Автор Тема: Социална фобия  (Прочетена 27095 пъти)

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #45 -: април 01, 2008, 07:55:52 am »
Уважаеми ImmunitaS, благодаря за изказаното мнение.Прав си, че моето не е депресия или поне не е първичното, а относно медикаментозното лечение, просто изпълнявах послушно инструкциите на психиатъра, вярвах му, но мисля че сега я забатачих с тези хапове..както и да е, докато ме поддържат, като патерица(съзнавам ясно, че са точно това), да се справям в работата си, ще ги пия..Мисля, че работата ми не е лоша и не ми се иска да я изгубя..Плюс това, мисълта да тръгна по интервюта за нова искрено ме отвращава и плаши. :shock: :?По точка 4 си прав, но ме съмняват искрено...какво имаш предвид- рейки, акупунктрура(всъщност веднъж съм опитвала), йога, Силва метод и т.н и т.н..?!?Честно казано нямам средствата, времето и вниманието за тези методи..Относно предложенията ти: 1- не винаги можеш лесно да отличиш "качественият" от "некачествения" такъв.Имам интереси в тази област, но все още съм пълен лаик, а шестото ми чувство не е услужливо. :( Понякога си е чист късмет.. 2- предпочитам да направя 2в1 и да отида на психиатър, който е и психолог същевременно, или психотерапевт. 3- за работата уточних по-горе, а и не мисля че ако избягам на друго място нещата ще се променят, те остават в мен...Не мисля, че е възможно, пък и нужно факторите на средата да се променят така, че да е угодно на състоянието ми..Страхът, тревожността е това, което трябва да си иде. 4-а/ опитвала съм, няма особен ефект, но общо взето си прав;б/ алкохолът е депресант и независимо от качеството и количеството натоварва нервната система, не ми действа добре(не в момента на опиянение, а после разбира се), но аз все пак пия от време на време.., въпреки че при изтрезняването(независимо колко съм пила), съм получавала кризи и нещо като панически атаки ;в/с хормоните по едни стари изследвания съм о.к., а за секса, съгласна съм, но в момента нямам тази възможност, а и не съм сигурна доколко имам вече и желание ;г/страхувам се от тези емоции и поради стари разочарования, а и не излизам никъде, така че отново няма почти никаква възможност..:roll: Благодаря ти отново, все пак си се опитал да помогнеш с нещо и го оценявам! :smt049

Missi

  • Member
  • *
  • Публикации: 266
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #46 -: април 01, 2008, 05:42:19 pm »
А, не, не, не съм съгласна, че психотерапевтите не помагат! Аз с изненада открих по едно време, че ме впримчва ирационален страх и то точно, когато си мислех, че вече съм решила проблема. Терапевтът, който си избрах, свърши отлична работа за има-няма 10 посещения! Не само, че от страха и помен не остана, но поработихме и над други блокажи и за няколко месеца се превърнах в щастливия човек, който бях преди разни травмиращи случки. С акупунктурата имам богат и положителен опит, но определено не действа толкова бързо и при всички, като хомеопатията примерно (стига да е практикувана от добър хомеопат). Понякога комбинацията на методи дава най-добри резултати. Според мен за страховете терапия и хомеопатия е най-добре. За отказване от пушенето например акупункурата ми се струва по-подходяща от терапията или хомеопатията.

suzka_25

  • Member
  • *
  • Публикации: 7
    • Профил
Re: Социална фобия
« Отговор #47 -: януари 06, 2012, 04:33:14 pm »
имам социална фобия от 5 години ,някой има ли същия проблем ???

suzka_25

  • Member
  • *
  • Публикации: 7
    • Профил
Re: Социална фобия
« Отговор #48 -: януари 07, 2012, 11:54:22 am »
bona-fied  :) преодоля ли проблема ?

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Социална фобия
« Отговор #49 -: септември 04, 2014, 04:50:42 pm »
Не, не съм преодоляла нищо, за жалост... Майка ми се оперира от рак на матката, бях неотлъчно до нея, а преди това почина баба ми (майката на моята майка, втората ми майка)..Започнах да чета и събирам много информация за това заболяване. Отне ми време, но не ме отне от проблема ми. После срещнах един много добър, притеснителен и всеотдаен мъж със странна майка, която не ме приема и до ден днешен. Получих много огорчение и лоши думи..Отидохме на квартира с възлюбения, макар той да беше много против, при жилище в София...забременях, родих, получих следродилна депресия, започнах да пия, не концентрати, но бира, и то в голямо количество..В момента детето ми се нуждае от мен, аз опитвам да му дам всичко...но ми трябва време с чашката. Мъжът ми я глези до безобразие, когато има време и настроение, а когато няма са караме и си прехвърляма отговорностите. Обичахме се, аз още го обичам, но той загуби ...нещо, вече сме като съквартиранти. Аз спя в отделна стая с детето, той в друга. Помага ми в домакинството много, но толкова. Аз продължавам да пия и бира и хапчетата си. Знам, че не е добре да се смесват, знам че нищо което правя не е добре...Вече и черния дроб ме боли, но...

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Социална фобия
« Отговор #50 -: септември 04, 2014, 04:55:49 pm »
Забравих да кажа, че когато се върнах от майчинство да си взема първата заплата, шефа ми ме натисна...може би това отключи пиенето ми. Споделих с мъжа ми за случилото се (не мога да тая такива нередни за мен неща), искаше да отида в полицията и да дам показания...не исках да загубя работата си, ревах, докато не ми потече кръв от носа...и така и нищо не направих... Сега има и проблем с интимните отношения с мъжа ми...Вече само гледаме детето, като добри приятели. От време на време майка му са обажда, че трябва да оправи нещата..Голямо ярост!