Автор Тема: Нови-стари страхове  (Прочетена 8727 пъти)

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Нови-стари страхове
« -: март 21, 2008, 02:31:07 pm »
Здравейте пак от мен! Ето последното, но не и за първи път случващото се лошо положение на нещата с възпитанието при нас...Страх ме е, че детето ми расте заедно със страха, предизвикан от моето каране, груб тон, изпускане на нерви. Първият път се случи когато беше на около годинка, отдавна беше проходила и се катереше навсякъде да разучава какво има. На една от секциите, на едно от достъпните след качване рафтчета държах кремове, козметика, лекарства (и бебешки и мои), та там, едно на ръка, че е опасно самото качване, за да не падне, ами и беше опасно, защото пипа и може да налапа нещо, което не бива...та аз след няколко пъти обясняване, че там не трябва да се качва, че "Не може!", че "Мама не дава, защото е опасно и не е за деца!", и след като тя продължаваше естествено да го прави след три-четири такива реплики от моя страна, на четвъртия път не издържах и се развиках, ама много лошо, грубо, дори я хванах в яда си и я разтърсих, сложих я в леглото й, и й казах, че е наказана, защото едва ли не вътрешно го тълкувах като поведение "напук", сякаш искаше да покаже, че няма да ме слуша, а още повече ме ядосваше съзнанието, че аз държа на забраните, а другите възпитатели (баба й, която толкова много се интересува от нея, че няма как да я изолираш) смятат, че всичко едва ли не може да й се дава, че по-добре да тушираш недоволството на детето с даване на нещо от шкафа за големите, отколкото да му забраниш, да му покажеш, че има граници, правила, неща, които родителите НЕ позволяват...т.е съзнанието за това разминаване между мои възгледи и тези на баба й, която се противопоставя макар и пасивно, само с действия и много рядко открито с думи, ме вбесяваше направо още повече! И затова тогава, така се разкрещях на детето. Направо в някаква истерия изпаднах. Следобед се опитах да разсея настроението от случката като я изведох на площадка пред един блок близо до нас, където си играят по-големи дечица. И тя, която до този момент изобщо не показваше никакво отношение към случката и крещенето, освен, че по-малко ме търсеше и повече се залисваше сама да се занимава, когато отидохме на площадката си хареса един чичко, баща на едно от дечицата, който им държеше да си играят на ластик, той я гушна за малко и тя после не искаше да го пуска, аха да я остави на земята и почваше да плаче, а мен изобщо не искаше и да ме погледне :( Същата нощ се буди уплашена няколко пъти и много плака и на сън, и в будно състояние (а това по принцип за нея е извънредно положение, тя спи непробудно, особено в онзи й период) а опитвайки се да я гушна и успокоя се дърпаше...накрая се разплаках и аз заедно с нея, изпадайки направо в ужас какво съм й причинила и тогава тя се разсмя като ме видя плачеща и хлипаща...Това беше първият път. Беше около годинката. После многократно ни е чувала с баща й да се караме така гневно, с викове и крясъци, с хлопане на врати и т.н., което съм сигурна, че е страшно и стресиращо за нея. И ето, от един момент нататък и тя започна да вика, да пищи...а когато се опитаме с думи, да кажем, че така не се прави, независимо дали със спокоен и благ тон, или не, сякаш оше повече я стимулираме и започва нарочно да пищи колкото й глас държи. Сега вече избягваме изобщо дори да спорим пред нея, но какво от това, вече така прави. Едновременно с това забелязвам и друго: мисля, че от мен се научи, но все пак сега го прави несъзнателно - аз имам един такъв нервен навик да си чопля кожичките на устните или на ноктите...и двете ги е усвоила и макар, че знам, че първо го е видяла от мен, смятам, че може и да е признак на вътрешното й безпокойство и страхове...Понякога за да парирам някоя нежелателна постъпка и вместо да обяснявам (защото вече съм обяснявала) или крещя, просто съм й казвала, отиваш наказана в леглото си (а оттам тя сама не може да излиза), и съм я оставяла така, аз излизам и след няколко минути влизам и я вземам, но съм смятала, че така трябва, за да разбере кое не трябва да прави. Но после виждам как на моменти тя сама предварва моите думи и примерно след моето "Не краката на масата!" ми казва "гото, гото..." ("леглото, леглото"), т.е., че си знае какво я очаква...тогава ми е ставало страшно да не би това за нея да е смазваща вина, да очаква наказанието си :( ...Не знам кое е правилно и кое не, вече. Хем не мога да действам по-друг начин, примерите на майка ми и баща ми не са много плодотворни (баща ми вика и те притиска, майка ми пък ти обръща гръб и те оставя да правиш каквото си знаеш), хем ме е страх от реакциите ми, да не й навредя психически. Как да овладея 1) себе си, да не й викам, да не я възпитавам чрез страх и 2) това положение с нейното нарочно пискане, когато знае че го прави нарочно, за да види какво ще стане...с обяснения не става, с отиване в другата стая и спиране да й се обръща внимание като че ли също, макар че май това е най-добре...как трябва да се държа? Ето днес пак се случи така: тя е болна и заради това мрънка и за най-малкото нещо започва да плаче, давам си сметка за това и не обръщам внимание на нервността й, макар, че е много досадно, трябва да й сготвя, да и направя чай и т.н., а тя не спира да повтаря "мама гушка", т.е. иска си внимание. Аз я заигравам, показвам й книжки, пускаме детския канал с анимациите и т.н и пак отивам в кухнята. По едно време вече съм на финала и след малко трябва да обядва, виждам, че е легнала на земята, проснала се по корем. Вдигнах я и й казвам "недей така, защото повече ще се разболееш" (а точно сега е на косъм от антибиотика, аха е вдигнала температура, трябва да го включваме). И я сложих на леглото. Влизам след малко пак, тя пак се проснала на земята, и още веднъж така се повтори това, и накрая не издържах и първо много силно е плеснах по дупето (което много рядко си позволявам, сега е на близо 2 годинки, а да съм я шляпала не повече от 3 пъти) и много гневно и с висок тон и викнах "ей момиченце, казах ли ти...и т.н."...чак ме е срам да кажа как съм й викала, изобщо не искам да е така...Тя се разплака и каза, че иска да си легне да спи в леглото :cry:. А аз просто съм ужасно разстроена :( От себе си, от нея, от стила на говорене, на възпитание, който неволно сякаш "избирам", от този ужасен, злобен и гневен тон, който извира на моменти от мен :( Добре, че има къде да напиша всичко това и поне малко да ми олекне. Ще съм ви благодарна за професионално мнение и съвет :roll:

