Автор Тема: Социална фобия  (Прочетена 23003 пъти)

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #45 -: март 25, 2008, 08:08:31 am »
Biltin, просто нямам думи да изразя емоцията си от поста ти, може би просто ще ти кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ за всички тези мъдри и пълни със значение думи(има и празни такива, знаем)!!! :smt049 Всъщност не се гордея особено със справянето си досега, тъй като доста съм разчитала и на майка си, прекалено дори на моменти :? , но думите ти ме накараха да помисля върху много неща и вярвай ми дори, с твое позволение бих си ги принтвала и носела в себе си, за да си ги прочитам честичко. :wink: Да, решена съм да отида на психолог, или психотерапевт, дори ми хрумна идея и за хипноза..(може и да помогне, но трябва да попадна на добър специалист :roll: ), а хапчетата надявам се ще отпаднат в последствие, тъй като и на мен не ми е особено приятно да се тровя ежедневно и да съм зависима. :evil: :( Основното е точно да намеря добрия специалист и то не добрия по принцип, а добрия за мен.Това ще е по-трудничко, но надявам се и този отгоре да помага :wink: Чувала съм, че в противен случай "лечението" може да бъде не само безполезно, но и вредно. :? Оххх..не мога още да се нарадвам как хубаво го каза, да обикна отново себе си, да бъда такава, каквато съм била в най-силните моменти, да се почувствам добре в кожата си, да се наслаждавам на всяка глътка въздух..Звучи, като най-хубавата ми мечта..Подтикна ме да замечтая силно и сърдечно..а това понякога е една от първите стъпки към осъществяването на мечтите. А за любовта..може би този път ще почака..макар че винаги съм изпитвала огромна нужда да давам обич.., мисля че трябва да се науча и да получавам. :wink: От себе си на първо време. :wink:Отново ти благодаря и адмирирам!!! :)

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #46 -: март 25, 2008, 08:38:41 am »
Missi, права си, характера ми е доста изнежнен, някак се оказах доста неподготвена за онова, с което ме среща живота, но пък това е било моето предизвикателство..и все пак понякога мисля, че съм щастливка в сравнение със съдбата на много други хора..все пак при мен нещата бих могла да ги променя самата аз и с времето може би ще успея(тук бих искала да благодаря и на CDman, че ми пожела успех, дано да е бил искрен :wink: :) ).Както се казва, всяко зло за добро. :wink: При мен СФ е станала просто един лош навик, продиктуван от немарливостта и мисълтта, че всичко ще се оправи от самосебе си.., от мързел дори, а всичко започва от детството, по това становище мисля, че всички пси- та са единодушни. :wink: и искам не искам, ще трябва да се разровя със специалист "под ръка" :roll: , ако естествено другата алтернатива- химията, започне откровено да ме отвращава..Което е почти факт. :? Искаше ми се да си остана дете, да не пораствам, а не може... :( :?

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #47 -: март 25, 2008, 10:02:55 am »
Деар Мисси ! Защо не написа "всички тези мъдри и пълни със значение думи"(цитат на Бона) след първия и пост ? Аз извадих наяве всички тези факти навличайки си омразата на Бона, а и предполагам на много други читатели на темата. Кой се мъчи - кой се пъчи ?? :smt102 Впрочем ако виждаш само препратките за секс в постовете ми :smt108 .... ами запиши си безплатна сесия бе джанъм ;)
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #48 -: март 25, 2008, 01:07:57 pm »
Не те мразя CDman, но не ти беше човекът, който ме предразположи да споделя.Само в началото ми беше малко обидно, докато не те опознах общо взето.. :wink:

ImmunitaS

  • Гост
Социална фобия
« Отговор #49 -: март 31, 2008, 06:16:35 pm »
Уважаема Бона, от това което прочетох за сьстоянието ти си направих извод,че при теб диагнозата която са ти поставили не е точна.При теб няма развит нито един от симптомите на депресията.Да не говорим ,че подобно понятие като "хронична депресия"не сьществува. 2.медикаментозното лечение на депресия продьлжава с един медикамент от 8-12седмици/ако има ефект/до 36месеца максимум. 3.Факторите за паническите атаки са най често хронични,отрицателни психоемоционални моменти от семейно-битов или професионален характер. 4.Не си приложила досега всички немедикаментозни похвати и начини за преодоляване на сьстоянието си. Затова ти предлагам да комплексно да използваш всички вьзможни средства. 1.Преглед при "качествен"/извинете ме всички психиатри/психиатьр,който може да спечели доверието. "Срещата между лекар и пациент е среща на едно доверие с една сьвест"Хипократ 2.Необходимост от консултация с психолог. 3.При някои други здравни системи хора с твоето страдание се излекуват напьлно,като ги изпратят да работят в друг град ,при други хора и условия на работа/премахват се всички вьншни фактори ,които могат могат да предизвикат пристьпи/.Помисли за промяна на работното място и среда. 4.Стигнахме и до дядо Фройд:Как ги е лекувал пациентите вьв времена без фармация? а/.физическо натоварване-преумора-уморения човек не изпитва напрежение/движи се ,карай колело,прави фитнес,тупай килими и т.н./ б/.50гр.качествен алкохол вечер след работа понякога вьрши чудеса.Не ме разбирай погрешно,не те карам да ставаш алкохолик. в/.Секс-хормоналното равновесие в младия женски организьм е изключително важно.Без повече коментар по този вьпрос. г/.Влюбване -при любовта в човешкия мозьк се отделят такива субстанции,които са напьлно противоположни на субстациите предизвикващи сьстоянието ти./незная как да го направиш насила,но опитай/. Надявам се да сьм ти помогнал с нещо.

