Автор Тема: Нови-стари страхове  (Прочетена 8588 пъти)

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #15 -: март 25, 2008, 04:27:38 pm »
Morgana, всъщност не знам какво значи "аватар", та и не разбирам къде да прочета. Съжелявам, просто не съм с всички неща в нета на "ти". Относно моя проблем с детето, описан в тази тема, със сигурност мога да кажа, че никъде в поведението ми с детето НЕ НАТРАПВАМ свои разбирания, възгледи и т.н. Отдавна дори за възрастта му стимулирам ситуациите на избор, давам му пространство за "лична изява" и "творчество" ако щеш (например в игрите, в особения "език", който детското му въображение създава, в избора му на храна и т.н.). Но всекидневно се налага също така да му се поставят и граници, да му се задават някакви правила - необходим и полезен елемент от възпитанието и ролята на родителя. Избухванията, които ми тежат и за които съм споделила тук са плод от разминаване помежду ни на потребностите ни, липсата на достатъчно време и спокойствие (в този смисъл съм съгласна с казаното от теб, че нервността в семейството се отразява на децата ни, както и че най-учещото за тях нещо е собствения ни пример)...и също разбира се, специфичен мой проблем в поведението ми и нагласата ми към моето отглеждане и възпитание на детето ми, но той съвсем не опира до налагане на възгледи, до отнемане на свобода. Бладодаря за подсещането на etherapy да поощряваме контактите на детето с други близки. Изключително положително съм се отнасяла към това още от самото начало, дори въпреки силните ни разминавания по отношение на ключови моменти от начина на гледане на детето с една от бабите и натиска, който по този начин съм чуствала. Игрите са си игри и няма нищо по-сладко за едно дете от игрите с баба и дядо, а и това да си заобиколен от повече хора, които те обичат е най-доброто за детето. За съжаление и от двете страни родителите ни работят, плюс това, че едните са и в друг град, така че най-многото, на което се радваме са веднъж седмично посещение от едната баба или в месеца веднъж от другата :? . В останалото време сме си сами заедно, таткото работи понякога и нощем, за да сколаса с времето, така че на мен лежи цялата домакинска работа, храненето на детето и сготвянето на храната (защото кухня не яде) и занимянията с него, вниманието, което в повечето случаи най-страда :?

Morgana

  • Member
  • *
  • Публикации: 28
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #16 -: март 25, 2008, 07:24:22 pm »
Здравей Biltin, От писаното до тук виждам че ти си една прекрасна майка и всеотдайна съпруга. Отглеждането на дете е много сложен процес и самия факт, че търсиш съвет показва твоето най-силно желание да дадеш на своето слънчице най-доброто на което си способна. Аватар това е мотото, което си написала от долу под писмото си, понякога той може да е картинка, понякога само текст, както е при теб. Случва ни се това което ние си случваме... нещо такова нали ? Иначе казано, ние сме си виновно за работите дето ни се случват. Ох, знам че е трудно и аз съм родител, моята е още много малка, само на 5 месеца е, та сигурно след време ще ме видиш да задавам подобни на твоите въпроси, но всичко с времето си :) Нека да се върнем на темата. Не исках моите думи да прозвучат по начина, по който ти си ги схванала, не знам, но може и да не съм ги формулирала правилно... :( за което съжелявам. Това което исках да подчертая е, че семейната атмосфера е много важна. Знам, умора недоспиване изпускане на нерви, всичко това са напълно човешки неща, но те неминуемо оставят своя отпечатък върху малкия човек. Тук е мястото където трябва да се подчертае, че ние няма да се справим без помоща на бащите. Защото те са именно тези които поставят границата на ''това може, а това не '' в детското съзнание. Майката отдава нежността и грижата, тя остава като символ на най-доброто нещо на света, тя е извора на любовта за детето, то така я възприема. Т. е. тя вече има своята роля в живота му. За детето е трудно да приеме, че същата тази любяща майка, започва да изрича забрани и да поставя ограничения. Именно от там идва конфликта в детската главица, а потади невъзможността да приеме тази двойна роля на родителката. Нещо от сорта на доброто ченге и лошото ченге..Света на дацата е или бял или черен, или добър или лош. Това е което исках да ти кажа , всичко добро от мен за сега. Лека вечер
?????, ????? ?? ?? ?????????? ? ?????, ????? ? ???-???????, ?????????? ?? ???????? !

