Автор Тема: Социална фобия  (Прочетена 27062 пъти)

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #30 -: март 21, 2008, 08:28:43 pm »
CDman, ето ти една грешка в детайлите: отхвърляш възможността за искреност в поста на Bona-fied, само защото той не е построен по очаквания от теб начин, а и защото не съдържа очакваните от теб неща. Правиш сравнение с профила й и категорично заключаваш - не може човек с такава представа за себе си да има този проблем (и така автоматично заприличваш на Piligrim, който реши да се прави на дедектив по отношение на поста на Силвия), ако ли пък е така, то тогава болното място е именно представата...За това последното не знам, може би да е така, но да се каже просто така...това дори самата Bona-fied може би не знае със сигурност, т.е би било плод на по-професионално приближение към нейната личност едно такова заключение. А що се отнася до първото (припомням: разминаването между поста и профила), смятам, че е напълно възможно човек с такъв профил да има такъв проблем. От една страна, както и ти казваш, профилът винаги гледа да ни представи в най-добрата ни светлина, а ако преди случката с фобията това са били именно определящите неща за тази личност, защо пък и сега да не залага на тях, когато има някакъв проблем...От друга страна момичето някъде по-нагоре в отговорите си към теб обясни, че с появата на проблема и заедно с лекарствата е имало и посещение при психиатър, макар и този от поликлиниката (или болницата), но че проблемът си е останал. Възможно е още тогава приказките за конкретното събитие отключило проблема да са се изприказвали, осъзнали и т.н и естествено това сега не й е актуално. За тези 7 години има много материал нов за натрупване, за да се фиксира специално върху старите тревоги. А и факта, че стиска зъби и работи, показва, че поне донякъде тя успява вътрешно да изтласква проблема...затова нормално е да започне не от него, а от сегашните й притеснения, които явно не може да изтласка: притесненията в работата, съзнанието че това е социална фобия и т.н. И пак казвам, след като се справя с работата си, макар и с вътрешно неодобрение, нормално е не да говори за Проблеми, а да потърси социална среда, по-близка, по-разбираща, която да й дава опората в нейното ежедневно "сблъскване" именно със социална среда...Обратно, ако си седеше затворена по цял ден вкъщи и можеше само да мисли върху себе си и състоянията си, тогава би могло да се очаква да задълбае навътре в себе си, да се пита ама защо, ама как...Нейният делничен ден обаче изисква друго - просто да се почувства по-стабилна, да премахне треперенето наприер. Иначе съм абсолютно съгласна с теб, че ВСЪЩНОСТ това не става просто със съчувствие (метафората със зъболекарския стол е доста подходяща, бих добавила и това, че и упойката, която понякога се прилага...е нож със две остриета :wink: ), съгласна съм, че тъкмо от ПРОБЛЕМА трябва да се тръгне, или пък да се стигне до него. Другото би било това лечение, което само замазва "очите на душата", и от което по всяка вероятност това момиче страда. Просто си трябва специалист, и разбира се много ДОВЕРИЕ. Но всичко това съвсем не прави Bona-fied с фалшив профил или пост. :wink: ....моите почитания...