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
.............
« Отговор #1 -: март 21, 2008, 04:29:35 pm »
Всичко това е нормално ! Ще свикнеш ! 8)
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #2 -: март 21, 2008, 05:42:33 pm »
Това, което споделяте е плод на много задълбочена и конкретно насочена консултация. Това е трудно да се направи качествено във форум. От единични случай няма как да се извлече пълната гама причини за този тип взаимоотношения. Най-ясно е обаче, че Вие трупате в себе си голяма доза напрежение. Събирате го дълго, дълго и след това избухвате като вулкан. Причина за този тип реактивност не е само поведението на детето. На всеки изморен, напрегнат, притиснат от времето родител му се случва често да крещи на детето си. Да, това е стряскащо за малките същества и те приемат крясъка като заплаха и същевременно го използват като механизъм за получаване на внимание и защита. Във всяка кризисна ситуация обаче, най-важното е детето да има усещане за обич. Спомнете си през своите детски очи, как сте се чувствала, когато сте била притисната от баща си или оставена от майка си. Извън всички правила, извън всички "напук", детето има нужда от радости, сигурност и любов. В тази възраст това е водещо.

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #3 -: март 21, 2008, 10:22:38 pm »
Благодаря ви! В такъв случай въпросът ми е, смятате ли, че се нуждаем от такава специализирана консултация? Или търпеливо да чакаме по-доброто развитие на нещата? И има ли някакви по-конкретни посоки на поведение в тези случаи специално, в които детето прави "напук" - как да реагира родителят. Знам, че е провокирано от липса на внимание, например, но точно в този момент не мога да му обърна внимание, или мога, но за кратко, след което неговото поведение пак ще е същото...тогава? А за обичта, радостите...надявам се, че усеща радостта ни от това, че го имаме него, защото ако една част от отношението ни е това, за което писах преди малко, то друга е нашата безкрайна привързаност, любов, и разбира се изразяването й. Но не ми се иска да вярвам, че напомнянето ви за радостта, обичта и т.н. означава след като родителят се е разкрещял да отиде да се извинява...нали тогава все едно че е нямало никаква полза от това крещене...разбира ли детето изобщо нещо така?