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #17 -: март 26, 2008, 10:54:43 am »
Да кажа и аз нещо мкар че хубаво си гукате за туй онуй. :smt052 Това, което ми прави впечатление е факта че се мъчите да идеализирате нещата и да ги вкарате в нормите които предварително сте изградили в главите си. Непосилна според мен задача, която отсега е обречена на неуспех. :smt100 Няма нужда да ви казвам че децата не са онези сладки пакостници от рекламите за памперси и прах за пране (Biltin) и брака не е ‘и заживели щастливо до края на дните си’ (Morgana). :shock: И преди съм го писал но може и да не съм бил достатъчно ясен. Повечето неща са ги казали терапевтите (надявам се “оператвиния баща” е бил насреща) но аз ще прескоча доколкото мога сложните термини и ще кажа какво правя аз по въпроса с неподчинението. Ще прескоча и “семейната атмосфера” тъй като това за мен си е чисто теоретично понятие. Децата като разумни същества не са склонни да следват неотклонно нечии (пък били и правилни) заповеди. :smt064 Възрастните не сме изключение. Имате опит надявам се колко неприятно е да ви каканижат нон стоп какво трябва да правите или да не правите, както и за всичко което би трябвало да стане разни тъщи, свекърви и съпрузи. :smt021 Техните съвети са по-скоро досадни (макар понякога правилни). Защо си мислите че при децата е по-различно ? Тяхното неподчинение е противодействие на вашите грижи за тях защото макар и необходими те са по свой начин насилствени. Яж! Не бъркай в контакта ! Не си лапай ръката ! Заспивай ! Ставай ! :smt076 Поставете се на тяхно място и ще разберете колко са прави да не слушат, макар че някои от действията им биха довели до нараняване или болест. Всяко действие поражда равно по сила и обратно по посока противодествие - :smt056 основен физичен закон открит от Нютон (май). Това е също толкова важно и в сверата на човешките отношения. Ядсовайки ви децата ви довеждат до същото състояние в което ги поставяте вие. :smt062 Ако приемете това тръшкане и правене напук за нормално (да свикнете) :smt020 то резултата би бил положителен (поне при мен е). Ако вие оставате спокойни (което не винаги е лесно) обезмисляте тяхното неподчинение, което между другото и на тях не им е много приятно. Преди време сина ми за да се наложи си удряше главата в земята, :smt074 което ме караше да го вземам на ръце и да се мъча да му угаждам и в крайна сметка се налагаше. :smt047 В един момент обаче свикнах и го оставях да си блъска главата (буквално). После нахитря и взе да си подлага възглавница или плюшена играчка преди процедурата. :smt115 Виждайки че няма файда в един момент спря да го прави. Ако бях продължил с опитите да му угодя съм сигурен че още щеше да го прави. Накратко – приемете неподчинението за нормално. Спрете ли да се ядосвате обезмисляте тяхното непослушание. Имайте в предвид обаче че са изобретателни, както и факта че понякога наистина трябва да ги наказвате но без да викате и да се карате. Ако нещо е опасно (контакти, чупливи неща) по-добре ги махнете отколкото да казвате НЕ и да се надявате че ще сте винаги там за да ги контролирате. Докато не пораснат достатъчно за да сработи инстинкта за самосъхранение най-добрия подход според мен е обезопасяването доколкото е възможно на средата в която живеят. Така правя аз и за момента това е успешна тактика. :smt023
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

Morgana

  • Member
  • *
  • Публикации: 28
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #18 -: март 26, 2008, 12:51:39 pm »
Прав си CDman, твоята гледна точка изглежда правдоподобна
?????, ????? ?? ?? ?????????? ? ?????, ????? ? ???-???????, ?????????? ?? ???????? !

