Автор Тема: Социална фобия  (Прочетена 24336 пъти)

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #45 -: март 25, 2008, 02:08:02 am »
Мила Bona-fied, Няколко неща ми хрумват да ти кажа, след прочетеното от последните ти постове (пък дано помогна с нещичко :roll: ): "...проблема както казва и Biltin отдавна се е изместил от това, съществува сам за себе си и не вярвам, че разкриването на причината ще го премахне..." - смятам, че не вярваш, защото досега не си стигала до ИСТИНСКАТА причина. И не случайно. Да стигнеш до истинската причина не е никак лесно, това е ОГРОМНА работа, защото, както посочва и Missi, нещата започват много по-рано от реалното осъзнаване, че има проблем. Нужно е едно връщане доста назад във времето, което съвсем не става гладко и праволинейно. По пътя, който междувременно сме извървяли са се натрупали доста нови неща (нов опит, нови представи, страхове, неуспехи, рани и т.н. и т.н.)...Затова е нужен специалист, "истински" специалист, който знае особеностите на този вид "пътешестване". Когато човек реши сам да влезе в тази роля (на "пътешественик" из собственото си съзнание) може и да се обърка, толкова повече, когато става въпрос и за "отскачане" в дебрите на подсъзнанието. И не става въпрос просто за познания и умения. И най-добрият психолог няма да се справи с тази задача, защото си остава и СУБЕКТ в този процес - субект сам за себе си, който неминуемо ще си изгради и погрешни хипотези по отношение на случилото се - просто е трудно да бъдеш обективен, когато става въпрос за теб (то за жена ти е трудно, както разказва Missi, пък какво остава за "автоизследването"). Така само се бави решението, "оздравителния процес", и което е по-лошо - изграждаме си нови ненужни за нас бариери, които още повече възпрепятстват положителния изход. Напротив, стигнеш ли до коренчетата на проблемите си, разчистиш ли натрупалите се с времето "бурени", елиминирайки предразсъдъците, неистинните си представи и нагласи, в които си се заключила и които те държат "стегната от социалната фобия", тогава ще можеш да бъдеш СВОБОДНА, тогава ще си ТИ просто и няма да го има страха как ще се представиш, дали ще те харесат...ще го има само чисто човешкото ЖЕЛАНИЕ да бъдеш харесана, да бъдеш част от едно цяло...но без страха, защото първо самата ти ще се харесваш, ще знаеш колко си си ценна, ще се цениш. Ще можеш да се радваш просто на факта, че те има, че живееш. Изведнъж сякаш ще си припомниш колко всъщност е весело, забавно, интересно да се общува, да срещаш хора. Ще станеш съвсем естествено и без много-много мислене спонтанна и разчупена (а не скована от страховете си). Тогава така ще се отпуснеш в приятно усещане за себе си по цялото си тяло, че вечер, когато си лягаш да спиш, вместо да побързаш да потънеш в съня и да забравиш, ще ти се иска да побудуваш малко... но не за да мислиш и предъвкваш проблемите си, а просто за да се наслаждаваш на усещането да бъдеш в себе си, да бъдеш това тяло, в това тяло...ще си лежиш просто, усмихвайки се в тишината на себе си, доволна от това, че те има, че дишаш...И ще забележиш как може да се живее и то прекрасно, и без да се страхуваш, и без да търсиш опора в мислите си или в хапчетата. Тогава също така, такава промяна ще усетиш в себе си, че чак видимо на външен вид ще забележиш как се променяш - променя се походката ти, променя се стойката ти, гърбът ти става по-изправен вследствие на това, че си започнала да дишаш с пълни дробове, т.е. спокойно, а не повърхностно учестено...