Последни публикации

Страници: [1] 2 3 ... 10
1
Млади родители и възпитателни проблеми / Re: Е-therapy в поредица от статии за Pufies
« Последна публикация от etherapy - септември 28, 2016, 02:09:06 pm »
Вълшебният Дядо Коледа и подаръците

Коледа е най-вълшебният и най-семейният празник. Децата го очакват с нетърпение, а възрастните демонстрират склонност да стават „по-добри”. Празникът е свързан с човешките добродетели и ако сте забелязали по това време на годината има повече усмихнати хора и повече положителни емоции (че и чудеса се случват )
Семейният емоционален фон по Коледа е положителен и децата имат нагласата, че ще се случи нещо хубаво. Изненадите по Коледа учат детето, че повечето от ситуациите се случват без да ги очакваш. Очакването на подаръците ти дава възможност да се научиш на търпение и да отлагаш желанията си. Търсенето на подаръците е свързано с ориентировъчния рефлекс и също е полезно за децата.
Колко много приказки има за добрия старец, прекрасната му помощница и малките работливи джуджета. Но понякога празникът се използва и като средство за манипулация : „Ако не слушаш, Дядо Коледа, няма да ти донесе подарък; ако не си добро дете, няма лакомства....” Това е и парче от пъзела на условната любов, с която се опитваме да „възпитаваме” децата си. Родителско безсилие или наследен модел? И от двете по малко. Има безотказен механизъм в тази връзка – ако теб са те плашили и ти ще плашиш така.
Дядо Коледа е символ на мъдростта, добрината – той е добрият старец, който носи подаръците и учи децата на добродетели. Има и друга функция, а именно – автоцензура. Детето знае, че някой го познава и знае кога е направило добро и кога – не. И не на последно място Дядо Коледа е символ на приемането. Детето знае,че всички деца получават подаръци, независимо дали са много заслужили или не.  Това подпомага създаването на оптимистичната нагласа у малкия човек.
По Коледа от рекламите по телевизията ще научите най-актуалните и налагащи се сред таргета на малките играчки. Всяко дете ги иска. Моята препоръка относно подаръците е свързана с това, че всеки познава добре детето си и знае какво му харесва и какви интереси има то. Детето ви няма нужда от 10 мечета и 20 кукли. Нужно му е едно мече, за да знае как изглеждат и какво правят мечките, нужна му е една кола, за да знае как се играе с количките. Не е нужно да прави автопарк, в който всяка следваща кола е по-нова версия на старата. Така просто нищо не научава нова, а само трупа познавателен дефицит.
Ето някои идеи спрямо възрастовия етап на детето за развиващи игри и играчки, с които да го изненадате по Коледа. 
Децата до 1 годинка могат да получат полезни и развиващи подаръци – играчки за хапане, цветни, музикални играчки, привличащи вниманието, активна гимнастика, играчки за баня – гумени патенца и жабки. На тази възраст децата се нуждаят от сензорно стимулиране. Ето защо играчките, които издават звуци, ярки са и стават за влизане в устата и изследване са подходящи. Чрез допир детето открива формите, твърдостта и мекотата на предметите, а така опознава света около себе си.
От 1 до 2 години – животни с колелца или колички за дърпане, палатка или картонена къщичка, в която детето да може да влиза, играчки за тупкане, големи мъниста за нанизване, органайзер за подреждане на играчките, прости пъзели, кукли с аксесоари, сервизи, книжки с приказки за животни и повече илюстрации. В тази възраст детето се развива активно и изследва средата чрез движение. Опознаването на средата ще му помогне да утвърди доверието в себе си.
От 2 до 3 годинки – тук навлизат фулмастри, цветни моливи, бои за рисуване с пръсти,  статив за рисуване и боички, пластелин и глина, конструктори, черна дъска и  тебешири, малка масичка и столче,  музикални инструменти, влакче с вагончета, играчки на колелца, по-сложни пъзели. Набляга се върху индивидуалността и творческите заложби на детето, които се развиват в този етап от живота му.
От 3 до 5 годинки – велосипед, люлка, шейна, конструктори, къщички за кукли с аксесоари (кухня, сервиз, тенджерки), детски магазин, марионетки, майсторска чанта с инструменти, дървени или магнитни букви и цифри, игри за сглобяване, книжки с приказки. Това е възрастта на най-големия скок в интелектуалното и емоционално развитие на детето и то има нужда от много стимули.
Не забравяйте, че вълшебството го създаваме всички заедно, въпреки, че само най-малките с цялата си детска наивност и чистота са склонни да вярват в чудеса. Възрастните са загубили вярата в чудесата и по-често са обезверени. А до колко и до каква възраст вярваш във вълшебства и чудеса е въпрос на личен избор. Защото чудо може да си случи на всеки, когато поиска да му се случи и повярва, че може да стане.
Не се опитвайте на всяка цена да поддържате илюзията, ако детето е „разконспирирало” Дядо Коледа. Не се карайте на по-големите деца, ако се „издали” тайната. Помнете, че Духът на Коледа е в прошката, усмивката, компромиса и вълшебната фраза: „И все пак никой не знае наистина ли го има Дядо Коледа.”
 Пожелайте си нещо хубаво на този прекрасен празник и споделете щастието и радостта си с най-близките си хора.
Честита Коледа!
2
Млади родители и възпитателни проблеми / Re: Е-therapy в поредица от статии за Pufies
« Последна публикация от etherapy - септември 28, 2016, 02:08:23 pm »
Игри за развиване на въображението

