Автор Тема: Безнадежден случай  (Прочетена 3628 пъти)

Danielina

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Безнадежден случай
« -: юни 19, 2007, 03:54:39 pm »
Аз съм на 34г,но през целия ми живот етикета "дете на разведени"ми е тежал.Родителите на приятелките ми не им даваха да си играят с мен,после родителите на съпруга ми не ме приемаха на сериозно.Смятаха,че съм му само за удоволствие.Така преминава живота ми сякаш постоянно се опитвам да доказвам,че съм стойностен човек.Бях на 17г,когато започна всичко.Бяхме много влюбени,когато не бяхме заедно бяхме на телефона и си говорехме.Забременях и майка ми отсече-аборт.Не получих подкрепа от бъдещия татко,нито от техните(нямало как да гледат син студент и жена му и бебе).Съгласих се.Завърших.С течение на времето усетих,че той ме приема за даденост и се разделихме.Почти година по-късно започнахме пак да се виждаме.Той постепенно се премести у нас.Роди се сина ни.Всичко бе чудесно докато не започна да се застоява пред компютъра и всичко наоколо да го дразни.Започна да ме бие.За абсурдни неща.Защото детето плаче,защото съм преместила нещо,защото искам да спре една нощ поне компютъра.Въпреки болката,която изпитвах исках да му помогна да преодолее агресията.Тръгнах по психолози.Не можах да го закарам на повече от два сеанса.Тогава събрах смелост и се разведох.Е,това май го отрезви.Помоли да остане заради детето и да ми докаже,че ще се промени.Жаждата ми за семейство надделя.Така година всичко бе приказка и когато бях в шестия месец бременна тя свърши.Разбрах за другата.Шока бе голям и загубих и бебето.Потънах.Живеех ден за ден исках си бебето.Е,получих го,но загубих уважението на околните.Не че родителите ми са се интересували много от мен,но сега не ме приемат на сериозно.А партньора ми иска свобода и не ми помага.Дори ме зарязва с децата за две три седмици да видя как е без него.Обижда ме,че не ставам за нищо щом не мога да се справя. Чувствам се ужасно.Немога да се справя и с ревността и с недоверието,което изпитвам. Много съм объркана и незнам от къде да започна.

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #1 -: юни 20, 2007, 11:16:44 am »
Здравейте! Отговорът ни може да бъде много дълъг и пространен, но все пак тук е форум с по-масово достояние, затова ще се ограничим до определени граници. Ясно е, че още от детство етикетирането, което Ви е омаловажавало в голяма степен е допринесло за част от поведенческите особености и подход към околните. В стремежа си да определите себе си като стойностен човек, сте станала повече отстъпчива, отколкото действаща. Това е характерна закономерност. Разбира се и тук има полюси: някои хора в подобно състояние стават агресори и така защитават себе си, а други избират ролята на жертвата. Жетрвата, отстъпва, пренебрегва себе си, готова е на всичко, за да бъде приета и така не мотивира активно и търсещо отношение към себе си. Затова в един момент сте се почувтвала само даденост. Първото по-активно и радикално действие, което сте направила е дало резултат и е индикатор за това какво трябва да промените и в момента в поведението си. Не бива да пропускаме и факта, че до момента на 34г. не сте си позволила да опознаете друг човек, да намерите друго отношение и сама да се погрижите за собствените си потребности. Вместо това сте се борила с активната зависимост на съпруга си към компютъра, с лошото и агресивно отношение, сега с изневерите му... Към какво е насочена тази борба? Да намерите и постигнете онова състояние, което е било преди? То е било доста кратко на фона на останалите негативни моменти и така няма изградени модели, по които да се действа положително. Наред с това хората се променят и с това се изменят и потребностите. Трудно ще Ви е да върнете лентата назад-трябва Ви качествено нова лента на която да започнете нов запис. Може би тази борба е насочена отново към това да се усетите и да Ви приемат за стойностен човек? Ако това е доминиращото, то първо трябва да помислите за себе си и за нуждите на децата, които биха били щстливи много повече с една майка, която не се измъчва по цял ден от ревност и не избухва в плач или униние. За тези състояния Ви е нужна помощ. Всъщност, пред Вас има много повече възможности, отколкото си мислите, макар и с не лек път. Можете да избирате да продължавате да се подтискате с този начин на живот. Можете да изберете да се обърнете активно към най-близките си хора и да изградите отношенията си с тях на ново ниво, с което да разчитате на помоща им. Можете да тръгнете и по собствен път, макар и труден и да се научите да разчитате на себе си и така да знаете, че можете да се справяте. Най-важното е да излезнете от ролята на жертва и да усетите, че сте активна и можете да направите много неща, за които до момента не сте подозирала. Имате 2 неизползвани часа. Ще Ви очакваме, за да поговорим за всичко това.

Danielina

  • Member
  • *
  • Публикации: 2
    • Профил
Безнадежден случай
« Отговор #2 -: юни 20, 2007, 02:51:55 pm »
Благодаря за разбирането.Наистина се мислех за безнадежден случай.Ходила съм при три психоложки тук в Русе и след няколко сеанса не можеха да стигнат до същноста на проблема.Не можех да разбера аз ли нещо наистина не съм наред или ... Вярно е че и други проблеми отежняват моето комплексирано поведение.Най-сериозният е,че брат ми е бивш затворник(немога даже да го напиша)Той е педофил.Това е унищожило всичко майчинско в майка ни и тя се прави че проблеми не съществуват,нито с мен,нито с него.Разбирам я донякъде приема всичко като провал на нейното възпитание.Това е известно на партньора ми и постоянно го прилага за подтискане.Ето това ще стане и с нашия син ако го отглеждаш сама. Исках и на брат си да помогна,но останових,че никой не го интересува докато някой не пострада и се стигне до съда.А това са опропастени детски души. Пак се разписах,но знам че ще разберете че няма с кого да разговарям за това. Едната психоложка казва,че след сеансите ни трудно идва на себе си. А аз не искам да тормозя хората. Благодаря и за двата часа ще се запиша.

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #3 -: юни 20, 2007, 03:19:45 pm »
Част от пътя, по който трябва да извървите е свързан именно с тези два основополагащи фактора. Майка Ви и брат Ви. По отношение на майка Ви ще е необходимо да и покажете, че тя всъщност още има какво да прави и, че сега е момента да постигне неща, които е загърбила. За това ще говорим в сесията. Що се отнася до брат Ви, то неговия модел на поведение и отклонения не биха могли да се пренесат върху Вашето дете, ако го възпитавате с обич и много внимание. Това е основната причина да помислите за собственото си удовлетворение-то е предлог за добро възпитание на детето. Помислете си, колко много деца остават по една или друга причина с един родител, а не са обременени от подобни проблеми! Това не е повод да Ви изнудват емоционално. Очакваме Ви.

CDman

  • Member
  • *
  • Публикации: 1148
    • Профил
.....
« Отговор #4 -: юли 13, 2007, 09:20:38 am »
Човешко е да сгрешиш на 17 години..... допустимо е да сгрешиш и още веднъж .... айде - случва се - ама третия път е тъпо .... не се крий зад тежкото си минало - то трябва да те е научило да разсъждаваш трезво - явно не е. То акъла ако не ти дойде навреме ...... не го чакай. Светът не е само един мъж - може пък да има и по добри - по идеални не .... но по добри ....
Вие получавате онова, за което мислите, все едно дали го желаете, или не.
Затова внимавайте за какво мислите.
Уейн Дайър, "Вдъхновението"