Автор Тема: Уморена съм от безинициативността на приятеля ми..  (Прочетена 3568 пъти)

nor4ela

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Здравейте, ето че и аз като много други жени тук съм с подобен проблем.Не знам как да го опиша, така че да не съм много разточителна, а и да дам достатъчно информация за нашия или не знам дали е само мой проблем. С притяелия ми сме на по 27г, заедно сме от 1г. и 10м. , живеем заедно от 1г. и 6м.Толкова време и пъти сме говорили с него, на тази тема, споделяла съм с него,обяснвала съм му как се чувствам от тази липса на желание за секс,но и до сега няма резултат и се чувствам адски уморена вече. Знам,че не е правилно,че говорим все за това,колко ми липсва това да усещам,че той ме желае,че иска да правим любов, но така си остава до другия път.Понякога си казвам..добре, аз ще си искам и като си получавам , пак ще ми е добре, но и така не се чувствам удовлетворена, както казах ми липсва да го усещам като мъж до себе си, ей така да " ме награби", никога не измисля нещо ново, нито предлага да правим секс, толкова е пасивен,че...чувствам се незадоволена,защото аз имам нужда да правим секс по-често от колкото той.Случвало се и да ми откаже, тогава ми става още по-зле.Той или все е уморен, или е станало късно, и да допълня,че за него вечерите нормално за изпълненеи със стоене пред ТВ или РС-то.Не мога да кажа,че не общуваме, говорим си, закачаме се, прегръдки,целувки, но до там. Знам,че говоря малко объркано, но наскоро пак имахме караница и пак разсъждавахме над това дали да продължим да бъдем заедно.За него се оказа,че е проблем това,че ме обича, защото на него всъщност му се ходи и по други жени, каза ми в прав текст,че иска "чуждо", стана ми толкова обидно...не стига че не ме желае и всеки път ако правим секс го чувствам като подаяние,ами сега и това ми се втълпи,че съм нежелана,защото съм му омръзнала, от което се чувствам адски зле.Секса с него е хубав, и се питам след като му харесва,защо не желае да го правим по-често.Също така ми е странно,че дори и да има желание не си казва, никога не ми е предлагал директно,или пък да е започнал някакви закачки в тази насока.Даже веднъж ми сподели,че му се правило, ама аз съм заспала, Казах му,защо не ме събуди с ласки, щях много да се зарадвам,а той..ее ти трябва да се наспиш..и утре е ден. Е как заспа със желанието..попитах аз..нормално , каза той.... Казва,че му липсвал стария живот, да излиза, да се забавлаява.Верно е,че водим затворен начин на живот и почти не излизаме, все сме ограничени финансово..и т.н. и на мен ми е тежко,но не съм се отказала или оплакала.Опитвам се ако има проблем или нещо не ми харесва да си го кажа и да се опитаме да решим проблема, до като той никога не споделя какво го терзае, тай го в себе си.Питам се той дали е щастлив изобщо.Много съм объркана,защото той като цяло е много добър с мен, уважава ме и като човек и личност, винаги зачита моите желания и интерси, помага ми много в домакинството.И поради всичко това си мисля,че той би бил много добър съпруг и баща на моите деца. Тук е и другия проблем, не иска да се обвържем сериозно т.е. брак, деца също...това че сме живеели заедно е достатъчно.А аз си мисля, че сега му е удобно с мен, защото като цяло той е несигурна личност и не се знае в бъщете какво ще чувства.Трябва и да отбележа,че работи работа, която не го удовлетворява,нито като естество, нито финансово, но му предстой завършване на висше образование, след което каза,че иска нова работа.Също така аз вземам по-голяма заплата от него, имам професия и съм уверена в това, ковто искам.Но никога не съм изтъквала това различние между нас, а той не е споделял това /финансовата/ част да е проблем за него, въпреки че се досещам,че не му харесваАз пък се изнервям от безпаричнието, никъде не можем да си позволим да отидем само 2-та, а ми се иска.И затова почнахме да се караме, освен за секс и за пари..ужасно.Той казва..кажи какво да направя и ще го направя, което ми се струва странно. Въпреки,че му липсвал безгрижния живот, когато си е живеел сам, ден за ден, с възможности за излизане, срещи с различни жени и приятели ми каза,че не иска и с мен да се разделя, защото ме обичал истински,а защо тогава, ако обичаш един човек истински, не си готов да се обвържеш с него, и също така, факта,че не ме желае, мен много ме подтиска.Ако двама човека се обичат...как така няма да се желаят? Как ако обичаш истински дин човек ще ти омръзне?Задвам си такива въпроси и се чудя..страх го е да се раделим,за да не направи грешка.Последния път ми каза,че ако ако аз искам ще продължим да бъдем заедно...което говори за нерешителност според мен, аз много се чудя дали наситина той ме обича?Или просото е свикнал с мен?Харесва му някой да се грижи за него... Всъщност проблемите са два...поне според мен..вече и аз не съм сигурна, дали бих била щастлива ако остана с този човек,защото аз много го обичам и го чувствам много близък, чувствам се защитена, но не и желана..трудно изразява чувствата си..даже и когато реши уж да поеме инициатива, някак си не е директно, не знам,,,той често казва,че проблема е в него за нашите отношения, но в сексуален апект,а ако аз не мрънкам..то за него няма да има проблем, защото на него му харесвало аз да съм водеща и като цяло се чувствал задоволен...Но и на мен ми омръзна кактона една друга жена, споделила тук,само да чета и слушам,как приятелите им ги желаят едва ли не винаги, измислят нови неща, винаги се опитват всичко да направят само и само партньорките им да са довлони,а при мен всичко става със зор..Сподели ми,че му липсва това,което е усетил в началото на нашата връзка..разбирам,че вече не е така стрстно и бурно като в началто, но още тогава, някъде 2-3мес. след началото, той почна да заспива вечер, когато отивах у тях да преспя без да правим секс..и ми направи странно впечатление...после разбрах, че за него това е едва ли не нормално,че не му се искало толкова често Не знам ..сигурно всичко,което написах е много объркано, но и аз се чувствам така.Предлагала съм му да отидем на сексолог..по принцип е съгласен,но нямаме финансова възможност за такава помощ.Все се примирявам, но честно казано не знам до кога мога да издържа по този начин.Често си представям как сме си заедно, имам се детенце...и всичко е добре, но като се сетя и съм чувала как имало изнервени жени, на които мъжете не им обръщат вниманние...и се плаша.Казва ли са ми,че човек никога не се променя..какъвто е сега,,такъв и ще си остане.Да си реша, дали да бъда с такъв човек.. Опивам се да свикна, но не мога и се тормозя и тормозя и все се надявам едва ли не да се случи някакво чудо. Благодаря ви,че изчетохте моята дълга и объркана история и ме извинете,ако съм ви отегчила. Ще се радвам на вашите съвети:)

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #1 -: май 17, 2007, 10:23:46 am »
Чела сте другите подобни теми и сама сте разбрала, че проблема с мъжката пасивност става все по-масов. Все едно жените и мъжете са си разменили ролите! Част от провокатора за това е средата, в която живеем. Жените стават все по-активни и по-успешни на всички нива, а мъжете полагат все повече усилия и се съревновават вече и с нежните си половинки. В крайна сметка, срещаме много повече неуверени и объркани мъже, които избират по-лесната роля във връзката, а именно "кажи ти какво искаш и ще го направя" По този начин се предпазват от провали, от отхвърляне, от грешки. Според тях това е новата формула за успех на връзката. Е, сама сте усетила резултата върху себе си-неуовлетворена, изнервена, тревожна, уморена...Обикновено в тези ситуации жените избухват, искат обяснение, а мъжете се затварят още повече и търсят извинение "аз нали се старая да правя всико, което ми кажеш!" Какво да правите, за да съхраните себе си? Първото, което трябва да си забраните е да тръгнете на дълга и изтощителна война, правейки нещата на пук и изграждайки огледален образ на неговите постъпки. От това отношенията Ви ще зациклят още повече. Спрете за известно време да си блъскате главата с всички проблеми, а си дайте почивка, за да можете да разсъждавате трезво. Излизайте с приятелки, ходете сред природата, ако обичате или поспортувайте (може да стене и без много средства) доставете си удоволствие с нещо, което обичате у дома. Трябва сама да си върнете виталността. От това постепенно ще имате ново излъчване. Паралелно с това можем да Ви предложим да се възползвате от безплатната сесия, която подаряваме на всеки наш потребител.