empress

  • Member
  • *
  • Публикации: 361
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #50 -: март 31, 2008, 09:43:51 pm »
Ето го! Ето го моментът! :smt026 Хайде вече да запитам, че повече не мога да стискам: къде минава "тънката червена линия" между контингента на психолозите и този на психиатрите? От време оно се питам, но официален отговор нямам. Имам си само мнение: трябва да оставим на психиатрите само случаите с невменяемите, с наистина тежките диагнози, когато болният е опасен за себе си и/или за околните, или пък е неадекватен. Щом болният е неконтактен, сигурно наистина остава единствено медикаментозното омайване. За всички други случаи обаче - плийз! Джизъс Крайст!!!! Не знам психологията колко помага, но психиатрията... да си гледа работата! (което ще рече... :smt017 знам ли какво?!) Мен от малка ме е страх от гъсеници. Помня време, когато не е било така, но... после нещо стана. Нещата вървяха зле и моята мама, като (ортодокс)-медицинско лице, проучи практикуващите кадри и ме поведе по светила психиатри. Първата "факла" ме изслуша рутинно, постави ми диагноза "страхова невроза с елемент на натрапливост" и ми предписа Анафранил. След първото хапче спах и драйфах едновременно в продължение на 24 часа. Второ не глътнах. То здрав човек да прочете в листовката възможните странични ефекти, на мига ще го тръшне депресия! После четох, че Анафранил се предписвал за кво ли не - за слаба ерекция, за безпокойства, за дрън-дрън-та-пляс... Мина време, мама ме отведе при родоначалника и основоположника и не-знам-какво-още на не-знам-какво-си в BG психиатрията. Този достолепен 80-и-кусур-годишен професор помисли, помисли, пък рече: "Искам да пиеш по половинка Транксен година и половина и после ще се видим пак." Моля?! Ще церим страх от гъсеници с успокоителни?! Що за дивотии са това бе, хора?! Сори, ама за да повярвам в илачите ви, трябва да съзирам зрънце логика! Ако целта е да съм упоена, за да ми се притъпят реакциите, по-добре да пуша трева или да пия малки водчици - барем сред страничните им ефекти няма шизофрения! Цял живот ли да спонсорирам производителите на "Транксен"?! Така приключих с този род лекарства. С едно-единствено хапченце. Така отписах и психиатрията като наука. После пораснах и взех да чета за този проблем. И на психотерапевт ходих. Дълго подбиран и доста добър. В резултат сега знам откога, как и защо. Евала, обаче ужасът ми от тези гърчави противни твари не намаля ни на йота. Толкова. Приех, че ще съм един боящ се от гъсеници човек. Да съм жива и здрава и дано Бог по-рядко ме среща с тях. Ще го преживея. Но да се гуша доживот с некви съмнителни широкоспектърни церове... айде, нема нужда! Случаят на Bona-fied ми се вижда сходен - все някакъв ирационален страх е. Работещ съвет не мога да дам - аз я докарах до под кривата круша. Мога само да кажа, че арсеналът на психиатрията ме смущава и нещо никак не ми е убедителен.
Или извади тръна, или не се оплаквай, че ти боцка.

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #51 -: април 01, 2008, 07:25:13 am »
Хубаво, има резон в мисълта ти, но когато обекта на страх не са гъсениците, а хората..става малко по-сложно..Първите можеш да избягваш, но вторите..?!? :shock: А пък и що за живот ще е това?!? :? :shock: Значи не помагат ни психиатрите, ни психотерапевтите, когато човек е тревожен и го е страх от нещо си.. :? :( :!: :?:

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #52 -: април 01, 2008, 07:55:52 am »
Уважаеми ImmunitaS, благодаря за изказаното мнение.Прав си, че моето не е депресия или поне не е първичното, а относно медикаментозното лечение, просто изпълнявах послушно инструкциите на психиатъра, вярвах му, но мисля че сега я забатачих с тези хапове..както и да е, докато ме поддържат, като патерица(съзнавам ясно, че са точно това), да се справям в работата си, ще ги пия..Мисля, че работата ми не е лоша и не ми се иска да я изгубя..Плюс това, мисълта да тръгна по интервюта за нова искрено ме отвращава и плаши. :shock: :?По точка 4 си прав, но ме съмняват искрено...какво имаш предвид- рейки, акупунктрура(всъщност веднъж съм опитвала), йога, Силва метод и т.н и т.н..?!?Честно казано нямам средствата, времето и вниманието за тези методи..Относно предложенията ти: 1- не винаги можеш лесно да отличиш "качественият" от "некачествения" такъв.Имам интереси в тази област, но все още съм пълен лаик, а шестото ми чувство не е услужливо. :( Понякога си е чист късмет.. 2- предпочитам да направя 2в1 и да отида на психиатър, който е и психолог същевременно, или психотерапевт. 3- за работата уточних по-горе, а и не мисля че ако избягам на друго място нещата ще се променят, те остават в мен...Не мисля, че е възможно, пък и нужно факторите на средата да се променят така, че да е угодно на състоянието ми..Страхът, тревожността е това, което трябва да си иде. 4-а/ опитвала съм, няма особен ефект, но общо взето си прав;б/ алкохолът е депресант и независимо от качеството и количеството натоварва нервната система, не ми действа добре(не в момента на опиянение, а после разбира се), но аз все пак пия от време на време.., въпреки че при изтрезняването(независимо колко съм пила), съм получавала кризи и нещо като панически атаки ;в/с хормоните по едни стари изследвания съм о.к., а за секса, съгласна съм, но в момента нямам тази възможност, а и не съм сигурна доколко имам вече и желание ;г/страхувам се от тези емоции и поради стари разочарования, а и не излизам никъде, така че отново няма почти никаква възможност..:roll: Благодаря ти отново, все пак си се опитал да помогнеш с нещо и го оценявам! :smt049

Missi

  • Member
  • *
  • Публикации: 266
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #53 -: април 01, 2008, 05:42:19 pm »
А, не, не, не съм съгласна, че психотерапевтите не помагат! Аз с изненада открих по едно време, че ме впримчва ирационален страх и то точно, когато си мислех, че вече съм решила проблема. Терапевтът, който си избрах, свърши отлична работа за има-няма 10 посещения! Не само, че от страха и помен не остана, но поработихме и над други блокажи и за няколко месеца се превърнах в щастливия човек, който бях преди разни травмиращи случки. С акупунктурата имам богат и положителен опит, но определено не действа толкова бързо и при всички, като хомеопатията примерно (стига да е практикувана от добър хомеопат). Понякога комбинацията на методи дава най-добри резултати. Според мен за страховете терапия и хомеопатия е най-добре. За отказване от пушенето например акупункурата ми се струва по-подходяща от терапията или хомеопатията.

suzka_25

  • Member
  • *
  • Публикации: 7
    • Профил
Re: Социална фобия
« Отговор #54 -: януари 06, 2012, 04:33:14 pm »
имам социална фобия от 5 години ,някой има ли същия проблем ???

suzka_25

  • Member
  • *
  • Публикации: 7
    • Профил
Re: Социална фобия
« Отговор #55 -: януари 07, 2012, 11:54:22 am »
bona-fied  :) преодоля ли проблема ?

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Социална фобия
« Отговор #56 -: септември 04, 2014, 04:50:42 pm »
Не, не съм преодоляла нищо, за жалост... Майка ми се оперира от рак на матката, бях неотлъчно до нея, а преди това почина баба ми (майката на моята майка, втората ми майка)..Започнах да чета и събирам много информация за това заболяване. Отне ми време, но не ме отне от проблема ми. После срещнах един много добър, притеснителен и всеотдаен мъж със странна майка, която не ме приема и до ден днешен. Получих много огорчение и лоши думи..Отидохме на квартира с възлюбения, макар той да беше много против, при жилище в София...забременях, родих, получих следродилна депресия, започнах да пия, не концентрати, но бира, и то в голямо количество..В момента детето ми се нуждае от мен, аз опитвам да му дам всичко...но ми трябва време с чашката. Мъжът ми я глези до безобразие, когато има време и настроение, а когато няма са караме и си прехвърляма отговорностите. Обичахме се, аз още го обичам, но той загуби ...нещо, вече сме като съквартиранти. Аз спя в отделна стая с детето, той в друга. Помага ми в домакинството много, но толкова. Аз продължавам да пия и бира и хапчетата си. Знам, че не е добре да се смесват, знам че нищо което правя не е добре...Вече и черния дроб ме боли, но...

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Социална фобия
« Отговор #57 -: септември 04, 2014, 04:55:49 pm »
Забравих да кажа, че когато се върнах от майчинство да си взема първата заплата, шефа ми ме натисна...може би това отключи пиенето ми. Споделих с мъжа ми за случилото се (не мога да тая такива нередни за мен неща), искаше да отида в полицията и да дам показания...не исках да загубя работата си, ревах, докато не ми потече кръв от носа...и така и нищо не направих... Сега има и проблем с интимните отношения с мъжа ми...Вече само гледаме детето, като добри приятели. От време на време майка му са обажда, че трябва да оправи нещата..Голямо ярост!