Автор Тема: За депресиите, начин за справяне с проблема и медикаментозното лечение  (Прочетена 5502 пъти)

Gita

  • Гост
« Последна редакция: ноември 30, 2010, 01:49:35 am от Gita »

(X) joreste (X)

  • Member
  • *
  • Публикации: 228
    • Профил
Здравей Gita, лично Аз не съм наясно с тази диагноза „Депресивен епизод”, както и за медикаментите. И затова съвсем наивно ще ти отговоря какво мисля. На пръв поглед след като прочетох как се казва темата (За депресиите, начин за справяне с проблема и медикаментозното лечение) реших, че се свързва с отрицателните мисли, мрачно настроение и със справяне на човека със самия него. Отговора ми беше с положително мислене, с неща които те правят щастлив/а, дори и най-дребните. А лекарствата? Може би те предизвикват усещанията да се появят по-рано и подтискат депресивното състояние. Не знам. Това са само мой предположения.  ;)
Извинявам се ако поста ми не е на място!
Поздрави  :D

Gita

  • Гост
Re: За депресиите, начин за справяне с проблем
« Отговор #2 -: февруари 03, 2009, 12:46:19 pm »
...
« Последна редакция: ноември 30, 2010, 01:50:04 am от Gita »

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Има депресии, чиято причина е свързана с биохимичен дисбаланс. В такива случаи по-често се налага медикаментозно лечение. При друг тип депресии като например, поради изчерпване, умора.. е необходимо не маскиране на симптоматиката, а промяна на режима на живот, много от нагласите, стерепотипите, самооценката, очакванията...В не малко случаи медикаментозната терапия и психотерапията вървят паралелно.

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Уважаема Гита !
Не е много удачно да стъпваш на мнение на неспециалист като мен. Аз съм и против антибиотиците но отида ли на лекар ми ги изписват защото на практика обикновените лекарства не помагат. “Мислотерапията” също има своите странични ефекти, които се проявиха при мен в момента и които поне за сега не мога да дефинирам точно.

И едно уточнение:
 R.I.P. (Rest In Peace / почивай в мир)  е нещо като идиом (като ОК ) възникнал в дивия запад. Тогава е имало толкова много погребения, че прогребалните агенции са минали направо на серийно производство на надгробни табели. На камъка се изписвало само “Rest In Peace” , а после само се добавяло името на починалия. Явно за да спестят време в един момент са решили да пишат съкратения надпис R.I.P. който вече всички знаели какво означава. Така е останало и типовото понятие за надгробен надпис, който се ползува и до днес.
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

Gita

  • Гост
Здравейте!
Най-напред искам да благодаря на etherapy за отговора и да се извиня за голямото си закъснение! (Истината е, че не писах по-рано, защото не ми идваше нищо свястно на ум ;) )

Уважаеми CDman, от опит знам, че има ситуации, в които мнението на специалистите не ни е достатъчно, а се нуждаем и от мнението на хора, които са „от нашата страна на брега” ;) ... Затова са и форумите...

Аз, също като тебе, съм много против лекарствата (че дори може би залитам в „нездравословното” ;)  ) ...Ако е възможно и аспирин или аналгин не пия… Затова когато лекарите ми предписаха антидепресанти, не знаех дали абсолютното ми нежелание да ги пия е рационално… и кое в действителност би било добре за мене... Нямаше смисъл да говоря със специалистите за тези си притеснения. От хиляди места чувах едно и също - че подобни лекарства не предизвиквали зависимост, че щели да ми помогнат, че ще ги вземам 6 месеца, максимум година… От друга страна се запознах с много хора (предимно в болницата), които пият психофармака вече от 2-3, че и 5 години и се чудех, те защо така те не са успели да ги спрат… Голяма част от тях дори ми разказваха, че опитали да намалят дозата и затова се озовали в болницата… Лекарите, разбира се, биха обяснили, че тези хора явно не са променили начина си на живот, настройките си и знам ли там какво, и затова все още се нуждаят от лекарствата…  И аз съм го учила (бегло, само за изпит по въведение в психологията ;))… Ама като ти е на главата, хич не ти е до теории…  Затова тогава имах огромно желание, да чуя мнението на хора, които вече са минали по моя път... (както и да се срещна с такива или да прочета за такива, които са се излекували, които са спрели лекарствата…)

... ...
Също така осъзнах, че "мислотерапията" дори може да е вредна (ако е грешната)…  и че трявба да се научим в определени ситуации да не мислим, а да изчакаме просто, всичко да отмине…

Радвам се, че имах късмета, да науча нещо, което да ми помогне... Затова и мислех, че такава тема може да е полезна...

