Автор Тема: Загубих близки  (Прочетена 2491 пъти)

valentinka_17

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Загубих близки
« -: септември 05, 2007, 06:51:38 pm »
здравейте , аз съм на 17 години и тази година за мен ваканцията започна повече от кошмарно.Изгубих баща си просто ей така.Минаха два месеца и почина и баба ми , никога не съм си представяла че мога да имам такава година.Случват ми се все гадни работи.Има нещо което много ми тежи и за което никога няма да си простя точно деня преди да почине баща ми аз го бях видяла , но бързайки да вида приятеля си не му се обадих ......... САмо ако знаех че това ще е последния път когато ще му чия гласа. . Този момент не ми излиза от главата от проклетия 15 Юни , лягам си с мисълта за това ставам с нея просто вече не издържам моля ви помогнете ми

piligrim

  • Member
  • *
  • Публикации: 207
    • Профил
Загубих близки
« Отговор #1 -: септември 05, 2007, 08:00:48 pm »
Едва ли има думи способни да притъпят болката. Само времето може да я намали. Част от баща ти обаче ще продължава да живее в хората, които са го обичали и го помнят. Не се товари с вина, която нямаш. И без друго не ти е леко. Винаги когато някой си отиде ние мислим, че има много неща, които сме пропуснали да му кажем. Че сме можели да бъдем повече с него. Да го опознаем и разберем по-добре. Потърси опора в близките си. Дано има рамо на което можеш просто да поплачеш! Имаш моето съчувствие! Съжалявам, че това е всичко, което мога да ти дам! piligrim
Срещу каквото и да се изправим, каквито и битки да водим в самите нас, винаги имаме избор. Нашите избори определят кои сме. И винаги можем да изберем правилната постъпка.

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Загубих близки
« Отговор #2 -: октомври 05, 2007, 02:43:20 pm »
Здравей valentinka_17! Това, което си преживяла през юни е много мъчително и трудно за осмисляне, особено в твоята сензитивна възраст. Въпреки болката и кошмарът смъртта е естествения ход на нещата и едно от тези, които не можем да променим с волята и желанието си. Това, че баща ти вече го няма, не означава, че всичко, което е правил той е изчезнало. Ти можеш да живееш така сякаш той те гледа и да вършиш нещата, които са били ценни за него и на които те е възпитал и учил. Не се обвинявай за случилото се, а се опитай да си спомниш хубавите моменти, които сте били заедно и заради които си заслужава човек да живее. Така ще се почувстваш по-спокойна и уверена. В крайна сметка хората живеят докато ги помним!