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #4 -: март 22, 2008, 05:29:04 pm »
Здравейте! Детето Ви е именно в периода, в който започва да усеща себе си и уменията си, разделени от другите, от майката. Сега то пробва до къде би могло да досигне. Това е отчасти смисъла на поведението "напук". Наред с това, всички знаем, че колкото повече се забранява определено действие, толкова по-желано е то. Що се отнася до радостите, то те са свързани не само с щастието от това, че я имате, а за самото дете те идват от съвместните дейности с мама и тати и от тяхното спокойствие и увереност. Приемете, че се намирате във временен период, в който е необходима по-голяма доза нежност и внимание. Допускайте повече близки хора до детето си, с които то да играе, ако Вие нямате време.

Missi

  • Member
  • *
  • Публикации: 266
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #5 -: март 24, 2008, 05:56:23 pm »
Biltin, имам няколко книжки, които обясняват връзката между емоциите на майката и детето. Може би ще ти помогнат да си отговориш на много от въпросите. За себе си лично съм убедена, че отношението към децата ни е въпрос на тип човек, който сме. Едва ли можеш да промениш драстично характера си, но задавайки си въпроси за нещата, които те провокират, и намирайки корените, вероятно ще можеш по-лесно и по-спокойно да отреагираш на различни ситуации. Моите знания се простират само до факта, че малките деца не разбират думите ни, но разбират много добре емоциите ни (още от преди да се родят!). Между другото, беше споделила че дъщеря ти е родена със секцио. Някои школи считат, че това е психологическа травма за детето и създава утвърждения от типа на "не съм готов; друг взима решения вместо мен; някой иска нещо от мен, а аз не искам", която може да се преодолее като му се дава повече самостоятелност и възможност само да взима решения. Понякога просто не сме в състояние да дадем 100% от вниманието и мислите си на детето, а искаме то да ни разбере, няка да приеме този факт и да се съобрази с нас, с нашите нужди. Самообвиненията обаче помагат само ако ни тласкат да търсим начини за по-добри решения - за детето, и за нас самите.

Morgana

  • Member
  • *
  • Публикации: 28
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #6 -: март 25, 2008, 12:47:34 pm »
Biltin, отговорът на твият проблем е в твоя аватар. Прочети си го внимателно, той т описва изцяло като човек . Нещата наистина са такива каквито си ги направим. Децата не са наша собственост, те са ни дадени от природата за да ги отгледаме и създадем като хора. Това не ни дава право да им натрапваме наши възгледи и разбирания. много често ставаме свидетел на незнанието на родителите как да предадат на децата житейския си опит. каквото и да кажеш на едно дете то напълно бледнее пред личния пример. който им даваме. Липсата на спокойствие в дома, отнема душевното спокойствие на детето.
?????, ????? ?? ?? ?????????? ? ?????, ????? ? ???-???????, ?????????? ?? ???????? !

Morgana

  • Member
  • *
  • Публикации: 28
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #7 -: март 25, 2008, 12:48:26 pm »
СЪЖЕЛЯВАМ ЗА ПРАВОПИСА, НЕ МИ СЕ СМЕЙТЕ :D
?????, ????? ?? ?? ?????????? ? ?????, ????? ? ???-???????, ?????????? ?? ???????? !