Missi

  • Member
  • *
  • Публикации: 266
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #19 -: март 26, 2008, 01:58:05 pm »
Мога само да подкрепя казаното то cdman, макар че моят опит е с малко по-големи дечица (4 и 5 г.), за които съм се грижила без да съм им родител. Освен времето, когато трябваше да улавям кратките моменти на концентрация, за да ги науча на нещо, в останалото време, просто се стараех да не се наранят без да им давам заповеди. Просто взимах опасните предмети или им препречвах пътя до тях и те бързо губеха интерес и се насочваха към други игри. Често се опитваха да ми тестват нервите, най-общо казано, и понякога костваше доста усилия да ги овладявам, но както cdman каза в един момент разбират, че няма смисъл нито за тях, нито за нас, и си намират друго занимание :) Доста изморително и емоционално изтощително си беше обаче...

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #20 -: март 26, 2008, 04:45:44 pm »
Оххх, защо, защо.... :( защо докато напиша отговора той изчезна...ще се постарая поне част от него да реконструирам... Morgana, Приемам извинението :). Просто думите за налагане на възгледи върху детето бяха казани en gros, без да е вникнато в проблема, който съм споделила. Благодаря ти за хубавите думи, не съм толкова отлична майка и съпруга, но се старая 8) . Ще се радвам, след като и ти си майка да обменяме опит и мисли :) Това, което казваш за ролите на майката и бащата, доколкото знам от психологията, фигурата на бащата се активира за детското съзнание чак след 3 г. възраст. А дотогава? Без забрани, без правила, без забележки? :wink: Едва ли. Не мисля, че майката не трябва да влиза и в тази роля, само за да не накърни образа си на първоизвора на любовта и грижата. Даже вероятно точно поради тази й основна функция, нейните забележки, нейната твърдост, когато трябва да се отклони едно нежелателно поведение към друго, приемливо, биха дали по-добри плодове (тук съвсем нямам предвид крясъците и избухването, които ненавиждам и се опитвам да се отърва от тях) Всъщност тук би било хубаво да се включи и мнението на etherapy :idea: :) CDman, наистина съм съгласна с всичко, което казваш, ама наистина ли ме смяташ за майка, която гледа на детето си единствено през кривите розови очила на пухкавото ангелско бебче от рекламите :smt059 ? Знам, че имат и такава страна :smt077 ...но въпросът е как да се справим с нея, така че в крайна сметка от тях да излезе просто хора :smt025. И за да ти докажа, че не съм толкова наивна, колкото ме мислиш, ще ти кажа, че в ситуацията с биенето на главата в пода аз бих постъпила по същия начин. Дори няма да минавам през първия етап на угаждането. Бих се опитала да разбера какво го кара да прави така, т.е. ако това е липсата на внимание например, просто ще се опитам възможно най-бързо да му го дам. Лошото е, че това поведение не изчезва изведнъж, нужно е време, през което нашата реакция също има значение и според мен, това което ти си направил впоследствие е единственото правилно решение. Ако едната ни баба е тук в този момент с търсенето на нещо за залъгване, угаждане или просто молене и увещаване да не прави така няма да се спре (което мен много ме дразни, защото чуствам намеса как да се възпитава детето). Ето друг пример: излизате на разходка с вече поотрасналото си дете (да кажем след 1 и половина) и то започва да ви бяга. Ако веднага майката тръгне да тича след него (когато то НАРОЧНО й бяга), то ще свикне да бяга, защото ще знае, че мама винаги ще го гони. По-добре би било да го оставим само да ни потърси, нека само усети, че сигурността му не е около него и ни потърси. Така не бихме имали дете, което прави циркове по парковете и улиците, като бяга на майка си. Или поне ще е в по-малка степен това поведение. Всъщност това "превъзпитаване" изисква доста време, най-малкото защото много рядко сме на такова безопасно място без кучета или коли, където наистина можем да го оставим за известно време само да ни потърси. За обезопасяването съм съгласна, естествено (тук към контактите спадат и праховете за пране, препарати всякакви, лекарства, боя за обувки, ТЕХНИКА :!: :) и т.н.). Но съгласете се с Missi, че колкото и да се обезопаси детското пространство, все остава нещо опасно, например възможностите за криене и вдигане на високо на червила и козметика например или на дискове, в един момент се изчерпват; или понякога дори не става въпрос за опасни неща, а за опасен начин на игра, например обръща си детското столче наобратно, накланя го, за да стане като пързалка и се пуска по него, при което е много вероятно да се нарани лошо...така че отново неминуемо се налага да правим забрани, забележки, обяснения и т.н. Проблемът при нас е когато след многократни такива обяснения, с нормален тон (съгласна съм, че заповедническия нищо не постига, дори е вреден за детето), например "Миличко, не изваждай чистичките чаршафчета, мама ги е изгладила и прибрала на чистичко, ето ти една пеленка за игра да завиеш мечетата...", същото нещо продължава да се прави...и ти не можеш в конкретния момент да реагираш по-друг начин освен с кряскане, след "ентия" път забележка, защото правиш нещо друго и нямаш времето да седнеш при детето и му измислиш друга занимавка, ама и да го имаш това ще бъде толкова за кратко...след малко ще е измислило нова "интересна" пакост :D Благодаря ви, че се включихте по темата :D

