Пари назаем

[Sad_boy]

Тъй като някои хора играят обидени  реших да пусна тема 
Имам следния проблем. Доста колеги ми искат пари назаем. Не големи суми 10 20 лв рядко повече. Аз не съм стиснат и давам ако имам. После обаче не мога да си ги взема. Питам ги след месец да кажем и започват да се оплакват. Влизам им в положение и пак отлагам заема. Даже някои са вземали по 2 3 заема и все същото. Аз влизам в положение а те все са зле. ходят по кафета ползват такси виждал съм ги и по дискотеки и като питам чак се сърдят че не им вярвам че ще ми се издължат. Не съм циция но не мога да съм все прекаран. Има ли начин да се променя или накакъв начин за отказ. Те ме знаят че работя и че съм жалостив и се възползуват. Как да се справя ? 

[CDman]

Не се ли сещаш защо съм “обиден” ?  Ако не - да ти кажа. Свикнал съм вече че ако някой ти се прави на приятел (фен) то ще ти иска нещо. Мислех си че само в реалния живот става така. Ти ме убеди че и във виртуалния е така. Не крия - правил съм услуги на други съфорумци но ти се уля. Малко след влизането ти тук получих ЛС от член на форума в което се изказва преположение че ти си моя втора регистрация. Това не е за пръв път. Преди време даже беше изказано преположение че пиша от името на трима души - две момчета и едно момиче. Надявам се съфорумците които направиха тези предположения да не говорят от личен опит т.е. да имат по няколко регистрации и да баламосват останалите, но и това не е мой проблем. В същност може би е реакция на факта че ако се появи мой поддръжник ще е доста трудно да ме оборят за нещо. По-лесно е ако трябва да оборят един човек отколкото няколко - заветът на Хан Кубрат.
Признавам че стъпих на една твоя реплика за да обоснова мое твърдение. Признавам че досега не мислех че е възможно да се лепне прякор на ник-нейм, което ти направи. Признавам че последните ти постове макар и кратки са си лично твои. Не съм ти обиден толкова че да не взема отношение по проблема ти -ако рабира се приемеш отговор от “обидения” :

Ето мнението ми:
За да промениш това ти трябва смяна на приоритетите, което става само при смяна на начина ти на живот. Ако знаеш че давайки тези пари семейството ти може да остане на тъмно и на студено никой и нищо няма да те разчувства дотолкова че да му дадеш пари назаем, които той няма да ти върне. Сега ти е по-необходимо да те смятат за ларж, а не за стиснат. Аз пък предпочитам да ме смятат за стиснат отколкото за балък.
 
Ти решаваш !

[ani]

Когато бях студентка в нас идваха буквално тълпи от “закъсали” приятели. Тогава съпругът ми получаваше минимална заплата като общ работник, а аз не работех.  Беше практика в месеца да услужваме на приятели , докато им пратят родителите им пари или вземат заплата.Сумите също не бяха големи , но повечето забравяха да ни ги върнат. Само че ние не бяхме дребнави и много ги обичахме   Taka до един ден , когато той се прибра със заплата си и във време около 2-3 часа дойдоха  всичките ни приятели , които спасявахме    . На другия ден  се оказа  , че сме постъпили безрасъдно и сме дали цялата  заплата назаем и нямаме пари дори за хляб . Помолих една позната, (на която бях помагала доста често ) да ми услужи с малка сума и тя не само , че ми отказа , но ми се разсърди -как съм могла да искам такова нещо от нея ! ... история обаче продължава. Идва още един познат да ни иска пари за малко .Когато му отговарям ,че нямаме нито стотинка, той също си тръгва сърдит и обиден(!) .
Това вече към оня момент ми дойде в повече .Минах през всичките ни длъжници и им казах, че спешно трябва да ни върнат парите, защото в буквалния смисъл на думата ще умрем от глад и няма да има следващ път  кой да ги спасява  
Та сега на въпроса ти- как да се справиш ? Ами как  се справяш, когато  нямаш пари ? Отказ за помощ ли е, когато не можеш да помогнеш ?