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #31 -: март 24, 2008, 08:01:16 am »
Благодаря Biltin, по-добре и аз не бих го казала. :smt023 О.К., ще кажа какво се случи преди тези 7 години, макар че не мисля, че вече е актуално..проблема както казва и Biltin отдавна се е изместил от това, съществува сам за себе си и не вярвам, че разкриването на причината ще го премахне, но както и да е..съгласна съм на всичко и се надявам на всичко що се отнася до излекуване..Постъпвайки, като студентка в Софийския Университет, оставайки на общежитие в Студентски град, аз за първи път се отделях от майка си и за първи път съществувах,като самостоятелна единица.В началото(първата година) всичко бе наред, макар че се посдухвах покрай изпити и прочие(и в гимназията бях паника в случаите на доказване на знания и възможности, макар и да ги притежавах, но се справях някак).Всички(курса) бяхме доста задружни, но втората година кой си хвана сериозно гадже, кой се отдели и над мен натегна самотата с нерадостните мисли..На един купон се сближихме с един от аутсайдерите на курса, но много умно момче, лудият гений(в него ме привлече именно интелекта), но не успях да го обикна.Беше доста депресивен и самотен тип, учехме заедно, не излизахме никъде..Той искаше аз да му намеря приятели и компания, неща които през целия си живот не е имал..Но никой не го искаше, в последствие и аз изпаднах в ролята на аутсайдер и сякаш всички ни се присмиваха и ни игнорираха..Той ме упрекваше непрекъснато за това, ревеше нон стоп..по цели нощи разисквахме къде му е проблема, стигна се и до други пререкания, че не го обичам(което си беше истина) и защо...после пък той ме изолира..аз вече мислех, че без него и аз не мога да се справя и така..оплетохме се в някакъв порочен кръг на търсения, черни мисли, отчаяние..Докато един ден аз не усетих зараждащата се соц. фобия, което тогава не описвах така и незнаех какво ми става,влизайки за лекции в аулата, в момента , в който всички инстинктивно поглеждат към влизащия човек(мен, в случая), се разтреперих ужасно, прилоша ми, някакво прималяване, зави ми се свят, сърцебиене,с една дума получих първия пристъп..Помня само неистовото желание да избягам завинаги, да се скрия..После изгубих всякакво желание да излизам и да се виждам с когото и да било и прекъснах, прибрах се вкъщи..Това беше.

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
.............
« Отговор #32 -: март 24, 2008, 10:21:50 am »
Това трябваше да е първия ти пост Уважаема Бона. Видя ли че не е чак толкова страшно ??!! Не съм съгласен че проблема не е актуален тъй като още си носиш последствията от него. Сега мога спокойно да ти кажа, че почти съм познал за решението. 8) В преден пост бях предположил че ти трябва връзка със свестен мъж. Ако си ‘прихванала’ проблема от ‘Айнщаин’-а на курса предполагам, че същото ще се случи ако си намериш по-прост но по-истински мъж, който не живее между книгите и комп-а. Един човек не е тълпа. От един човек може да научиш нещо докато от тълпата не можеш. Тълпата е страшна като водопад, който повлича всичко надолу. Един човек (само да не е пак Аинщайн) може да те накара да се чувстваш добре. Не мога да си представя ,че си била с онзи “вундеркинд” :smt119 само от съжаление. Може би това е още един ценен урок, че не бива да си затриваш собствения живот само за да ‘помогнеш’ на някой друг, който не иска да се поправи, а по-скоро да те направи като него. Това е още едно доказателство че ако си събереш групичка от хора с твоя проблем нещата няма да се променят тъй като повечето ще са като онзи "BREINIAC". :smt089 Според мен психолог не би ти решил проблема защото ти си при него само час, а при евентуалния си приятел ще си доста по-дълго време, което би ти помогнало много повече от едночасова терапия. Не искам разбира се да кажа че психолозите са грозни и не стават за партньори – ни най малко (дано да не ме емнат сега оперативните :smt067 ). Впрочем ако си хванеш гадже–психолог (как звучи а ??!! :smt007 ) ще е най-добре. И спри тези хапчета. Тъй като ми липсва компетентност в тази област попитах една фармацефтка за тях. “ Да не мислиш да се тровиш ?” беше първото, което ме попита. Ако и да си имала някакъв малък проблем в началото с употребата на тези доста заробващи лекарства той е станал голям. Според мен ги взимаш по-навик, а навика е най-трудно преодолимото нещо. Впрочем вече виждам подобрение – не цитираш ... :smt023
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #33 -: март 24, 2008, 03:29:08 pm »
Пия лекарствата за да мога да работя, иначе ми е немислимо..А за приятел, след описаната такава връзка имах още две по 3-годишни и нещо, почти толкова несполучливи..така че сега спрях и незнам дали някога ще тръгна отново.А и в моето състояние в момента излизанията и контактите са затруднени, така че освен да падне Той от небето, не виждам друг начин да си намеря човека за мен.Мисля, че грешиш ,като не разглеждаш проблема, като истинско заболяване, а просто като временно неразположение..А и с "майната му" не става, за съжаление, както ме посъветва по-горе.

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #34 -: март 24, 2008, 03:32:30 pm »
"Впрочем ако си хванеш гадже–психолог (как звучи а ??!! ) ще е най-добре" Звучи чудесно, но не мисля, че е като да отидеш на риболов :roll: :wink:

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
..........
« Отговор #35 -: март 24, 2008, 03:44:36 pm »
Я виж още колко факти излезнаха от архива .... ! Уважаема Бона ! Ако искаш да получиш адекватен съвет за проблема си не е разумно да криеш фактите, които между другото не са кой знае колко секретни. Ако така си подхождала и при терапиите ... :smt017 . не мога да ти вадя думите с ченгел всеки път. Впрочем 2 връзки по 3 години ..... не мога да кажа че са неуспешни. Бих се съгласил ако бяха по 3 месеца но... преценката е твоя. :smt102 Не се наемам да ти давам повече акъл. Ако някой друг има мераци да те съветва да го направи. Помага се на хора искащи и търсещи помощ. Ако търсиш съчувствие – смятай че повечето ти съчувстват но не ти помагат. Аз не ти съчувствам ни най-малко но пък поне се опитвах да помогна. До този момент ! Успех ! :arrow:
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

Missi

  • Member
  • *
  • Публикации: 266
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #36 -: март 24, 2008, 04:57:51 pm »
Bona-fied, Може би греша за връзката, но поне на никого няма да навредя с този пост ;) Виджам в историята, която описваш много близка като логика връзка с проблема, който аз имах. И въпреки, че няма нищо общо със СФ, и че историята е съвсем различна, ето какво намерих за общо: - сякаш има един преломен момент, откъдето тръгва всичко - но, истината е че нещата са започнали много по-рано, само дето не сме могли да го осъзнаем (в твоя случай, "паниране" преди изпити и контролни в гимназията, въпреки че си била добре подготвена; в моят случай - пренебрегване на ясни сигнали поради незнание, въпреки доброто ми образование) - преломността на този момент и събията там осъзнаваме значително по-късно, когато по почти неясни причини нещата изведнъж стават много сериозни и се чудим как ще се измъкнем - обаче все още не осъзнаваме колко са сериозни и пробваме стардартни неща като лекарства, докато след известен период от време се оказва, че това съвсем не е решение... - и започваме отново да търсим вече по-нетрадицонни методи... От това което описваш, си правя извода, че работата с психолог (не психиатър) ще ти е доста полезна. В момент разглеждам нещата силно повлияна от теориите за отражението на най-ранните ни години върху поведението ни по-късно. Може и да греша, но това засилено притеснение от изпити и контролни, вероятно е в резултат на отношение към теб в по-ранна възраст... Разбира се не мога да правя каквито и да било заключения, защото не съм специалист. Просто си мисля, че специалистите в твоят случай могат да помогнат много. И, не, гадже-психолог няма да помогне! ;) Съвсем сериозно го казвам!! Аз съм омъжена за психолог, но когато стигнах до извода, че имам нужда от помощ, се обърнах към друг. Защото личното и професионалното в психологията не вървят ръка за ръка, напротив. А когато го попитах защо той не ме е насочил към някой терапевт, той ми обясни, че не познава хора, които са могли да ми помогнат. Факт, че имах нужда от по-нестандартно решение. Терапевтът, който сама си намерих обаче свърши работа за много кратко време :) CDman, аман! ;) Не всичко на този свят е свързано със секса; честна дума ;) В общия случай една връзка не решава проблеми, най-много да задълбае вече съществуващите!

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #37 -: март 25, 2008, 02:08:02 am »
Мила Bona-fied, Няколко неща ми хрумват да ти кажа, след прочетеното от последните ти постове (пък дано помогна с нещичко :roll: ): "...проблема както казва и Biltin отдавна се е изместил от това, съществува сам за себе си и не вярвам, че разкриването на причината ще го премахне..." - смятам, че не вярваш, защото досега не си стигала до ИСТИНСКАТА причина. И не случайно. Да стигнеш до истинската причина не е никак лесно, това е ОГРОМНА работа, защото, както посочва и Missi, нещата започват много по-рано от реалното осъзнаване, че има проблем. Нужно е едно връщане доста назад във времето, което съвсем не става гладко и праволинейно. По пътя, който междувременно сме извървяли са се натрупали доста нови неща (нов опит, нови представи, страхове, неуспехи, рани и т.н. и т.н.)...Затова е нужен специалист, "истински" специалист, който знае особеностите на този вид "пътешестване". Когато човек реши сам да влезе в тази роля (на "пътешественик" из собственото си съзнание) може и да се обърка, толкова повече, когато става въпрос и за "отскачане" в дебрите на подсъзнанието. И не става въпрос просто за познания и умения. И най-добрият психолог няма да се справи с тази задача, защото си остава и СУБЕКТ в този процес - субект сам за себе си, който неминуемо ще си изгради и погрешни хипотези по отношение на случилото се - просто е трудно да бъдеш обективен, когато става въпрос за теб (то за жена ти е трудно, както разказва Missi, пък какво остава за "автоизследването"). Така само се бави решението, "оздравителния процес", и което е по-лошо - изграждаме си нови ненужни за нас бариери, които още повече възпрепятстват положителния изход. Напротив, стигнеш ли до коренчетата на проблемите си, разчистиш ли натрупалите се с времето "бурени", елиминирайки предразсъдъците, неистинните си представи и нагласи, в които си се заключила и които те държат "стегната от социалната фобия", тогава ще можеш да бъдеш СВОБОДНА, тогава ще си ТИ просто и няма да го има страха как ще се представиш, дали ще те харесат...ще го има само чисто човешкото ЖЕЛАНИЕ да бъдеш харесана, да бъдеш част от едно цяло...но без страха, защото първо самата ти ще се харесваш, ще знаеш колко си си ценна, ще се цениш. Ще можеш да се радваш просто на факта, че те има, че живееш. Изведнъж сякаш ще си припомниш колко всъщност е весело, забавно, интересно да се общува, да срещаш хора. Ще станеш съвсем естествено и без много-много мислене спонтанна и разчупена (а не скована от страховете си). Тогава така ще се отпуснеш в приятно усещане за себе си по цялото си тяло, че вечер, когато си лягаш да спиш, вместо да побързаш да потънеш в съня и да забравиш, ще ти се иска да побудуваш малко... но не за да мислиш и предъвкваш проблемите си, а просто за да се наслаждаваш на усещането да бъдеш в себе си, да бъдеш това тяло, в това тяло...ще си лежиш просто, усмихвайки се в тишината на себе си, доволна от това, че те има, че дишаш...И ще забележиш как може да се живее и то прекрасно, и без да се страхуваш, и без да търсиш опора в мислите си или в хапчетата. Тогава също така, такава промяна ще усетиш в себе си, че чак видимо на външен вид ще забележиш как се променяш - променя се походката ти, променя се стойката ти, гърбът ти става по-изправен вследствие на това, че си започнала да дишаш с пълни дробове, т.е. спокойно, а не повърхностно учестено...вървиш с високо вдигната глава, жадна за гледките на живота, за визията на нашия човешки социален свят, като човек достоен да го посрещне, да се изправи срещу него и го погледне "в очите". Надявам се, че разбираш, че всичко това ти пиша съвсем не визирайки някакви конкретни факти от твоя живот... Това са думи описващи една по-обща картина на светлината, от която имат нужда изобщо онези хора, които са поели по пътя на изолацията от другите. А що се отнася до твоята конкретна случка, завързала възела на изолацията и впоследствие на социалната фобия, мисля следното (може би всъщност ти самата вече прекрасно го знаеш): правило номер 1 на любовта - любовта не обслужва интереси, тя не е нито заместител на самотата и несигурността ни (в този смисъл е грешка да си търсиш гадже-заместител на майка си, грешка, която виждаш какви допълнителни "оплитания" ти е донесла по-нататък), нито (в обратната страна ако разглеждаме нещата - от гледната точка на твоя приятел тогава) е състрадание и съчувствие. Не се обича насила и по поръчка, и макар че не би се намерил човек, който да не потвърди, че това му е известна истина, една много голяма част от човечеството движат случките в живота си именно в обратния стил на мислене...Защо? Кой би отрекъл, че любовта е Чудо? Чудото?!! Трепетът, който ни кара да загубим ума си, полетът, който ни извисява над прахта, натрупна от ежедневието? И кой не би искал да му се случи точно тази любов? Всеки би искал, но.....Понякога просто е трудно да дочакаш този момент. Друг път пък НЕ ОСЪЗНАВАШ, че СЕ ЛЪЖЕШ. Уж любовта дошла, пък се оказва, че ти липсва мама. Че не искаш да си самотна или че се чустваш слаба. Или, че си търсиш слушател, или ученик (познавам такива мъже). Или нещо друго, независимо какво. Ала любовта, истинската, не търпи такива компромиси. Вземай предвид това занапред. Слушай сърцето си. За разума има време. Първо сърцето. Ако мълчи, значи не е дошло времето. :wink: Трето, има нещо с което вярвам, се гордееш: успяла си, макар и под мишница със социална фобия, да се справиш САМА, без намесата на т.нар. помощ от страна на приятеля ти...Имала си други връзки, които съвсем не биха могли да се нарекат "неуспешни", съдейки по времетраенето, както казва и CDman...макар, че от друга гледна точка биха могли да бъдат и загуба на време, но сигурно са били и значещи и смислени в онези периоди за теб, т.е. изиграли са ролята си. И ето, че сега си сама, имаш си работа и се справяш независимо, че имаш и проблем - той вече е друг, не е онзи проблем, така че отчети това - успяла си да превъзмогнеш невъзможността си да се адаптираш, да се справяш сама, без близки. Направила си го, то е факт вече, макар и заедно с появилото се след него изолиране от контакти. По-нататък... - да, с "майната му!" не става и да, това не е временно неразположение, но и не е това, за което ти го смяташ. Не е толкова фатално звучащото "истинско заболяване" - т.е. неговото съществуване, продължителност, процес, зависи от теб, Е в твоите ръце. Това си самата ти, която се е пооплела в негативни емоции и само ти притежаваш ключът за тяхното "разплитане". Но това не изключва психолога. Предполага го, даже. Психологът е като един учебник - четеш и се учиш. Но всъщност кой чете? Кой върши цялата мисловна работа? Кой прави изводите, кой гради личност със собствен мироглед и разбирания...Кой друг би могъл, освен ти! Ти самата. Да, чрез буквите, чрез нечии други мисли и познания, чрез книгите, но вършителят на действието си ти - ти се развиваш, ти се учиш, ти си работилницата на самата себе си - ти се изграждаш. Ако това го вършеше психолога, всеки щеше да се излекува от проблемите си след среща с психолог. Но психологът не е лекарството, което пасивно си изпиваме. Той е придружителят ни, без който не можем да преминем през трудния път над пропастта...Но все пак за да преминем този път, трябва да вървим..и даже не трябва да спираме да вървим.Това се иска от нас. За да станем умни и знаещи трябва да четем. И както не можем да се образоваме без книги, така и не можем да извършим това дълбинно себепознание-промяна, каквото е терапията, без терапевта. Колкото до лекарствата...по-добре сега не мисли за това. Ако тръгнеш на психотерапия сама ще стигнеш до момента, в който ще видиш, че те не са ти нужни. Успех!!! P.S. ...просто си пожелай да бъдеш отново ти, такава, каквато се харесваш, каквато се помниш в най-хубавите си моменти и постижения...а пък неуспехите, колебанията, сривовете са в крайна сметка неизбежно човешко нещо :wink:

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #38 -: март 25, 2008, 08:08:31 am »
Biltin, просто нямам думи да изразя емоцията си от поста ти, може би просто ще ти кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ за всички тези мъдри и пълни със значение думи(има и празни такива, знаем)!!! :smt049 Всъщност не се гордея особено със справянето си досега, тъй като доста съм разчитала и на майка си, прекалено дори на моменти :? , но думите ти ме накараха да помисля върху много неща и вярвай ми дори, с твое позволение бих си ги принтвала и носела в себе си, за да си ги прочитам честичко. :wink: Да, решена съм да отида на психолог, или психотерапевт, дори ми хрумна идея и за хипноза..(може и да помогне, но трябва да попадна на добър специалист :roll: ), а хапчетата надявам се ще отпаднат в последствие, тъй като и на мен не ми е особено приятно да се тровя ежедневно и да съм зависима. :evil: :( Основното е точно да намеря добрия специалист и то не добрия по принцип, а добрия за мен.Това ще е по-трудничко, но надявам се и този отгоре да помага :wink: Чувала съм, че в противен случай "лечението" може да бъде не само безполезно, но и вредно. :? Оххх..не мога още да се нарадвам как хубаво го каза, да обикна отново себе си, да бъда такава, каквато съм била в най-силните моменти, да се почувствам добре в кожата си, да се наслаждавам на всяка глътка въздух..Звучи, като най-хубавата ми мечта..Подтикна ме да замечтая силно и сърдечно..а това понякога е една от първите стъпки към осъществяването на мечтите. А за любовта..може би този път ще почака..макар че винаги съм изпитвала огромна нужда да давам обич.., мисля че трябва да се науча и да получавам. :wink: От себе си на първо време. :wink:Отново ти благодаря и адмирирам!!! :)

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #39 -: март 25, 2008, 08:38:41 am »
Missi, права си, характера ми е доста изнежнен, някак се оказах доста неподготвена за онова, с което ме среща живота, но пък това е било моето предизвикателство..и все пак понякога мисля, че съм щастливка в сравнение със съдбата на много други хора..все пак при мен нещата бих могла да ги променя самата аз и с времето може би ще успея(тук бих искала да благодаря и на CDman, че ми пожела успех, дано да е бил искрен :wink: :) ).Както се казва, всяко зло за добро. :wink: При мен СФ е станала просто един лош навик, продиктуван от немарливостта и мисълтта, че всичко ще се оправи от самосебе си.., от мързел дори, а всичко започва от детството, по това становище мисля, че всички пси- та са единодушни. :wink: и искам не искам, ще трябва да се разровя със специалист "под ръка" :roll: , ако естествено другата алтернатива- химията, започне откровено да ме отвращава..Което е почти факт. :? Искаше ми се да си остана дете, да не пораствам, а не може... :( :?

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #40 -: март 25, 2008, 10:02:55 am »
Деар Мисси ! Защо не написа "всички тези мъдри и пълни със значение думи"(цитат на Бона) след първия и пост ? Аз извадих наяве всички тези факти навличайки си омразата на Бона, а и предполагам на много други читатели на темата. Кой се мъчи - кой се пъчи ?? :smt102 Впрочем ако виждаш само препратките за секс в постовете ми :smt108 .... ами запиши си безплатна сесия бе джанъм ;)
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #41 -: март 25, 2008, 01:07:57 pm »
Не те мразя CDman, но не ти беше човекът, който ме предразположи да споделя.Само в началото ми беше малко обидно, докато не те опознах общо взето.. :wink:

ImmunitaS

  • Гост
Социална фобия
« Отговор #42 -: март 31, 2008, 06:16:35 pm »
Уважаема Бона, от това което прочетох за сьстоянието ти си направих извод,че при теб диагнозата която са ти поставили не е точна.При теб няма развит нито един от симптомите на депресията.Да не говорим ,че подобно понятие като "хронична депресия"не сьществува. 2.медикаментозното лечение на депресия продьлжава с един медикамент от 8-12седмици/ако има ефект/до 36месеца максимум. 3.Факторите за паническите атаки са най често хронични,отрицателни психоемоционални моменти от семейно-битов или професионален характер. 4.Не си приложила досега всички немедикаментозни похвати и начини за преодоляване на сьстоянието си. Затова ти предлагам да комплексно да използваш всички вьзможни средства. 1.Преглед при "качествен"/извинете ме всички психиатри/психиатьр,който може да спечели доверието. "Срещата между лекар и пациент е среща на едно доверие с една сьвест"Хипократ 2.Необходимост от консултация с психолог. 3.При някои други здравни системи хора с твоето страдание се излекуват напьлно,като ги изпратят да работят в друг град ,при други хора и условия на работа/премахват се всички вьншни фактори ,които могат могат да предизвикат пристьпи/.Помисли за промяна на работното място и среда. 4.Стигнахме и до дядо Фройд:Как ги е лекувал пациентите вьв времена без фармация? а/.физическо натоварване-преумора-уморения човек не изпитва напрежение/движи се ,карай колело,прави фитнес,тупай килими и т.н./ б/.50гр.качествен алкохол вечер след работа понякога вьрши чудеса.Не ме разбирай погрешно,не те карам да ставаш алкохолик. в/.Секс-хормоналното равновесие в младия женски организьм е изключително важно.Без повече коментар по този вьпрос. г/.Влюбване -при любовта в човешкия мозьк се отделят такива субстанции,които са напьлно противоположни на субстациите предизвикващи сьстоянието ти./незная как да го направиш насила,но опитай/. Надявам се да сьм ти помогнал с нещо.