Играта е основната детска дейност и главно занимание, което определя ежедневието на детето. Игрите, освен забавни за децата, са и изключително развиващи за тях. Чисто хронологично детето първо участва в игри, чрез които усвоява различни човешки дейности с предмети, след това отношенията между хората и на последно място участва в игри, в които се спазват правила и всеки има определена роля. Всичко това по ред го подготвя постепенно за живота. През цялото това време в него се развиват и стимулират чрез игрите основни феномени - внимание, памет, мислене, реч, въображение. Ето защо в тази статия ще ви запозная с някои забавни и развиващи игри, които можете да играете заедно с детето си още от най-ранна детска възраст.
От 0 до 9 месеца. Развиват се възприятията и затова песничките и гимнастиката са най-подходящи и достъпни за новородените и са основен фактор за формирането на привързаност. Подходящи са приспивните и  успокояващи песнички като «Мила моя, мамо», пъстрите и музикални играчки, които стимулират зрително и слухово бебето. Не се притеснявайте, че ще разглезите бебето си, държейки го на ръце. То има нужда от вашата близост и внимание. Тактилният контакт го прави уверено и му дава сигурност. След третия месец детето се подготвя и развива умения за преобръщане и пълзене. Гимнастиката, която препоръчва вашият педиатър, заедно с игри от типа «Къде е бебенцето?» развиват паметта и укрепват физически детето. След  шестия месец бебето вече умело държи в ръка играчка и любимата игра с мама или тате е да хвърля играчката на земята и те да я вдигат. Толкова е забавно за детето, че то може да повтори много пъти това упражнение. Бъдете търпеливи
След 9 месеца. Детето задържа вниманието си, има любима играчка и я търси с поглед. Прави опити да слага един предмет в друг. Започва да се развива въображението. Детето може да играе на криеница и да търси скрит предмет или мама (на достъпно за него място). Игрите за развитие на слуха (например търсенето на музикална играчка) помагат за развитие на мозъка. Детето на 1 годинка може да играе с партньор. Опознава тялото си и учи отделните части - «Къде са ръчичките , къде са ушичките, къде са крачетата...»  Докосването действа успокояващо и релаксиращо на детето и е подходящо преди сън.
От 1 до 2 годинки. Детето се придвижва самостоятелно и това му дава възможност да изследва и опознава света около себе си. Речта се превръща в средство за общуване. Детето се опитва да прави прости изречения. На този етап игрите с животни и приказките за животни са подходящи. Детето заучава характерните звуци, които издават животните, което стимулира паметта. Може да познава и животните по картинки и да ги подрежда. Заучават се елементарни игри с пръсти „Пиу, пиу вранке”, „Варило мишле кашичка”, „Замазала баба стеничките”.... Заучава кратки стихчета и песнички.
От 2 до 3 годинки. Детето се подготвя за по-сложни игри в група от деца. То вече има добре развити обща и фина моторика, памет, мислене, внимание, реч и въображение. То може да се включва в разказването на приказки, да довършва приказка или да измисля герои. Добре е родителят да стимулира въображението на детето като му задава въпроси за негов любим персонаж – къде е отишъл, какво е направил, как го е направил, с кого.... По този начин детето ще развие творчество и креативност. На тази възраст децата с интерес имитират и по този начин влизат в ролята на възрастен. Могат да имитират мама, тате, баба, дядо, доктор, готвач, магазинерка.... това е началото на сюжетно-ролевите игри, които след като тръгне на детска градина, то ще играе с децата. Мозайки и пъзели с по-малко елемента също развиват умствения потенциал на детето и образното мислене. Играта на гатанки („Виждам си...”, „Познай предмета”) е също развиваща въображението – детето се учи да описва и да използва думите. Бъдете активен участник и партньор в игрите на детето си и отделяйте специално време точно за това.
Сигурна съм, че сте се чудели как детето ви иска да играе с черпаците и тенджерите, а не с прекрасните играчки, които сте му купили. Децата харесват също и различни материи парчета плат, пластмасови шишета и чинии, празни картонени кутии. Все предмети, които не струват нищо или почти нищо, но са безценни за интелектуалното стимулира¬не на детето ви в най-ранната възраст. Малкият човек има нужда да пипне и опознае предметите от бита. Тези предмети, които вие пипате и с които боравите. Затова не се чудете когато любима му стане бутилката от минерална вода или стария кафяв кашон. По този начин се развиват техните усещания и възприятия. За да се развие въображението, е нужно детето да има натрупан известен социален опит. Това става посредством наблюдение и общуване с нас, родителите. Въображението е това, което помага на хората да намират решение в сложни ситуации, да предлагат нестандартни ходове и да погледнат на нещата от една по-различна гледна точка.
3
Млади родители и възпитателни проблеми / Re: Е-therapy в поредица от статии за Pufies
« Последна публикация от etherapy - септември 28, 2016, 02:06:52 pm »
Кой се крие в тъмното?
Родителски подходи към страховете не детето


Ние, родителите, знаем много добре, че Баба Яга не се крие под леглото, Торбалан не взема децата през комина, а призраците са само в приказките. Но и твърде често плашим децата си точно с тези персонажи, които детската фантазия е способна да увеличи многократно. Страхът е нормална и полезна човешка емоция. Той е защитна съставка на инстинкта за самосъхранение. Детските страхове преминават през различни етапи и в определена възраст един страх е водещ за детето. Основните страхове са от изоставяне, от тъмнина и от самота. Това са естествените страхове на израстването. Полезно е родителите да познават тези етапи, за да могат да реагира адекватно, когато детето проявява страх.
Първият страх, който се формира в най-ранна детска възраст (7 - 9 месеца), е от непознати. Той е свързан с различаването на близки и чужди хора. Страхът от раздялата със значим възрастен също е сред първите, които се появяват. Затова децата харесват обстановката да не се променя, да имат режим, който им дава яснота кое след кое следва. Всичко ново и непознато е страшно в тази възраст (а за някои хора и в по-късна). Ето защо поведението на майката е изключително важно в този най-ранен период. Темпераментът на детето също се отразява върху страховете. Например по-реактивните деца изпитват по-голямо безпокойство в присъствието на непознат, докато по-спокойните могат дори да не регистрират на присъствието му. 
Във възрастта около година – година и половина се появяват страхът от тъмното и страхът от изоставяне. Хубаво е детето да носи някакъв предмет в себе си, който да го свързва с вас – ключ, пръстен, гривна, малка играчка. Страхът от тъмното не се потушава с изправяне на малкия човек очи в очи с него, като го оставим в тъмната стая и очакваме да бъде „смел”. Поставете в стаята на детето нощна лампа, позволете му да гушка любимата си играчка, прочетете приятна приказка или попейте приспивна песничка като го галите (стихчето „Тихо” на Леда Милева също е много подходящо). Това му помага да се чувства сигурно. 
Двегодишната възраст е характерна със страхове от животни. Това е обективен страх и понякога детето е било свидетел на кучешко сбиване или е било стреснато от  куче или котка. Тези страхове са относително лесни за корекция, когато събитието не се повтаря, те често отшумяват. А и не всяко дете изплашено от куче формира устойчив страх, който да се превърне във фобия. Имайте пред вид, че ако вие изпадате в истерия от паяк или мишка, детето също би се страхувало от тях.
След двегодишна възраст до към шест години най-актуални са страховете от въображаеми заплахи, страшните персонажи от приказките,  високи звуци, нараняване, кошмари,  високо, дълбоко. Полезно в тази възраст е използването на приказки за справяне със страха от тъмното – за зайчетата, които се сгушват в хралупата (в която е тъмно), за хитрите прасенца, които са се справили с вълка (опасността от непознати), Хензел и Гретел, които са победили заедно с Баба Яга (измислените персонажи).... В приказките доброто винаги побеждава.
Родителското поведение от типа „Торбалан не съществува, Баба Яга е измислица, стига с тези глупости....”, не само че не успокоява детето и не решава проблема със страха, но и го кара да „заключва” страха още по – навътре в себе си, дори да се срамува от него. Това противоречи на един от най-често използваните начините за преборване със страховете – като ги разкажеш и по този начин ги изнесеш извън себе си. Когато детето сподели, че се страхува от нещо (от тъмното, от чудовища, от тамасъми....), адекватното родителско поведение е свързано с това да се изслуша детето и то да разкаже в защитена среда точно и конкретно как изглежда този страх, колко е голям, колко е грозен, колко е лош... подробно и с детайли. Всичко това първично ще извади от детето част от напрежението.
Родителят може да създаде цял арсенал от „тайни оръжия”  срещу страховете. Нужно е само въображение, малко артистичност и търпение. Талисмани, играчки–пазители, войска от камъчета около леглото или магически помощници (каквито могат да са пръчици, кестени, пръстени, шапки невидимки, вълшебни кърпички и каквото се сетите и ви е под ръка). Малки кутийки или вътрешност на шоколадово яйце могат да са чудесен трезор за вълшебно зрънце, бобче или малка играчка, която да има пазителски и вълшебни свойства. Водещата идея във всичко това е, че страхът винаги може да се победи и то по много и различни начини.
Не плашете детето си! Имайте предвид, че то ви вярва и приема казаното от вас като „чиста монета”. Децата са наивни и искрено вярват в приказките, пълни със страшни персонажи.
Бъдете спокойни и уверени в отглеждането на детето си! Децата са скачени съдове с майката и улавят и най-малката тревога или страх, която прехвърлят върху себе си.
Имайте търпение и изслушвайте неговите страхове и тревоги! Това ще му помогне да извади част от напрежението като разкаже, да се отдалечи от страха като го извади на лист и го нарисува. След това лесно да го победи или омаскари на рисунката, защото той ще е безсилен.
Бъдете креативни и артистични! Всеки враг или страх може да бъде победен с фантазия.
Използвайте въображението на детето,  за да преборите страха. Детският страх се отличава с наситеност и сюжетност. Колкото по-подробно ви опише детето страха, толкова повече детайли могат да ви помогнат в изготвянето на стратегията. А то ще има най-важното – авторството на стратегията.
Не забравяйте, че нито едно дете не се ражда страхливо, такова го прави родителското отношение и точно то може да му бъде „другар по оръжие” в справянето със страха.
4
Млади родители и възпитателни проблеми / Re: Е-therapy в поредица от статии за Pufies
« Последна публикация от etherapy - септември 28, 2016, 02:06:06 pm »
Ролята на приказките в отглеждането на детето

Приказките са първото социално учене за детето. От тях то се учи кое е добро и кое е лошо, как е добре да се постъпва и как – не. Те са особено ценен опит, който детето запечатва емоционално още от най-ранно детство. Приказките помагат на детето да се запознае с всичко наоколо – хора и характери, отношения и постъпки, ситуации и стратегии. Дори и най-палавите деца са подвластни на магията на приказното, тъй като се активира техният познавателен интерес и вродено любопитство.
В миналото приказките се разказваха в среда на сензорна депривация – когато детето си ляга вечер в тъмното или край огнището, без картинки и звуци. Единствено интонацията и думите на възрастният стимулират въображението на детето в максимална степен. То само си представя героите, обстановката, ситуациите и неговата фантазия работи на пълни обороти.
Съвсем до скоро разказването или четенето на приказка също даваше голяма възможност на децата да фантазират и да изградят свой образ на героите и ситуациите. Книжките не бяха толкова цветни, рисунките бяха по-скоро графични и това даваше поле на изява на детското въображение.
Приказките днес са хипереалистични. Книгите са все по-цветни и с 3D елементи, а филмите са 4D (внимавайте на каква възраст водите детето си и на какво филмче, тъй като мечката от „Смело сърце”, която се нахвърля и напада може да стресне детето, когато то е за първи път на 3D кино). Многото поднесени на готово образи стимулират минимално въображението. Моята дъщеря знае, че Снежанка е с точно опредлена и конкретна синя рокля, на главата си има червена панделка и изглежда точно както Уолт Дисни са я нарисували. В моите детски представи Снежанка наистина беше не така пищно и цветно облечена, но си беше моята лична представа за това момиче. Ето защо въпросът „Как си представяш Пепеляшка, с каква рокля, с какви коси....?” би могъл да ни върне силата на загубеното в миналото въображение.
Различните поколения поднасят приказките по различен начин. Бабите разказват, майките четат, а с другите деца (в детската градина) детето играе сюжетно-ролеви игри и влиза в образите от приказката. Всичко това обогатява и развива детето и неговата реч, възприятия и фантазия.

Видове приказки и подходящата възраст на детето за въвеждането им.
Приказките с главни герои животни са най-подходящи за малките деца (2-3г.). Удачни са точно тези животни и тази природа, която имаме в нашата страна. Слончето и жирафа също носят свои особености и характеристики, но е добре да бъдат въведени малко по-късно, защото не са толкова близки и познати. Лисица от нашите народни приказки е хитруша, кокона, комбинативна, но въпреки това често надхитряна. Вълкът е глупав, лош и страшен, но пък винаги е победен. Много по-въздействащо за детето е когато тези приказки, освен звуково се комбинират и с възприемане чрез тактилен контакт. Как точно баба Меца ходи, как Зайо Байо скача, как Ежко Бежко боцка и всичко това под формата на масаж на гърба или на ръчичката на детето. Това действа опознавателно и релаксиращо. Подходящи приказки са „Болен здрав носи”, „Трите прасенца”, „Косе Босе”, „Дядовата ръкавичка”, „Бабо Мравке, где така?”, „Работна мецана” и т.н.. Те носят ясни послания, достатъчно са кратки за задържане на вниманието на малкото дете и някои от тях са в стихотворна форма, което ги прави лесно разпознаваеми и запомнящи се. Бъдете артистични и разказвайте на децата си емоционално, с различна интонация, мимика и жест. Приказките за чудовища, вещици и магьосници в този период от развитието на детето не са подходящи.
Битовите приказки дават идея за мястото, където детето расте, за етноса,   за особеностите, за бита и му помага да опознае народопсихологията. Техните главни герои са Хитър Петър, Настрадин Ходжа, Тримата глупаци и т.н. Приказки като „Мързелан и Мързеланка” и „Който не работи, не трябва да яде” показват на детето ситуации, в които и то самото може да попадне. Разбира се, в приказката всичко е хиперболизирано и дори на предметите и на цветята са дадени човешки характеристики - Житената питка се търкаля сама и говори, цветята танцуват и пеят. Необичайното става възможно, а във всяка приказка има поука, която е достъпна за възрастта на децата (4-5 г.)
Вълшебните приказки са подходящи за по-големите деца (5-7г.). Те са много по-описателни и създават богати впечатления от героите и ситуациите. Наред с класическите вълшебни приказки като „Пепеляшка”,”Спящата красавица”,”Огнивото” би било добре да вървят и нашите български вълшебни приказки – „Неродена мома”, „Тримата братя и златната ябълка”, „Златното момиче”. В тях е заложена основната идея, че каквото и да се случи винаги има начин, по който доброто ще победи лошото и и справедливостта ще възтържествува. Тези приказки помагат и при преодоляването на редица страхове и трудности в този възрастов етап. 
Приказките обогатяват въображението и развиват речта. Те са чудесно възпитателно средство. Освен, че са забавление и игра, те подпомагат развитието на детето и култивират нестандартно мислене и креативност.

5
Млади родители и възпитателни проблеми / Re: Е-therapy в поредица от статии за Pufies
« Последна публикация от etherapy - септември 28, 2016, 02:04:59 pm »
Да възпиташ дете оптимист

Всички ние постоянно правим избори в живота си и един от важните избори е в това дали да наблегнем на негативното или на позитивното около нас. Тази нагласа не се появява изведнъж. Тя зависи от множество фактори. Ще разгледаме три от важните фактори в детска възраст, от които зависи оптимистичната нагласа към света и хората – моделите на родителското поведение, самооценката и уменията за общуване. 
Отдавна е доказана връзката между мислите и това, което ни се случва. Успехът на всеки е свързан с аспирациите му за постижение. Колкото повече положителни опити има едно дете, толкова по-големи аспирации за постижение ще има. Малките деца са най-оптимистични, защото разполагат с голяма доза познавателен интерес, който ги движи напред и са жизнени и енергични. Уверени са в успеха, не се отчайват и позволяват бързо да им мине.
Нека видим как изглежда песимистичното и оптимистичното мислене на едно дете в конкретна ситуация. Например любимият въпрос на всяко дете „Дали ще ми купят играчката?”. Песимистичните мисли тук изглеждат така: „Няма да ми я купят, те никога не го правят, никой не ми угажда, никой не ме обича...”, а оптимистичната страна е „Сигурно ще ми го купят, но ако не го направят ще си разменим играчки с приятеля ми и ще си поиграя”. И двата модела са въпрос на заучаване и попиване от родителското поведение.

Моделите на родителско поведение
От родителя зависи дали ще наблегне на негативната или на позитивната страна на живота. От един „дефект” почти винаги може да се постигне ефект (спомнете си популярната фраза за лимоните и лимонадата). Прекалено обгрижващите и черногледи родители ще създадат страхливо дете, което няма да вярва в собствените си способности, а ще разчита на късмета и случайността. Отношението на детето към света и околните ще е лишено от доверие и оптимизъм. Другата крайност е свързана с прекалено поощряващите (до неадекватност) родители, които товарят децата си с огромни очаквания (например пухкавелката до стройните и кльощави гимнастички). Правилното родителско поведение е свързано с даването на толкова свобода на детето, за колкото то се е преборило и според възрастта му. Например момиченце на 5 години би могло да изпере роклята на куклата си, след това да се справи и със собствената си блузка, но няма как зареди и пусне пералнята само... Важен момент при „мрънкащите” и „увличащите” родителски стилове е къде самият родител поставя акцент. Защо родителят решава, че подходящ момент за възпитание е този, в който той се връща ядосан от работата и вади натрупаната негативна емоция върху детето си. Фрази от рода на: „Прибери си играчките, стига си се лигавило, не викай силно, не скачай.....” могат само да покажат колко тежко е минал деня на родителя, но не и да възпитат у детето дисциплина и ред. В този случай акцентът е върху личността на възрастния, а не върху детето. Горният речитатив би могъл да звучи съвсем различно: „Еха, хайде да подредим пак стаята, за да е красива, да го направим като големи, а не като глезени бебета, тихо и без да викаме и скачаме...” Хубаво е да си даваме сметка за това. Увличащите родители подават естествено и практически оптимистичния модел.
 
Самооценка
Самооценката е ключов момент в създаването на оптимистично мислене и поведение. Детето с положителна самооценка приема околните като добронамерени и е по-малко склонно да се изолира. Детето с ниска самооценка е по-скоро враждебно към света, защото смята, че светът е враждебен към него. Увереното дете по-често поема инициатива и е склонно да рискува, което е в основата на успеха. Неувереното дете е по-пасивно и разчита на външните фактори, като е склонно да ги обвинява за неуспеха си и да омаловажава себе си, когато е постигнало успех.
Представете си дете, което е издебнало мама и е хвърлило с мерак голямата си метална кола в калната локва. Освен, че е опръскано цялото, то безутешно започва да реве и за „изчезналата” си количка... Негативният родител ще каже:”Видя ли се, само да те оставя за миг и глупостите започват! Нека ти! Сега ще ходиш мръсен и няма да имаш вече количка!” Позитивният ще каже през смях:”Опааа, това моето дете ли е? Колко е кално, а количката му е изчезнала... Бързо да я извадим и измием! Работа ни чака – дрехи ще перем... Хайде, играта свърши днес, да видим утре пак толкова бързо ли ще си тръгнем...?” С първото поведение създаваме дете, което е убедено, че не го бива почти за нищо и грешките му са почти винаги фатални. С второто създаваме оптимист, който знае, че може да греши, но и може да поправя грешките...

Умение за общуване
Приемането на хората също може да бъде черно – бяло. Опитът ни показва, че с позитивни хора се общува по-лесно и приятно, отколкото с недоволните и мрънкащите (каквито са обикновено негативно мислещите). Позитивността, радостта, усмивката са заразни, също както злобата, завистта и нещастието. Чували сте за „енергийните вампири” – те са хора с негативна нагласа, а общуването с такъв тип хора е буквално изстискащо силите. Факт е, че негативно настроените хора боледуват по-често от тези с позитивна нагласа. Може да се каже, че възпитавайки детето си в оптимизмът, ние го ваксинираме срещу  депресия. Ето защо моят съвет към родителите е да поощряват  децата си да се сприятеляват и да са активни в отношенията с другите деца. Защото уменията за общуване са залог за успешност. Не бързайте да квалифицирате като „лошо” съседското дете, което пищи, дърпа се или блъска някое дете в градинката. По-скоро го използвайте за пример на това как изглежда дете, което е тъжно, ядосано или просто не знае как да си поиска нещо...Бъдете добър пример за подражание – децата безпогрешно виждат двуличието. Точно затова те много бързо го издават с факти на бабата, колежката и всеки, зад гърба на който сме злословили. Бъдете спътник в мечтите и поощрявайте интересите, талантите и активността на детето. Колкото и да сте мразили заниманията по пиано, не го пренасяйте към детето и не убивайте порива му. Може пък на него да действа релаксиращо, а не затормозяващо като на вас! Научете го да забелязва доброто във всяка ситуация, за да не преживява драматично загуби и неуспехи. А това ще е възможно само, ако научите и себе си!:-)
 
6
Млади родители и възпитателни проблеми / Re: Е-therapy в поредица от статии за Pufies
« Последна публикация от etherapy - септември 28, 2016, 02:04:25 pm »
Братя и сестри – поредност на децата, ревност, борби и коалиции

Още през 20-те години на 20 век Алфред Адлер е забелязал, че поредността на децата в семейството влияе върху изграждането на характера и на стратегиите за справяне. Проблемите, силните и слабите страни на хората зависят както от темпераментовите особености, така и от реда, който имат в семейния модел.  Семейството е първото място, в което детето изпробва различни стратегии, за да се социализира и да се пребори за внимание и признание.

Поредността на децата в семейството

Първото дете първо започва да търси своето място и има най-голям избор от стратегии – дали да стане доброто дете, малкият манипулатор или непослушкото – чаровник. За това и повечето първи деца смятат, че е задължително условие да са винаги първи във всичко и да са най-добрите. Това поражда и амбицията им на по-късен етап.  Давайте на първото си дете точно толкова гушкане и близост, колкото и на второто. Позволявайте на първото си дете, толно толкова грешки и провали, колкото и на второто.
Второто дете открива, че първото място е вече заето   Остава му да бъде комбинативно и да си избере друга роля - ако първото ще е „доброто и послушното”, то второто ще е „малък непослушко”, на който все му се разминава.  Рядко вторите деца решават да изместят първото от позицията на първо и да станат още по-добри и още по-успешни. Ако това дете е и средно, то неговата позиция не е от най-благоприятните. То ще бъде прекрасен медиатор и помирител. Но може да се почувства недооценено, без привилегиите на първото и без предимствата на най-малкото. Не позволявайте в семейството да има двоен и троен стандарт. Правилата трябва да важат за всички, независимо дали са „още малки”. Не забравяйте за съществуването на средното дете, поради единствената причина, че почти не го забелязвате и не ви създава проблеми. То има нужда от своето специално време.
Най-малкото дете има доста благоприятна позиция. От него не се очаква кой знае какво, родителите са вече доста улегнали, имат опита от първото или първите деца и много по-спокойно реагират на поведението и реакциите на детето в тази позиция. Това му дава доста голяма доза свобода и възможност за развитие. То свободно може да изяви талантите  си, без да се очаква от него да продължи семейната професия например (каквото е очакването към първото дете). Авантюристични и смели са. Жалко е, че не можем да гледаме първото дете като последното, но не бива да забравяме, че последното дете има опасността да попадне в среди, които не са подходящи за възрастта му. Причината за това е илюзията му, че е по-голямо, защото е „въоръжено” с речника и опита на по-големите.  Изключително важен е контролът и наблюдението над най-малкото дете.
Единственото дете има и предимствата, и недостатъците на всички останали позиции. Към него са се насочили всички родителски очаквания, страхове и  изисквания. Разбира се, то получава и цялото родителско внимание, но и също така е натоварено с всички родителски амбиции. Тъй като няма други деца в семейството, единствените деца се сравняват с възрастните. Тук има опасност детето да  не е доволно от постиженията си, тъй като гони винаги много висока летва. Родителят на единствено дете има привилегията да бъде целият свят за него и да има силна и сигурна връзка с детето си. Важно обаче е да не забравя никога, че тази връзка не може да продължи безкрайно и един ден детето може да остане абсолютно самотно. Ето защо контактът с деца трябва да е много чест и много активен от първия миг в отглеждането на единствено дете.

Детронация и ревност
Когато второто дете се появи, първото дете е поставено пред сериозно изпитание. То преживява една от сериозните кризи в живота си, която наричаме детронация. Загубата на внимание децата приемат като загуба на любов, ето защо е толкова драматично. В родилния дом, в който работя, честа гледка са сърдитите каки и батковци, които роднините постоянно питат „харесва ли ти бебето, нали е много сладко, обичаш ли го”.... Ако детето каже, че го обича още от първия миг, да знаете, че сте го принудили да излъже Психологически невъзможно е това да се случи. Детето на първо място е объркано от това, че цялото внимание е насочено към бебето и на второ място е разочаровано, че бебето не може веднага да се включи в игрите, които е планувало. Имало е 2-3 годишни дечица, които отказват да се хранят и да пият вода в такъв адаптационен период. Това си е защитен механизъм на личността и затова подходът на родителите  е много важен. Съветвам майките,, когато наближи термина на раждане, да скрият у дома на различни места малки изненади за първото дете, които то всеки ден да открива, когато майката е вече в болницата. Това му създава усещането, че е в постоянна връзка с мама. Тя мисли за него и го обича много. Така детето много по-лесно адаптира към новата ситуация. Някои деца регресират – например искат да пият от шише, да си имат биберон, да говорят на бебешки, защото това са нещата, които прави бебето и е обект на внимание. Това бързо отшумява, защото по-голямото дете вижда, че не му върши работа, а и то вече е минало този етап от развитието си. Родителите трябва да знаят, че детето преживява криза и да подходят с внимание  към това като дадат своята подкрепа с любов.  Колкото повече деца, толкова повече радост.... С раждането на второ дете любовта на родителя не се разделя, тя се удвоява 

Конфликтите и конкуренцията между братя и сестри
Не е никак лесно да се конкурираш „по майка”.  Децата без да съзнават се оглеждат и сравняват.  Конкуренцията между децата в семейството е и повод за конфликти.
Конфликтите между братя и сестри са съвсем нормални и децата имат нужда от тях, за да изградят личността си. Част са от ученето е да воюваш за собственото си място, способността да казваш НЕ и да откриеш собствената си идентичността. Ролите на куче и коте плашат родителите, сякаш децата им се мразят, завиждат си  и имат непреодолими различия, които не могат да изгладят. Конфликтите имат развитие – в началото се състезават за вниманието и любовта на мама. Тази борба  е често тиха и отшумява с възрастта и преодоляването на кризата. След това идва състезанието за притежания. Каквото има единият, трябва да има и другия, за да не си завиждат и да не си чупят играчките. Те знаят, че им се полага еднакво внимание и изразяват това с еднакви притежания. Споровете за вещи са зов за внимание. С обострянето на чувството за справедливост (8-9год) идват и конфликтите за справедливост. Тези битки са и доста бурни и поради тази причина забележими за родителите. Те вместо да нагнетяват ситуацията с опит за арбитраж, биха могли просто да бъдат отдушник за детските емоции, без да вземат страна в спора. Техника, която е много работеща тук е „интервю от горещата точка”. Родителят е „репортер”, който безпристрастно снема „показанията” на участниците в спора и „отразява” новината също толкова безпристрастно. Братята и сестрите имат нужда да бъдат изслушвани поотделно, да бъдат успокоени, според нуждите им и да бъдат насочени в собственото русло на развитие. Прегърнете децата си едновременно, позволете им да се изкажат, а после им дайте възможност да помечтаят за това как ще им е най-хубаво, каква е тяхната желана ситуация.
Ключови правила:
1.   Не сравнявайте децата
2.   Изтъквайте положителните страни на всяко едно от децата си и неговата уникалност
3.   Не очаквайте от по-големите деца да отглеждат по-малките. Прекалено голямата отговорност  може да ги пресира.
4.   По-големият не е нужно да отстъпва – сякаш неговите желания и емоции са маловажни. Напротив – емоциите и на двете деца са важни и значими!
5.   Не правете децата си зависими от вас – нито физически, нито емоционално.


7
Млади родители и възпитателни проблеми / Re: Е-therapy в поредица от статии за Pufies
« Последна публикация от etherapy - септември 28, 2016, 02:03:13 pm »
Поощренията – „инструкции за употреба”

Колко пъти днес критикувахте детето и неговото справяне? Колко пъти поощрихте детето си и го похвалихте? За съжаление, повечето родители ще направят по-дълъг списък, отговаряйки на първия въпрос.
Често в кабинета и в www.e-therapy.bg чувам от родителите думите „ама ние не го правим за лошо, то е за негово добро”. Знам много добре и другата родителска премъдрост, че „никой не мисли зло на детето си”,. Но нима детето прави „злини”, защото е лошо и го иска? Просто има нужда някой да го хване за ръка и да му покаже кое е добро и кое е лошо. Това може да се  случи по различни начини – чрез поучаване, чрез четене на лекции, чрез личен пример, чрез наказания или чрез поощрения.
Поощрение и самостоятелност
Самостоятелността на детето е ограничена от неговата възраст. Ролята на родителя е да предоставя възможности детето да проявява самостоятелността си. Детето ще се научи много по-бързо и ефикасно от т.нар. естествени последствия, вместо да бъде постоянно спасявано или наказвано от „родителя-сянка”. Когато се сърдиш, пропускаш да си играеш и забавляваш, когато цопаш в локвите ще трябва да се приберем, за да се преоблечеш, когато не искаш да ядеш, оставаш гладен. Тези последствия са прости и ясни и децата много бързо ги разбират. 
Поощрение и инициативност
    Поощрението е важно за инициативността на детето. Колкото повече се поощрява едно дете в дейностите си, толкова повече се грижим за нестихването на познавателния му интерес (който е двигател във всяка възраст). Ако наказваме и поставяме ограничения, то ще имаме пасивно и неуверено дете. Ще се формира външен локус на контрола, което означава, че детето ще вярва, че нищо не зависи от него и бързо ще приеме логичното „тогава защо да се напъвам”. Поощрението показва на детето, че то е добро такова, каквото е и ние го обичаме. За да бъдем адекватни като родители е необходимо да разберем какво пречи на детето да се изявява:
•   Страховете (от наказание или от неуспех). И за нас, и за децата ни ще е лесно да ги научим да споделят кога и от какво се страхуват.
•   Незнание и неумение. Двегодишното дете не би могло да нареди пъзелите, които сте извадили от тавана и с които сте толкова горди, но с развитието на компетентността и поощряването на инициативността и това ще се случи между три и шест годишна възраст.
•   Неувереност. Как да бъде уверено едно дете, ако родителят е негова сянка и постоянно го подпомага, поправя, моделира и с две думи му казва „Ти не знаеш и не можеш, остави аз да го направя”..... и така до към 50 годишна възраст на „детето” 
•   Условната любов или „Ако си подредиш стаята, мама ще те обича”... Нима безпорядъкът или изцапаната тениска е пречка за мамината любов?! Звучи абсурдно, нали? Освен това е и  абсолютно объркващо за детето като го провокира самото то да се превърне в манипулатор.
•   Неясни и прекалено строги правила.  „Защото аз така ти казвам” (на въпроса на детето защо днес не може да поиграе пред блока). Често повод за конфликти в двойката са моделите на двамата родители,  например когато единият родител е либерален, а другият авторитарен.

Капанът на наказанията
Единственото, което детето ще научи от наказанието, крещенето и агресивното поведение на родителя е, че по-силният физически винаги печели и ефективният начин да се справяш в различните ситуации е точно този. Вместо наказания могат да се използват методи, които няма да унижат детето и да посеят гняв в душата му. При малките деца върши работа отвличането на вниманието и точните правила, а при по-големите деца - очакването за награда при определено поведение. Ето и няколко съвета:
•   Давайте кратки, точни и ясни послания на детето.
•   Старайте се забраните и правилата да са съобразени с възрастта на детето. Например: „Забранявам ти да си играеш с пластмасовата бутилка!” Хора, безумно е, защото тя е страхотна – може да си сменя формата като я настъпиш, да и се маха капачката, да се пълни с разни дребни неща и вода и отгоре на всичко издава страхотен звук, когато я тупкаш по мебелите  (остава на заден план въпросът, че ви боли главата от шефа и сте ядосана на колежката... това не е проблем на двегодишното дете)
•   Нека наказанията са съотносими към “провинението”. Разхвърляната стая не е достоен повод за наказание тип ”Няма да излизаш три седмици”, а повод да се научи детето да я подрежда и да се чувства комфортно в нея. Но опитът да се изскубнеш рязко от ръката на мама и да пресечеш оживено кръстовище спокойно си отнася шляпане по дупето.
•   Да не се връщаме назад: станалото – станало, последствията – понесени. Без натяквания и вадене на стари случаи.
Най-добрият начин да се намалят проявите на лошо поведение е да има изобилие от поощрения за добро поведение. Защото наказаното за поведението си дете реагира емоционално, може да се почувства засрамено, да провокираме вина в него и то да се обезвери.  В крайна сметка нали идеята не е да накараме децата да се чувстват зле, за да се държат добре. Златно правило във възпитанието е да се критикува постъпката, а не детето. Всеки неуспех би могъл да се приеме с чувство за хумор. Все пак детето ви е съвсем нормален човек, а не програмиран робот или божество.

8
Млади родители и възпитателни проблеми / Re: Е-therapy в поредица от статии за Pufies
« Последна публикация от etherapy - септември 28, 2016, 02:02:39 pm »
Хайде да рисуваме....
Какво рисуват децата на различните възрасти и какво ни показват детските рисунки
Рисуването е задължителна детска дейност, която освен забавна е и много развиваща. Колкото и да си малък усмихнатият човек си е усмихнат човек (дори да е от типа „Точка, точка, запетая...”), а чудовището (с големите нокти и страшните зъби) също носи своето ясно послание. В този смисъл рисуването е един прекрасен начин детето да изрази с ръчичките си това, което не може с думи. Дори без да осъзнава точно какво прави. За нас, терапевтите, детската рисунка носи много повече от думите на родителите. Разработени са достатъчно проективни методики, с които ние възрастните можем да надникнем в детския свят.
Нека видим как се развива това умение във времето и какво носи всеки следващ етап.
Да започнем с драскането. Децата обичат да подражават и да опитват различни дейности. За двегодишното дете драскането е супер забава. А в къщи всичко е плоскост, която се нуждае от украса – най-вече стените. Ето защо е добре родителят да „обезопаси” този процес. Например, като купи черна дъска или флипчарт, на които детето да твори както и когато поиска. Дете, което не е имало възможност да се упражнява в драскане започва да пише и да рисува по-късно от връстниците си, които свободно са се вихрили в тази дейност. На тази възраст детето тренира движенията на пръсчетата си и финната моторика, което е полезно за по-нататъшното му развитие. Освен това е забавно да виждаш, че определено твое действие оставя следа. Важно е да се каже, че на тази възраст детето не се интересува от творбата си. За него това е трупане на опит и забавление. Затова не го питайте какво е нарисувало (то няма отговор на този въпрос), а го поощрявайте да го върши. Защото там излива емоциите, които нито може да назове, нито да осъзнае.
След това идват цветовете. По-голямото дете ги познава добре и вече е наясно, че слънцето е жълто, покрива на къщата червен, а дърветата имат зелени клони и кафяв дънер. Интересно и любопитно е да се изпробват различни цветове и форми. Пастелите или тебеширите тук са прекрасно решение. Защото с тях се работи със замах и се изисква пространство. Това е важно за едно дете на 3-4 годинки, защото  когато иска да изтрие нещо, просто го замазва и продължава към следващата плочка  На тази възраст произведенията на изкуството са си истински повод за гордост. Една изложба на малкия художник винаги би впечатлила гостите ни, които няма да са пестеливи на похвали. А за децата полученото одобрение дава увереност и самочувствие.
Във възрастта от 5 до 8 години имаме реални рисунки, които детето рисува по спомен с голяма доза въображение, играе си с цветовете и формите. Би могло да рисува по предварително зададена тема. Всичко това развива интелигентността и  инициативността на детето, както и неговата емоционалност. Има различни начини, по които едно дете може да твори. Добре е родителят да осигури възможности на детето да избира как точно да развива тази значима дейност. Например, рисуването с пръсти е много подходящо за по-активни деца. То е хем забавление, хем е в контролирана среда. В моята практика използвам често рисуването с топчици пластелин, което е терапевтично за тревожни и хиперактивни деца. Предимствата на тази техника са в това, че докато правиш топчицата масажираш дланите си и това релаксира. Освен това, натискът, който се изисква при размазването на пластелина върху картончето също е вид отдушник, през който се отработват емоциите.
Рисуването ангажира двете мозъчни полукълба и е от творческите дейности, които помагат на детето да развива въображението. А въображението е  в основата на много креативни и често гениални решения, които са важни при постигане на поставените цели. През рисуването децата могат да ни покажат много свои мисли и чувства, стига да имаме очи да ги видим и разберем. Ето защо пазете старите рисунки на детето си. Те са мил спомен, чрез който можем да проследим развитието му. Можем да разчетем в кой етап от развитието си как се е чувствало детето и какво е преживявало, какви са били страховете му и дори как се е преборило с тях.

9
Млади родители и възпитателни проблеми / Re: Е-therapy в поредица от статии за Pufies
« Последна публикация от etherapy - септември 28, 2016, 02:01:54 pm »
Детската памет. Как да я развиваме като родители

Паметта претърпява сложно развитие. Но активността на малките деца не изисква сложни форми на памет. Затова паметта им е кратка. Наблюдавала съм как реагират бебетата, малките деца и възрастните, когато лаборант им взема кръв за изследване. Малкото бебенце не разбра къде се намира и какво ще се случи до момента, в който усети болката. След като мине болката, моментално спира и плача. Бебето не преживява предварително събитието и бързо забравя за него. Малкото дете реагира почти по същия начин. Разликата е в това, че ако идва за втори или трети път то вече знае (децата помнят повече негативните емоционални преживявания) и предварително може да поплаче и да се побунтува в желанието си да избегне болката. А възрастният човек три дни преди интервенцията може да мисли как ще му прилошее, как ще припадне когато му вземат кръв и още толкова да страда след това (разбира се, тук хиперболизирам и става дума само за определен тип хора, които имат страх от подобни интервенции). Примерът илюстрира това как емоциите се свързват със събитията, които помним и остават закачени и запаметени в дългосрочната памет на възрастните, а при децата е по-различно...

Паметта от утробата
По време на бременността, след 16-та гестационна седмица се развива слухът. Ембрионът запомня майчиния и бащиния глас още докато е в утробата. Проведени са редица изследвания с четене на едно и също стихотворение от майката в продължение на четири седмици (между 33-та и 37-ма гестационна седмица) и те показват, че в 37-та седмица от бременността, бебето реагира с промяна на сърдечния ритъм на римата, прочетена от майката и не реагира изобщо на същата рима, прочетена от други хора. За това слушането на приятна музика и спокойствието са важни по време на бременността.

Първите месеци
В периода от раждането до 1 годинка на детето служи най-вече разпознавателната памет. След 3-4 месеца то може да запази в паметта си особено значими образи – разпознава лицата на мама и тате, техните гласовете, интонация... За малкият човек всичко е ново и той го опознава с любопитство. Затова е добре да има много цветове и форми около него. Важна роля в развитието на детската памет има въртящата се играчка за креватчето, която освен визуално въздейства слухово и кинестетично на детето. В нашето училище за бременни препоръчваме на майките да говорят на децата си, да им разказват какво правят, какво ще направят заедно, къде ще отидат, независимо, че те не могат да отговарят. За тях е важно да запомнят тези звуци и детайли от общата картина. След 8 месечна възраст детето търси предмети, които познава. За да развиете тази способност скрийте играчка под одеалцето близо до детето така, че то да вижда какво се случва. То веднага ще я потърси и намери. Повторете отново играта, като скриете отново на същото място, а след това смените на ново. Други подходящи игри за тази възраст са гимнастика, която е съпроводена от разказ на майката какво и как прави. Играта „Дай боц” спонтанно се използва от повечето родители и е забавна за децата.

Във възрастта между 2 и 3 годинки.
Детето е мобилно. То се придвижва свободно в пространството и така разширява още повече кръга на познанието. Затова най-активна е двигателната памет. Детето запомня различни действия и движения. Например карането на колело. Който веднъж се е научил на това, няма как да го забрави. Около две годишна възраст на преден план излиза възпроизведителната памет. Детето повтаря думи, движения, имитира животни, може да разказва. Дори си спомня какво се е случило преди 2 или 3 дни и успява да разкаже. В този период децата са като попивателни за приказките, които им четем преди заспиване. Всеки родител знае, че детето му може да повтори дума по дума любимата си книжка, която е четена достатъчно дълго и ако родителят пропусне абзац или промени дума, то веднага ще забележи. Добре би било да питате децата, а те да разказват за минали случки. Те помнят много добре емоционалните събития и могат да разкажат с охота. Игрите, които включват стихче с движение са добър подход – „Дай, бабо, огънче”, „Замазала баба стеничките”, „Варило мишленце кашичка”, детска гимнастика „Да построим къщичка”. Да запомним цветовете на светофара също е достижимо от децата на тази възраст.

Във възрастта между 3 и 4 годинки
Вече можем да говорим за асоциативна памет. При запомнянето на думи, детето намира общи признаци между предметите и ги квалифицира. То знае, че кофичката си има лопатка, на четката и трябва паста, на куклата – дрехи. Умственото и физическо развитие в детска възраст се развиват бурно и едновременно. Ето защо колкото повече едно дете се движи, толкова повече неща може да запомни. Всичко, което предизвиква реакция и емоция се запомня, особено това с отрицателен знак. В тази възраст игрите с картинки и цветове са много полезни. Освен това самите деца могат да направят рисунки. С тези рисунки или изрязани картинки също може да се играе обучително. Родителят ги подрежда по определен ред, а детето го наблюдава. След това се разбъркват и детето трябва да ги подреди така, както са били. Друга игра е свързана с това на детето да се покаже снимка или картинка на любим анимационен герой като му се даде инструкция да запомни най-много детайли – какво прави, с какво е облечен, какви цветове има, какво друго има на картинката. Детето разглежда картинката 20-30 секунди, след което трябва да съобщи какво е запомнило. Естествено, прави го и родителят, за да бъде пълна забавата.

Скъпи родители, не е нужно да правим от децата си гении, да ги засипваме с упражнения и да градим план за светлото им бъдеще. Амбициозни родители започват сериозно обучение в съвсем ранна възраст, но това не е ефективно. Така само обричат очакванията си на неуспех, защото всичко с възрастта си. Просто бъдете информирани и готови да дадете във всеки етап от развитието на детето си това, което му е необходимо. Търпение, повторение и забавление  Изпълнени ли са  и трите условия няма да има никакви трудности.

10
Млади родители и възпитателни проблеми / Re: Е-therapy в поредица от статии за Pufies
« Последна публикация от etherapy - септември 28, 2016, 02:00:53 pm »
Моят плюшен приятел. Ролята на преходния обект в детското развитие


Често родителите се притесняват от силната привързаност, дори пристрастеност на детето към определен обект (играчка, одеялце или друг предмет). В тази силна връзка няма нищо притеснително, защото тя е етап от детското развитие.
Моето меченце, моето зайче, моето мишленце, моето юрганче, моето одеялце, моята възглавничка..... ролята на този важен за детето обект може да бъде заета от много предмети. Важно е да са приятни на пипане, мекички, даващи усещане за топлина и комфорт. Те са временните заместители на мама.
Детето има нужда от такъв обект, за да може по-плавно и леко да се отдели от майката. От етап на пълна зависимост то пристъпва към етап на относителна независимост и тогава има нужда от нещо, което да направи процеса плавен. Чрез любимата играчка се удовлетворява и необходимостта на детето от илюзии. То се нуждае от  пространство  между реално и фантазно, за да може да премине нетравматично през отделянето от родителите. То има нужда от предсказуем свят и доверие.
От четвъртия месец до около една година бебето развива привързаност към т. нар. преходен обект. Този предмет става много специален и се ползва със специален статут. Той е винаги близо до детето. Когато излиза на разходка, то е непременно в неговите вещи, присъства през нощта и бебето го гушка или просто докосва, за да знае, че е до него. Забравената любима играчка на детето, когато семейството е тръгвало на път, е била причина за спешен обратен завой. 
Любимият предмет е изключително важен в ситуации на тревога, самота и при заспиване. В практиката си имах случай с тригодишно дете, което винаги носеше в раничката си любима възглавничка, дори когато ходеше на детска градина. То имаше нужда да носи възглавничката и по време на обедния си сън да я гушка (вместо мама). Това продължи около година. След което съвсем спонтанно тази ценност остана вкъщи и вече нямаше нужда от нея. Родителите в началото бяха много притеснени, защото това имаше своите неудобства, но в детската градина срещнаха разбиране и подкрепа.
Този специален предмет наричаме „преходен обект”. Той има способността да дава чувството на сигурност - една от най-силните детски потребности. Трябва да се прави разлика между преходен обект и т.нар въображаем приятел. Преходният обект се явява материален заместител на значимия възрастен (майка, баба или който гледа детето). Въображаемият приятел е духовен „съратник”, към който детето се обръща в моменти, в които изпитва потребност от разбиране. В моята практика имах четиригодишно момиченце, оперирано от сливици с отказ от комуникация. Начинът, по който детето проговори, беше именно чрез въображаем приятел, който самото дете „създаде” и чрез който се върна към нормална форма на общуване.
За да придобие своята специфичност и да заеме мястото на най-значим предмет, е необходимо да има някои характеристики:
-   да го избере самото дете
-   да търпи както много гушкане, така и хвърляне, скубане и всичките дейности, чрез които едно дете може да изрази емоциите си върху него
-   да е приятен на пипане, да дава топлина, да има жизненост в него
-   да не се променя (само когато детето реши може да го промени). Често сме виждали такива играчки в окаян вид – скъсани, изцапани, но пък толкова ценни 
-   да  е винаги там, където детето може да има лесен достъп до него. Детето да има контрол над нея по всяко време
Предметът губи своето значение постепенно с разширяване на интересите на детето. Можете да го откриете захвърлен като непотребна вещ, която до вчера е била толкова скъпа за него. Не всички деца преминават по един и същи начин през този период. Погрешно се смята, че деца, на които липсва внимание се привързват към играчките си. Напротив, изследвания са показали, че това явление се наблюдава при деца, които са обгрижвани с достатъчно внимание и любов от родителите. Факт е, че психиката  е саморегулираща се и балансираща система. За това не бива да и пречим. Независимо, че мечето е мръсно и неугледно, независимо от това, че детето гали одеалцето си като в транс докато заспи или има други ритуални движения, е важно родителите да уважават и оценяват детския избор. Това подпомага изграждането на доверие.
Страници: [1] 2 3 ... 10