Автор Тема: Социална фобия  (Прочетена 23437 пъти)

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #30 -: март 20, 2008, 03:41:36 pm »
CDman е особняк, понякога напада (прибързано)...но НЯМА в този сайт пост, в който е отразен нечий проблем без неговото участие, без да не е помогнал за изясняването, за разрешаването на проблема. Аз съм сравнително нов форумец, но това се вижда веднага. Коментарите му, понякога неоснователни и погрешни в някои детайли, в крайна сметка се оказват изключително плодотворни :wink: :) (може би тъкмо заради вниманието му към "детайла" - както това беше отбелязано и от etherapy) :D. Това е все едно навън в "реалния живот" да имаш някой приятел, с който можеш да говориш за проблемите си, без да е психолог и терапевт. Мисля, че всеки от нас би бил благодарен за такава възможност :roll:

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #31 -: март 21, 2008, 07:24:49 am »
Цитат на: "Biltin"
CDman е особняк, понякога напада (прибързано)...но НЯМА в този сайт пост, в който е отразен нечий проблем без неговото участие, без да не е помогнал за изясняването, за разрешаването на проблема. Аз съм сравнително нов форумец, но това се вижда веднага. Коментарите му, понякога неоснователни и погрешни в някои детайли, в крайна сметка се оказват изключително плодотворни :wink: :) (може би тъкмо заради вниманието му към "детайла" - както това беше отбелязано и от etherapy) :D. Това е все едно навън в "реалния живот" да имаш някой приятел, с който можеш да говориш за проблемите си, без да е психолог и терапевт. Мисля, че всеки от нас би бил благодарен за такава възможност :roll:
Мда, СиДи-то е на всяка манджа мерудия, от най-острата подправка, но подходът му не ме предразполага към споделяне, както написах по-горе..Но нещо и не те разбрах, казваш че греши в детайлите, а после че коментарите му са плодотворни, тъкмо заради вниманието към детайла..Искаш да кажеш, че самото внимание, концентриране над детайла ли е от полза без значение резултата от това или..?Абсурдно е обаче да ми казва, че нямам проблем, че профила ми е лъжа, защото не е така.Явно доста са го лъгали досега за да се държи така.. :? :(

niai

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #32 -: март 21, 2008, 09:07:33 am »
Мила bona-fied ...може ли да ти предложа едно скромно мнение.Ако по-принцип си човек,които първо търси у всички хора добронамереност и разбиране,винаги ще имаш проблем.Обществото в което живеем е освирепяло в стремеж за оцеляване и забогатяване.Основният природен принцип,че най-силният оцелява е видоизменен на "Най-богатият и властният оцелява!!! "...И нормално е ,че не всички можем да сме номер едно. И какво от това??? Това не означава че аз съм по-малко стойностен човек.Животът си е мой,както си го изживея-това си е за мен,аз съм си го направила.Какво всъщност очакваш от хората около теб?
niai

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #33 -: март 21, 2008, 12:55:46 pm »
Да, Bona-fied, имам предвид, че макар понякога в детайлите, в конкретността да греши, CD-man успява да "хване" основните посоки на проблема и именно чрез детайлното му разглеждане да "извади" наяве важните въпроси, важните посоки, независимо дали контрира или не, дали показва една "обратна страна" на нещата, или просто внася нова гледна точка. С други думи, когато те предизвиква да се противопоставиш и да се защитиш (в случаите, когато неговото мнение ти се вижда неправилно), ти успяваш точно да определиш себе си, мотивите си, проблемите си, да отговориш на повдигнат чрез неговия пост въпрос, и така да конкретизираш твоята страна, твоите интереси и разбирания. Ето това нарекох "плодотворно" :smt023