[etherapy]

cdman e засегнал много важна страна за решаването на проблема с даването и взимането. Реално проблема е с това как ще ме приемат и кое е определящо за приемането ми? И още един момент, не споменавате, дали Вие искате малки заеми-вероятно не, което е добавка към казаното до тук. Хората, които дават, трудно търсят своето и не могат да казват "не" не са уверени в себе си. Така сякаш слагат в едно уравнение себе си и това, което дават. И колкото и да им е трудно, избягват да искат услуги, но правят много такива, макар и против волята си, за да доказват, че са ценни. Така, че отиваме към един доста по-мащабен проблем.

[Sad_boy]

Не взимам заеми. Мъча се да се оправям сам макар че не е лесно защото уча и работа на пловин ден. баща ми ми дава понякога пари но не иска и да чуе за връщане. Наистина ме е страх че ако започна да отказвам ще остана без приятели. За мен приятелството е по-ценно от парите но вече няколко пъти изпадам в положението на Ани и все си поставям за цел да спра със заемите но за сега не става. Нахъсвам се че другия път няма че е за последно но за сега нямам успех.
Сиди - сори много ! Не съм предполагал че е това. За пореден път сменям мнението си за тебе. Как го правиш ? Знам че съм балък но трябва ли да се оженя за да се променя ? Съвет ли е това ?
Не мислех че ще намеря отзвук на моя проблем, но имам намерение да го реша. Ако мога сам ако не мога ще видя какво ще правя. пари се изкарват.. приятели не се намират лесно. 

[ani]

Sexy boy
Съгласна съм , че приятелството е ценно нещо , но ако не можеш да оцениш твоите приятелства, оцени моите. Мислиш ли като прочете моята история , че хората, които "спонсорирах" са добри приятели .И ако някой те оценява и ти е приятел само  заради парите и услугите  , които им даваш  дали наистина те ценят теб като човек ?

[etherapy]

Наистина "пари се изкарват.. приятели не се намират лесно", затова в приятелствата, които смятаме за истински, парите не бива да са разменна монета, чрез която си гарантираме харесване. На практика се получава, че хората харесват възможността да получат. Тази възможност не се съизмерва изцяло с харесването на човека, който дава и не винаги се препокрива с истинсккото приятелство.
Можете да разчитате на подкрепа тук в e-therapy и да поговорите по-обстойно с психолог в безплатната си сесия.
Хубав ден!

[CDman]

