Родителите несъмено дават основните модели на поведение. Този факт обаче не бива да се абсолютизира и да се приема буквално. Факт е, че ако детето е станало пряк или косвен свидетел на изневяра между най-значимите за него хора ще се появят и последствия. Пораствайки то може да приеме, че това е нормален ход на взаимоотношенията във връзката или на другия полюс да се чувства предадено и недостатъчно значимо, което да го направи неудовлетворен, недоверчив и страхуващ се от близост възрастен. Не са редки и случаите, когато несъзнателно се проявява агресивно поведение във връзката като бариера, за да се предпазим от проява на слабост, да не бъдем предадени, ако покажем емоционална чувствителност.......Затова в подобни ситуации поведението на родителите и тяхната интерпретация по отношение на случващото се е твърде важна. Те могат да избегнат всички негативни последствия, но и да доведат до многоотрицателни такива за бъдещето на детето. Най-важното е малкия човек да знае, че има родители, които го обичат и ценят, че те са силни хора, на които то може да разчита. Това би помогнало и в случаите, когато детето неволно е въвлечено в ситуациите на вече съществуваща изневяра.