Здравейте, ще ви разкажа тук нещо, което не е за лекарства, или за дрога, но много напомня на "зависимост". Вече за втори път през живота ми се случва съвсем съзнателно като че ли да се оставя да ме излъжат, да ме поставят в положението на глупак и клоун, наивен човек, и да се възползват от "ценностаната ми система", за себе си. Преди няколко години, вървейки си по улицата, с "образа на милосърдието" в съзнанието си, защото на следващия ден ми предстоеше участие в църковно организиран курс за милосърдие, ме срещна един съвсем не малко съмнителен човек на външен вид, който ме молеше да му оедря (! :shock: ) пари...защото въпросът бил на живот и смърт, едва ли не, пък жена му го чакала на гарата, и ако не се качали на влака, нямало да могат после да минат граница...пък било много важно, фатално...Както сами виждате, логиката в разказа му, още тогава ми се е изплъзвала, от една страна заради неприятното чуство, че някой тича след теб и ти се натрапва с някакви свои проблеми, от друга страна, обаче, именно, защото вместо да се доверя на това си неприятно чуство, разумът ми ме "теглеше" към "милосърдната идея"...И така този човек успя, да ми вземе 100 лв и да ми върне само 30, грижливо обвити в по-едри банкноти, извадени явно някъде от другата му ръка, тъй като допреди това ми беше ПОКАЗАЛ съвсем ясно 5 банкноти от 20 лв...След това се шмугна в най-близкия огромен супермаркет и докато се усетя да го догоня и се "саморазправя" ...си беше уредил "безследното си изчезване"...Може би за познаващите този вид мошеничество е излишно да казвам, че факта, че веднага отидих в полицията, че ме препратиха където трябва и на когото трябва, и че дори го РАЗПОЗНАХ на снимка, макар и явно по-стара, че тези "дознатели" или каквито са там, са пуснали необходимите документи за придвижване на дело.....всичко това за моя "разход" от 70 левчета, не значи абсолютно нищо...И до ден днешен. Няма да чакам да се "оправи съдебната ни система и съд", защото не седемдесетте лева са фаталните в случая...а моето криворазбрано "милосърдие", наивно доверие. Днес, отново, се случи същото - след толкова години...Детенцето ме поведе в тревата пред един паметник в парка, където се разхождаме, и колкото и да се съпротивлявах, заради това, че сега пръскат за кърлежи, стъпих няколко крачи в тревата..и изведнъж гледам нещо...Оказа се телефон, хубавичък, запазеничък, сгъваем, моторола...естествено, че първата ми мисъл бе, "Я!, късмет, детето ми намери телефон...", но после веднага си казах, "ама аз бих го обявила в полицията да си намери собственика", няма да си го присвоя така...В следващия момент вече, излизайки от тревата, видях един човек, пушещ цигара на пейка, съвсем близо до "мястото на събитието"...Къде от неудобство, да не си помисли, че самите ние крадем нещо, къде заради идеята ми да го обявим за издирване, отидох и го попитах, дали е имало скоро някакви хора там, защото сме намерили телефон....И оня като се плесна по челото....като взе да обеснява, как досега чакал 2 часа разговор..."Ама, сега какво да ви почерпя...Ай, имало добри хора на тоя свят...." и т.н, в онзи момент дори не се замислих, че си ме лъже, че си играе театър, колкото и истински да изглежда...Дадохме му го. Просто ми изглеждаше като пиянде, което до скоро е лежало в тревата от пиянство, и може да си е изпуснал телефона той. Ама, да бяхме попитали, "Да сте губили нещо? Какво?", а не това, което от притеснение направих... Не ми е за това, че не аз ще го продам, или ползвам...А за собствената ми наивност, продиктувана, от иначе НЕ НАИВНАТА ми ценностна система....Аз просто като че ли полу/почти съзнателно се поставям в ситуация на ЖЕРТВА...Ето това ми се струва някакъв вид "зависимост". И искам да се излекувам от нея. Помогнете ми!