« Последна редакция: ноември 30, 2010, 01:55:31 am от Gita »

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Днес пак прочетох цялата тема. Полезна е, но иска да се осмисли. Нещо което много хора или не искат или не могат да направят.
Това което реших да напиша е продължение на предишния ми пост, а именно за страничните ефекти на “мислотерапията”. Пасивния подход, а именно да “оставим всичко да отмине’ при мен не действа. Не мога да просто да изчистя съзнанието си. Пробвал съм да не мисля за нещо, но не става. Единствения начин да преодолея някакъв проблем е да го осмисля т.е. да използувам ‘мислотерапия’. До сега не се бях замислял и смятах, че преодоляването на някакви проблеми с помощта на този подход връща личността в предишното и състояние - сега обаче не съм убеден.
Именно за това забавих толкова мнението си. Първо за да го осмисля и второ защото напук на кризата работата ми не намалява. Почти нямам време да седна да си събера мислите.
Страничния ефект от това на което аз казвам ‘мислотерапия’ е, че се променям.  Характера ми се променя в резултат на последните събития в живота ми и последвалата ‘мислотерапия’. Посоката в която се променям не ми харесва, но не съм изненадан. Някъде бях споделил, че приблизително на 5 години настъпва промяна в мирогледа ми, а скоро направих 40 .. закономерно е (поне при мен ). Тези промени никога не са се дължали на моето собствено желание т.е. аз не съм желаел да се променям, но обстоятелствата са го налагали. Посоката на промяна също не е била подвластна на желанието ми - както сега. Ставам непукист - нещо което винаги съм мразел.
Забелязах промяната преди доста време и с незначителни поне за тогава проявления. Не ми подейства например новината за смъртта на сина на Джон Траволта. Съчувствието ми към друг родител не се прояви. Отдадох това на факта, че все пак не мога да съчувствам на човек който не познавам и който няма моите проблеми. Новината за австралиеца хвърлил дъщеричката си от 60 м във водата също не предизвика у мен съчувствие. Онзи луд който влезна в детска ясла с нож уби 2 и наряза 10 тина деца също мина покрай мен. Отдадох това на факта, че все пак съм далеч от онези хора. Не ми подейства и когато убиха онзи студент с нож. Смъртта му - също толкова безмислена и нелепа не ме трогна така както смъртта на Стоян Балтов. Впрочем още не знам дали е добре или зле. Може да е някакъв своеобразен защитен механизъм на собствената ми ОС, който цели да ме предпази от по-сериозни промени. Семейството ми разчита на мен, а най-малкото което им трябва е един “издумкал” баща.
И темите във форума не ме карат да изпитвам съчувствие. Може би защото на фона на другото бледнеят ....  не знам.
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

Gita

  • Гост
« Последна редакция: ноември 30, 2010, 01:55:50 am от Gita »

anykaa_84

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Re:За депресиите, начин за справяне с проблем
« Отговор #8 -: май 30, 2011, 12:00:41 pm »
Здр. За първи път пиша тук и много се радвам че е създаден този сайт, ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!! Отдавна се нуждая от психологическа помощ, но така и не намерих психолог който да се заеме с моя случай. Аз съм на 26г и от 6 години се лекувам медикаментозно, диагнозата ми е рецидивиращо депресивно разстройство. Лекувам се , но при най- малкия опит за спиране на медикаментите след месец симптомите се връщат. Лекарката ми мисли, че трябва да се лекувам по- продължително време. А и има и друга подробност имам и наследствена предразположеност към такива състояния, тъй като майка ми и сестра ми в определен период са имали подобни проблеми. Така де историята е мн. дълга , но искам да попитам в моя случай може ли да се помогне има ли начин да получа психологическа помощ, или е късно за това? Ако ми отговорите ще съм ви благодарна!!! ???
« Последна редакция: юни 03, 2011, 03:11:51 pm от anykaa_84 »

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Здравейте!
В поста си не споделяте дали сте ходили на психолог или просто не сте открила специалист, при когото да отидете. При тези състояния наистина е най-добре да се работи в екип от няколко специалиста, за да се постигне добър ефект. Специално когнитивно-поведенческата терапия помага и това можем да ви предложим и ние. Можете да започнете като използвате безплатната си сесия, която се полага на всеки наш потребител и да се ориентирате дали това ще е подходящо за вас. Разбира се, има и опция за терапия в кабинет, за което можем допълнително да ви дадем координати, ако желаете.
Желаем ви успех!

zagadka

  • Member
  • *
  • Публикации: 47
    • Профил
ne uspqwam da si wzema bezplatnite 10 minuti-или задължително се дават при закупуване на часое?
Как да си направя е-карт
Благодаря предварително

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Здравейте!
Имате право на безплатна сесия. Можете да я използвате и в нея ще ви бъдат активирани тестовете и ще получите диагностика.
Ако имате въпроси или трудности - пишете ни!
Хубав ден!

zagadka

  • Member
  • *
  • Публикации: 47
    • Профил
Да,имам трудности-не успявам да си взема безплатните минутки