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #34 -: март 21, 2008, 01:05:07 pm »
Цитат на: "niai"
Мила bona-fied ...може ли да ти предложа едно скромно мнение.Ако по-принцип си човек,които първо търси у всички хора добронамереност и разбиране,винаги ще имаш проблем.Обществото в което живеем е освирепяло в стремеж за оцеляване и забогатяване.Основният природен принцип,че най-силният оцелява е видоизменен на "Най-богатият и властният оцелява!!! "...И нормално е ,че не всички можем да сме номер едно. И какво от това??? Това не означава че аз съм по-малко стойностен човек.Животът си е мой,както си го изживея-това си е за мен,аз съм си го направила.Какво всъщност очакваш от хората около теб?
Очаквам може би това, което аз самата предлагам и давам..Не ми харесва особено този закон на джунглата, защото все пак сме човеци, а не животни, но уви, той е валиден в днешно време, и все пак това не значи, че щом всички са така и аз трябва да бъда така..Много ли искам с малкото човещина?!?Плюс това не твърдя по никакъв начин, че съм номер едно, незнам с какво съм навела някого над тази мисъл?!? :smt102 Разбира се, че ще си живееш живота ,както го разбираш и както искаш, незнам с какво си мислиш, че аз пък искам да ти попреча?!?! :? А това ,че ще имам проблем при търсенето на добронамерени хора и сама го знам прекрасно, но ще продължавам да го правя, ако нямаш нищо напротив, а когато срещна обратното, просто го подминавам, нормално е мисля да не съм длъжна да общувам с всекиго и да се сприятелявам с всеки.Ти сякаш прие нещо ,като лична обида и аз съм изумена от това??Не съм казала кой е стойностен и кой не..Просто аз избирам за себе си с кого да общувам, нормално е.. :roll:Не натрапвам мнение, имам го за себе си.Вече започвам да се замислям дали не сгреших сайта..обстановката е твърде враждебна за решаване на каквито и да било психологически проблеми.. :( :?

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #35 -: март 21, 2008, 01:15:15 pm »
Цитат на: "Biltin"
Да, Bona-fied, имам предвид, че макар понякога в детайлите, в конкретността да греши, CD-man успява да "хване" основните посоки на проблема и именно чрез детайлното му разглеждане да "извади" наяве важните въпроси, важните посоки, независимо дали контрира или не, дали показва една "обратна страна" на нещата, или просто внася нова гледна точка. С други думи, когато те предизвиква да се противопоставиш и да се защитиш (в случаите, когато неговото мнение ти се вижда неправилно), ти успяваш точно да определиш себе си, мотивите си, проблемите си, да отговориш на повдигнат чрез неговия пост въпрос, и така да конкретизираш твоята страна, твоите интереси и разбирания. Ето това нарекох "плодотворно" :smt023
Ами при мен най-много плодотворно да задълбочи социалната фобия. :? :smt009 :smt101