Да се включа и аз в хора ! 
Първо да уточня че промяната в живота не означава непременно брак. Говоря за нещо по-общо. Лично за мен мога да ти дам пример че откакто рабрах (и видях) че онова шматесто нещо (което и аз защитавах и сматах че е жертва) да изпуква 100 000 лв в казино нищо не може да ме разчувства да пращам СМС-чета за благотворителност. Появата му из разни вечерни шоута и твърденията му че това не били “онези пари” а други пари (може би изкарани с пот на челото) още повече ме кара да си мисля че не е човек на който може да се има доверие. Друг пример - кога Ангел Бончев реши да стане благодетел и дарител ? Това имам в предвид коато казвам ‘промяна’. Лошото е че хората се променят чак когато им опре яйцето .. иначе им е през ... онова там. Айде стига за промените, но ако ме питаш-млад си още за брак (щом учиш).
Прави си че “пари се изкарват”. Лично аз употребявам тази фраза когато разбера постфактум че съм можел да спестя някаква сума, но да се ядосваш за нещо, което не можеш да промениш е тъпо. При теб нещата могат да се променят. Като гледам обаче ще клекнеш още при първия зов за помощ отправен от твой приятел току що слязъл от таксито. Да ти кажа и друго. Думата ‘приятел’ включва двустранни отношения. Аз лично в момента имам приятели но те се броят на пръстите на едната ми ръка. Това са хора с които поддържаме двустранна връзка .т.е. ако не съм го чувал отдавна започва да ми липсва и му се обаждам. Ако пък съм зает доста време и не намирам време да се обядя той ми се обажда. Това са хора които ако разберат че имам някаква работа и могат да ми помогнат сами си предлагат услугите или пък ако аз разбера че са в незавидно положение отивам да помогна с каквото мога. При теб нещата (поне от това което пишеш) са малко по-различни. Приятелите запълват донъкъде свободното ти време и го правят интересно но така запълнили нуждата ти от приятели ти пречат да си намериш други приятели които няма да ти искат заеми, които не биха ти върнали. Впрочем замислял ли си се, че те са ти приятели точно по тази причина ? Има много места откъдето може да се вземат пари назаем но само взети от теб тези пари могат и да не се връщат. Ето ти една идея за решение на проблема. Сигурно и ти виждаш по улиците или намираш в пощенската си кутия предложения за кредити срещу лична карта, у дома, на крака и т.н. Вземи някой от тези телефони и го препиши на листче, което носи в портфейла си или го вкрай в телефона си. Следващия път когато някой реши да те аванти му дай телефона и му кажи, че хората са много коректни и т.н. каквото се сетиш. Нека да им се обади - те знаят как да си вземат прите обратно. Така хем не им отказваш - хем нямаш проблем да си търсиш парите обратно. Знам че може и да ти се пообидят когато накой лихвар им го начука без смазка, но пък поне ще разбереш дали са ти приятели или просто те цицат и ти се подиграват зад гърба. Лекарството е малко болезнено, но имай в предвид че дебелоочието е много тежка болест. Последния пример от моята ‘практика’ е много показателен - клиент който ми дължи пари за услуги и поради тази причина аз отказвам да работя повече безплатно ми се обади и ме попита дали не познавам друг който да му извърши същата услуга, която аз му отказвам. Ако не ми се беше случило на мен - никога нямаше да повярвам че има подобни хора. Впрочем това е и разновидност на  авантата - безплатното ползуване на услуги или дребни на вид покупки.
Ще ти разкажа как ‘изцерих’ един дребен авантаджия - съпруг на една приятелка на жена ми. Ходехме си на гости от време на време. Веднъж когато ние отивахме при тях (те живеят в едно село наблизо) получавам СМС “ Купи ми едно Виктори”. Хубаво - на път ми е магазина - купувам. Той взима цигарите без да ми благодари и познай колко пари ми дава . Давам ти жокер. Вдигни дясната си ръка нагоре. Сега сгъни кутрето, безименния, показалеца и палеца - ей толкова пари ми даде. Не съм дребнав - не го направих на въпрос. Следващия път обаче получавам същия СМС. Айде - може пък преди да не е имал пари и сега да ми плати и двете кутии. Ядец !! Същия жокер ! След месец жените пак се уговарят и познай - пак СМС. Този път обаче намерих една празна кутия и и сложих целофан все едно не е отваряна. Отиваме аз му я подавам, той я отвяря и ... изненадааа !! Олеее викам - прекарали са ме.  Нашия се качва на колелото и отива до магазина да се скара на продавачката. Не знам какво са си приказвали но се върна червен и без цигари и казва “ Оная вика че не е продавала такива цигари скоро” аз обаче учуден “ Ама ти къде ходи ?” той “На барчето на центъра “ (на селото) аз продължавам “Ама аз ги взех от хранителния !” (без да уточнявам от кой)- айде пак на колелото. Връща се след час без цигари. Пътя е 5-6 минути, а в селото има 3 хранителни магазина - смятай. Смятай и друго- какво го бърка ако наистина са ми продали празни цигари ? Парите са мои но щом съм  ги купил за него значи той има “правата”. Не може нашия да се примири че няма да пуши на аванта. Ако беше си взел пари щеше да си купи цигари - така и така отива до там - ама не. Ще ходи , ще се кара с продавача без да си задава въпроса че никой няма да му повярва че цигарите са били празни, а не изпушени например. Но както казах дебелоочието е много тежко заболяване с много негативно въздействие върху възприятията на човека за околния свят. Гледай да не се разболееш - пък пари се изкарват.   

[Sad_boy]

 
Нямаше ме няколко дена и виж колко интересен станал форума. Много ми хареса за изцеряването и май ще трябва и аз д асе замисля дали са ми приятели защото сега ми се наложи да си събера парите и нищо. Също като твоя жокер събрах. Поставиха ме в много неудобно положение защото искам да поема разноските по колата. Ударих я в петък. Нищо страшно но вината е изцяло моя и бях решил д а поема всичко. Да ама частите и труда са към 250 лв а аз имам само 150. Баща ми няма да направи проблем но факта е че хора ми дължат доста повече от 100 лева а не мога да взема нито лев от тях Явно ще трябва да си намеря нови приятели защото не мога все аз да съм прекарания. Много благодаря за съвета. Няма да мога да се ползувам от сесиитя защото времето мие  много разкъсано от лекцииите и работата а не мога да се ангажирам и с час така че ще действам по друг начин. Да ми се сърдят ако щат  Свърши се с благотворителността.
Пак благодаря на всички които ми дадоха съвети. 