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #21 -: април 03, 2008, 10:40:58 am »
В тази тема стана въпрос и за ролите на майката и бащата. По всеобщо схващане, а и практическо приложение, действително бащите носят в повечето случаи авторитета, а майките емоционалността и нежността. Това обаче не е предпоставка само един от родителите да е този, който дава правилата и взима по-строги мерки по отношение на неприемливото детско поведение. Многократно сме свидетели на действащи системи, в които бащата се проявява само в наистина кризисни моменти, а през останалото време е мълчаливо присъствие или пък майката примиренчески понася всяко възпитателно действие от страна на бащата. Обикновено тези ситуации водят не до качествено възпитание, а до напрежение, липса на постояннство, на разбиране. Ролята на майката и бащата трябва да са в единство, когато става въпрос за възпитаване на навици и норми на поведение в детето. Но не единство, което образува военен фронт срещу детето и като следствие съпротиви в поведението му. Това се отнася дори и за най-малките деца, когато уж бащата още не е влезнал пълноценно в живота им. Още от тогава детето се научава да лавира и знае при кой от родителите какво "минава" и кое не. А това дали бащата ще влезне пълноценно като близък още в ранните етапи от живота на детето, зависи в голяма степен от типа грижи, които той е готов да полага за малкия човек. Възприятието, че ролята на бащата става активна в живота на детето чак към 3г. е по-скоро практическо следствие от разделянето на родителските функции на мъжка и женска.

Missi

  • Member
  • *
  • Публикации: 266
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #22 -: април 03, 2008, 11:40:48 am »
Много се зарадвах да прочета последния коментар на психолозите, тъй като и аз си задавам някои въпроси. Лично моето разбиране е, че двамата родители имат еднакви роли за детето и особено когато то е съвсем малко, за самейството като цяло е важно нито един негов член да не се чувства извън сибитията. Мисля, че ако в най-ранните етапи и двамата родители са достатъчно ангажирани с отглеждането на детето, в по-късните години тези добре положени основи ще позвалят плавното преминаване през променящите се нужди на детето и съответните отговорности на родителите.