бързото разпознаване на опасности и дава физическа сила за справянето с тях. За неговото появяване са отговорни определени региони в мозъка, които работят в много фина връзка помежду си и образуват един комплексен механизъм. При хората, страдащи от страхова невроза, има неизправност в този механизъм. За да мога да обясня, ще разкажа най-напред как функционира страха.

Примерно, ако видите (и съответно чуете), как едно огромно и разярено куче  бяга срещу Вас, за секунди бива задействана „алармната система” (limbic system) в мозъка, без да можете да повлияете на този процес. Тя включва една „алармна лампичка” (Amygdala или Corpus amygdaloideum) на червено, като едновременно с това, с помощта на транспортни вещества (адреналин, серотин) биват задействани и други системи в тялото (кръвното се повишава, потене, сърцебиене, напрегнати мускули…)
Най-напред, обаче, информацията (чутото, видяното) минава през една друга система, която „проверява”, дали опасността действително съществува и това е успокояващата „контролна система”

При страховата невроза  „алармната лампа” свети, така да се каже, постоянно на жълто.
Причините могат да са следните:
- Алармната лампичка Amygdala е прекалено активна
- Цялата алармна система е твърде чувствително настроена, така че реагира на най-малко дразнение
- Успокояващата контролна система е твърде слаба, така че нейните съобщения „не биват чути” и съответно са неефективни.

Стреса е един от основните фактори, причиняващи страха. Нашето тяло често реагира на негативния стрес с чувства, подобни на страх.
Представи си, че стреса се намира в, да кажем, един „съд за чувствата” (да речем, буренце). Ако то е пълно почти до горе с негативни емоции е нормално при следващата капка страх то да „прелее”. Но ако стреса  в буренцето е по-малко, то ще има място и за малко страх, без да е фатално…
Така че тези проблеми (депресия, страхова невроза) много зависят от общото ни състояние и напрегнатост… и от това, доколко "буренцето е пълно"

Ситуациите, които могат да предизвикат страхова невроза най-често са:
- Кризи като смърт на близък човек, тежка болест, раздяла
- Липса на сън и физическа преумора
- Прекаляване с наркотици, алкохол, цигари
- Прекалено наблюдаване на собствените телесни функции

Моето лично мнение (както писах по-горе) е, че има големи шансове за лекуване (примерно с когнитивна терапия)
Все пак, помислете си... Страхът има три компонента:
- телесен (потене, сърцебиене, коремни болки)
- мисловен ("ще ми се случи нещо лошо", "ще получа инфаркт", ще полудея")
- поведенчески (примерно, бягство)
И те се въртят в един омагьосан кръг...

Просто е важно, страдащите от страхови състояния:
- да знаят, къде да прекъснат кръга,
- да имат желание да го направят и
- да вярват, че ще успеят.

Не казвам, че е лесно, но изобщо не е невъзможно  :)


« Последна редакция: май 22, 2009, 05:41:43 pm от Gita »

абонатаелуд

  • Member
  • *
  • Публикации: 79
    • Профил
    • Ел. поща
Ето,подарявам ви моята история,аз не знам отговорите...те са някаде там :) като ученик още дори помня от по ранна възраст бях болен от СТРАХ.От всичко ме беше страх дори и нищо да няма аз си го фантазирах от фурнара на мебелите от клоните на дърветата нощем като се клатеха на уличната светлина...когато дядо ми ме пращаше до сладкарницата за безалкохолно аз бягах по стълбите като луд и дори често съм се препъвал и съм ги взимал на кълбо но няма болка има ше само страх :)по нататък в израстването ми когато започнах училище майка ми отваряше вратата да ме посреща и викайки от третия етаж тук съм айде аз хуквах като ураган по стъпалата нагоре а очите ми бяха като на уплашен елен :) това продължи до към 7 клас.Бях по цял ден сам освен на училище където съм ходил защото майка ми работеше в сферата на балкан турист и се прибираше към 12 вечерта а аз седнал на стратегическо място с нож в ръка е чакам за да си легна.Много се беше изтормозила с мен заради мойте страховеа и мен много ме беше срам от това...когато се събраха с баща ми вече бях за 8 клас мисля и аз дума не давах на майка ми да обелва пред него за това но тя му беше казала сигурен съм.Вече в 9 клас това беше гимназията родителите ми съобщиха че заминават за ден два до софия да купят тв велико търново с японски кинескоп :))нямаше как да кажа страх ме е не си го и помислях но сърцето ми биеше като лудо от паника как ще преживея тези два дена.Отново въоръжен и седнал изкарах двете нощи и лошото беше че телевизията работеше само до 12 часа и после оставах без компания :)на третия ден ми се обадиха и казаха че има промяна в плановете няма велико търново и ще търсят електрон цветен :)ей тогава ...точно тогава като го чух и мисля че сега е момента да използвам най точната фраза за психическото ми състояние -еба ми се майката :)))на третата вечер стоях до към 12ч и си казах да става каквото ще аз повече нямам сили и си легнах и така хубаво се наспах че ...и така и на следващата вечер и по следващата и от там нататък исках по често сам да оставам :)забравих да спомена че като съм изпращал по тъмно някое момиче после на бегом съм взимал по затънтените улици :))Отдавна няма и помен от този страх или фантазий но може би седят заключени или не знам ?!Може би всичко е относително как болести се появяват и после изчезват.Помня как майка ми беше намерила една много стара книга където пишеше как да се лекуваме от болестите и там пишеше как всяка сутрин да си повтаряме по три пъти че вече сме по добре от предния ден но ако не си вярваш нищо няма да стане !!!
,,нИКОГА НЕ СЪМ ВИЖДАЛ ДИВО СЪЩЕСТВО,КОЕТО ЧУВСТВА САМОСЪЖАЛЕНИE

Птицата пада премръзнала от клона...без капка съжаление към себе си...

под прикритие

  • Member
  • *
  • Публикации: 6
    • Профил
Към Абонатаелуд.
Хей, стана ми ужасно симпатичен.  :)