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #8 -: март 25, 2008, 01:32:14 pm »
Не сЪ кУси Моргана ! Чува сЪ чИ щЪ отпаднИ точкЪтЪ зЪ зЪдължитИлен книжовИн бУлгарски Изик. Ко Дъ Съ Прай ! Треа дЪ свиквЪми. :smt102
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #9 -: март 25, 2008, 04:27:38 pm »
Morgana, всъщност не знам какво значи "аватар", та и не разбирам къде да прочета. Съжелявам, просто не съм с всички неща в нета на "ти". Относно моя проблем с детето, описан в тази тема, със сигурност мога да кажа, че никъде в поведението ми с детето НЕ НАТРАПВАМ свои разбирания, възгледи и т.н. Отдавна дори за възрастта му стимулирам ситуациите на избор, давам му пространство за "лична изява" и "творчество" ако щеш (например в игрите, в особения "език", който детското му въображение създава, в избора му на храна и т.н.). Но всекидневно се налага също така да му се поставят и граници, да му се задават някакви правила - необходим и полезен елемент от възпитанието и ролята на родителя. Избухванията, които ми тежат и за които съм споделила тук са плод от разминаване помежду ни на потребностите ни, липсата на достатъчно време и спокойствие (в този смисъл съм съгласна с казаното от теб, че нервността в семейството се отразява на децата ни, както и че най-учещото за тях нещо е собствения ни пример)...и също разбира се, специфичен мой проблем в поведението ми и нагласата ми към моето отглеждане и възпитание на детето ми, но той съвсем не опира до налагане на възгледи, до отнемане на свобода. Бладодаря за подсещането на etherapy да поощряваме контактите на детето с други близки. Изключително положително съм се отнасяла към това още от самото начало, дори въпреки силните ни разминавания по отношение на ключови моменти от начина на гледане на детето с една от бабите и натиска, който по този начин съм чуствала. Игрите са си игри и няма нищо по-сладко за едно дете от игрите с баба и дядо, а и това да си заобиколен от повече хора, които те обичат е най-доброто за детето. За съжаление и от двете страни родителите ни работят, плюс това, че едните са и в друг град, така че най-многото, на което се радваме са веднъж седмично посещение от едната баба или в месеца веднъж от другата :? . В останалото време сме си сами заедно, таткото работи понякога и нощем, за да сколаса с времето, така че на мен лежи цялата домакинска работа, храненето на детето и сготвянето на храната (защото кухня не яде) и занимянията с него, вниманието, което в повечето случаи най-страда :?

Morgana

  • Member
  • *
  • Публикации: 28
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #10 -: март 25, 2008, 07:24:22 pm »
Здравей Biltin, От писаното до тук виждам че ти си една прекрасна майка и всеотдайна съпруга. Отглеждането на дете е много сложен процес и самия факт, че търсиш съвет показва твоето най-силно желание да дадеш на своето слънчице най-доброто на което си способна. Аватар това е мотото, което си написала от долу под писмото си, понякога той може да е картинка, понякога само текст, както е при теб. Случва ни се това което ние си случваме... нещо такова нали ? Иначе казано, ние сме си виновно за работите дето ни се случват. Ох, знам че е трудно и аз съм родител, моята е още много малка, само на 5 месеца е, та сигурно след време ще ме видиш да задавам подобни на твоите въпроси, но всичко с времето си :) Нека да се върнем на темата. Не исках моите думи да прозвучат по начина, по който ти си ги схванала, не знам, но може и да не съм ги формулирала правилно... :( за което съжелявам. Това което исках да подчертая е, че семейната атмосфера е много важна. Знам, умора недоспиване изпускане на нерви, всичко това са напълно човешки неща, но те неминуемо оставят своя отпечатък върху малкия човек. Тук е мястото където трябва да се подчертае, че ние няма да се справим без помоща на бащите. Защото те са именно тези които поставят границата на ''това може, а това не '' в детското съзнание. Майката отдава нежността и грижата, тя остава като символ на най-доброто нещо на света, тя е извора на любовта за детето, то така я възприема. Т. е. тя вече има своята роля в живота му. За детето е трудно да приеме, че същата тази любяща майка, започва да изрича забрани и да поставя ограничения. Именно от там идва конфликта в детската главица, а потади невъзможността да приеме тази двойна роля на родителката. Нещо от сорта на доброто ченге и лошото ченге..Света на дацата е или бял или черен, или добър или лош. Това е което исках да ти кажа , всичко добро от мен за сега. Лека вечер
?????, ????? ?? ?? ?????????? ? ?????, ????? ? ???-???????, ?????????? ?? ???????? !

