Автор Тема: natraplivi misli  (Прочетена 14791 пъти)

vesss

  • Member
  • *
  • Публикации: 17
    • Профил
до мисси
« Отговор #15 -: септември 11, 2007, 08:26:54 pm »
Много ти благодаря за писмото,но отговарям със закъснение. Когато разбрах диагнозата на бабчето не можех да повярвам,мислих си че мога да помогна , да измисля нещо и това да отмине като кошмарен сън. След неколко дни-видях безнадеждността в очите на близките ми.След още 2 седмици,на 1 март 2007г. за първи път нахлуха гадните мисли в главата ми. преди това изпадах по често в някакви състояния, които никога преди не са били толкова силни .Преди също сам имала такива паники ,но не сам се замислила че са нещо тревожно.По скоро сам си мислила,че са от притеснения. след парвите натрапливости-започнах да разсъждавам,защо именно искам да направя това-аз знаех,4е става нещо странно,което ме караше да изпадам в депресия. Все още ги приемах като мои мисли,4е аз го мисля-а това ме караше да се чувстам ужасно лош човек. след около 2 седмици се опитах да си прилоЖа собствена терапия-гледане в една точка,и не мислене за нищо. Април заминах за чужбина и некои състояния почти изчезнаха-(страх ме е да кажа 4е са изчезнали,за да не се варнат). А колкото до мисленето-тук мисля по цял ден-измислям си смехотерапия-чета вицове,тарся хора с които да ообщувам,всеки пат като усетя ,4е нещо гадно ми се появява в главата.В общи линии-тарся си някакви забавления. Мисля си ,че тези ми натрапливи мисли са породени от факта,че се опитвам да контролирам постоянно ситуацията,да се грижа за всички, ако нещо не е както трябва,на всяка цена да го променя.Имам и доста комплекси,които или са ми натрапени от средата или .... много пати съм се опитвала да мисля да нараня себе си ,отколкото някои друг,да се опитам да ги насоча към себе си-но не става. психиатърката ми обясни нещтата с това ,4е много обичам близките си и за това от страх 4е може да им се случи нещо лошо -възникват тези мисли. но аз не съм мнооого сагласна-защото сам ги изпитвала и кам хора ,които не познавам. Според мен е по скоро некаква агресия,вътрешна.... Понякога си мисля че знам от каде идва проблема,но се питам -ок,ами как да го разреша. как мога сама да си помогна-като незнам как да постапия. знам че се тревожа за много неща-но немога да спра да го правя(и родителите ми са такива), чувството за вина също преобладава... и още и още. като бях малка,не мога да си спомня на колко години пак имах подобни мисли-пак усещах 4е нещо не е наред-но явно не съм го осъзнавала(и по-добре).но некакси отшумяха ,но след близо 25 год. се върнаха. пак ти благодаря за писмото,което си ми написала. извинявам се за правописните грешки,но не сам свикнала с тази фонети4на система П.С. баба ми почина преди 20 дена.

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
......
« Отговор #16 -: септември 12, 2007, 11:09:52 am »
Не мислех да пиша пак по тази тема но не мога да се съглася напълно със светите, които ви дават останалите участници във форума. В предния пост споменах филма Кей Пакс. Случайно или не като се прибирах видях въпросния филм да се продава с някакъв вестник и си го купих. Същата вечер го гледах два пъти. Намерих много неща, които не бях забелязал предишния път. Макар че преди година филма ми беше направил впечатление трябваше да върна касетата. Някои от фразите на Проут бяха “ Твърде много доктори имате на тази планета”, “Всяко същество в галактиката може само да се излекува” с което не съм много съгласен защото депресиите при липса на подкрепа от други хора стават още по-дълбоки, но както и да е. Имаше един психично болен който ходеше с маска за да се предпази от микробите които го атакуваха отвсякъде. Негова беше фразата, че ако преживееш живота си страхувайки се от смъртта той губи смисъл. Няма да цитирам повече. Ще мина по друг път. Евреите (доколкото съм запознат) не приемат смъртта като загуба, а като преход към друг вид съществуване. Говоря на база на книгите които съм чел защото аз лично не съм евреин. “Никой не е съвършен” - би казал някой равин ако ме чуе. За тях смъртта е естествен край на живота, като в същото време рядко е неочаквана. Ако почине млад човек при инцидент това е неочаквано, но ако почине възрастен човек след дълго боледуване смъртта се приема като нещо, което ще го пренесе в по-добър свят тъй като в този той е принуден да страда. Вместо да плачат те се събират и си спомнят всичко хубаво за човека, който се е пренесъл там, което неминуемо води до сълзи и надежда, че някой ден и те самите ще се пренесат в този свят, където наистина всички са равни. С риск да стана циничен ще спомена, че там няма непосилни сметки за парно и ток, корупция, еко протести, добре облечени бизнесмени, организирана престъпност, мизерни пенсии и дебелооки политици. Вашата баба вече е там. Гледа Ви отгоре и едва ли ще е много щастлива ако любимата и внучка съсипва живота си скърбейки за нея. Тя не може да се върне при Вас, но това не пречи да си общувате по ваш си начин. Ако ви липсва – говорете и. Тя ще Ви чува, но поради различието на нашите светове няма да може да ви отговори. Ако има нещо с което да ви помогне – тя ще го направи. Не сте ли се чудили как си намирате ключовете, които сте сигурна че сте загубили? Как се появява човек, който много ви трябва в някакъв момент без да сте му се обадили? Как изхода от безизходната ситуация идва почти без никакво ваше усилие? Ако човек иска да сгреши и прави глупости – никой не можа да му помогне. Ако решите все пак да говорите с някой (бил той и психолог) за това помислете си и за факта, че той не познава баба Ви както вие я познавате и всичко, което му кажете ще мине в графа “забравено” много бързо. Пак Ви казвам – крайното решение е само ваше. Ако искате да пиете лекарства цяла година – пийте. Не съм сигурен обаче, че крайния резултат ще е постигнат с помощта на лекарствата или на вроденото в човека качество да си спомня само доброто и да забравя лошото. Поне за мен е така.
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
......
« Отговор #17 -: септември 12, 2007, 11:18:01 am »
За мое най голямо учудване сайта още работи!! http://www.k-pax.com/main.html http://www.iclassics.com/productDetail?contentId=7188#
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"

Missi

  • Member
  • *
  • Публикации: 266
    • Профил
natraplivi misli
« Отговор #18 -: септември 12, 2007, 11:19:43 am »
Vesss, явно си от силните хора, които много са се ровили в себе си и доста неща за "живота, вселената и всичко останало" са премислили и премислят. Така като те чета, си мисля че "ключът" за справянето с тези натрапчивости е в твоите ръце и знаеш как да го използваш, но имаш нужда от насоките на някои "по-знаещ" (разбирай подходящ терапевт). На лични ще ти пратя някои неща, които вероятно ще ти помогнат да разбереш как точно "да използваш ключа" (засягат се теми като вината, страховете, общуването с другите и себе си, прекомерната грижа за другите и себе си и пр.

daffy

  • Member
  • *
  • Публикации: 9
    • Профил
Re: natraplivi misli
« Отговор #19 -: октомври 14, 2008, 09:03:52 pm »
Здравейте,  днес разбрах за съществуванено на този сайт и колкото повече чета нещата в него толкова по-спокойна се чувствам и се радвам че открих място където им хора с проблеми като моите. От близо 2 месеца имам същия проблем като момичето поставило темата. Много искам да се срещна с добър психолог защото има толкова много и ще се радвам ако ми препоръчате някого, още по-добре ако сте го посещавали. Между другото съм от София, където психолози има под път и над път но и аз съм на мнение че лекарствата няма да ми помогнат. Моля ви пишете ми за което предварително ви благодаря  :)

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Re: natraplivi misli
« Отговор #20 -: октомври 17, 2008, 09:50:03 am »
Здравейте vesss!
Извинете ни за забавилият се отговор от наша страна.
Както сме писали и в други подобни теми, лекарствента терапия лекува симптоматиката, но не достига до корена на проблема, затова е хубаво да се комбинира с психологическа подкрепа. При Вас има съчетание на вина и тревожност, които са били вероятно продължителен спътник в живота Ви. Това изчерпва ресурсите на психиката за справяне.Затова вероятно е била необходима съвсем малка причина, която да изиграе ролята на катализатор и да доведе до сегашното Ви състояние. От своя страна агресивните подтици, за които споделяте, обострят чувството за вина. Като следствие напрежението ескалира, а тревожността произвежда своите натрапливости наново. Така порочния кръг се затваря.
Ако желаете като начало можете да използвате безплатната си сесия тук, за да поговорите по-задълбочено с психолог.
Хубав ден!

m-box

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Re: natraplivi misli
« Отговор #21 -: ноември 17, 2008, 02:55:55 pm »

     Zdravei, Skapa Vesss, obrastam se kam teb, kakto i kam vsichki, koito imat tozi problem- natraplivi misli i po- konkretno misli za smartta i chuvstvoto che umirash, a sasto i kam onezi, koito se izmachvat ot socialnata fobia.. Mislia, che moga da bada polezna s neshto. Az imah sastiat problem, no ot 5 godini toi veche ne sastestvuva blagodarenie na docent Milanova - edna ot nai- dobrite psihiatarki v Bulgaria, koiato raboti v psihiatrichnata klinika kam Aleksandrovska bolnica v Sofia. Ako otidete do tam i popitate za neia, moze bi shte osashtestvite kontact. Az savsem sluchaino popadnah na neia predi godini i sled pregled pri neia, tia mi naznachi proceduri s electroshokove, ili po drug nachin kazano elektroshokova terapia, koiato sasto se provezda v otdelenieto po zenska i mazka psihiatria kam Aleksandrovska bolnica. Na men mi biaha dostatachni 5 seansa, za da vidia svetlina v tunela, no za vseki sluchai mi napraviha obshto 11 seansa. Izpisaha me napalno nov chovek, sled vsiakakvi probi, da se izlekuvam ot natrapchivite misli, kakato i socialnata fobia, v sledstvie na depresia s tezak harakter. Razbira se triabvashe da se provede i poddarzashta terapia sled tova, no tia se izraziava v priem na mnogo niska doza antidepresanti ot tipa na Seroksat i Abilify , vzeti zaedno, koeto da posluzi za parvonachalen tlasak kam adaptaciata v realnia zivot, svarzana sas socializirane, namirane na rabota, priateli i  drugi. Taka postepenno se okazvate edin zdrav i vedar chovek, choveka, koito ste bili i predi i za koito ste si mechtali. Pisha Vi i mnogo se nadiavam da moga bada polezna, a sega ne mi ostava nishto drugo, osven da pozelaia Uspeh na vsichki i na dobar chas!!!
                                                                                                                                                                                                    Iskreno Vasha:  m- box