empress

  • Member
  • *
  • Публикации: 361
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #43 -: март 31, 2008, 09:43:51 pm »
Ето го! Ето го моментът! :smt026 Хайде вече да запитам, че повече не мога да стискам: къде минава "тънката червена линия" между контингента на психолозите и този на психиатрите? От време оно се питам, но официален отговор нямам. Имам си само мнение: трябва да оставим на психиатрите само случаите с невменяемите, с наистина тежките диагнози, когато болният е опасен за себе си и/или за околните, или пък е неадекватен. Щом болният е неконтактен, сигурно наистина остава единствено медикаментозното омайване. За всички други случаи обаче - плийз! Джизъс Крайст!!!! Не знам психологията колко помага, но психиатрията... да си гледа работата! (което ще рече... :smt017 знам ли какво?!) Мен от малка ме е страх от гъсеници. Помня време, когато не е било така, но... после нещо стана. Нещата вървяха зле и моята мама, като (ортодокс)-медицинско лице, проучи практикуващите кадри и ме поведе по светила психиатри. Първата "факла" ме изслуша рутинно, постави ми диагноза "страхова невроза с елемент на натрапливост" и ми предписа Анафранил. След първото хапче спах и драйфах едновременно в продължение на 24 часа. Второ не глътнах. То здрав човек да прочете в листовката възможните странични ефекти, на мига ще го тръшне депресия! После четох, че Анафранил се предписвал за кво ли не - за слаба ерекция, за безпокойства, за дрън-дрън-та-пляс... Мина време, мама ме отведе при родоначалника и основоположника и не-знам-какво-още на не-знам-какво-си в BG психиатрията. Този достолепен 80-и-кусур-годишен професор помисли, помисли, пък рече: "Искам да пиеш по половинка Транксен година и половина и после ще се видим пак." Моля?! Ще церим страх от гъсеници с успокоителни?! Що за дивотии са това бе, хора?! Сори, ама за да повярвам в илачите ви, трябва да съзирам зрънце логика! Ако целта е да съм упоена, за да ми се притъпят реакциите, по-добре да пуша трева или да пия малки водчици - барем сред страничните им ефекти няма шизофрения! Цял живот ли да спонсорирам производителите на "Транксен"?! Така приключих с този род лекарства. С едно-единствено хапченце. Така отписах и психиатрията като наука. После пораснах и взех да чета за този проблем. И на психотерапевт ходих. Дълго подбиран и доста добър. В резултат сега знам откога, как и защо. Евала, обаче ужасът ми от тези гърчави противни твари не намаля ни на йота. Толкова. Приех, че ще съм един боящ се от гъсеници човек. Да съм жива и здрава и дано Бог по-рядко ме среща с тях. Ще го преживея. Но да се гуша доживот с некви съмнителни широкоспектърни церове... айде, нема нужда! Случаят на Bona-fied ми се вижда сходен - все някакъв ирационален страх е. Работещ съвет не мога да дам - аз я докарах до под кривата круша. Мога само да кажа, че арсеналът на психиатрията ме смущава и нещо никак не ми е убедителен.
Или извади тръна, или не се оплаквай, че ти боцка.

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #44 -: април 01, 2008, 07:25:13 am »
Хубаво, има резон в мисълта ти, но когато обекта на страх не са гъсениците, а хората..става малко по-сложно..Първите можеш да избягваш, но вторите..?!? :shock: А пък и що за живот ще е това?!? :? :shock: Значи не помагат ни психиатрите, ни психотерапевтите, когато човек е тревожен и го е страх от нещо си.. :? :( :!: :?: