1
Най-личните Ви тревоги / Re:Защо се промених толкова много?
« -: февруари 18, 2011, 08:43:21 am »
Емпрес, Игнат благодаря ви, че откликнахте - сега наистина е по- лесно да преценя ситуацията и взема мерки! Ще прочета и книжката.
Покажи участието
От тук може да видиш всички публикации на този потребител.
2
Най-личните Ви тревоги / Re:Защо се промених толкова много?
« -: февруари 16, 2011, 12:35:22 pm »Твоето заключение, че българският мъж е оринталец, който смятаЦитатче жената трябва да чисти готви и чака мъжа със салата и ракияе точно толкова вярно, колкото и моето, че съвременната българска жена е евтина, безотговорна и мързелива к..ва,чиято единствена мисъл е с кой да се нае...е.
...................
Според мен, нещата в голяма степен опират до средата, в която си попаднала. Все си мисля, че моите наблюдения, се дължат именно на това. Може би наивно, продължавам да вярвам, че има и друга категория жени в нашата родина.
...................
Предполагам, че проблемът ти до голяма степен е като моя - разочарованието от един човек (или малка група) те кара да виждаш само негативната му/им страна и да лепиш съответните етикети.
Именно, Игнат! Наясно съм, че обобщавам доста категорично и знам, че хората са различни и не зивиси от националността. Просто това се дължи на факта, че три години съм заобиколена именно и САМО от този тип български мъже, ме кара все повече и повече да се самоубеждавам, че свестни няма. Но наистина не исках моето питане да поеме в тази посока, защото тук биха се разразили полемики, а форума няма тази цел.
Та с това отговарям и на Хектор, който пита :
Има обаче още един въпрос - защо точно образа на "ориенталския мъж", защо обобщаваш?
Рeшението е наистина да сменя средата, за мен е важно да намеря начини за "мирно съвместно съществуване" до момента, когато ще имам тази възможност.
3
Най-личните Ви тревоги / Re:Защо се промених толкова много?
« -: февруари 16, 2011, 06:15:46 am »
Благодаря ви, Е-терапи и Емпрес за мненията. Всъщност това, което прочитам наистина ме накара да погледна ситуацията от този ъгъл - моята реакция спрямо обстановката като защитна. Мислех си, че съм станала вече един отвратителен егоист, зъл дух изпуснат от бутилка в къщата, който има за цел да мачка и обижда останалите около него. А то какво било, просто и естествено 
Значи сега въпроса опира до това, как да успея да приема по някакъв начин нежеланото присъствие и да мога да лавирам така, че да запазя едновременно вътрешната си хармония и някакви приемливи отношения с хората в къщи, докато вече мога да предприема други действия.
Емпрес, ще ми бъде полезно да прочета някой цитат от тази книга, а ще видя дали ще я намеря и тук.
Значи сега въпроса опира до това, как да успея да приема по някакъв начин нежеланото присъствие и да мога да лавирам така, че да запазя едновременно вътрешната си хармония и някакви приемливи отношения с хората в къщи, докато вече мога да предприема други действия.
Емпрес, ще ми бъде полезно да прочета някой цитат от тази книга, а ще видя дали ще я намеря и тук.
4
Най-личните Ви тревоги / Защо се промених толкова много?
« -: февруари 14, 2011, 08:20:01 pm »
Доста време умувах дали, след създалата се гнилостно – блатна обстановка във форума, ми е точно тук мястото и момента да изляза от „ сеирджийското „ си поведение на една от само четящите, според някои участници в последните дискусии. Но тъй като от няколко месеца ме мъчи подобен проблем ( на нетърпиимост към околните, неприемане на чужди мнения, навици и характери), който обаче се появи не в публично пространство, сред много непознати, а тук при мен в дома, който в момента обитавам. Ще започна с някой случили се вече неща до този момент, за които съм писала в по- старите теми.