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #11 -: март 26, 2008, 10:54:43 am »
Да кажа и аз нещо мкар че хубаво си гукате за туй онуй. :smt052 Това, което ми прави впечатление е факта че се мъчите да идеализирате нещата и да ги вкарате в нормите които предварително сте изградили в главите си. Непосилна според мен задача, която отсега е обречена на неуспех. :smt100 Няма нужда да ви казвам че децата не са онези сладки пакостници от рекламите за памперси и прах за пране (Biltin) и брака не е ‘и заживели щастливо до края на дните си’ (Morgana). :shock: И преди съм го писал но може и да не съм бил достатъчно ясен. Повечето неща са ги казали терапевтите (надявам се “оператвиния баща” е бил насреща) но аз ще прескоча доколкото мога сложните термини и ще кажа какво правя аз по въпроса с неподчинението. Ще прескоча и “семейната атмосфера” тъй като това за мен си е чисто теоретично понятие. Децата като разумни същества не са склонни да следват неотклонно нечии (пък били и правилни) заповеди. :smt064 Възрастните не сме изключение. Имате опит надявам се колко неприятно е да ви каканижат нон стоп какво трябва да правите или да не правите, както и за всичко което би трябвало да стане разни тъщи, свекърви и съпрузи. :smt021 Техните съвети са по-скоро досадни (макар понякога правилни). Защо си мислите че при децата е по-различно ? Тяхното неподчинение е противодействие на вашите грижи за тях защото макар и необходими те са по свой начин насилствени. Яж! Не бъркай в контакта ! Не си лапай ръката ! Заспивай ! Ставай ! :smt076 Поставете се на тяхно място и ще разберете колко са прави да не слушат, макар че някои от действията им биха довели до нараняване или болест. Всяко действие поражда равно по сила и обратно по посока противодествие - :smt056 основен физичен закон открит от Нютон (май). Това е също толкова важно и в сверата на човешките отношения. Ядсовайки ви децата ви довеждат до същото състояние в което ги поставяте вие. :smt062 Ако приемете това тръшкане и правене напук за нормално (да свикнете) :smt020 то резултата би бил положителен (поне при мен е). Ако вие оставате спокойни (което не винаги е лесно) обезмисляте тяхното неподчинение, което между другото и на тях не им е много приятно. Преди време сина ми за да се наложи си удряше главата в земята, :smt074 което ме караше да го вземам на ръце и да се мъча да му угаждам и в крайна сметка се налагаше. :smt047 В един момент обаче свикнах и го оставях да си блъска главата (буквално). После нахитря и взе да си подлага възглавница или плюшена играчка преди процедурата. :smt115 Виждайки че няма файда в един момент спря да го прави. Ако бях продължил с опитите да му угодя съм сигурен че още щеше да го прави. Накратко – приемете неподчинението за нормално. Спрете ли да се ядосвате обезмисляте тяхното непослушание. Имайте в предвид обаче че са изобретателни, както и факта че понякога наистина трябва да ги наказвате но без да викате и да се карате. Ако нещо е опасно (контакти, чупливи неща) по-добре ги махнете отколкото да казвате НЕ и да се надявате че ще сте винаги там за да ги контролирате. Докато не пораснат достатъчно за да сработи инстинкта за самосъхранение най-добрия подход според мен е обезопасяването доколкото е възможно на средата в която живеят. Така правя аз и за момента това е успешна тактика. :smt023
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

Morgana

  • Member
  • *
  • Публикации: 28
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #12 -: март 26, 2008, 12:51:39 pm »
Прав си CDman, твоята гледна точка изглежда правдоподобна
?????, ????? ?? ?? ?????????? ? ?????, ????? ? ???-???????, ?????????? ?? ???????? !

Missi

  • Member
  • *
  • Публикации: 266
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #13 -: март 26, 2008, 01:58:05 pm »
Мога само да подкрепя казаното то cdman, макар че моят опит е с малко по-големи дечица (4 и 5 г.), за които съм се грижила без да съм им родител. Освен времето, когато трябваше да улавям кратките моменти на концентрация, за да ги науча на нещо, в останалото време, просто се стараех да не се наранят без да им давам заповеди. Просто взимах опасните предмети или им препречвах пътя до тях и те бързо губеха интерес и се насочваха към други игри. Често се опитваха да ми тестват нервите, най-общо казано, и понякога костваше доста усилия да ги овладявам, но както cdman каза в един момент разбират, че няма смисъл нито за тях, нито за нас, и си намират друго занимание :) Доста изморително и емоционално изтощително си беше обаче...

