12
« -: август 22, 2008, 12:58:24 pm »
Скъпа Gita, Пиша това първо , че така ми се случи в живота ,че си задавах твоите въпроси , имах твоите съмнения, изживях болката , която изпитваш , но Съдбата ми направи подарък , с една случка за цял живот. Когато се омъжих за съпруга си бяхме много млади, още учех в университет и някак идеята към онзи момент да имаме дете , когато едва издържахме финансово не ме привличаше.Да и към онзи момент и сега съм съгласна , че семейството включва и деца. Исках да имаме дете от цялото си сърце, но си мислех, че нашето дете трябва да расте щастливо,осигурено,задоволено. След 2 години решихме ,че моментът е дошъл и започнахме да опитваме и ужас :детето не стана нито първия месец , нито втория. Изведнъж всички мисли , които си написала по-горе ме връхлетяха до съсипване. Задавах същите въпроси като теб и ми отговаряха по същия начин .Сега на фона на страданието ти толкова години моите няколко месеца изглеждат смешни , но съм го преживяла това. С всичките мисли и гама от емоции. От това за какво съм му на съпруга ми като няма да мога да му родя дете с неговите гени до разговорите с него за осиновяване и разбиране за живота и човека до теб. И въпреки успокоенията , че има пътища, и въпреки всичко в мен бяха съмненията, болката .… Забременях след няколко такива месеци. Радостта ни беше огромна- няма да те лъжа. Необясними са гамата от чувства , които изпитва една жена когато е бременна. В деня , в които родих детето си се запознах в родилния дом с една жена, родила същия ден и която заяви че остава нейното дете. Погледнах ги двете бебета и разбрах : не правех разлика между тях . Да вярно е , че едното го бяха родила с много мъка , да вярно е ,че беше плод на една голяма любов, да носеше гените на любимия мъж, да всичко това , но повече нищо. Пред мен стояха две малки същества. Моите деца. Два часа след 36 часово раждане не спях . Сетих се, че дори не бях казала още на никого , че съм родила , а вече мислех далече напред.Оттътрих се до телефона. Казах на съпруга си ,че си имаме бебе, но има и друго дете , на което в душата си съм вече майка. Той не попита как е детето ,пита първо как съм аз , после пита как са ДЕЦАТА. Три дни . Дни , в които всички съмнения относно любов , осиновявания, кръвни връзки и т.н станаха на пух и прах . И след това още три дни , в които се сблъсках с бюрокрация , закони, корупция. Не ми дадоха онова дете .След всички обяснения на пречки и изисквания за осиновяване и т.н и т.н , една служителка откровено ми съобщи , че вече за него е платено . Само това ме успокоява от тогава. Детето си има семейство. 12 години живота ми показва, това , което разбрах още тогава. Хубаво е да бъдеш биологична майка . Но майка се става всеки ден .От мръсните пелени и болести ,безкрайни усилия до това , което не искам да описвам с думи , защото няма дума с толкова красиво значение. Успех ти желая и на теб и на всички , които искат това .От сърце се моля да го получите.
Покажи участието
. И то не защото търсим такъв мъж целенасочено , а защото бащата е образа на мъжа , който носим в себе си . Emotion, понеже минах по този път и получих доста отговори , прочети писаното от Gita по твоя случай - наистина е много добър анализ .
