Автор Тема: Как да бъдем добри родители  (Прочетена 2598 пъти)

kalina

  • Member
  • *
  • Публикации: 1
    • Профил
Как да бъдем добри родители
« -: май 10, 2007, 12:07:13 am »
Здравейте. Имам проблем, за чието решение съм готова да направя всичко. Става въпрос за това, че ме притеснява липсата на достатъчно добри родителски умения на съпруга ми и взаимоотношенията между него и дъщеря ни са доста трудни. Имаме дъщеричка на почти 7 години и мъничък син. Смятам мъжа си за отговорен и стабилен, мога да разчитам на него безусловно, мисля, че за най-важните неща сме постигнали хармония... с изключение на отношението му към детето. Второто е още доста малко, за да има проблеми. Но с дъщеря ни така и не можа да установи нормални отношения. Ежедневната грижа и ангажиментите, свързани с децата са изцяло прехвърлени на мен. Той не отделя за нея време, внимание и търпение и ролята му на баща е отвреме-навреме да се намесва, като изисква определено поведение от нея и й прави забележки. Като тона и гласа му са много резки и понякога тя с основание се обижда. Рядко си играят нормално, като в повечето случаи тя започва по-грубо да се отнася с него и приключват с нещо като неравностойна борба, от която тя става все по-агресивна и завършва с нейните отчаяни сълзи. С две думи - тя не го обича според мен. Избягва го, страхува се да не й се скара, с нейните очи не ми се иска да го виждам. Разбира се, не през цялото нреме е така драматично, но доста често на косъм са нещата и аз се опитвам да ги нормализирам. Това, повярвайте е незавидна роля и често е "мисията невъзможна". В същото време е страшно привързана към мен и разчита на мен за всичко, включително да я защитавам от и пред баща й, когото тя на моменти смята за враг. Много ми е трудно, не получавам подкрепата, от която се нуждая като майка, а дъщеря ми не получава достатъчно доказателства за бащина обич. Отскоро започнаха да се засилват някои нейни страхове, например да не се загуби, да не ми се случи нещо на мен, да остава сама и дори си представя, че може ние с татко й изведнъж да се окажем някакви други, лоши хора. Тя е била винаги с по-труден характер, по-трудно контролира силните си емоциии на моменти е доста трудно дори на мен да й помогна да ги овладее и да се държи добре. Но баща й не я разбира, не се опитва да говори с нея, а направо реагира доста бурно на нейните емоционални изблици. Може би е нормално бащата да има по-строги изисквания, но нашия случай хич не ми изглежда нормален. Страхувам се да не навредим на детето.

etherapy

  • Global Moderator
  • Member
  • *****
  • Публикации: 1323
    • Профил
    • Ел. поща
Отговор
« Отговор #1 -: май 10, 2007, 10:31:58 am »
Здравейте! Почти е стереотипен модел, да не кажем закономерност мъжът по-късно да осъзнава родителството си и да формира близост с детето, едва във възрастта на детската градина. Между съпругът Ви и дъщеря Ви този момент все още изостава за сметка на много силната връзка и зависимост, изградила се помежду двете ви, която е до голяма степен защитна за детето. Вие неможете нито да настоявате за по-голяма близост с бащата, нито да стопирате общуването до крайност, за да не става детето тревожно, агресивно или подтиснато. Основните моменти, по които е желателно да поговорите с психолог, но не само вие, а и партньорът Ви са: Особеностите на връзката между Вас и детето. Какви стопове има бащата? За това е най-добре той сам да говори с психолог (кое го затруднява, кое му се струва сложно, неприемливо в комуникацията с детето) В последствие е добре да се обсъдят страховете на самото дете, които са много често срещани в тази възраст, но трябва да бъдат преодоляни със здраво отношение, за да не водят до наслагване на негативни последствия в по-късен етап. Цялото семейство, дори и малкото дете имат своята роля в проблемите и е необходим индивидуален подход за излизане от трудностите. Разгледайте възможностите за безплатна терапия тук он-лайн.