Автор Тема: Проблем с яденето  (Прочетена 4510 пъти)

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Проблем с яденето
« -: февруари 25, 2008, 08:23:43 am »
Е, хайде сега, по темата - "Млади родители и възпитателни проблеми": нямам вече нерви от отказите на дъщеря ми да се храни. Напоследък просто сякаш и доставя удоволствие да казва "Не. Не искам." Знам, че това е част от развитието им, ама защо точно, когато ще се храним...защото знае, че мама и дригите там (баба, дядо, тати) се тревожат за това, държат на това, или просто получава едно особено внимание...като например качва си крачетата на масата, мама казва "Така не се прави.", сваля и ги, ама не спира да и обръща внимание (както би направила друг път, за да се спре със нежелателното действие), а продължава да стои до нея и да се опитва да я храни...Трябва да отбележа, че не съм от майките, които "се молят" на децата си да ядат. Яли сме (едно време още) пред телевизор, седнала в проходилка, където можеше да си върти едни неща, играчки така да се каже, докато аз й давах пюрето (защото си беше капризна, солените пюрета ппочти не възприемаше, и съм слагала захар, за да яде и от тях, че само на плодове как да я караме... :( ). Сега си мисля, че още оттогава е затвърдила един такъв навик като яде винаги иска ръцете и да правят нещо, да се заиграва. Ама от друга страна, май всички деца са така. Виждала съм на наши приятели...И съм виждала отново крайностите на възпитателните методи: от този, при който майката тича след детето, дори то да се покатери и на лампата с лъжица в ръка :P , обяснявайки, че "не можело другояче, така били децата, а тя си държала да си изяде и супичката и яденето и т.н", до майки, които както пишеше в по-старите книги, оставят храненето на масата, каже ли детето "Не!", започне ли да се върти на стола и да слиза, прибират ядеенто, дори и нищо да не е яло и на следващото хранене пак така...Ние сме били по средата на тези крайности, като че ли. Главно защото аз си настоявах да си яде на столче, на маса, докато преди това е било и на пода, и в скута на баба си с книжки, а в по-бебешкия период, както казах, понеже си нямахме столче за хранене, в проходилка. После я научих да сяда на масата, постепенно се научи да яде по-разнообразни храни (детската кухня я яде в един кратък период, главно супи и десерти) и после изведнъж (към 1г. и 3-4 м.) не искаше да я погледне даже. Оттогава, мама готви почти всеки ден. Знам кои са и любимите неща. Въвеждам и нови неща, постепенно. Готвя много вкусно. Защото и тя има един такъв ценителски корем, още от малка го разбрах - не толкова злоядство, колкото капризност. И така, а момента се запъва дори на някакви любимми неща, "не не искам", и то при положение, че предишното ядене е било или съвсем оскъдно или е липсвало. Казвам "Ами добре, тогава." Ама не спирам да се притеснявам. На 6м като отидохме на консултация не само че не беше наддала спрямо теглото си от 5 м, ами беше 100 гр. отдолу...Оттогава притеснения, "детето слабичко", не яде, а на мен тогава кърмата ми е била много намаляла, без аз да разбера и тя фактически си е гладувала около месец. После коремчето се е било посвило, ама и за това по-късно ни светнаха, та е можело да не държа да си изяжда "всичко по план". После пък зимата на 8м един бронхиолит, дори мляко не ядеше и тогава по предложение на бабите - започна храненето с книжки, с обяснения, докато се движи и т.н. В един момент аз категорично казах, край, само на стол ще се храним, като оствих само една вратичка - десерта и сутрин закуската, пак на стол, ама пред телевизора...дали там ми е грешката??? Не знам какво да правя, кога прекалявам със спазването на правилата, кога обратното...Баба й и дядо и се притесняват, че като се гледа така, "да яде колкото иска, без да се гони", щяло да и се свие коремчето, да се пропуска режима и т.н. Е, да ама ето, аз напоследък доста по-гъвкаво се държа, не и се моля, ама и не се отказвам веднага като почне да прави "фасони", вземам я в мен, на моя стол, говорим си нещо, докато яде..и пак "не искам и не искам". На какво може да се дължи тази липса на интерес, тази трудна пропускливост на нова храна и т.н.? Да я оставя ли да гладува, за "да и дойде ъкъла", демек апетита? Ако не, как да я храня? С книжки? Докато си строи кулата с конструктура? Ама хич не ми се виждат правилни тези похвати. И вече сме близо 2 г. Ако сега не се научи да яде самостоятелно, в смисъл да се концентрира над процеса на хранене, а не чак като се загледа някъде и се разсейва с нещо да й влиза храната...кога иначе? Ох, кога ще дойде времето за детската :( Нали там гледали едно от друго и се хранели по-добре! Хайде, "тига толка" :) . Споделете мнение вие.

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #1 -: февруари 25, 2008, 04:36:59 pm »
В момента дъщеричката Ви е във възрастта, в която пробва кое, как и до колко може да е допустимо. Тя формира началото на автономността си. Храненето със залъгващи методи не постига кой знае какви качествени резултати, освен по отношение на теглото. В крайна сметка, докато детето играе, дали разбира, какво точно прави и се изисква от него? Това обаче не означава да се прилага и крайно настояване и инат. И тъй като сега момиченцето Ви започва да усеща как може да играе с предметите около себе си и как да бъде по-изобретателно с играчките, то трябва да се използват тези 2 важни характеристики-началото на операциите с играчките, което става все по осмислено и желанието за автономност. Как? Храната първоначално може да се поднася в интересен детски вид. Сандвич с очички например. Можете да вземете сладкарски форми за домашни сладки и да дадете на детето да изрязва с тях фигурки, които да хапва от хлебче и саламче. Когато готвите може да разказвате приказки за моркова и чушката, които сама да измисляте. Изобщо направете храненето не пасивен процес, в който детето да поема и приема, а то да е активно. Успех:)

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
..........
« Отговор #2 -: февруари 25, 2008, 05:46:17 pm »
Това ‘тига тока’ ми е познато отнякъде ;) Сега сериозно. Имали сме такива периоди – обикновено е между 1 и 3 години. Карали сме на по 2 бисквити и 200 гр. кисело мляко цял ден без това да се отрази на жизнеността им. Имали сме и дни когато караме само на боза “на биба”. Ако детето е живо и здраво – няма проблем. Според моя опит мога да зключа че отрицанието е основното с което децата постигат надмощие. Ако някой непрекъснато казва ‘ам ам’ (обикновено бабите) става обратното :smt013 . То и аз съм така в повечето случаи. Какво правих аз. Оставям на масата нещо и казвам :smt018 “не пипи (не пипай)”. Няма и минута и вече не само ‘пипи’ но и ‘ами’. :smt038 Друг период , който преминахме е ‘разделното хранене’. В един момент (около 2 години ) и двамата започнаха да ядат масло, лютеница, майонеза, кетчуп в смисъл само масло, само майонеза , само лютеница (с лъжица) и всичко това без хляб. :shock: Не е страшно и понякога е полезно. Както казах и преди всичко е строго индивидуално и не е задължително да сработи при вас.
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Проблем с яденето
« Отговор #3 -: февруари 25, 2008, 08:38:34 pm »
:smt041 :smt041 :smt041 златни сте!!! Абе и аз точно днес се усетих, че с автомомността е свързана работата и си викам ще сложа една от не най-чистите покривки, и й давам лъжицата да действа :) . Но не ми беше хрумвало за сандвичи с очички и за приказка за моркова и чушката :D .... CDman и аз уж си знам (чувала съм), че са нормални тези периоди, ама все гледам да яде, че я водят за слаба (що ли се връзвам, детето пък е здраво и никога не е спирало да е жизнено, дори когато е била с бронхиолита). И си расте, освен това, има добра височина (че както казва баба й "то трябва и да се расте"). Благодаря ви, хора! :D

Missi

  • Member
  • *
  • Публикации: 266
    • Профил
Проблем с яденето
« Отговор #4 -: февруари 26, 2008, 02:20:13 pm »
Biltin, виждам че вече си получила достатъчно инфо :) Аз не мога да ти дам съвет, но мисля че мога да ти помогна да придобиеш увереност, че не лишаваш детото си от храна в смисъл на хранителни вещества. Всеки човек е с различен метаболизъм и различни нужди от хранителни вещества и енергия, като тези нужди се променят в различните пориоди от живота. Децата (особено по-малките) имат съвършенно чувство за нуждите си и какво би ги задоволило, стига това нещо да се предлага от родителите. По-големите хора в следствие на възпитание и наложени навици по-трудно преценяват интуитивно какво им е необходимо като храна. Предполагам, че ти самата познаваш хора които буквално поглъщат планини от храна, а изглеждат като излезли от конц-лагер. Аз самата съм от типа, който яде колкото врабче, но това не се отразява на нормалното ми иначе телосложение и организмът ми не изпитва недостици (доста медицински тестове правих, за да се убедя в това :wink: ). Въпросът е качеството на храната да покрива конкретните нужди на организма. Има дечица алергични към млечни протеини и глутен, но природата предлага достатъчно разнообразие и възможност калцият и други елементи да се набяват и от други храни. Ако се притесняваш дали дъщеричката ти поема достатъчно храна като енергия и хранителни вещества (количеството не е равно на качество), мога да те насоча към много добър специалист по хранене, който да ти помогне да адаптираш храната на детето без да го насилваш. Иначе мога само да се съглася, че различният начин по-който се предлага една и съща храна помага много за нейното приемане, особено при децата. Сандвичи с очички, салати подредени по цветове или като слънчице, плодчета на кръгчета вместо на парченца и каквото още се сетиш. Този "модел" работи дори при възрастни :) Пак да кажа, че не мога да давам съвети за това, но се сещам и за материали на СЗО относно детското хранене, където се препоръчва децата след 1 годинка да ядат от храната на семейството, по същото време като останалите му членове. Тези материали бяха насочени предимно към подпомагане на детското хране в развиващите се страни, но някои препоръки тип "назад към природата" могат да бъдат от полза както за децата, така и за родителите в развитите страни. Давам си сметка, че режимът на хранене на възрастните често е много неподходящ за децата, но предполагам че всеки може да прецени доколко има нужда и смисъл да опита да се храни по същото време като детето си (или обратно)... Това би постигнало ефекта на детската градина донякъде...

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Проблем с яденето
« Отговор #5 -: февруари 26, 2008, 03:32:29 pm »
Missi, благодаря за отговора ти. Да, ние се храним заедно, по едно и също време с детето (с изключение на следобедната закуска), ако не още веднага след годинката, то малко по-нататък. Това беше едно от нещата, които предлагах и изисквах, когато бяхме при баба й и дядо й, защото и аз съм чела, че така е най-добре за детето. Вкъщи си го практикуваме, но много често татко й отсъства, та слагам само за мен и за нея (което си значи, че почти само тя яде). Така или иначе ефект си има - има си го отношението към масата (днес ми каза да и дам вода, после ми каза да оставя чашата на масата, оттам да си я държи :) ). Но въпреки това, въпреки че го имаме и този навик, просто вълната, която напоследък я държи е "не искам да ям" (което значи "не искам ти да ми даваш", има "по-вкусни неща" и "по-малко вкусни") и т.н. Сега като започнах да прилагам този нов метод - на детско поднасяне на храната (карахме картофчетата да скачат в лъжичката и да отидат "на топличко" в устенцата й, завивахме едни саламчета с одялце от кашкавал и всякакви такива чудесии), повече проявява интерес, но е още доста рано да правя заключения. Със сигурност виждам, че иска сама да държи лъжицата си. Но бързо губи интерес, няколко лъжички...Ти казваш това да не ме притеснява...Абе и аз това го знам "на теория", че изяждат колкото организма им има нужда, даже съм чела, че когато не оставяме детето само да избира количеството на храната, след време липсата на този навик ги прави неспособни да изяждат колкото им стига и започват да преяждат - няма го инстинкта, който да им каже кога да спрат. Чела съм също и това, че когато детето не иска да яде и ти все пак му даваш (или залъгваш) храната не се усвоява правилно, защото ги няма ензимите (свързани с апетита), които да я разградят. Ама някакси практиката е друго. Надявам се все пак постепенно да се отърсвам от ненужните и излишни притеснения. А ако реша за доктора ще ти пиша на "лични" за координати :)

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
..........
« Отговор #6 -: февруари 26, 2008, 04:07:56 pm »
Това което казваш за желанието сама да яде е вярно, макар че както си забелязала бързо и омръзва. Има такъв проблем но според мен не е за притеснение. Имай в предвид че колкото повече расте толкова повече и работи мозъчето и както се очаква толкова повече не слуша т.е. на никой не му е приятно да изпълнява непрекъснато нарежданията на някого още повече на едно разумно същество. Начина да преодолееш това е да обърнеш неподчинението в своя полза. При нас макар че сме по-големи стои същия проблем (освен с бонбоните – там проблема е как да ги скрием) :smt102 . Сега например играем на една игра. От доста време насам въртят един диск на “Том и Джери” и разбира се симпатията е към мишката. Така ми дойде на ум да им кажа че в къщи има мишка и че съм решил да я хвана като заложа “капан”. Капана е чиния с нарязано сирене, кашкавал, салам тип “КАМЧИЯ” (защото е по-мек) и ако има от нарязаната шунка. Всичко това е в суров вид и иначе никога не биха го погледнали. Та слагам “капана” под масата и излизам, а мама се прави на заета. За да не хвана мишката двамата се мушкат “тайно” под масата и изяждат всичко от чинията. После татко се връща и се “ядосва” :smt093 че мишчето пак е омело чинията без да го хване а двамата умират от кеф :smt026 че са ме изработили и мишчето няма да се хване в капана. Тъй като за сега се усещат по-бавно това действа вече 2 седмици. Рано или късно обаче ще спре и пак ще се наложи да измисля нещо. Вие сте малки още за това, но както ти казах това е само пример и не е напълно приложимо за всяко дете. Айде “тига тока”.
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

Biltin

  • Member
  • *
  • Публикации: 53
    • MSN Messenger - ?????
    • AOL Instant Messenger - ?????
    • YIM - ?????
    • Профил
Проблем с яденето
« Отговор #7 -: февруари 27, 2008, 09:33:07 am »
"Колка толка", "толка колка", "колка толка", "толка колка"..... :smt026 :smt026 :smt026 ...... :D

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
......
« Отговор #8 -: февруари 27, 2008, 05:13:05 pm »
"бах" "бах" (разбрах разбрах) :smt039
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"