Автор Тема: Нови-стари страхове  (Прочетена 10292 пъти)

etherapy

  • Administrator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #15 -: април 03, 2008, 10:40:58 am »
В тази тема стана въпрос и за ролите на майката и бащата. По всеобщо схващане, а и практическо приложение, действително бащите носят в повечето случаи авторитета, а майките емоционалността и нежността. Това обаче не е предпоставка само един от родителите да е този, който дава правилата и взима по-строги мерки по отношение на неприемливото детско поведение. Многократно сме свидетели на действащи системи, в които бащата се проявява само в наистина кризисни моменти, а през останалото време е мълчаливо присъствие или пък майката примиренчески понася всяко възпитателно действие от страна на бащата. Обикновено тези ситуации водят не до качествено възпитание, а до напрежение, липса на постояннство, на разбиране. Ролята на майката и бащата трябва да са в единство, когато става въпрос за възпитаване на навици и норми на поведение в детето. Но не единство, което образува военен фронт срещу детето и като следствие съпротиви в поведението му. Това се отнася дори и за най-малките деца, когато уж бащата още не е влезнал пълноценно в живота им. Още от тогава детето се научава да лавира и знае при кой от родителите какво "минава" и кое не. А това дали бащата ще влезне пълноценно като близък още в ранните етапи от живота на детето, зависи в голяма степен от типа грижи, които той е готов да полага за малкия човек. Възприятието, че ролята на бащата става активна в живота на детето чак към 3г. е по-скоро практическо следствие от разделянето на родителските функции на мъжка и женска.

Missi

  • Member
  • *
  • Публикации: 266
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #16 -: април 03, 2008, 11:40:48 am »
Много се зарадвах да прочета последния коментар на психолозите, тъй като и аз си задавам някои въпроси. Лично моето разбиране е, че двамата родители имат еднакви роли за детето и особено когато то е съвсем малко, за самейството като цяло е важно нито един негов член да не се чувства извън сибитията. Мисля, че ако в най-ранните етапи и двамата родители са достатъчно ангажирани с отглеждането на детето, в по-късните години тези добре положени основи ще позвалят плавното преминаване през променящите се нужди на детето и съответните отговорности на родителите.