Автор Тема: Мъжът ми ме напуска, как да го задържа?  (Прочетена 5123 пъти)

rdk72

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Здравейте, Не знам от къде да започна и как точно, тъй като съм страшно объркана и изплашена! Със съпругът ми живеем заедно от 7 години и имаме прекрасна дъщеричка на 4,5 г. Двамата много се обичахме, дори си мислех в даден момент, че той ме обича повече, от колкото аз. Връзката ни се разви много бързо, аз му бях 1-та сериозна любов. В началото заживяхме заедно, след това сключихме брак и ни се роди детенцето. Един от най-сериозните проблеми между нас беше секса, а от както се роди детето този проблем се доста се изостри. Проблема се състои в това, че аз не му "пускам" толкова често, колкото му е необходимо (имало е случаи и месец да мине без да сме го правили). Аз трудно свършвам, а при класически секс - никога, но на мен не ми пречеше. Разбирах обаче, че неговите нужди са по-наложащи, но не винаги имах желание, а и сили да откликна. Това е моята основна вина. Неговата пък е, че постоянно работи, все няма време за нас, да не говорим, че от 4 години не сме отишли никъде на почивка, рядко излизаме дори през почивните дни и, ако няма накакво смейно събитие или празник, можем с месеци да не мръднем от къщи. Когато детето е болно - само аз бодувам и само аз бдя над него. Не че той е лош баща и че не се интересува от дъщеря си, но все така се случва, че в такива моменти, в които на мен ми е трудно, не мога да се опра на него. И така... постепенно започнахме да се отчуждаваме един от друг, вече почти не си говорим, всичко става малко автоматично, а и вече и той няма жленаие за секс, кеот ме навежда на мисълта, че май нещата наистина са стиганли до дъното. Дори след един лек (ама наистина) лек семеен скандал, в който установихме, че сме само едни съквартиранти, на въпроса ми дали все още ме обича, той отговори : "В момента не!" А той никога не говори празни приказки, особоенно на тази тема!!! Дори каза, че иска да се разделим. Това се случи преди 3 дена. Аз много се разстроих, защото не съм очаквала такова развитие на нещата, още повече, че ние никога не говорим - това е проблема, никога не говорим. В редките случаи, в които сме водили сериозни разговори, инициатора винаги съм била аз, а неговите думи винаги съм ги вадила с ченгел. И сега в един момент ми изтърсва, че аз винаги съм прибързвала с всичко и че той вече не може да живее така. Наистина е прав, аз също мисля, че трябва нещо да се промени, но не мисля че за 7 години трябжа да се разделим без да се опитаме поне да оправим нещата (да променим нещо в отношенията ни) или поне най-малкото да поговорим. От 3 дена не знам на кой свят съм и какво да правя. Чакам го да ми каже дали ще ми подаде ръка и ще се опитаме да оправим нещата или ще се разделяме. Но като гледам най-вероятно ще е второто. Аз не знам дали повече се страхувам как ще се справям сама или че повече ме страх да не остана без мъж (на 35 год. съм). Мисля че все още го обичам. Притеснявам се също и как ще се отрази това на детето, на родителите ни (и моите, и неговите не са много добре със здравето). Моля ви, ако знаете как, посъветвайте ме как да спася брака си или как да продължа нататък. Блягодаря Ви! С уважение R

piligrim

  • Member
  • *
  • Публикации: 207
    • Профил
Мъжът ми ме напуска, как да го задържа?
« Отговор #1 -: юли 09, 2007, 05:01:28 pm »
Уважаема госпожо! На скоро побликувах моята история в този форум http://www.e-therapybg.com/forum/viewtopic.php?t=1068 Тя се различава до някъде, но в нея има и някои общи неща с Вашия проблем. Това което съм написал е изложено може би по малко нетрадиционен начин, но всяка дума в него е истина. Предполагам, че може да Ви наведе на някои идеи и ще се радвам изключително много ако успее да Ви помогне по някакъв начин. Опитайте се да запазите достойнството си. Опитайте да не се огъвате пред проблема. Не забравяйте, че и Вие сте личност. Според мен най-голямата грешка, която бихте могла да допуснете в тази ситуация е да му се молите. Опита ми подсказва, че ако приемете подобна линия на поведение по-скоро ще го отблъснете. Преди да правите обаче, каквото и да било - изчакайте мнението на психолога. Желая на съпруга Ви разум, а на Вас сили да се справите с проблема. Piligrim
Срещу каквото и да се изправим, каквито и битки да водим в самите нас, винаги имаме избор. Нашите избори определят кои сме. И винаги можем да изберем правилната постъпка.

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #2 -: юли 09, 2007, 08:01:48 pm »
Здравейте! Благодарим Ви за доверието, което сте ни оказала в тази кризисна ситуация. Именно от тук ще започнем-характера на кризисната ситуация. Тогава човек е склонен да направи или първото, което му хрумне, за да снижи напрежението и да види някакъв път, или да се окаже на прага на психическото изтощение, поради факта, че е спрял да вижда другите алтернативи пред него. В този смисъл с един разговор няма да успете да промените с години трупани негативи и тежести. Това е пре-голяма задача. За разпадането на взаимоотношенията ви сте действали и двамата по съвсем класическа и тривиална схема. Забравили сте да живеете, да планирате, да имате общи цели, да градите.... За да има положителен ефект един такъв разговор за бъдещето не трябва да има отправяне на обвинения, а двустранен опит да се покажат личните емоции, които дълго сте парирали, като желанията и начинът, по който всеки от вас двамата вижда бъдещето.. Наред с това настояването за разговор може да обостри ситуацията, особено, ако съпругът Ви има по-избухлив темперамент, но пък безмълвното чакане ще изхаби Вас. Факторите, които могат да разрушат или да поправят са много, затова моля Ви използвайте безплатния час за по-обстоен разговор с психолог.

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
Няма смисъл
« Отговор #3 -: юли 11, 2007, 02:44:40 pm »
Като чета цялата Ви история оставам с впечатлението че сте ангелче, което винаги се жертва за всички останали и мисли за всички останали освен за себе си и сега е жертва на това си добродушие. С опита на 40 годишен мъж и като се има в предвид доста незадоволителния Ви правопис мога да заключа че вие сте от тези жени които са са непрекъснато незадоволени, искащи, мрънкащи, нещастни .... да не изброявам. Евала на мъжа ти че се е решил да те напусне като се има в предвид че ще впрегнеш цялата менажерия - деца , родители, психолози, приятелки .... Дано не съм прав. Ако искаш да разбереш мнението на мъжа си - пусни го в този сайт и излезте на разходка с малката ... няма нищо по лесно...
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"