Автор Тема: Социална фобия  (Прочетена 22284 пъти)

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« -: март 14, 2008, 12:01:10 pm »
Моля всички с този проблем нека да се обединим, да споделим, да си помогнем!Ето и моята история: Преди около 7 години прекъснах обучението си в Софийския Университет, поради появата на това ужасно заболяване.След това започнах прием на лекарства и известно време бях добре, но наскоро получих отново криза и сега отново се мобилизирам в търсене на лечение и приятели. Добронамерен, приятен, жизнерадостен човек съм, но понякога се налага да се съобразявам със състоянието си, което е против моите истински желания, но.. :cry: :evil: Ще се радвам на всеки ,който ми пише и разкаже за себе си!До скоро! :)

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
.............
« Отговор #1 -: март 14, 2008, 01:02:37 pm »
Поправи ме ако греша но в нета не е ли по-голяма навалица ?? :smt017 Със сигурност мога да кажа че идиотите са повече ... :smt119 Сигурен ли си че това е точно "социална фобия" или си намираш извинение за да си стоиш в къщи и да висиш на комп-а. :smt017 п.с. Не си прави труда да ми отговаряш. Има кой - вЕрвай ми ;) Само гледай ... и не се връзвай - ще плюят мен не теб ;)
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

Missi

  • Member
  • *
  • Публикации: 266
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #2 -: март 14, 2008, 02:35:11 pm »
За изписани от психиатър лекарства ли говориш? Ако това е случаят, знам, че е много трудно човек да се възстанови от тях. А какво стана с терапията или изобщо не е стояла като решение. Виждала съм терепевти да правят истински чудеса за сравнително кратко време. Знам, че всичко много зависи от конкретния случай, но 7 г. са твърде дълъг период от живота, за да бъдат пропилявани в опити. Изобщо, има ли към кого да се обърнеш когато усетиш приближаването на криза? Ако е на принципа "всеки се спасява сам", не ти завиждам...

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #3 -: март 14, 2008, 08:14:12 pm »
Здравейте! Добре дошли във форума на e-therapy.bg. Надяваме се да Ви бъдем полезни и да съумеем да Ви окажем емоционална подкрепа.

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Re: .............
« Отговор #4 -: март 17, 2008, 11:18:28 am »
Цитат на: "cdman"
Поправи ме ако греша но в нета не е ли по-голяма навалица ?? :smt017 Със сигурност мога да кажа че идиотите са повече ... :smt119 Сигурен ли си че това е точно "социална фобия" или си намираш извинение за да си стоиш в къщи и да висиш на комп-а. :smt017 п.с. Не си прави труда да ми отговаряш. Има кой - вЕрвай ми ;) Само гледай ... и не се връзвай - ще плюят мен не теб ;)
И все пак ще ти отговоря.. :wink: Първо- не седя вкъщи, а пиша от работата си, не търся извинения, а лек, второ, сигурна съм, защото притежавам симптомите, а иначе съм диагностицирана от психиатър с Депресивна невроза, а впоследствие, но незнам доколко обективно(понеже за тази диагноза моя антидепресант се изписваше безплатно от НЗОК)- Афективно разстройство.А относно това къде е по-голяма лудница- в реалния живот или тук- да, почти едно и също е, хората са същите, само дето факт е, че в нета се чувствам по-спокойна, общувайки.Просто и ясно, а ти защо подхождаш така негативно и подозрително?

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #5 -: март 17, 2008, 11:24:56 am »
Цитат на: "Missi"
За изписани от психиатър лекарства ли говориш? Ако това е случаят, знам, че е много трудно човек да се възстанови от тях. А какво стана с терапията или изобщо не е стояла като решение. Виждала съм терепевти да правят истински чудеса за сравнително кратко време. Знам, че всичко много зависи от конкретния случай, но 7 г. са твърде дълъг период от живота, за да бъдат пропилявани в опити. Изобщо, има ли към кого да се обърнеш когато усетиш приближаването на криза? Ако е на принципа "всеки се спасява сам", не ти завиждам...
Да, псито ми изписа преди 6 години Сероксат и оттогава все го пия(имах положителен ефект, но напоследък пак се върнах назад.. :cry: ), до ден днешен, а отделно ми приложиха Флуанксол Депо -инжекция преди няколко седмици при влошаването,а поради страничните ефекти ,които предизвика у мен, се опитаха да тушират с Антиалерзин(за треперенето и безпокойството) и Ацефеин(за силната сънливост, която получих впоследствие), но понеже беше слабо-сериозната артилерия на фармацията- Акинетон. Както и да е, получавам пристъпи и ми трябваше нещо за "при нужда", наскоро ми изписаха Ксанакс(пила съм го преди години, преди да подейства Сероксата).Не ми се иска и на мен да се "лекувам" само медикаментозно, ..............продължавам по-късно.. :roll:

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #6 -: март 17, 2008, 12:05:56 pm »
Цитат на: "bona-fied"
Цитат на: "Missi"
За изписани от психиатър лекарства ли говориш? Ако това е случаят, знам, че е много трудно човек да се възстанови от тях. А какво стана с терапията или изобщо не е стояла като решение. Виждала съм терепевти да правят истински чудеса за сравнително кратко време. Знам, че всичко много зависи от конкретния случай, но 7 г. са твърде дълъг период от живота, за да бъдат пропилявани в опити. Изобщо, има ли към кого да се обърнеш когато усетиш приближаването на криза? Ако е на принципа "всеки се спасява сам", не ти завиждам...
Да, псито ми изписа преди 6 години Сероксат и оттогава все го пия(имах положителен ефект, но напоследък пак се върнах назад.. :cry: ), до ден днешен, а отделно ми приложиха Флуанксол Депо -инжекция преди няколко седмици при влошаването,а поради страничните ефекти ,които предизвика у мен, се опитаха да тушират с Антиалерзин(за треперенето и безпокойството) и Ацефеин(за силната сънливост, която получих впоследствие), но понеже беше слабо-сериозната артилерия на фармацията- Акинетон. Както и да е, получавам пристъпи и ми трябваше нещо за "при нужда", наскоро ми изписаха Ксанакс(пила съм го преди години, преди да подейства Сероксата).Не ми се иска и на мен да се "лекувам" само медикаментозно, ..............продължавам по-късно.. :roll:
Опитвала съм с нещо ,като психотерапия около година при психолог, но нищо..Сега мисля да опитам с когнитивно-поведенческа терапия, тъй като прекрасно осъзнавам, че само с лекарства не може..Паралелно пия и хомеопатични препарати, но не чувствам ефект за съжаление за сега..Може би, както казват хроничните заболявания изискват време при лекуването им хомеопатично, а и иначе..Много ми е тежко наистина, тъй като обикновено в криза съм сама в страха си, в работата, с клиенти евентуално и се притеснявам ужасно да не изгубя работата си..защото тя ми е единствения социализиращ фактор в живота..Нямам и приятели(кои женени с деца и други интереси и ангажименти, кои използвачи, скучни и т.н.., не излизам много, изобщо трудно се отпускам, макар че и същевременно съм много общителен и разговорлив човек..но.. :?

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Отговор
« Отговор #7 -: март 17, 2008, 12:12:09 pm »
Цитат на: "etherapy"
Здравейте! Добре дошли във форума на e-therapy.bg. Надяваме се да Ви бъдем полезни и да съумеем да Ви окажем емоционална подкрепа.
Благодаря Ви и аз се надявам! :) Както вече сте разбрали предполагам, съм със социална фобия и ми е много трудно при определени ситуации, като обслужването на клиентите в работата ми(мисли, че наблюдавайки ме ще се разтреперя, ще блокирам, ще ме помислят за луда или алкохоличка с делир и прочия глупости, които колкото повече си ги мисля, толкова по-често се случват наистина :cry: ), поднасяне кафето на шефа, и прочие..В тези моменти получавам силни панически атаки, свързани с неописуем страх, треперене и вцепеняване...Много тежък и тъжен е и факта, че човек с такова страдание започва да съобразява целия си живот с това притеснение и започва да отбягва различни ситуации или да не прави неща, които иначе преди това са му доставяли удоволствие..Изобщо света на ПР и СФ(соц.фобия) е доста тъжен и мрачен.. :(

Missi

  • Member
  • *
  • Публикации: 266
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #8 -: март 18, 2008, 10:43:34 am »
Привет :) Виждам, че си изпила половин аптека :(. Логично е хомеопатичните да не действат при това положение. Ще изразя лично мнение на абсолютен лаик: напълно подкрепям желанието ти да търсиш алтернатива на лекарствата от аптеката, защото съм се убедила от собствен опит, че те далеч не рашават проблема. Мисля, че при всички състояния, когато психиката/душата има нещо общо (а, то май е винаги ;)), е много трудно човек да попадне на точния специалист, който може да му помогне. Поне аз от опит съдя, че е трудно да избереш подходящият психотерапевт или хомеопат на базата на 1-2 срещи. Другият вариант е да имаш 6-то чувство и да се осланяш на него. При мен обикновенно точно той сработва :)

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #9 -: март 18, 2008, 11:18:23 am »
Цитат на: "Missi"
Привет :) Виждам, че си изпила половин аптека :(. Логично е хомеопатичните да не действат при това положение. Ще изразя лично мнение на абсолютен лаик: напълно подкрепям желанието ти да търсиш алтернатива на лекарствата от аптеката, защото съм се убедила от собствен опит, че те далеч не рашават проблема. Мисля, че при всички състояния, когато психиката/душата има нещо общо (а, то май е винаги ;)), е много трудно човек да попадне на точния специалист, който може да му помогне. Поне аз от опит съдя, че е трудно да избереш подходящият психотерапевт или хомеопат на базата на 1-2 срещи. Другият вариант е да имаш 6-то чувство и да се осланяш на него. При мен обикновенно точно той сработва :)
Права си, лекарствата могат да притъпяват симптомите, но понякога и това се налага, особено в работата ми при стресови ситуации..Мислиш ли наистина ,че хомеопатията не ми действа, тъй като пия и много други хим. лекарства на алопатичната медицина?Понеже хомеопатката ми каза, че не си влияят едно на друго..Просто действат по различни начини, а забавянето на действието, може би се дължи и на факта, че е хронично и дългосрочно самото ми заболяване..Но аз не се отказвам, ще продължа с надеждата. :) Душата е най-трудна за лекуване и човечеството, въпреки всичките си гениални открития, не напредва особено в тази област..А тя като че ли излиза най-важна.Явно още ми е трудно да попадна на добър специалист, а шестото ми чувство го няма никакво :? :wink: Пък и това ходене от специалист на специалист е свързано и с разход на доста средства,финансово..Но както и да е, докато ги има,за здравето не бива да се жалят пари, но поне да помагаха гореспоменатите "специалисти", а то..нищо.. :evil: :? Разкажи ми за себе си, мила Миси, ще ми бъде приятно и интересно, ако желаеш ,разбира се.Хубав ден ти желая с много усмивки и до скоро, надявам се! :) :) :)

Missi

  • Member
  • *
  • Публикации: 266
    • Профил
Социална фобия
« Отговор #10 -: март 18, 2008, 11:39:06 am »
Малко нелогично ми се струва твърдението на твоят хомеопат, че лекарствата не си влияят. Самата логика на хомеопатичните и на алопатичните лекарства е противоположна, т.е. докато пиеш химия намя как да почувстваш резултат от хомеопатията. На лични ще ти пратя повече инфо и справка за разходите ;) Иначе звучиш доста добре и оптимистично :) Най-важното е че ти самата искаш да се бориш и не се отказваш. Има ли желание, има и начин :) А що се отнася до мен, ами.... "издраскала" съм целия форум ;) :) Ако ти се чете, чак сама се стряскам колко много информация може да се извлече от уж разпръстнатите мнения и споделяния, които съм пускала (упс, някой каза ли "параноя" ;)))

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #11 -: март 18, 2008, 12:21:42 pm »
Здравейте bona-fied! От начина, по който комуникирате тук във форума си личи, че сте доста стриктен към себеизявите човек , държите всичко да е ясно и точно. Доста висока летва, която засилва тревожността от себепредставянето. Предвид малката информация, която имаме за Вас, е трудно да Ви дадем конкретен съвет. Това, което е най-важно в ситуациите, които описвате, а и предполагаме, го знаете, че мислите Ви са активните провокатори на усещанията, които описвате. Ако направите един анализ на всички тревожни мисли в ситуация на общуване и някаква дейност сред хора, то ще заключите, че в по-голяма степен те са алогични. Само това, обаче, няма да Ви доведе качествена промяна. За всяка мисъл има дълбока причина и тя често е свързана с емоционални спомени, довели до негативни усещания. Затова, на първо време, активирайте сетивните си спомени за успешните моменти, в които сте се справили.

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Re: Отговор
« Отговор #12 -: март 18, 2008, 02:09:40 pm »
Цитат на: "etherapy"
Здравейте bona-fied! От начина, по който комуникирате тук във форума си личи, че сте доста стриктен към себеизявите човек , държите всичко да е ясно и точно. Доста висока летва, която засилва тревожността от себепредставянето. Предвид малката информация, която имаме за Вас, е трудно да Ви дадем конкретен съвет. Това, което е най-важно в ситуациите, които описвате, а и предполагаме, го знаете, че мислите Ви са активните провокатори на усещанията, които описвате. Ако направите един анализ на всички тревожни мисли в ситуация на общуване и някаква дейност сред хора, то ще заключите, че в по-голяма степен те са алогични. Само това, обаче, няма да Ви доведе качествена промяна. За всяка мисъл има дълбока причина и тя често е свързана с емоционални спомени, довели до негативни усещания. Затова, на първо време, активирайте сетивните си спомени за успешните моменти, в които сте се справили.
Благодаря Ви най-сърдечно за коментара и опита за помощ!Зная, че всичко е от мислите, но те сякаш нарочно на мен се появяват и действат против мен..Да, доста съм стриктна и перфекционист и понякога не мога да прескоча летвата на високите и жестоки изисквания към мен самата. :( Сякаш не мога да го променя, тези мисли си живеят свой собствен живот и сякаш нямам контрол над тях.. Вие доста добре ме усетихте, въпреки малкото което знаете и съм казала.Многго мъдро казано, особено последното изречение, друг е въпроса дали ще съумея да го приложа, но..нямам друг избор май.. :? Как бих искала също да се десенсилибизирам някак, да спра да бъда толкова чувствителна и слаба..толкова зависима от чуждото одобрение.. :evil:

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #13 -: март 18, 2008, 02:58:19 pm »
Цитат на: "Missi"
Малко нелогично ми се струва твърдението на твоят хомеопат, че лекарствата не си влияят. Самата логика на хомеопатичните и на алопатичните лекарства е противоположна, т.е. докато пиеш химия намя как да почувстваш резултат от хомеопатията. На лични ще ти пратя повече инфо и справка за разходите ;) Иначе звучиш доста добре и оптимистично :) Най-важното е че ти самата искаш да се бориш и не се отказваш. Има ли желание, има и начин :) А що се отнася до мен, ами.... "издраскала" съм целия форум ;) :) Ако ти се чете, чак сама се стряскам колко много информация може да се извлече от уж разпръстнатите мнения и споделяния, които съм пускала (упс, някой каза ли "параноя" ;)))
И на мен ми прозвуча странно, но така твърдят и други специалисти в една книга за хомеопатията и ми е чудно.. :roll: Получих инфото и искам отново да ти благодаря :smt041 Радвам се, че мога да си кореспондирам с добронамерени хора и свестни, като теб! :) Затова и още в първият си пост апелирах за това.. :wink:

bona-fied

  • Member
  • *
  • Публикации: 26
    • Профил
    • Ел. поща
Социална фобия
« Отговор #14 -: март 18, 2008, 03:00:29 pm »
Цитат на: "Missi"
Малко нелогично ми се струва твърдението на твоят хомеопат, че лекарствата не си влияят. Самата логика на хомеопатичните и на алопатичните лекарства е противоположна, т.е. докато пиеш химия намя как да почувстваш резултат от хомеопатията. На лични ще ти пратя повече инфо и справка за разходите ;) Иначе звучиш доста добре и оптимистично :) Най-важното е че ти самата искаш да се бориш и не се отказваш. Има ли желание, има и начин :) А що се отнася до мен, ами.... "издраскала" съм целия форум ;) :) Ако ти се чете, чак сама се стряскам колко много информация може да се извлече от уж разпръстнатите мнения и споделяния, които съм пускала (упс, някой каза ли "параноя" ;)))
А тук си много права, че по разпръснатите мнения и коментари може да се разбере много за човека, почти всичко, още повече така- черно на бяло.. :wink: :)