[Sad_boy]

От твмите в форума виждам че не е практика да се дават развитията на проблемите но аз мисля да напиша какво точно се промени при мен. Основното е че забравих тотално за всички пари които съм дал назаем. Сега съм с нови приятели с които ме събраха много събития. Всички те са отговорни и никой не се възползува от другия. За това спомогна и това че се зблъсках с други по големи проблеми. Страхът на приятелката ми от крясъци и викове вечер се превърна в постоянен и малко се предаде и на мен. Сигурно ще ми предложат помощ оттук но не вярвам че разговорите ще помогнат още повече че и аз без да искам съм под влияние на нейните емоции. Мъча се да съм и опора и вярвеам че ще се справим сами. Знам че ще се справим. Няма друг начин ако искаме да сме заедно.
Не знам дали е времето и мястото да споменавам за друго нещо което съм решил твърдо да променя в себе си. Жената на баща ми не ми е родна майка и това много ми тежеше и сломяваше. Една друга тема  ме накара да погледна нещата иначе и да проумея че баща ми е взел по доброто решение за семсйството ни да се ожени повторно пред другите два варианта да живее с нея без брак или да сме сами с него. Не бях поглеждал от тази страна нещата до сега и сматах че баща ми е мсилил само за себе си когато реши да се ожени за тази жена. Тя ни прие като свое семейство се грижи за нас като за собствени деца макар че не може да има деца. Не знам дали ще мога някога да и кажа мама но ще се постарая да и дам всичкото уважение което тя заслужава. Не е свързано с темата ми но не искам да правя тема при положение че съм наясно с това как ще постъпя занапред.
Не знам дали ще имам време защото баща ми го съкратиха и мисля че след тази сесия ще се наложи да прекъсна и да започна на пълен ден ако той не успее да си намери работа. Няма да се справим иначе.   
Искам да приемете моите искрени благодарности към вски които се ангажираха с моите проблеми. За сега приключвам участията си тук.
Успех на всички.

[CDman]

Така е ! Няма такава практика , но е хубаво да знаем кое и как се е променило.
Лично аз съм на мнение, че всяко време и всяко място е подходящо да споделиш, че ще започнеш да уважаваш човека, който се грижи за теб. Радвам се, че си започнал да мислиш по този начин. По-късно, когато дай боже и ти имаш деца ще го разбереш още по-добре но за това има време. Постъпваш правилно - само това мога да кажа.
И едно малко уточнение. Има разлика между това да се страхуваш и това да си предпазлив. Страхът е заложен във всички живи същества като част от инстинкта за самосъхранение - той е естествена реакция на нещо, което застрашава живота, докато предпазливостта е начин да избегнеш опасните ситуации, които евентуално биха те застрашили. Ако всичко беше само страх аз за нищо на света нямаше да се кача да карам кола, което обаче не ми пречи да карам максимално предпазливо. Последния петък получих поредния нагледен урок какво може да стане ако не внимаваш но да не се отклонявам. Напоследък много се бъркат понятията страх и смелост. Пример мога да дам с поредната трагична и безмислена смърт на сноубордиста. Сигурно се е мислел за много смел като се е спускал по необработени писти. Ето и резултата - лавина и опело. Впечатление ми направи изказването на негов приятел, който със сълзи на очи сподели, че въпреки всичко ще продължават да се спускат нелегално защото “ако няма риск няма адреналин” (или нещо подобно). Сигурно и той се смята за много смел, но в същност си е просто безразсъден. Като “смели” аз определям постъпките на хора, които рискуват живота си за да помогнат на други хора. Никаква смелост не е да се спускаш по чукарите рискувайки живота си или да караш със 200 км по магистралата. Не знам колко по-интересен става живота ако си толкова “смел” но съм почти сигурен, че става по-къс. Предполагам че ще има хора, които мислят и по друг начин - въпрос на гледна точка.
Какво друго мога да кажа. Чета поста ти и се ядосвам. Ядосвам се, че цялото това безхаберие и безвластие отнема младостта ви. Мама му стара !!! Сега трябва да имате съвсем други проблеми, а не да се чудите как да оцелявате. Остаряхте без време !! Скапана работа !! А като знам как си живуркат нЕкои хора ... 
Боже !!    Колко мъка има по този свят боже !!