вървиш с високо вдигната глава, жадна за гледките на живота, за визията на нашия човешки социален свят, като човек достоен да го посрещне, да се изправи срещу него и го погледне "в очите". Надявам се, че разбираш, че всичко това ти пиша съвсем не визирайки някакви конкретни факти от твоя живот... Това са думи описващи една по-обща картина на светлината, от която имат нужда изобщо онези хора, които са поели по пътя на изолацията от другите. А що се отнася до твоята конкретна случка, завързала възела на изолацията и впоследствие на социалната фобия, мисля следното (може би всъщност ти самата вече прекрасно го знаеш): правило номер 1 на любовта - любовта не обслужва интереси, тя не е нито заместител на самотата и несигурността ни (в този смисъл е грешка да си търсиш гадже-заместител на майка си, грешка, която виждаш какви допълнителни "оплитания" ти е донесла по-нататък), нито (в обратната страна ако разглеждаме нещата - от гледната точка на твоя приятел тогава) е състрадание и съчувствие. Не се обича насила и по поръчка, и макар че не би се намерил човек, който да не потвърди, че това му е известна истина, една много голяма част от човечеството движат случките в живота си именно в обратния стил на мислене...Защо? Кой би отрекъл, че любовта е Чудо? Чудото?!! Трепетът, който ни кара да загубим ума си, полетът, който ни извисява над прахта, натрупна от ежедневието? И кой не би искал да му се случи точно тази любов? Всеки би искал, но.....Понякога просто е трудно да дочакаш този момент. Друг път пък НЕ ОСЪЗНАВАШ, че СЕ ЛЪЖЕШ. Уж любовта дошла, пък се оказва, че ти липсва мама. Че не искаш да си самотна или че се чустваш слаба. Или, че си търсиш слушател, или ученик (познавам такива мъже). Или нещо друго, независимо какво. Ала любовта, истинската, не търпи такива компромиси. Вземай предвид това занапред. Слушай сърцето си. За разума има време. Първо сърцето. Ако мълчи, значи не е дошло времето. :wink: Трето, има нещо с което вярвам, се гордееш: успяла си, макар и под мишница със социална фобия, да се справиш САМА, без намесата на т.нар. помощ от страна на приятеля ти...Имала си други връзки, които съвсем не биха могли да се нарекат "неуспешни", съдейки по времетраенето, както казва и CDman...макар, че от друга гледна точка биха могли да бъдат и загуба на време, но сигурно са били и значещи и смислени в онези периоди за теб, т.е. изиграли са ролята си. И ето, че сега си сама, имаш си работа и се справяш независимо, че имаш и проблем - той вече е друг, не е онзи проблем, така че отчети това - успяла си да превъзмогнеш невъзможността си да се адаптираш, да се справяш сама, без близки. Направила си го, то е факт вече, макар и заедно с появилото се след него изолиране от контакти. По-нататък... - да, с "майната му!" не става и да, това не е временно неразположение, но и не е това, за което ти го смяташ. Не е толкова фатално звучащото "истинско заболяване" - т.е. неговото съществуване, продължителност, процес, зависи от теб, Е в твоите ръце. Това си самата ти, която се е пооплела в негативни емоции и само ти притежаваш ключът за тяхното "разплитане". Но това не изключва психолога. Предполага го, даже. Психологът е като един учебник - четеш и се учиш. Но всъщност кой чете? Кой върши цялата мисловна работа? Кой прави изводите, кой гради личност със собствен мироглед и разбирания...Кой друг би могъл, освен ти! Ти самата. Да, чрез буквите, чрез нечии други мисли и познания, чрез книгите, но вършителят на действието си ти - ти се развиваш, ти се учиш, ти си работилницата на самата себе си - ти се изграждаш. Ако това го вършеше психолога, всеки щеше да се излекува от проблемите си след среща с психолог. Но психологът не е лекарството, което пасивно си изпиваме. Той е придружителят ни, без който не можем да преминем през трудния път над пропастта...Но все пак за да преминем този път, трябва да вървим..и даже не трябва да спираме да вървим.Това се иска от нас. За да станем умни и знаещи трябва да четем. И както не можем да се образоваме без книги, така и не можем да извършим това дълбинно себепознание-промяна, каквото е терапията, без терапевта. Колкото до лекарствата...по-добре сега не мисли за това. Ако тръгнеш на психотерапия сама ще стигнеш до момента, в който ще видиш, че те не са ти нужни. Успех!!! P.S. ...просто си пожелай да бъдеш отново ти, такава, каквато се харесваш, каквато се помниш в най-хубавите си моменти и постижения...а пък неуспехите, колебанията, сривовете са в крайна сметка неизбежно човешко нещо :wink:

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #46 -: март 25, 2008, 08:08:31 am »
Biltin, просто нямам думи да изразя емоцията си от поста ти, може би просто ще ти кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ за всички тези мъдри и пълни със значение думи(има и празни такива, знаем)!!! :smt049 Всъщност не се гордея особено със справянето си досега, тъй като доста съм разчитала и на майка си, прекалено дори на моменти :? , но думите ти ме накараха да помисля върху много неща и вярвай ми дори, с твое позволение бих си ги принтвала и носела в себе си, за да си ги прочитам честичко. :wink: Да, решена съм да отида на психолог, или психотерапевт, дори ми хрумна идея и за хипноза..(може и да помогне, но трябва да попадна на добър специалист :roll: ), а хапчетата надявам се ще отпаднат в последствие, тъй като и на мен не ми е особено приятно да се тровя ежедневно и да съм зависима. :evil: :( Основното е точно да намеря добрия специалист и то не добрия по принцип, а добрия за мен.Това ще е по-трудничко, но надявам се и този отгоре да помага :wink: Чувала съм, че в противен случай "лечението" може да бъде не само безполезно, но и вредно. :? Оххх..не мога още да се нарадвам как хубаво го каза, да обикна отново себе си, да бъда такава, каквато съм била в най-силните моменти, да се почувствам добре в кожата си, да се наслаждавам на всяка глътка въздух..Звучи, като най-хубавата ми мечта..Подтикна ме да замечтая силно и сърдечно..а това понякога е една от първите стъпки към осъществяването на мечтите. А за любовта..може би този път ще почака..макар че винаги съм изпитвала огромна нужда да давам обич.., мисля че трябва да се науча и да получавам. :wink: От себе си на първо време. :wink:Отново ти благодаря и адмирирам!!! :)

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #47 -: март 25, 2008, 08:38:41 am »
Missi, права си, характера ми е доста изнежнен, някак се оказах доста неподготвена за онова, с което ме среща живота, но пък това е било моето предизвикателство..и все пак понякога мисля, че съм щастливка в сравнение със съдбата на много други хора..все пак при мен нещата бих могла да ги променя самата аз и с времето може би ще успея(тук бих искала да благодаря и на CDman, че ми пожела успех, дано да е бил искрен :wink: :) ).Както се казва, всяко зло за добро. :wink: При мен СФ е станала просто един лош навик, продиктуван от немарливостта и мисълтта, че всичко ще се оправи от самосебе си.., от мързел дори, а всичко започва от детството, по това становище мисля, че всички пси- та са единодушни. :wink: и искам не искам, ще трябва да се разровя със специалист "под ръка" :roll: , ако естествено другата алтернатива- химията, започне откровено да ме отвращава..Което е почти факт. :? Искаше ми се да си остана дете, да не пораствам, а не може... :( :?