Преди около година и половина имах особено дълбоки депресивни състояния във връка с факта, че нямаше как да се откъсна от нелюбим за мен човек. Но успях да превъзмогна това, което ме натискаше към дъното, започнах да се намирам и лека полека осъзнах какво наистина искам, за да се почувствам отново в хармония със собственото си аз. Взех някои твърди решения, смело твърдя, че получих огромна помощ, съвет и подкрепа от доста съфорумци, с които имам щастието да се познавам лично. Сега съм в перфектна форма откъм усещане за свобода, сила, самочувствие, желание да движа напред по пътя към близки и далечни цели. Или както писа Емпрес, четвъртата ми чакра е запълнена на 100 процента, тоест „ Там е усещането за сила, за можене, за лекота, за щастие. Когато там „ти е пълно”, имаш чувството, че светът е твой.”
И именно от тук тръгва противоречието- уж се чувствам перфектно, а не е съвсем така?! Поради промените в личен план, се наложиха и някои битови промени – тоест сега с бившия ми партньор сме физически, емоционално, финансово разделени но все още обитаваме едно жилично пространство – в чужбина съм, скоро започнах работа и няма как да се отделя сама със сина си на този етап. Наложи се да пуснем нови хора, които да заемат празните помещения и съответно да делим общия наем, което облекчава финансово всички нас .
Моя проблем обаче е в негативизма, натрупан към българските мъже, с които ми се наложи да живея три години под един покрив и виждам ориенталския им начин на мислене, поведение, мързел, безхаберие, безотговорност към всичко общо и така нататък. От тези обстоятелства в мен се натрупа едно доста плашещо чувство на непоносимост и доста озлобление дори към тук живеещите, желание да правя постоянни забележки, да посочвам грешки без да се замислям за тона си, особено много се дразня от един член на нашия малък колектив, който за мен вече е придобил формата на глутница лешояди, които искат да ми завземат цялата лична територия. Съвсем съзнателно влизам в безсмислени спорове и се впрягам на теми свързани с ролята на жената в домакинството. Тоест – тук смятат, че жената трябва да чистим готви и чака мъжа със салата и ракия ...............при споменаването на което аз съм в полуистерия и съм готова да удуша първия срещнат български мъж ( да подчертая- при мен има ясно изразена категоричност- никога вече връзка с българин, който мисли като ориенталец). Но в този проблем не искам да задълбочавам.
Виждам се как бягам от тяхното присъствие, за мен времето, когато цялата мъжка орда се връща от работа е най- омразното и гледам да се кача в своята стая, нито присъствам на събиранията им, нито искам да деля с тях една маса, искам просто да изчезна и да се събудя сутринта докато няма все още никой. Събота и неделя понасям много тежко, когато всички са около мен. Вманиачих се да си прибирам личните вещи на какви ли не странни места, само и само да не ми ги ползват останалите. Лошото е, че в къщата има и едно момиче, което прие много лично ( приятелят му е от съквартирантите ни) мнението ми, че българския мъж е мързелив и не помага на жена си изобщо. Това девойче сега почти не ми говори, а на мен ми е все тая. Дори понякога се чувствам по- добре, когато умишлено съм повдигнала подобен спор и съм натяквала своето мнение по въпроса.
Не искам да моля никого от съквартирантите си за помощ, каквато и да била, не искам никой от тях да закача и мен. Не мога да се позная до каква степен съм се променила и то не в добра посока. А допреди известно време изобщо не бях такава – не се имам изобщо за зла вещица, а сега се оказва, че истината е друга. Макар че навън, с колегите, с чуждите хора, с тези които не са в къщата ми и не навлизат в личното ми пространство, съм си усмихната и доброжелателна, винаги готова да бъде насреща и да раздава себе си.
Знам, че това ще се промени, когато имам възможността да се преместя от неприятната за мен среда. Но тъй като това все още е в сферата на добрите пожелания, тъй като е свързано с добри финансови доходи, просто търся начин да бъда в мир първо със себе си, а после и с неприятните околни. Но съм безпомощна да преодолея неприязънта към останалите. Обръщам се за съвет тук, защото наистина ТРЯБВА насила дори да се справя с това. Объркано ми е и затова може би не мога да обясня като хората случващото се с мен.
Плаша, се че и синът ми е сред цялата тази цапаница...вижда и чува какво се случва.
Преди около година и половина имах особено дълбоки депресивни състояния във връка с факта, че нямаше как да се откъсна от нелюбим за мен човек. Но успях да превъзмогна това, което ме натискаше към дъното, започнах да се намирам и лека полека осъзнах какво наистина искам, за да се почувствам отново в хармония със собственото си аз. Взех някои твърди решения, смело твърдя, че получих огромна помощ, съвет и подкрепа от доста съфорумци, с които имам щастието да се познавам лично. Сега съм в перфектна форма откъм усещане за свобода, сила, самочувствие, желание да движа напред по пътя към близки и далечни цели. Или както писа Емпрес, четвъртата ми чакра е запълнена на 100 процента, тоест „ Там е усещането за сила, за можене, за лекота, за щастие. Когато там „ти е пълно”, имаш чувството, че светът е твой.”
И именно от тук тръгва противоречието- уж се чувствам перфектно, а не е съвсем така?! Поради промените в личен план, се наложиха и някои битови промени – тоест сега с бившия ми партньор сме физически, емоционално, финансово разделени но все още обитаваме едно жилично пространство – в чужбина съм, скоро започнах работа и няма как да се отделя сама със сина си на този етап. Наложи се да пуснем нови хора, които да заемат празните помещения и съответно да делим общия наем, което облекчава финансово всички нас .
Моя проблем обаче е в негативизма, натрупан към българските мъже, с които ми се наложи да живея три години под един покрив и виждам ориенталския им начин на мислене, поведение, мързел, безхаберие, безотговорност към всичко общо и така нататък. От тези обстоятелства в мен се натрупа едно доста плашещо чувство на непоносимост и доста озлобление дори към тук живеещите, желание да правя постоянни забележки, да посочвам грешки без да се замислям за тона си, особено много се дразня от един член на нашия малък колектив, който за мен вече е придобил формата на глутница лешояди, които искат да ми завземат цялата лична територия. Съвсем съзнателно влизам в безсмислени спорове и се впрягам на теми свързани с ролята на жената в домакинството. Тоест – тук смятат, че жената трябва да чистим готви и чака мъжа със салата и ракия ...............при споменаването на което аз съм в полуистерия и съм готова да удуша първия срещнат български мъж ( да подчертая- при мен има ясно изразена категоричност- никога вече връзка с българин, който мисли като ориенталец). Но в този проблем не искам да задълбочавам.
Виждам се как бягам от тяхното присъствие, за мен времето, когато цялата мъжка орда се връща от работа е най- омразното и гледам да се кача в своята стая, нито присъствам на събиранията им, нито искам да деля с тях една маса, искам просто да изчезна и да се събудя сутринта докато няма все още никой. Събота и неделя понасям много тежко, когато всички са около мен. Вманиачих се да си прибирам личните вещи на какви ли не странни места, само и само да не ми ги ползват останалите. Лошото е, че в къщата има и едно момиче, което прие много лично ( приятелят му е от съквартирантите ни) мнението ми, че българския мъж е мързелив и не помага на жена си изобщо. Това девойче сега почти не ми говори, а на мен ми е все тая. Дори понякога се чувствам по- добре, когато умишлено съм повдигнала подобен спор и съм натяквала своето мнение по въпроса.
Не искам да моля никого от съквартирантите си за помощ, каквато и да била, не искам никой от тях да закача и мен. Не мога да се позная до каква степен съм се променила и то не в добра посока. А допреди известно време изобщо не бях такава – не се имам изобщо за зла вещица, а сега се оказва, че истината е друга. Макар че навън, с колегите, с чуждите хора, с тези които не са в къщата ми и не навлизат в личното ми пространство, съм си усмихната и доброжелателна, винаги готова да бъде насреща и да раздава себе си.
Знам, че това ще се промени, когато имам възможността да се преместя от неприятната за мен среда. Но тъй като това все още е в сферата на добрите пожелания, тъй като е свързано с добри финансови доходи, просто търся начин да бъда в мир първо със себе си, а после и с неприятните околни. Но съм безпомощна да преодолея неприязънта към останалите. Обръщам се за съвет тук, защото наистина ТРЯБВА насила дори да се справя с това. Объркано ми е и затова може би не мога да обясня като хората случващото се с мен.
Плаша, се че и синът ми е сред цялата тази цапаница...вижда и чува какво се случва.
5
Най-личните Ви тревоги / Re:Ще се справя ли ?
« -: февруари 06, 2011, 01:10:28 pm »
Здравей и от мен, Щастие!
Като прочетох това първия ми въпрос към теб, който изникна в главата ми беше А ТИ ОБИЧАШ ЛИ ГО?? После мислех да те питам защо си с него....
Но прочетох това:
Но пак ще те попитам: ТИ ОБИЧАШ ЛИ ГО? Според мен първо трябва да си честна сама пред себе си, после отговорите на въпросите ти ще дойдат сами.
Сега по стечение на обстоятелствата имам друг човек до себе си - страхотен, обича ме до полуда ... Обаче повредата е в мен - тази любов не ме радва, нищо не ме радва, но въпреки това съм с него. Не знам до кога, защото никой не търпи вечно млада жена - вечно намръщена, недоволна, искаща само да си легне и да гледа телевизия, отказваща ласки и секс ...
Като прочетох това първия ми въпрос към теб, който изникна в главата ми беше А ТИ ОБИЧАШ ЛИ ГО?
? После мислех да те питам защо си с него....Но прочетох това:
А сега за мъжът, който е до мен сега. В началото по-скоро го чувствах като приятел. Когато бях объркана, когато бях нещастна, той винаги бе там - да ме изслуша, да ми помогне с каквото може ... С течение на времето започнах да го гледам с други очи, да оценявам това, което прави за мен. С него се чувствам сигурна, обичана и спокойна. Хубаво ми е с него. По стечение на обстоятелствата имаме възможност да се виждаме само уикендите. Искам да се махна оттук и той иска да дойде с менВъпреки цялата любов, която ми дава, на мен все нещо не ми е наред. От около година се чувствам така, както описах в предишния си пост. От друга страна ме е страх да не загубя и него, да не го прогоня аз самата, защото като ме хванат "лудите" той го отнася ...
Но пак ще те попитам: ТИ ОБИЧАШ ЛИ ГО?
Според мен първо трябва да си честна сама пред себе си, после отговорите на въпросите ти ще дойдат сами.
6
Най-личните Ви тревоги / Re:Още една (с) депресия
« -: февруари 04, 2011, 08:48:49 pm »
Какво да става, Вили? Всичко си е ок, чета си форума, но не пиша.
7
Най-личните Ви тревоги / Re:Още една (с) депресия
« -: февруари 04, 2011, 04:52:13 pm »във връзката си или че скоро са приключили връзка и са сами. Аз пък съм друг случай - имам човек до себе си, но въпреки това психически се чувствам адски зле.Минах по този път и то съвсем скоро. Сега се усещам по съвсем различен начин, след като открих верния начин. Не съжалявам дори и секунда за решението, което взех.
8
Дъра-бъра / Re: Петък - ден на майстора ;)
« -: декември 25, 2010, 11:59:05 am »
Честито Рождество и от мен на всички четящи, пишещи, съветващи, успокояващи и критикуващи съфорумци!
Обичайте се!
Обичайте се!
9
Дъра-бъра / Re: Сбирки
« -: октомври 03, 2010, 10:42:11 am »
А защо не и някоя по- реална срещичка към края на октомври, че тогава и аз ще мога да се включа 
10
Препоръки / Re: Досада;)
« -: август 14, 2010, 04:40:33 pm »
Тази напаст потребител oliverbotto и сега е онлайн във форума. Няма ли кой от админите да банне профила или нещо подобно???
11
Любов и интимно партньорство / Re: Писна ми от мъже - но необходимо зло ...
« -: август 03, 2010, 09:42:52 am »
М, да.....темата на Зорничка завърши на 14- та страница, тук виждам как ще се стигне поне до 28- ма 
12
Дъра-бъра / Re: Сбирки
« -: юли 27, 2010, 01:30:49 pm »
Ми как така бе, Сиди? Не може там някакви си причинички от този сорт:
1.Преди 10-тина дни започнах нещо дъъълго отлагано, което имах намерение да приключа до края на месеца. Ефекта на доминото обаче се включи и се оказа че това нещо (може би) ще приключи в края на лятото (май).
2. Датите от 1-ви до 15-ти в нашия бизнес са изключително натоварени, което определя неолъчното ми присъствие в офиса.
3. Детската градина затваря на 01.08 и цял месец ще трябва да съчетавам гледане на деца , онова започнатото нещо и работата.
4. И не на последно място (може би с това трябваше да почна) вътрешното ми чувство ми казва, че няма да съм на мястото си на срещата. Абсолютно аналогично на предишната ситуация. А и да не стане така, че да се 'сприятелим' че после...
Особено пък по четвъртата изобщо нямаш оправдание!!! Ама Ич. Не мой така без Гуруто - но много хора се мотивират от присъствието на СиДи. Даже са ти го казали хората бе- няма те теб, няма да се получи среща. Ама си и ти – егоист такъв!
Уф, само да не ми се стегнеш сега и ти – извинявам се за иронията, ама взех да се разочаровам малко от цялата тази ситуация. Нищо, че няма да ме има там – всъщност към края на октомври на 100 процента ще си идвам. Виждам , че както е тръгнало, срещата на форума ще се оттече....така че ако не сега, има време до тогава да се уточним кой, кога, къде и защо.
И накрая, абе интересна работа – аз съм на бабината си, когато си идвам за 1-2 седмици успявам да се видя и запозная с един куп народ. А вие сте там на една шепа площ и пак не можете да се видите.
1.Преди 10-тина дни започнах нещо дъъълго отлагано, което имах намерение да приключа до края на месеца. Ефекта на доминото обаче се включи и се оказа че това нещо (може би) ще приключи в края на лятото (май).
2. Датите от 1-ви до 15-ти в нашия бизнес са изключително натоварени, което определя неолъчното ми присъствие в офиса.
3. Детската градина затваря на 01.08 и цял месец ще трябва да съчетавам гледане на деца , онова започнатото нещо и работата.
4. И не на последно място (може би с това трябваше да почна) вътрешното ми чувство ми казва, че няма да съм на мястото си на срещата. Абсолютно аналогично на предишната ситуация. А и да не стане така, че да се 'сприятелим' че после...
Особено пък по четвъртата изобщо нямаш оправдание!!! Ама Ич. Не мой така без Гуруто - но много хора се мотивират от присъствието на СиДи. Даже са ти го казали хората бе- няма те теб, няма да се получи среща. Ама си и ти – егоист такъв!
Уф, само да не ми се стегнеш сега и ти – извинявам се за иронията, ама взех да се разочаровам малко от цялата тази ситуация. Нищо, че няма да ме има там – всъщност към края на октомври на 100 процента ще си идвам. Виждам , че както е тръгнало, срещата на форума ще се оттече....така че ако не сега, има време до тогава да се уточним кой, кога, къде и защо.
И накрая, абе интересна работа – аз съм на бабината си, когато си идвам за 1-2 седмици успявам да се видя и запозная с един куп народ. А вие сте там на една шепа площ и пак не можете да се видите.
13
Дъра-бъра / Re: Сбирки
« -: юли 26, 2010, 04:33:35 pm »
Хайде стига, бе хора!!!! До сега имах усещане, че сме като едно голямо семейство тук в този форум. А вие сега се дърляте за щуротии. Добре, че имам обективни обстоятелства, поради които не мога да дойда на срещата......иначе и аз ли щях да се правя на обидена, не знам. А и защо ли, се питам – това е форум. Реалността е някъде там, където живота си тече. Спрете се, съберете се и си изкарайте купона,. А аз благородно ще ви завиждаааааааааааааам!!!
14
Любов и интимно партньорство / Re: Изостави ме след 15 години връзка
« -: юли 20, 2010, 10:04:16 am »
Зорничка, аз имах щастието да се запозная лично само с един член на нашия форум, с другите сме се чували на скайпа.
15
Зависимости / Re: =
« -: юли 20, 2010, 10:02:09 am »
СиДи, специално за теб един поздрав тук за ДобрУтрУ, че да не разводняваме съвсем темата на Зорничката.