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
.............
« Отговор #36 -: март 21, 2008, 04:44:53 pm »
ВАЖНО !! :!: Уважаема Bona-(виж в речника) ! Втози пост няма неща адресирани директно към теб макар че става дума за теб. Благодаря за вниманието ! Деар Biltin! Благодаря за подкрепата, но нека все пак аз да опиша мислите минали през главата ми ‘нападайки’ клетото момиче. Мразя да го правя макар че понякога се получава ситуация наподобяваща вица за връзката между аквариума и това да си гей. :?: Ако трябва да дам сравение ситуацията напомня кулинарно шоу т.е. нещата които иначе водещия би направил за 5 мин с обясненията стават около половин час, което е и целта. Сега ще се постарая да дам толкова обяснения че чак ще ти се повдигне и (може би) ще загубиш нишката на поста. Когато прочетох поста на Уважаемата Bona-(виж в речника) бях впечатлен от липсата на причинно следствени връзки т.е. даваха се само следствия без да се дават причините. Влезнах в профила и (винаги го правя) и останах поразен от коренната разлика която има между профила и изложения проблем. :shock: Може да ви се вижда нереално но човек отделя повече мозъчно време в писането на профила си отколкото в писането на постове. Ситуацията е подобна на шофьорски изпит, който трае 20-30 мин и в който влагаш повече мислене отколкото в целодневно шофиране. Когато до теб е изпитващия мисълта ти е заета с възприемането на всички знаци и ситуации покрай теб стремейки се да не допуснеш грешка, докато при нормално шофиране не е от толкова голямо значение ако не видиш знак. Когато човек описва профила си се старае да вложи повече смисъл във всяка дума поради ограниченото донякъде “пространство” докато пишейки пост мозъка му е зает да изложи тезата без да се замисля много за впечатлението на четящия. От поста можеш да разбереш повече за характера на човека отколкото от самия профил но все пак има граница, която определя доколко поста съответства на профила. От това несъответствие напарвих извода че Уважаемата Bona-(виж в речника) има доста по-различна представа за себе си (или иска да наложи такава представа) от субекта написал поста. Сега ми се “цупи” и не пише защото не съм я предразположил да споделя. Според мен тя не е имала намерение да споделя. Ако имаше такова намерение поста и щеше да има следния вид “ Преди 7 години ....(събитие)..... оттогава имам проблем с общуването...”. Сега може и да сподели нещо но не че го иска , а само за да ми докаже че греша. В поста който няма да цитирам има само призив да се обединят хора със същия проблем за да си "помогнат”. Не ми е ясно (а мисля че и на нея не и е ясно) как ще стане тази работа. Ако действително се съберат в едно помещение хора с подобен на нейния проблем няма ли да се получи ситуацията от вица с двамата англичани- корабокрушенци, които прекарали 10 години на самотен остров без да си говорят защото нямало кой да ги запознае ? По същия начин може да се организира автопоход на хора без шофьорски книжки например. Нали трябва поне 1 да може да кара автобус за да стане работата ? До тук всичко ли обясних ?! :?: Сега да обясня и подхода си. Омаловажавайки проблема и се надявах да провокирам откровеност. Освен за лекарствата обаче не беше упоменато нищо друго, което ме накара да напиша и доста провокативен пост на базата на профила и характеристиките в него. Получи се донякъде и научихме подробности за естеството на работата и. Сега ще ме упрекнете че съм подходил грубо. Мислите ли че ако бях задал нормално впросите си и бях изразил съчувствие бих получил отговори ? Ще получа :smt097 .... на куЙовиче лято. Уважаемата Bona-(виж в речника) вече 7 години получава съчувствие и ... хапове и не личи да си е преодоляла проблема. При нея не болестта е хронична, а лечението. Хроничното лечение е почти толкова опасно колкото и хроничната болест. Уважаемата Bona-(виж в речника) е свикнала да решава проблемите си с лекарства, което допълнително уврежда защитните механизми на отделната личност да се справя с критичните ситуации. Ако наистина трепери поднасяйки кафе на шефа има два начина за преодоляване. Първия да му тегли (мислено) една майна, че и пречи да си върши основната работа и другия да посегне към хапчетата. Как мислите постъпва тя ? Познахте ! Хапчета! И така вече 7 години. Не съм специалист за да кажа колко време е нужно за да стане човек пристрастен но на базата на онзи лаф за лиспващите 7 години мисля че е предостатъчно. Влизайки във форума тя се надява да получи това, което е получавала до сега – съчувствие. Тя е пристрастена към съчувствието мислейки го за полезно. Ако седнете на зъболекарския стол със зъбобол и зъболекаря ви съчувства или ви даде упойка от която спира да ви боли едва ли ще сте доволни. Зъба си е пак болен и ако съдя по това, което знам може да ви прати в гроба, така че упойката и съчувствието е временно решение, което само влошава ситуацията. Сядайки на стола вие знаете, че трябва (и даже е задължително) да ви боли но това е начина да излекувате (или извадите) болния зъб и да се спасите от по-нататъчни мъки. Кой знае защо обаче за психичните заболявания не се прилага същия подход. Стерилната среда на всеобщото съчувствие само увеличава риска от срив при досег с реалния свят. Ако ще решаваме проблема така то тази среда трябва да се осигури до края на живота на отделния индивид. Ситуацията при дивите животни отглеждани в зоопарк е почти същата. За тях трябва да се грижат през целия им живот тъй като те са загубили инстинктите си да оцеляват. При хората не е по-различно. Има една сентенция, че най-много плачат тези които са преживели най-малко. Замислете се върху това ако ви остане време.
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #37 -: март 21, 2008, 08:28:43 pm »
CDman, ето ти една грешка в детайлите: отхвърляш възможността за искреност в поста на Bona-fied, само защото той не е построен по очаквания от теб начин, а и защото не съдържа очакваните от теб неща. Правиш сравнение с профила й и категорично заключаваш - не може човек с такава представа за себе си да има този проблем (и така автоматично заприличваш на Piligrim, който реши да се прави на дедектив по отношение на поста на Силвия), ако ли пък е така, то тогава болното място е именно представата...За това последното не знам, може би да е така, но да се каже просто така...това дори самата Bona-fied може би не знае със сигурност, т.е би било плод на по-професионално приближение към нейната личност едно такова заключение. А що се отнася до първото (припомням: разминаването между поста и профила), смятам, че е напълно възможно човек с такъв профил да има такъв проблем. От една страна, както и ти казваш, профилът винаги гледа да ни представи в най-добрата ни светлина, а ако преди случката с фобията това са били именно определящите неща за тази личност, защо пък и сега да не залага на тях, когато има някакъв проблем...От друга страна момичето някъде по-нагоре в отговорите си към теб обясни, че с появата на проблема и заедно с лекарствата е имало и посещение при психиатър, макар и този от поликлиниката (или болницата), но че проблемът си е останал. Възможно е още тогава приказките за конкретното събитие отключило проблема да са се изприказвали, осъзнали и т.н и естествено това сега не й е актуално. За тези 7 години има много материал нов за натрупване, за да се фиксира специално върху старите тревоги. А и факта, че стиска зъби и работи, показва, че поне донякъде тя успява вътрешно да изтласква проблема...затова нормално е да започне не от него, а от сегашните й притеснения, които явно не може да изтласка: притесненията в работата, съзнанието че това е социална фобия и т.н. И пак казвам, след като се справя с работата си, макар и с вътрешно неодобрение, нормално е не да говори за Проблеми, а да потърси социална среда, по-близка, по-разбираща, която да й дава опората в нейното ежедневно "сблъскване" именно със социална среда...Обратно, ако си седеше затворена по цял ден вкъщи и можеше само да мисли върху себе си и състоянията си, тогава би могло да се очаква да задълбае навътре в себе си, да се пита ама защо, ама как...Нейният делничен ден обаче изисква друго - просто да се почувства по-стабилна, да премахне треперенето наприер. Иначе съм абсолютно съгласна с теб, че ВСЪЩНОСТ това не става просто със съчувствие (метафората със зъболекарския стол е доста подходяща, бих добавила и това, че и упойката, която понякога се прилага...е нож със две остриета :wink: ), съгласна съм, че тъкмо от ПРОБЛЕМА трябва да се тръгне, или пък да се стигне до него. Другото би било това лечение, което само замазва "очите на душата", и от което по всяка вероятност това момиче страда. Просто си трябва специалист, и разбира се много ДОВЕРИЕ. Но всичко това съвсем не прави Bona-fied с фалшив профил или пост. :wink: ....моите почитания...

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #38 -: март 24, 2008, 08:01:16 am »
Благодаря Biltin, по-добре и аз не бих го казала. :smt023 О.К., ще кажа какво се случи преди тези 7 години, макар че не мисля, че вече е актуално..проблема както казва и Biltin отдавна се е изместил от това, съществува сам за себе си и не вярвам, че разкриването на причината ще го премахне, но както и да е..съгласна съм на всичко и се надявам на всичко що се отнася до излекуване..Постъпвайки, като студентка в Софийския Университет, оставайки на общежитие в Студентски град, аз за първи път се отделях от майка си и за първи път съществувах,като самостоятелна единица.В началото(първата година) всичко бе наред, макар че се посдухвах покрай изпити и прочие(и в гимназията бях паника в случаите на доказване на знания и възможности, макар и да ги притежавах, но се справях някак).Всички(курса) бяхме доста задружни, но втората година кой си хвана сериозно гадже, кой се отдели и над мен натегна самотата с нерадостните мисли..На един купон се сближихме с един от аутсайдерите на курса, но много умно момче, лудият гений(в него ме привлече именно интелекта), но не успях да го обикна.Беше доста депресивен и самотен тип, учехме заедно, не излизахме никъде..Той искаше аз да му намеря приятели и компания, неща които през целия си живот не е имал..Но никой не го искаше, в последствие и аз изпаднах в ролята на аутсайдер и сякаш всички ни се присмиваха и ни игнорираха..Той ме упрекваше непрекъснато за това, ревеше нон стоп..по цели нощи разисквахме къде му е проблема, стигна се и до други пререкания, че не го обичам(което си беше истина) и защо...после пък той ме изолира..аз вече мислех, че без него и аз не мога да се справя и така..оплетохме се в някакъв порочен кръг на търсения, черни мисли, отчаяние..Докато един ден аз не усетих зараждащата се соц. фобия, което тогава не описвах така и незнаех какво ми става,влизайки за лекции в аулата, в момента , в който всички инстинктивно поглеждат към влизащия човек(мен, в случая), се разтреперих ужасно, прилоша ми, някакво прималяване, зави ми се свят, сърцебиене,с една дума получих първия пристъп..Помня само неистовото желание да избягам завинаги, да се скрия..После изгубих всякакво желание да излизам и да се виждам с когото и да било и прекъснах, прибрах се вкъщи..Това беше.

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
.............
« Отговор #39 -: март 24, 2008, 10:21:50 am »
Това трябваше да е първия ти пост Уважаема Бона. Видя ли че не е чак толкова страшно ??!! Не съм съгласен че проблема не е актуален тъй като още си носиш последствията от него. Сега мога спокойно да ти кажа, че почти съм познал за решението. 8) В преден пост бях предположил че ти трябва връзка със свестен мъж. Ако си ‘прихванала’ проблема от ‘Айнщаин’-а на курса предполагам, че същото ще се случи ако си намериш по-прост но по-истински мъж, който не живее между книгите и комп-а. Един човек не е тълпа. От един човек може да научиш нещо докато от тълпата не можеш. Тълпата е страшна като водопад, който повлича всичко надолу. Един човек (само да не е пак Аинщайн) може да те накара да се чувстваш добре. Не мога да си представя ,че си била с онзи “вундеркинд” :smt119 само от съжаление. Може би това е още един ценен урок, че не бива да си затриваш собствения живот само за да ‘помогнеш’ на някой друг, който не иска да се поправи, а по-скоро да те направи като него. Това е още едно доказателство че ако си събереш групичка от хора с твоя проблем нещата няма да се променят тъй като повечето ще са като онзи "BREINIAC". :smt089 Според мен психолог не би ти решил проблема защото ти си при него само час, а при евентуалния си приятел ще си доста по-дълго време, което би ти помогнало много повече от едночасова терапия. Не искам разбира се да кажа че психолозите са грозни и не стават за партньори – ни най малко (дано да не ме емнат сега оперативните :smt067 ). Впрочем ако си хванеш гадже–психолог (как звучи а ??!! :smt007 ) ще е най-добре. И спри тези хапчета. Тъй като ми липсва компетентност в тази област попитах една фармацефтка за тях. “ Да не мислиш да се тровиш ?” беше първото, което ме попита. Ако и да си имала някакъв малък проблем в началото с употребата на тези доста заробващи лекарства той е станал голям. Според мен ги взимаш по-навик, а навика е най-трудно преодолимото нещо. Впрочем вече виждам подобрение – не цитираш ... :smt023
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #40 -: март 24, 2008, 03:29:08 pm »
Пия лекарствата за да мога да работя, иначе ми е немислимо..А за приятел, след описаната такава връзка имах още две по 3-годишни и нещо, почти толкова несполучливи..така че сега спрях и незнам дали някога ще тръгна отново.А и в моето състояние в момента излизанията и контактите са затруднени, така че освен да падне Той от небето, не виждам друг начин да си намеря човека за мен.Мисля, че грешиш ,като не разглеждаш проблема, като истинско заболяване, а просто като временно неразположение..А и с "майната му" не става, за съжаление, както ме посъветва по-горе.

