Искам да оставя поста си тук, като коментар за непрофесионализъм в изграждане на психологически образ. Не твърдя и нямам претенции за крайна компетентност, но смятам че във вашата професия е необходима прецизност и обективност
, която липсва в статията ви за доктор Хаус. Малък коментар относно статията за доктор Хаус : Струва ми се доста повърхностна, което говори или за непознаване на образа на героя или за някакъв компесаторен пренос спрямо героя, което всъщност е и застъпено в самия филм доста силно. Много внимателно следя сериала и в характера му не открих до сега никъде „ясните белези на страх от обвързване” скрити „зад маската на професионализма”. Доктор Хаус е от личностите обичащи прекалено свободата си и по тази причина биха иградили трайна връзка базираща се точно на уважението и оценяването и, което е фактор и здрава база за вече силно стеснение на кръга от хората, които биха били близо до него и встъпващи в по-обвързващи взаимоотношения. „Той демонстрира единен стандарт към всичко, перфекционизъм до крайност”- е, добре че няма раздвоение на личността , „Това е и единственото съвършенство, с което може да компенсира несъвършенствата във физиката, любовта, доверието и близостта”- кой определя какви са критериите за физическа красота (чара къде отива), любовта- това е личност със много силни и трайни чувства, които не е необходимо да парадира (по тази ли причина казвате, че е студен?), доверието- много важна тема (по каква причина хората му се доверяват толкова силно?), а и всъщност колко хора от обкръжаващата ни среда засужават пълното ни доверие?..., близостта- гениите обикновено са самотни, точно по изброените причини- те стоят на много по-висока интелектуална стълба от останалите и следователно си остават неразбрани (изключвам доктор Къди, която е явната му половинка, макар че не са в брачни взаимоотношения, а и необходимо ли е това, за да задоволи глада на останалите за сплетни и интриги и крайни обобщения, че той е един емоционален инвалид). Той е адепт и когато завърши задачата си да обучава, пуска готовите ученици. Методите му наистина са доста крайни, но както казва самият той „хората винаги лъжат” (което всъщност си е абсолютно вярно), важното е че работят безотказно и той постига крайната си цел доста бързо, което в неговата професия е крайно наложително . „Точно с това д-р Хаус е толкова харесван. Защото е циник, защото се движи срещу правилата, защото иронизира всичко, от което може да те заболи - романтиката, верността, емоциите, жените, слабостта, смъртта”- това не са ли крайно субективни преживявания и по каква причина трябва да ги слагаме в някаква рамка или да ги приравняваме на нашето ниво на възприятия? Или за това трябва да се измислят закони и правила- как да обичаме, кого да харесваме, кого да уважаваме, как да умрем и как да правим секс- иначе хайде в затвора )) Кой е циника в случая...... „Той обаче е интересен точно с това, че се движи по ръба на доста диагнози и въпреки всичко остава в нормата”- дайте ми определение на понятието „норма”, или всичко, което е различно от нас не е в норма. Да бъдеш изявен индивидуалист от кога се води като болестно състояние или психопатия? В МКБ все още не съм срещала подобна болест може пък вие да я знаете. „Да отрече страданието и да търси постоянно рационалните обяснения, от които не боли, а са само верни или неверни. Рационалността още повече помага, когато имаш висок интелект, воля и ясна ценностна система” – това също е смисъл за живота и нагласа за справяне с екзистенциалните кризи. „Защо времето създава хора като Д-р Хаус? Защото в съвременния свят оцеляват само силните, но те губят страшно много от себе си в това оцеляване. Д-р Хаус обаче успява да оцелее със сила и въпреки всичко да остане себе си, макар и далеч от понятието “щастие”.”- това също е много крайно и непрофесионално обобщение :idea:
