Автор Тема: чувствам се зле  (Прочетена 2934 пъти)

gostgost

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
чувствам се зле
« -: юни 29, 2007, 03:49:42 pm »
Искам да се погледна отстрани.А може би имам нужда от психотерапевт? Как ви се струва всичко, което ще ви разкажа? Живея с разведен мъж/децата му живеят при съпругата му/Вече 5 год той не може да се освободи от сянката и, постоянно му прави сцени за пари/той дава 1/2 част от заплатата си, а тя не е малка за издръжка на децата си, но............след всеки разговор с нея е абсолютно неадекватен, не зная как мадамата успява да го изкара тотално виновен за всичко в нейния живот, май е виновен и за тоталното затопляне.Винаги се опитвам да го разбера и да му помогна доколкото мога/в смисъл да свиваме домашните разходи до минимум, ходя на втора работа, за да мога да издържам детето си - студент/защото макар и да живеем заедно с приятеля ми сме като едно АД-всеки си знае приходите и разходите/ Имам чувство, че в последно време ВСИЧКИ се обръщат към мене като към бърза ФИНАНСОВА помощ и се очаква от мене винаги да реагирам адекватно/не че заплатата ми е супер голяма, но живота ме е научил да бъда икономична-на мой гръб разбира се /не си купувам дрешки от години, а да не говорим за козметик и др екстри, НО ме упрекват, че ходя облечена като"гаврош", че не се грижа за външността си, дава ми за пример негови колежки, които със заплата като моята имали страхотно разнообразен гардероб. И знаете ли НЕ МИ ПУКА! Това е лошото!Не се чувствам обичана, не се чувствам желана/предпочита да гледа порно филми и да свършва така, а аз спя до него! Все едно аз съм мъжа във връзката ни.От мене се очаква да мисля за всичко.Дали ще дойде времеда се държа като жена- да бъда по-слабата, нежната , дори да се поглезя?Едва ли! Да спомена че преди сегашната ни връзка 10 год сама съм се грижила за детето си. Имам сили и знам, че мога да се оправям сама!ЗНАМ ГО! На 40год съм и трябва да направя нещо с живота си.Въпроса е дали да предизвикам разговор , ог който едва ли ще има смисъл/убедена съм че човек трудно се променя/, или да кажа БАСТА и всеки да се оправя както може?

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #1 -: юли 03, 2007, 12:07:42 pm »
Здравейте! За човек, който търси отговор, може да Ви се стори не добър вариант да Ви задаваме ние въпроси, но в тези питания ще видите част от пътя, който е най-подходящ за Вас. Ако провокирате разговор, какво губите и кои са Вашите стопове? Дали ще изгубите сянаката до Вас и физическото присъствие, дали ще спечелите повече яснота и ще изгубите безсмислени очаквания..? А дали няма изведнъж да видите най-оптималният вариант за Вас самата!? Както сама знаете много добре, не е важно да имаш само присъствен партньор, а разбиращ, подкрепящ и близък човек до себе си. От това, което споделяте тук не се вижда ценността на връзката и реалната нужда от Вашия партньор. Всъщност, сте по-скоро самотна с човека до Вас. Не е ли по-успешния и спокоен вариант да сте сама (което е много различно от самотна), но знаеща какво можете да имате без умрели надежди и очаквания. Каним Ви да използвате своята безплатна сесия за по-обстоен разговор с психолог тук.

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
edno mnenie
« Отговор #2 -: юли 05, 2007, 11:05:04 am »
Ако така чакаш и се оплакваш ... скоро ще станеш на 50 и тогава ще се радваш и на компания като неговата тъй като няма да има друга. Ако ще правиш нещо - прави. Запоми че никой няма да те потупа по рамото че си живяла за да е по-добре някой друг ... започни да живееш за собствено удовлетеорение и престани да се жертваш и да се правиш на смарянка. Имала си тежък живот - трябва да си го разбрала вече - нещата никога не стават по-добри отколкото са в момента. Ако ще правиш нешо - сега е времето - утре няма... Преди жевеех за да угодя на другите и бях стигнал до твоята ситуация - откакто започнах да поставям себе си на първо място нещата се оправиха - нека да те наричат егоист - ще го преживееш ...
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"