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #41 -: март 24, 2008, 03:32:30 pm »
"Впрочем ако си хванеш гадже–психолог (как звучи а ??!! ) ще е най-добре" Звучи чудесно, но не мисля, че е като да отидеш на риболов :roll: :wink:

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
..........
« Отговор #42 -: март 24, 2008, 03:44:36 pm »
Я виж още колко факти излезнаха от архива .... ! Уважаема Бона ! Ако искаш да получиш адекватен съвет за проблема си не е разумно да криеш фактите, които между другото не са кой знае колко секретни. Ако така си подхождала и при терапиите ... :smt017 . не мога да ти вадя думите с ченгел всеки път. Впрочем 2 връзки по 3 години ..... не мога да кажа че са неуспешни. Бих се съгласил ако бяха по 3 месеца но... преценката е твоя. :smt102 Не се наемам да ти давам повече акъл. Ако някой друг има мераци да те съветва да го направи. Помага се на хора искащи и търсещи помощ. Ако търсиш съчувствие – смятай че повечето ти съчувстват но не ти помагат. Аз не ти съчувствам ни най-малко но пък поне се опитвах да помогна. До този момент ! Успех ! :arrow:
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

Missi

  • Member
  • *
  • Публикации: 266
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #43 -: март 24, 2008, 04:57:51 pm »
Bona-fied, Може би греша за връзката, но поне на никого няма да навредя с този пост ;) Виджам в историята, която описваш много близка като логика връзка с проблема, който аз имах. И въпреки, че няма нищо общо със СФ, и че историята е съвсем различна, ето какво намерих за общо: - сякаш има един преломен момент, откъдето тръгва всичко - но, истината е че нещата са започнали много по-рано, само дето не сме могли да го осъзнаем (в твоя случай, "паниране" преди изпити и контролни в гимназията, въпреки че си била добре подготвена; в моят случай - пренебрегване на ясни сигнали поради незнание, въпреки доброто ми образование) - преломността на този момент и събията там осъзнаваме значително по-късно, когато по почти неясни причини нещата изведнъж стават много сериозни и се чудим как ще се измъкнем - обаче все още не осъзнаваме колко са сериозни и пробваме стардартни неща като лекарства, докато след известен период от време се оказва, че това съвсем не е решение... - и започваме отново да търсим вече по-нетрадицонни методи... От това което описваш, си правя извода, че работата с психолог (не психиатър) ще ти е доста полезна. В момент разглеждам нещата силно повлияна от теориите за отражението на най-ранните ни години върху поведението ни по-късно. Може и да греша, но това засилено притеснение от изпити и контролни, вероятно е в резултат на отношение към теб в по-ранна възраст... Разбира се не мога да правя каквито и да било заключения, защото не съм специалист. Просто си мисля, че специалистите в твоят случай могат да помогнат много. И, не, гадже-психолог няма да помогне! ;) Съвсем сериозно го казвам!! Аз съм омъжена за психолог, но когато стигнах до извода, че имам нужда от помощ, се обърнах към друг. Защото личното и професионалното в психологията не вървят ръка за ръка, напротив. А когато го попитах защо той не ме е насочил към някой терапевт, той ми обясни, че не познава хора, които са могли да ми помогнат. Факт, че имах нужда от по-нестандартно решение. Терапевтът, който сама си намерих обаче свърши работа за много кратко време :) CDman, аман! ;) Не всичко на този свят е свързано със секса; честна дума ;) В общия случай една връзка не решава проблеми, най-много да задълбае вече съществуващите!