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #48 -: март 25, 2008, 10:02:55 am »
Деар Мисси ! Защо не написа "всички тези мъдри и пълни със значение думи"(цитат на Бона) след първия и пост ? Аз извадих наяве всички тези факти навличайки си омразата на Бона, а и предполагам на много други читатели на темата. Кой се мъчи - кой се пъчи ?? :smt102 Впрочем ако виждаш само препратките за секс в постовете ми :smt108 .... ами запиши си безплатна сесия бе джанъм ;)
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #49 -: март 25, 2008, 01:07:57 pm »
Не те мразя CDman, но не ти беше човекът, който ме предразположи да споделя.Само в началото ми беше малко обидно, докато не те опознах общо взето.. :wink:

ImmunitaS

  • Гост
Социална фобия
« Отговор #50 -: март 31, 2008, 06:16:35 pm »
Уважаема Бона, от това което прочетох за сьстоянието ти си направих извод,че при теб диагнозата която са ти поставили не е точна.При теб няма развит нито един от симптомите на депресията.Да не говорим ,че подобно понятие като "хронична депресия"не сьществува. 2.медикаментозното лечение на депресия продьлжава с един медикамент от 8-12седмици/ако има ефект/до 36месеца максимум. 3.Факторите за паническите атаки са най често хронични,отрицателни психоемоционални моменти от семейно-битов или професионален характер. 4.Не си приложила досега всички немедикаментозни похвати и начини за преодоляване на сьстоянието си. Затова ти предлагам да комплексно да използваш всички вьзможни средства. 1.Преглед при "качествен"/извинете ме всички психиатри/психиатьр,който може да спечели доверието. "Срещата между лекар и пациент е среща на едно доверие с една сьвест"Хипократ 2.Необходимост от консултация с психолог. 3.При някои други здравни системи хора с твоето страдание се излекуват напьлно,като ги изпратят да работят в друг град ,при други хора и условия на работа/премахват се всички вьншни фактори ,които могат могат да предизвикат пристьпи/.Помисли за промяна на работното място и среда. 4.Стигнахме и до дядо Фройд:Как ги е лекувал пациентите вьв времена без фармация? а/.физическо натоварване-преумора-уморения човек не изпитва напрежение/движи се ,карай колело,прави фитнес,тупай килими и т.н./ б/.50гр.качествен алкохол вечер след работа понякога вьрши чудеса.Не ме разбирай погрешно,не те карам да ставаш алкохолик. в/.Секс-хормоналното равновесие в младия женски организьм е изключително важно.Без повече коментар по този вьпрос. г/.Влюбване -при любовта в човешкия мозьк се отделят такива субстанции,които са напьлно противоположни на субстациите предизвикващи сьстоянието ти./незная как да го направиш насила,но опитай/. Надявам се да сьм ти помогнал с нещо.

empress

  • Member
  • *
  • Публикации: 361
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #51 -: март 31, 2008, 09:43:51 pm »
Ето го! Ето го моментът! :smt026 Хайде вече да запитам, че повече не мога да стискам: къде минава "тънката червена линия" между контингента на психолозите и този на психиатрите? От време оно се питам, но официален отговор нямам. Имам си само мнение: трябва да оставим на психиатрите само случаите с невменяемите, с наистина тежките диагнози, когато болният е опасен за себе си и/или за околните, или пък е неадекватен. Щом болният е неконтактен, сигурно наистина остава единствено медикаментозното омайване. За всички други случаи обаче - плийз! Джизъс Крайст!!!! Не знам психологията колко помага, но психиатрията... да си гледа работата! (което ще рече... :smt017 знам ли какво?!) Мен от малка ме е страх от гъсеници. Помня време, когато не е било така, но... после нещо стана. Нещата вървяха зле и моята мама, като (ортодокс)-медицинско лице, проучи практикуващите кадри и ме поведе по светила психиатри. Първата "факла" ме изслуша рутинно, постави ми диагноза "страхова невроза с елемент на натрапливост" и ми предписа Анафранил. След първото хапче спах и драйфах едновременно в продължение на 24 часа. Второ не глътнах. То здрав човек да прочете в листовката възможните странични ефекти, на мига ще го тръшне депресия! После четох, че Анафранил се предписвал за кво ли не - за слаба ерекция, за безпокойства, за дрън-дрън-та-пляс... Мина време, мама ме отведе при родоначалника и основоположника и не-знам-какво-още на не-знам-какво-си в BG психиатрията. Този достолепен 80-и-кусур-годишен професор помисли, помисли, пък рече: "Искам да пиеш по половинка Транксен година и половина и после ще се видим пак." Моля?! Ще церим страх от гъсеници с успокоителни?! Що за дивотии са това бе, хора?! Сори, ама за да повярвам в илачите ви, трябва да съзирам зрънце логика! Ако целта е да съм упоена, за да ми се притъпят реакциите, по-добре да пуша трева или да пия малки водчици - барем сред страничните им ефекти няма шизофрения! Цял живот ли да спонсорирам производителите на "Транксен"?! Така приключих с този род лекарства. С едно-единствено хапченце. Така отписах и психиатрията като наука. После пораснах и взех да чета за този проблем. И на психотерапевт ходих. Дълго подбиран и доста добър. В резултат сега знам откога, как и защо. Евала, обаче ужасът ми от тези гърчави противни твари не намаля ни на йота. Толкова. Приех, че ще съм един боящ се от гъсеници човек. Да съм жива и здрава и дано Бог по-рядко ме среща с тях. Ще го преживея. Но да се гуша доживот с некви съмнителни широкоспектърни церове... айде, нема нужда! Случаят на Bona-fied ми се вижда сходен - все някакъв ирационален страх е. Работещ съвет не мога да дам - аз я докарах до под кривата круша. Мога само да кажа, че арсеналът на психиатрията ме смущава и нещо никак не ми е убедителен.
Или извади тръна, или не се оплаквай, че ти боцка.

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #52 -: април 01, 2008, 07:25:13 am »
Хубаво, има резон в мисълта ти, но когато обекта на страх не са гъсениците, а хората..става малко по-сложно..Първите можеш да избягваш, но вторите..?!? :shock: А пък и що за живот ще е това?!? :? :shock: Значи не помагат ни психиатрите, ни психотерапевтите, когато човек е тревожен и го е страх от нещо си.. :? :( :!: :?:

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #53 -: април 01, 2008, 07:55:52 am »
Уважаеми ImmunitaS, благодаря за изказаното мнение.Прав си, че моето не е депресия или поне не е първичното, а относно медикаментозното лечение, просто изпълнявах послушно инструкциите на психиатъра, вярвах му, но мисля че сега я забатачих с тези хапове..както и да е, докато ме поддържат, като патерица(съзнавам ясно, че са точно това), да се справям в работата си, ще ги пия..Мисля, че работата ми не е лоша и не ми се иска да я изгубя..Плюс това, мисълта да тръгна по интервюта за нова искрено ме отвращава и плаши. :shock: :?По точка 4 си прав, но ме съмняват искрено...какво имаш предвид- рейки, акупунктрура(всъщност веднъж съм опитвала), йога, Силва метод и т.н и т.н..?!?Честно казано нямам средствата, времето и вниманието за тези методи..Относно предложенията ти: 1- не винаги можеш лесно да отличиш "качественият" от "некачествения" такъв.Имам интереси в тази област, но все още съм пълен лаик, а шестото ми чувство не е услужливо. :( Понякога си е чист късмет.. 2- предпочитам да направя 2в1 и да отида на психиатър, който е и психолог същевременно, или психотерапевт. 3- за работата уточних по-горе, а и не мисля че ако избягам на друго място нещата ще се променят, те остават в мен...Не мисля, че е възможно, пък и нужно факторите на средата да се променят така, че да е угодно на състоянието ми..Страхът, тревожността е това, което трябва да си иде. 4-а/ опитвала съм, няма особен ефект, но общо взето си прав;б/ алкохолът е депресант и независимо от качеството и количеството натоварва нервната система, не ми действа добре(не в момента на опиянение, а после разбира се), но аз все пак пия от време на време.., въпреки че при изтрезняването(независимо колко съм пила), съм получавала кризи и нещо като панически атаки ;в/с хормоните по едни стари изследвания съм о.к., а за секса, съгласна съм, но в момента нямам тази възможност, а и не съм сигурна доколко имам вече и желание ;г/страхувам се от тези емоции и поради стари разочарования, а и не излизам никъде, така че отново няма почти никаква възможност..:roll: Благодаря ти отново, все пак си се опитал да помогнеш с нещо и го оценявам! :smt049

Missi

  • Member
  • *
  • Публикации: 266
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #54 -: април 01, 2008, 05:42:19 pm »
А, не, не, не съм съгласна, че психотерапевтите не помагат! Аз с изненада открих по едно време, че ме впримчва ирационален страх и то точно, когато си мислех, че вече съм решила проблема. Терапевтът, който си избрах, свърши отлична работа за има-няма 10 посещения! Не само, че от страха и помен не остана, но поработихме и над други блокажи и за няколко месеца се превърнах в щастливия човек, който бях преди разни травмиращи случки. С акупунктурата имам богат и положителен опит, но определено не действа толкова бързо и при всички, като хомеопатията примерно (стига да е практикувана от добър хомеопат). Понякога комбинацията на методи дава най-добри резултати. Според мен за страховете терапия и хомеопатия е най-добре. За отказване от пушенето например акупункурата ми се струва по-подходяща от терапията или хомеопатията.

suzka_25

  • Member
  • *
  • Публикации: 7
    • Профил
Re: Социална фобия
« Отговор #55 -: януари 06, 2012, 04:33:14 pm »
имам социална фобия от 5 години ,някой има ли същия проблем ???

suzka_25

  • Member
  • *
  • Публикации: 7
    • Профил
Re: Социална фобия
« Отговор #56 -: януари 07, 2012, 11:54:22 am »
bona-fied  :) преодоля ли проблема ?

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Социална фобия
« Отговор #57 -: септември 04, 2014, 04:50:42 pm »
Не, не съм преодоляла нищо, за жалост... Майка ми се оперира от рак на матката, бях неотлъчно до нея, а преди това почина баба ми (майката на моята майка, втората ми майка)..Започнах да чета и събирам много информация за това заболяване. Отне ми време, но не ме отне от проблема ми. После срещнах един много добър, притеснителен и всеотдаен мъж със странна майка, която не ме приема и до ден днешен. Получих много огорчение и лоши думи..Отидохме на квартира с възлюбения, макар той да беше много против, при жилище в София...забременях, родих, получих следродилна депресия, започнах да пия, не концентрати, но бира, и то в голямо количество..В момента детето ми се нуждае от мен, аз опитвам да му дам всичко...но ми трябва време с чашката. Мъжът ми я глези до безобразие, когато има време и настроение, а когато няма са караме и си прехвърляма отговорностите. Обичахме се, аз още го обичам, но той загуби ...нещо, вече сме като съквартиранти. Аз спя в отделна стая с детето, той в друга. Помага ми в домакинството много, но толкова. Аз продължавам да пия и бира и хапчетата си. Знам, че не е добре да се смесват, знам че нищо което правя не е добре...Вече и черния дроб ме боли, но...

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Социална фобия
« Отговор #58 -: септември 04, 2014, 04:55:49 pm »
Забравих да кажа, че когато се върнах от майчинство да си взема първата заплата, шефа ми ме натисна...може би това отключи пиенето ми. Споделих с мъжа ми за случилото се (не мога да тая такива нередни за мен неща), искаше да отида в полицията и да дам показания...не исках да загубя работата си, ревах, докато не ми потече кръв от носа...и така и нищо не направих... Сега има и проблем с интимните отношения с мъжа ми...Вече само гледаме детето, като добри приятели. От време на време майка му са обажда, че трябва да оправи нещата..Голямо ярост!