Може ли да ми обясните нещо за съжалението

[lili]

Бихте ли ми обяснили, защо хората изпитват съжаление към някой и защо някои обичат да ги съжаляват? Сблъсквала съм се със ситуации, в които хората разказват за себе си колко са нещастни и колко бедствия са ги сполетели и като им покажеш, че ги съжаляваш сякаш им става по-добре. Не знам дали това е така или греша. Другата ситуация е пък когато някои обича да съжалява другите. Той просто изпитва съжаление към хора, които видимо не са добре със здравето или са тъжни или нещо друго. Защо хората изпитват съжаление към напълно непознати например?

[etherapy]

Съжалението не е само психологически въпрос, но и доста разтеглива философска тема. Ето някои възможни причини , поради които се появява съжалението: Хората, които са склонни да съжаляват го правят например, защото така се чувстват по-съпричастни, по-добри, по-харесвани..... Всъщност, съжалението за много хора е обидно и реално не дава решение на тревогите и проблемите. Съжалявайки някого, ние не му даваме активна подкрепа, нито алтерантиви за действие, а го оставяме в пасивна позиция. Доста хора приели да бъдат съжалявани са именно такива-пасивни. Те разбират съжалението като вид подкрепа и съпричастност. Този тип хора са склонни да търсят и помощ отвън, а не да впрегнат собствените си възможности.

[lili]

Благодаря Ви за отговора! Много се радвам, че тук може да се намери подкрепа от Ваша страна за всички въпроси и всякакви дискусии. Това много ме радва. :wink: Понякога на мен ми се е случвало да изпитвам подобни чувства към хора, само защото предполагам, че няма кой да им окаже подкрепа и да им помогне. Защото аз също съм преминавала през доста трудности и често си казвам, че ако е имало някой който да ми помогне да намеря правилната посока, а понякога дори и някаква посока, е щяло да ми бъде по-леко. И тогава си задавам следния въпрос: Ами ако този човек не намери посока? :?:

[etherapy]

Това, което сте изпитвала към хора в трудност не може да се нарече съжаление. Разбирайки проблемите на околните, вниквайки в тяхното състояние и желаейки да ги подкрепим, ние вече изпитваме емпатия. От друга страна е почти невъзможно да намерим пътя на другите хора и да им го поднесем на готово. Каквото и да правим за определен човек в тежките му моменти, то няма да е ползотворно, ако самият той няма мотивация да се измъкне от трудното положение. С постоянната си помощ можем само да го направим безпомощен и все по-раним.