абонатаелуд

  • Member
  • *
  • Публикации: 79
    • Профил
    • Ел. поща
стоп стоп стоп стоп !!! аз съм тесен специалист по депресийте !!! първо искам да отбележа че аз съм помощник на ани владимирова така че моля взимайте под внимание моите отговори !!! освен лудоста като цяло в основата и е залегнала баба депресия и тя е първото стъпало към йерархията !В основата на депресията стоят винаги нашите вътрешни несподелени страхове !!! Някои са плод на нашето въображение а други са подхранени от действителността която ни заобикаля ! ако е второто...лошо ! Но ако е първото..още по лошо :) Обикновенно страховете са от неизвестното и в повечето случаи е защото не знаем правилните отговори на много въпроси които ни се въртят в главата.Заставал съм много пъти на кръстопътища и не винаги съм знаел по кой път да поемам,но винаги съм виждал кой е по лесния път без трънаци без житейските перипетий...Много почнах да философствам май :)има една книга казваше се ДА или НЕ и там най точно се описва как да си отговаряме на въпросите.Имайте предвит,че когато човек изпадне в депресия и мозъкът отделя едно вещество което не ти дава възможност да взимаш решение и да си на себе си !!! Толкова много скръб и болка има в тази държава че вече нямам сили дори да гледам новините и дори и тв не гледам ...Самия аз съм вече луд:) Хора не си мислете че успокоението е в опаричването от собствен опит ви го казвам !!! ако гледате по глобално на нещата които се случват и мислите за бъдещето и нямате отговорите...моля,не ги търсете в която и да е книга защото тези книги са писани за нормалните държави! :) преди около 7-8 години ми се появи псориазис и дори не бях чувал за тази коварна болест,отивам на лекар и оня ми казва -момче взимай по една лъжица майната му всяка сутрин иначе няма оправия !!! отидох си и вървейки се замислих ако взимам майната му всяка сутрин кой ще ме издържа как ще се справя ?!?! чух от познати че имало една докторка която лекувала псориазис.Казва се д-р Емилова и имаше кабинето в хотел лебед на дружба или свети константин и ...отивам...прегледаха ме и спазвах строга диета аз тежко преживях диетата защото необичам плодове,но както и да е минаха там не помня вече колко време и аз нещо се усъмних в тази работа и помолих един приятел и той да се прегледа и да каже че не е болен от нищо а просто иска да отслабне.Аз бях отслабнал с близо 15кг бях като балеринка стнах близо 85кг.Когато мина прегледа му взех листите които му бяха дали и ги сравних с мойте и какво да видя :))) едно към едно беше лечението ни :)) хвана ме яд че са ме взели за балък и напълних една торба от магазина им с мед с чаши и с каквото виждах пред себе си и си отидох :))Утехата идва с силна воля и самовнушение нещо като медитацията или йогата не знам точно но при мен се получи от тогава нямам признаци на това заболяване.Бях започнал да изпитвам страх как ще си легна с някое момиче цялото ми тяло се ронеше.От там може би и при повечето болни започват и комплексите и т.н..Много пъти съм се оглеждал извън тялото си изледвал съм се като характер като човек...взирал съм се в грешките си ,взимал съм си поука и от чуждите грешки и така се мъча да вървя напред и колкото се може по малко да греша.Ето сега имам и семейство,прекрасна дъщеря която много много обичам,жена и майка.Не е малко богатство и вече 6 години го съхранявам докато повечето ми познати се разделиха през трудните моменти.Преживял съм много много много нещаочите ми са видяли много радост и тревоги и сигурно още много ще видят но по важното е да съберем повече приятни пейзажи в спомените ни за да си отидем един ден спокойни...ако живеете в блок излесте и засадете нещо си така козметично озеленяване намерете си работа макар поставете си цел тялото да е уморено,защото умората е признак за здрав сън.Сънят също лекува !!!Мозъкът е сложен компютър и ако се научим да станеме хакери то би било чудесно :) Има чайьове и ако ги опознаем малко от малко ще разберем че всеки чай си има предназначение един е за здрав сън друг за отслабване и т.н. зависи какво ви притеснява.намерете вашата аптека,защото дори и да ходите на терапии при психолозиако не ви поставят точната диагноза ще си внушите ...по принцип тази професия няма все още почва у нас понеже всеки си лафи с комшията или с другаря си някаде си но пък за сметка на това е признавам тази професия че е най сеирската никога не скучаеш с лудите :))
,,нИКОГА НЕ СЪМ ВИЖДАЛ ДИВО СЪЩЕСТВО,КОЕТО ЧУВСТВА САМОСЪЖАЛЕНИE

Птицата пада премръзнала от клона...без капка съжаление към себе си...

mailo

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Здравейте! от 2 седмици чета за депресии и панически разстройства и след всяка статия си мисля,че и аз имам такъв проблем.Имах една криза с изтръпване на ръцете и краката,мислех си,4е полудявам.Ходих на лекар и ми изписаха хапчета(най-лекия вариант на антидепресанти).реших да не ги пия,но получих още 2 кризи,пак се страхувах ,че полудявам.сега  си пия хапчетата,но ме мъчи друга мисъл.сега се чувствам добре,спокойна съм,но си мисля,4е не съм аз,че съм в друга реалност.имам чувството,че само някакви моменти от миналото ми се връщат в главата.и така нямам настроение за нищо,не се радвам на живота ,както до сега.започнах да пия хомеопатични лекарства,не знам дали ще помогнат.ако някой има подобни преживявания,моля да ми пише.благодаря!