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Нови-стари страхове
« Отговор #14 -: март 26, 2008, 04:45:44 pm »
Оххх, защо, защо.... :( защо докато напиша отговора той изчезна...ще се постарая поне част от него да реконструирам... Morgana, Приемам извинението :). Просто думите за налагане на възгледи върху детето бяха казани en gros, без да е вникнато в проблема, който съм споделила. Благодаря ти за хубавите думи, не съм толкова отлична майка и съпруга, но се старая 8) . Ще се радвам, след като и ти си майка да обменяме опит и мисли :) Това, което казваш за ролите на майката и бащата, доколкото знам от психологията, фигурата на бащата се активира за детското съзнание чак след 3 г. възраст. А дотогава? Без забрани, без правила, без забележки? :wink: Едва ли. Не мисля, че майката не трябва да влиза и в тази роля, само за да не накърни образа си на първоизвора на любовта и грижата. Даже вероятно точно поради тази й основна функция, нейните забележки, нейната твърдост, когато трябва да се отклони едно нежелателно поведение към друго, приемливо, биха дали по-добри плодове (тук съвсем нямам предвид крясъците и избухването, които ненавиждам и се опитвам да се отърва от тях) Всъщност тук би било хубаво да се включи и мнението на etherapy :idea: :) CDman, наистина съм съгласна с всичко, което казваш, ама наистина ли ме смяташ за майка, която гледа на детето си единствено през кривите розови очила на пухкавото ангелско бебче от рекламите :smt059 ? Знам, че имат и такава страна :smt077 ...но въпросът е как да се справим с нея, така че в крайна сметка от тях да излезе просто хора :smt025. И за да ти докажа, че не съм толкова наивна, колкото ме мислиш, ще ти кажа, че в ситуацията с биенето на главата в пода аз бих постъпила по същия начин. Дори няма да минавам през първия етап на угаждането. Бих се опитала да разбера какво го кара да прави така, т.е. ако това е липсата на внимание например, просто ще се опитам възможно най-бързо да му го дам. Лошото е, че това поведение не изчезва изведнъж, нужно е време, през което нашата реакция също има значение и според мен, това което ти си направил впоследствие е единственото правилно решение. Ако едната ни баба е тук в този момент с търсенето на нещо за залъгване, угаждане или просто молене и увещаване да не прави така няма да се спре (което мен много ме дразни, защото чуствам намеса как да се възпитава детето). Ето друг пример: излизате на разходка с вече поотрасналото си дете (да кажем след 1 и половина) и то започва да ви бяга. Ако веднага майката тръгне да тича след него (когато то НАРОЧНО й бяга), то ще свикне да бяга, защото ще знае, че мама винаги ще го гони. По-добре би било да го оставим само да ни потърси, нека само усети, че сигурността му не е около него и ни потърси. Така не бихме имали дете, което прави циркове по парковете и улиците, като бяга на майка си. Или поне ще е в по-малка степен това поведение. Всъщност това "превъзпитаване" изисква доста време, най-малкото защото много рядко сме на такова безопасно място без кучета или коли, където наистина можем да го оставим за известно време само да ни потърси. За обезопасяването съм съгласна, естествено (тук към контактите спадат и праховете за пране, препарати всякакви, лекарства, боя за обувки, ТЕХНИКА :!: :) и т.н.). Но съгласете се с Missi, че колкото и да се обезопаси детското пространство, все остава нещо опасно, например възможностите за криене и вдигане на високо на червила и козметика например или на дискове, в един момент се изчерпват; или понякога дори не става въпрос за опасни неща, а за опасен начин на игра, например обръща си детското столче наобратно, накланя го, за да стане като пързалка и се пуска по него, при което е много вероятно да се нарани лошо...така че отново неминуемо се налага да правим забрани, забележки, обяснения и т.н. Проблемът при нас е когато след многократни такива обяснения, с нормален тон (съгласна съм, че заповедническия нищо не постига, дори е вреден за детето), например "Миличко, не изваждай чистичките чаршафчета, мама ги е изгладила и прибрала на чистичко, ето ти една пеленка за игра да завиеш мечетата...", същото нещо продължава да се прави...и ти не можеш в конкретния момент да реагираш по-друг начин освен с кряскане, след "ентия" път забележка, защото правиш нещо друго и нямаш времето да седнеш при детето и му измислиш друга занимавка, ама и да го имаш това ще бъде толкова за кратко...след малко ще е измислило нова "интересна" пакост :D Благодаря ви, че се включихте по темата :D