Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - psychomaniacc

Страници: [1]
1
Здравейте. На 18 години съм. Дете на разведени родители, баща ми също е наркоман, само че преди аз да стана, не знаех че и той е такъв. От малък прихиката ми е травмирана с ежедневни скандали, бой, липса на пари, храна и постоянни упреци за незначителни неща, както и съм бил кошчето за душевни отпадъци на семейтството (един вид всички вампирясват в къщата и ти папат душицата). Страхувах се от съучениците си и всички ме биеха и убиждаха. Родителите ми се разведоха и останах с майка. Започнах лека полека да се съвземам, станах радостен, придобих чувство за хумор. Смених училището. Намерих си приятели. Живота ми беше приказка, но винаги исках да пуша трева. И така напуших се за пръв път на 15 години. Много ми хареса и започнах да употребявам системно. По стечение на обстоятелствата в моя клас около 10 човека също се зарибиха и пушехме всеки ден за по колкото пари имаме в продължение на 2 години. Сега съм прекъснал училище и ходя на работа по цял ден. Изпитвам някакъв вид трудности в общуването с хората, които до преди няколко месеца изобщо не ми бяха познати. Започват да ми се бъркат представите кой какво е имал в предвид и аджеба искал ли е да каже нещо друго и това как се схващат моите думи. Самооценката ми се сменя на 10 минути и епизодите от мисли са почти несвързани. Вечер не мога да спя без да се напуша, за това се задължавам да го правя. Вече не ми доставя чак кой знае какво удоволствие, но имам нужда за да бъда спокоен. Но дори и когато съм напушен и на следващия ден, гореспоменатите от мен епизоди от мисли остават. Моля за съвет. Мерси предварително :)

Страници: [1]