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #44 -: март 25, 2008, 02:08:02 am »
Мила Bona-fied, Няколко неща ми хрумват да ти кажа, след прочетеното от последните ти постове (пък дано помогна с нещичко :roll: ): "...проблема както казва и Biltin отдавна се е изместил от това, съществува сам за себе си и не вярвам, че разкриването на причината ще го премахне..." - смятам, че не вярваш, защото досега не си стигала до ИСТИНСКАТА причина. И не случайно. Да стигнеш до истинската причина не е никак лесно, това е ОГРОМНА работа, защото, както посочва и Missi, нещата започват много по-рано от реалното осъзнаване, че има проблем. Нужно е едно връщане доста назад във времето, което съвсем не става гладко и праволинейно. По пътя, който междувременно сме извървяли са се натрупали доста нови неща (нов опит, нови представи, страхове, неуспехи, рани и т.н. и т.н.)...Затова е нужен специалист, "истински" специалист, който знае особеностите на този вид "пътешестване". Когато човек реши сам да влезе в тази роля (на "пътешественик" из собственото си съзнание) може и да се обърка, толкова повече, когато става въпрос и за "отскачане" в дебрите на подсъзнанието. И не става въпрос просто за познания и умения. И най-добрият психолог няма да се справи с тази задача, защото си остава и СУБЕКТ в този процес - субект сам за себе си, който неминуемо ще си изгради и погрешни хипотези по отношение на случилото се - просто е трудно да бъдеш обективен, когато става въпрос за теб (то за жена ти е трудно, както разказва Missi, пък какво остава за "автоизследването"). Така само се бави решението, "оздравителния процес", и което е по-лошо - изграждаме си нови ненужни за нас бариери, които още повече възпрепятстват положителния изход. Напротив, стигнеш ли до коренчетата на проблемите си, разчистиш ли натрупалите се с времето "бурени", елиминирайки предразсъдъците, неистинните си представи и нагласи, в които си се заключила и които те държат "стегната от социалната фобия", тогава ще можеш да бъдеш СВОБОДНА, тогава ще си ТИ просто и няма да го има страха как ще се представиш, дали ще те харесат...ще го има само чисто човешкото ЖЕЛАНИЕ да бъдеш харесана, да бъдеш част от едно цяло...но без страха, защото първо самата ти ще се харесваш, ще знаеш колко си си ценна, ще се цениш. Ще можеш да се радваш просто на факта, че те има, че живееш. Изведнъж сякаш ще си припомниш колко всъщност е весело, забавно, интересно да се общува, да срещаш хора. Ще станеш съвсем естествено и без много-много мислене спонтанна и разчупена (а не скована от страховете си). Тогава така ще се отпуснеш в приятно усещане за себе си по цялото си тяло, че вечер, когато си лягаш да спиш, вместо да побързаш да потънеш в съня и да забравиш, ще ти се иска да побудуваш малко... но не за да мислиш и предъвкваш проблемите си, а просто за да се наслаждаваш на усещането да бъдеш в себе си, да бъдеш това тяло, в това тяло...ще си лежиш просто, усмихвайки се в тишината на себе си, доволна от това, че те има, че дишаш...И ще забележиш как може да се живее и то прекрасно, и без да се страхуваш, и без да търсиш опора в мислите си или в хапчетата. Тогава също така, такава промяна ще усетиш в себе си, че чак видимо на външен вид ще забележиш как се променяш - променя се походката ти, променя се стойката ти, гърбът ти става по-изправен вследствие на това, че си започнала да дишаш с пълни дробове, т.е. спокойно, а не повърхностно учестено...вървиш с високо вдигната глава, жадна за гледките на живота, за визията на нашия човешки социален свят, като човек достоен да го посрещне, да се изправи срещу него и го погледне "в очите". Надявам се, че разбираш, че всичко това ти пиша съвсем не визирайки някакви конкретни факти от твоя живот... Това са думи описващи една по-обща картина на светлината, от която имат нужда изобщо онези хора, които са поели по пътя на изолацията от другите. А що се отнася до твоята конкретна случка, завързала възела на изолацията и впоследствие на социалната фобия, мисля следното (може би всъщност ти самата вече прекрасно го знаеш): правило номер 1 на любовта - любовта не обслужва интереси, тя не е нито заместител на самотата и несигурността ни (в този смисъл е грешка да си търсиш гадже-заместител на майка си, грешка, която виждаш какви допълнителни "оплитания" ти е донесла по-нататък), нито (в обратната страна ако разглеждаме нещата - от гледната точка на твоя приятел тогава) е състрадание и съчувствие. Не се обича насила и по поръчка, и макар че не би се намерил човек, който да не потвърди, че това му е известна истина, една много голяма част от човечеството движат случките в живота си именно в обратния стил на мислене...Защо? Кой би отрекъл, че любовта е Чудо? Чудото?!! Трепетът, който ни кара да загубим ума си, полетът, който ни извисява над прахта, натрупна от ежедневието? И кой не би искал да му се случи точно тази любов? Всеки би искал, но.....Понякога просто е трудно да дочакаш този момент. Друг път пък НЕ ОСЪЗНАВАШ, че СЕ ЛЪЖЕШ. Уж любовта дошла, пък се оказва, че ти липсва мама. Че не искаш да си самотна или че се чустваш слаба. Или, че си търсиш слушател, или ученик (познавам такива мъже). Или нещо друго, независимо какво. Ала любовта, истинската, не търпи такива компромиси. Вземай предвид това занапред. Слушай сърцето си. За разума има време. Първо сърцето. Ако мълчи, значи не е дошло времето. :wink: Трето, има нещо с което вярвам, се гордееш: успяла си, макар и под мишница със социална фобия, да се справиш САМА, без намесата на т.нар. помощ от страна на приятеля ти...Имала си други връзки, които съвсем не биха могли да се нарекат "неуспешни", съдейки по времетраенето, както казва и CDman...макар, че от друга гледна точка биха могли да бъдат и загуба на време, но сигурно са били и значещи и смислени в онези периоди за теб, т.е. изиграли са ролята си. И ето, че сега си сама, имаш си работа и се справяш независимо, че имаш и проблем - той вече е друг, не е онзи проблем, така че отчети това - успяла си да превъзмогнеш невъзможността си да се адаптираш, да се справяш сама, без близки. Направила си го, то е факт вече, макар и заедно с появилото се след него изолиране от контакти. По-нататък... - да, с "майната му!" не става и да, това не е временно неразположение, но и не е това, за което ти го смяташ. Не е толкова фатално звучащото "истинско заболяване" - т.е. неговото съществуване, продължителност, процес, зависи от теб, Е в твоите ръце. Това си самата ти, която се е пооплела в негативни емоции и само ти притежаваш ключът за тяхното "разплитане". Но това не изключва психолога. Предполага го, даже. Психологът е като един учебник - четеш и се учиш. Но всъщност кой чете? Кой върши цялата мисловна работа? Кой прави изводите, кой гради личност със собствен мироглед и разбирания...Кой друг би могъл, освен ти! Ти самата. Да, чрез буквите, чрез нечии други мисли и познания, чрез книгите, но вършителят на действието си ти - ти се развиваш, ти се учиш, ти си работилницата на самата себе си - ти се изграждаш. Ако това го вършеше психолога, всеки щеше да се излекува от проблемите си след среща с психолог. Но психологът не е лекарството, което пасивно си изпиваме. Той е придружителят ни, без който не можем да преминем през трудния път над пропастта...Но все пак за да преминем този път, трябва да вървим..и даже не трябва да спираме да вървим.Това се иска от нас. За да станем умни и знаещи трябва да четем. И както не можем да се образоваме без книги, така и не можем да извършим това дълбинно себепознание-промяна, каквото е терапията, без терапевта. Колкото до лекарствата...по-добре сега не мисли за това. Ако тръгнеш на психотерапия сама ще стигнеш до момента, в който ще видиш, че те не са ти нужни. Успех!!! P.S. ...просто си пожелай да бъдеш отново ти, такава, каквато се харесваш, каквато се помниш в най-хубавите си моменти и постижения...а пък неуспехите, колебанията, сривовете са в крайна сметка неизбежно човешко нещо :wink: