Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Публикации - piligrim

Страници: [1] 2 3 ... 14
1
Дъра-бъра / Re: Мисля, че имам СЕРИОЗЕН проблем!!!
« -: септември 04, 2010, 10:17:39 am »
Това дето го имаше в гъбите му се вика Майсторлък, леко подправен с Вдъхновение и допълнен с Емоция... Квинтесенция на прекрасната, леко прохладна лятна вечер, осветена от шепа звезди и червеникавото сияние на дървените въглища, изпълнена с чувствата на приятели, които са заедно върху малко парченце поляна, което за миг сякаш се превръща в остров отдалечен на хиляди километри от грижи, кризи и проблеми.
Когато си тръгвахме с Лейди и двамата бяхме изненадани, че двата дни ни се сториха като седмица изпълнена с много, много преживявания.
Аз лично ще скътам тези часове от живота си на едно специално място в моята душа защото зная, че дори да има 100 срещи в последствие точно Tази ще остане абсолютно уникална, неповторима и поне за мен безценна! Още една частичка от Нангияла...!

piligrim

P.S. И да не забравяме фенерчетата на Императора, благодарение на които си спестихме сума леки и средни наранявания, които размятаните в тъмнината вилици биха причинили...
P.P.S. Тези, които не бяха там сигурно си мислят, че само сме се тъпкали? Не! Имаше и пиячка. Е, с едно шише по-малко, благодарение на нечии леви ръце... но имаше. Но най-вече се наприказвахме на воля! Малее не бях дрънкал толкоз от... а бе от незапомнени времена.
P.P.P.S. E(I)mpress помисли си какво щяхме да пропуснем, ако не беше кандисала да останете за още един ден (освен леката форма на махмурлук де)... А ако не можеш да вденеш – питай Хектор (сори за солта в раната)...

2
Дъра-бъра / Re: Мисля, че имам СЕРИОЗЕН проблем!!!
« -: септември 03, 2010, 07:54:50 pm »
Привет Вилли!
Не си първата на която й се струвам високопарен но това е нещо като недоразумение. Аз просто така си говоря. Тоест пиша и говоря.
Ако обаче ме смяташ за надут, а думите ми за безсъдържателни значи наистина съм високопарен. Поне за теб, а и според Тълковния речник.
Това разбира се е неприятно донякъде но ми е малко късно да променям нещо толкова основно, а и ми липсват причина и желание за подобно нещо.
Все пак ти благодаря, че обръщаш внимание на писаниците ми и нямам нищо против да се включиш в разговора. Периодът е отпускарски и форумът е доста рехав.
Прегледах старите ти постове и установих, че си падаш по кратките изречения, което е похвално. Аз самият понякога (а може би винаги) съм голямо дрънкало и ако не съм се отплеснал напълно на моменти улавям онова особено мълчание, което обхваща някой, който иска да ти кресне „Затвори си устата и млъкни най-сетне!” обаче, е прекалено възпитан за това и се чувства неловко...
Желая ти приятна петъчна вечер! Тук в Русе времето като никога е чудесно.

piligrim

3
Дъра-бъра / Re: Мисля, че имам СЕРИОЗЕН проблем!!!
« -: септември 03, 2010, 05:46:35 pm »
Благодаря и за констатацията, и за анализа!
По отношение на констатацията бележките ми ще са точно толкова, колкото и файдата от нея – тоест никакви.  По отношение на анализа обаче... Хм! Няколко уточнения:
1. Самата мисъл, че някой може да пуши цигара от чай... Знаеш, че до преди време и аз бях от ония заблудени люде дето си мислеха, че тютюна им решава проблемите (тук намигам на едного, който тъкмо си изтупва прашинката от рамото) но... НО! Дори и в най абстинентно кошмарните си моменти по време на оная простотия, която опитах първия път, дето й викат „Метод на волята” не би ми хрумнало да пуша... чай!!! А сега, когато съм тотално и необратимо под властта на тази напитка... Идеята ми звучи направо кощунствено!
2. E-therapy? Хм! Аз поне, нямам обективни доказателства, че разбират смисъла на глаголът „забавлявам се”. Поне в рамките на този форум (сайт) и от височината на собственият си пиедестал разбира се. Освен това поддържането на определен имидж за тях (и бизнесът им) си е чист капитал (дори задължителен бих казал). Не искам да задълбочавам разсъжденията си в тази посока, понеже e-therapy са все пак домакини на този форум и няма да бъде учтиво. Така или иначе психотерапията и това виртуално място нямат нищо общо. Виж, ако си бъбрехме за Public Relations…
3. Ройбос със сигурност е „афро”, обаче за „дизиак” хич не съм убеден...!? Пък и ти видя как изглежда Лейди... Искам да кажа, че дори да има подобно въздействие, едва ли бих усетил разликата...!
И:
Цитат
„Да не живееш само за работата, но и за себе си, за семейството си но по друг начин. Мощното действие на зеления чай както казваш проявяващо се в самодоволна усмивка е започнало да увлича и други членове на семейството ти... ето това е пътя за справяне с проблемите да подредиш вътрешния си свят където имаш най-добър контрол и власт и покрай това да увлечеш и близките хора. Съвсем естествено без насилие, без задължаване. Баланса и хармонията във взаимоотношенията тръгват от закваската на вътрешното усещане за доволство и щастие...”

Ето за тези изводи получаваш поздрави и почитания от мен!!!  Дори ще си копирам този пасаж във файла с цитати, които са ме впечатлили!

Ако се абстрахираме от шеговития тон на встъпителният ми пост причините да го напиша всъщност са съвсем сериозни. На първо място от известно време усещам промяна у себе си. Много положителна и изненадващо драстична. Самият факт, че отново се майтапя, след едно божество знае, колко години...
На второ място (въпреки риска CD да ме прати да върша нещо друго) пиша тук, защото запознанството с теб, Gita, Empress & Emperor  ми оказа значително по-силно въздействие, отколкото предполагах!? Искам да кажа, че срещата подейства като катализатор на нещо, което все още не мога да осмисля и осъзная много добре... Пък и вие ми се струвате най-подходящите за подобно споделяне хора!

piligrim

P.S. А може и да е от гъбите втората вечер...  ;)   ;D
P.P.S Ииии още само едно мъъъъничко уточненийце... Заглавието съдържа думата „проблем” единствено и само, защото думи като „напредък”, „успех”, „кеф”, „пофта” и т.н. хич не му ходят на този форум... Всъщност проблем – йок! Провокации – бол! Само да има, кой да им се връзва...   ;)  :D  ;D  8)


4
Привет на всички!

Напоследък при редовните месечни самоанализи взе да ми мига една червена светлина. Първоначално реших, че е светофарът от близкото кръстовище обаче по пътя на логиката отхвърлих този вариант понеже всеки знае, че светофарите мигат в жълто или в зелено (за по-романтично настроените), но никога в червено! Освен това мигането продължаваше и в затворена, светлинно изолирана стая. И накрая ми просветна... Този път в бяло... Имам проблем с послеписите! Хронологически, статистически и обективно погледнато в последно време послеписите ми са по-дълги от първописите с поне 4-5 сантиметра, а понякога и повече...
Например тази вечер. Реших да си поръчам малко аксесоари за чай (напоследък направо съм се чалнал по зеления чай, че и Лейди покрай мене). А бе общо взето най-обикновена поръчка към най... (е добре де не съвсем обикновен) интернет магазин. Избрах си стоките, проверих си адреса и начина на плащане но, когато стигнах до полето за инструкции... Сами преценете:

"Тоя път инструкции - нихт. &*^$#% е добър и предпочитан избор!
Много поздрави и усмивки на целия ви екип!
И да се похваля (или да взема да се оплача ли)... След като ми гледа 2 седмици самодоволната физиономия, съпругата ми не издържа и... заряза кафето. Сега си правим различни модели чай и водим задълбочени диалози от рода на: "Ммммм! Искаш ли да си опиташ от моя?"
Така, че всъщност половината поздрави са от нея...
Както виждате, този път поръчката е предимно хардуер и добавки... То това нещо - чаят де - много икономична работа излезе!? Аз вече кажи, речи вода спрях да пия, а пущината не намалява и това си е. И макар напоследък портфейлът ми да изглежда малко нещо усмихнат експериментаторският ми дух изпада в лека депресия. Е, това е то. Пълно щастие няма...

piligrim

P.S. Червеният Ройбос може и да й мирише на ливади на моята любима, но кой знае защо, все от другите си прави... Та седи си в ъгъла Ройбо, почервенял от яд ли, що ли и си мечтае за вряла водица ама не му се отваря парашута...
Преди време един доктор реши, че имам туберкулоза и като ми изпонапредписа едни илачи... Сигурно има страни от третият свят с по-ниски годишни бюджети отколкото струваше тая рецепта... И аз глупака взех, че я напазарувах. Ама откъде да знам, че тоя доктор бил с лоботомия, а и имал роднинска връзка с аптекарката.... Както и да е. Наредих аз илачите на масата. Подсигурих се с литър вода (за по-лесно преглъщане) и отворих първата опаковка... Ма нали съм чел едни умни книги дето хората казват, че договор и упътване се четат най-малкото докато започне да ни се струва, че схващаме нещо от тях... Взех та се зачетох в противопоказанията... И колкото повече четях, толкова по-добра перспектива ми се струваше туберкулозата...
А бе накратко... настинката ми премина за 4-5 дни..., след което смръщено награбил торбата с бюджета на третия свят се запътих към болницата с твърдото намерение да му ги тикам в гърлцето на оня „специалист” тия лекарства, докато не се насладя и на последното противопоказание описано в листовките им... И така: влизам аз в кабинета му и бодро рапортувам, че „туберкулозата” се е оказала просто настинка, а лекарствата съм ги напазарувал, но не съм ги пил след което бръкнах в торбата и извадих първото, което ми попадна (72 кинта струваше мам.... му) и с меден гласец го попитах „А с това, какво да правя докторе?”, като се бях приготвил веднага след отговора да му се метна и да тъпча, да тъпча, да тъпча... докато не се опразни торбата... Да ама не! И 1000 години да живеете няма да познаете какво ми каза оня „доктор”!!! Каза ми буквално следното: „Ами виж сега... Така и така си ги купил, ако на село имате пилета дай им ги. Точно тия хапчета много добре им се отразяват!”
След тези думи изгубих и говор и картина като телевизор Темп – втора ръка. Смънках нещо, изпълних „кръгом със залитане” и напуснах това светилище на съвременната медицинска наука. Толкова бях омагьосан, че чак два етажа по-надолу се запитах „А бе тоя що си мисли, че съм от село...?”
Та исках просто да ви запитам: Как се отразява червеният Ройбос на пилци, тип бройлер...?"


И всичко това само за да попитам, какво да правя с един чай, който не ми харесва... Даже и не питам, понеже зная, че накрая ще го метна в кофата за боклук...
Надявам се някой да може да ми помогне, защото напоследък писмата ми започнаха да се състоят предимно от послеписи, а писането им е доста уморително занимание. Вече опитах да изскубна „ P ”, „ S ” и „ . ” от клавиатурата но това не помогна понеже след 16 години пред компютъра вече ги набарвам интуитивно, а и е леко болезнено без клавиши...
Дано проблемът ми да има решение! Аз съм сериозен мъж все пак, а не някакъв си послеписописец!

С надеждица и трепет

piligrim

P.S. На всичкото отгоре Ройбос не е чай: Ройбос е наистина уникално растение, което вирее единствено в красивия район Кедърбърг край Кейптаун. Жителите на тази местност първи откриват, че от фините игловидни листа на дивия храст Aspalathus linearis може да се прави ароматичен чай с чудесен вкус. Днес Ройбос се отглежда в огромни плантации, в които не се използват никакви торове и химикали и дори не се извършва напояване, за да не се промени ценният състав на това великолепно растение.
P.P.S. Чудесен вкус – друг път. На мен ми мирише на обор! Това червеният. Зеленият обаче е наистина добър! Има дъх на мед. Да им се не начудиш, от един и същ храсталак ги берат пък то...
P.P.P.S. Ха! Видяхте ли? Ей го на проблема с послеписите! Като почна, нямам удържане! Нищо, че първият “P.S.” e copy / paste... Брои се!
P.P.P.P.S. Ако не положа съзнателно усилие мога да докарам нещата до една страница с „P.”, последната буква „S.”, а по насетне един религиозен символ знае...
P.P.P.P.P.S. Дали пък не е нещо от чая..? А?
P.P.P.P.P.P.S. А да не ви казвам при предишната поръчка що нещо изписах... Томовете на Т.Ж. мязат на кратка бележка върху парче от салфетка в сравнение с инструкциите и коментара към предишната ми поръчка!
P.P.P.P.P.P.P.S. Ама красиво стои това P.P.P.P.P.P.S.... Аритметична прогресия във формата на правоъгълен триъгълник...
P.P.P.P.P.P.P.P.S. Само от червеният Ройбос ще да е... Аз пих от него. Един път и половина пих. Ама като не мога да се сетя преди или след послесписването беше...
P.P.P.P.P.P.P.P.P.S. Лека нощ!

5
Дъра-бъра / Re: Сбирки
« -: юли 29, 2010, 09:00:54 am »
Благодаря Em, но наистина няма нужда от жестове!
До някъде изненадващо за мен, Lady ме кандърдисва да се включим и ние.  :o
Хм! Честно казано с удоволствие бих се откъснал за малко от спаринга с Кризата, но не и ако за това се налага да идвам в София. Иначе кажи-речи, всяка дестинация между Русе и "прекрасната ни столица" е приемлива!
Мога да препоръчам две места между Р и С от които имам лични (много добри) спомени.
1. Хотел "Бакхус" - в началото на с. Шипково до гр.Троян. Малко е скъпо но ВСИЧКО е ПЕРФЕКТНО (или поне беше)!
2. "Трухчевата къща" в гр. Елена до В.Търново. Стаите не са много луксозни но всичко останало е страхотно!
Проблемът и на двете дестинации е дали ще има свободни места..? Но при условие, че групата ни ще е сравнително компактна все някак ще може да се отреагира. В крайна сметка, важна е срещата, обстановката е на по-заден план! 
По отношение на времето - можем по всяко време.
По отношение на мерака - Empress, ти си морков!  :P

piligrim

P.S. Слава Богу, не сме я закъсали чак толкова, колкото излиза от поста на Lady! Просто сме принудени да излезем временно "на дюшеци"... И силно се надявам, че това "временно" няма да е "за постоянно", както става понякога..! Иначе... идва ред на думичката, която се състои от комбинацията между част от приличното наименование на мъжка гордост и първите две букви на фразата "И ти ли Бруте?" Демек, сетете се, кой, на кого, какво е сторил и как се отразява това в условията на тотален вазелинов дефицит..?   ;)

6
Здравей Empress

Далеч съм от мисълта да поставям всички лекари под общ знаменател но... ето един списък, който си е лично мой – не от слухове, телевизии или вестници:

1. Леля ми се подпали докато пърлела пилета със спирт. Бях там и чух писъците й. Изгарянията не бяха леки но не бяха и смъртоносни. Само дето вместо да й дават течности в болницата я оставили да спи... Бях и на погребението...

2. Дядо ми си отиде за седмица в нечовешки мъки и макар да имаше аутопсия никой не можа да каже от какво все пак почина...

3. Свако ми имаше проблеми с кръвното. Почувствал се зле и отишъл да му бият инжекция. Само дето объркали инжекцията... и го намерили след 20-тина минути мъртъв на пейката пред кабинета...

4. Близък мой приятел катастрофира заедно с брат си край Плевен. Виновника – пияният син на шефа на плевенската милиция. Митко един час е седял затиснат в колата до мъртвия си брат понеже линейката се „объркала” и отишла 20 километра по-нататък... После следствието доказа, че преди да почине се е влачил със счупен таз по коридора в болницата и е викал за помощ... С брат му бяха тръгнали за София да купуват кола. Парите така и не се намериха... След време родителите му решиха да осиновят момченце от дом „Майка и дете”... В крайна сметка им се наложи да си КУПЯТ малкия Митко за 4000 долара и една стерео уредба...

5. Мой приятел ми позвъни посред нощ да иска пари назаем защото дъщеря му ражда с усложнения, а „доктора” заявил, че няма да си мръдне пръста докато не получи 250 лв...

6. Лично закарах баща си до болницата и се налагаше спешна операция – животоспасяваща. „Лекарят” ме дръпна насаме в кабинета си и взе да ми обяснява колко струвала такава операция във Варна или София и как той щял да я направи с 500 лв. по-евтино... След което се наложи аз да му обяснявам какво точно ще му се случи ако веднага не си замъкне задника в операционната... Накрая дадох пари само на една медицинска сестра, която от чиста човещина се беше грижила за баща ми докато аз, майка ми, сестра ми или Lady не бяхме при него... В последствие въпросният „лекар” беше съден защото го хванали, че за 3 лева месечно е вкарал в списъка на пациентите си половината гробище...

7. Обадих се в бърза помощ заради синът си, а отсреща ме нарекоха педераст и ме напсуваха на майка... След като отидох в спешното и наритах под някакви носилки „телефонният герой” на синът ми му направиха толкова изследвания, че после лично шефката на детско отделение ме пита защо...

Това е само моят личен списък и то само с най-фрапиращите случаи. Ако добавя и историите на мои близки и приятели в чиято истинност съм напълно убеден дължината му ще е...

Разбира се мога и друг списък да направя. Списък на истински лекари, които не са забравили Клетвата си. Но за съжаление ще съдържа само 2 (две) имена...

Дори да исках не бих могъл да класифицирам описаните случаи като „грешки”! Като немарливост, некомпетентност, нечовешка алчност, пълна липса на морал и т.н. да! Но не и като грешки!

Ето защо моят принцип относно подобни „лекари” е много прост и ясен! Предполагам сама можеш да се досетиш какъв е... Когато го споделих с онзи дето оперира баща ми лицето му беше като изпрано с „Ариел” за бяло пране и почти се сливаше с престилката му...

piligrim

7
Дъра-бъра / Re: Усещане за щастие ...
« -: юли 15, 2009, 08:20:52 am »
Благодаря!

Сигурен съм, че някъде из така наречените психиатрични заведения все има някой, който притежава "пълното щастие"... Просто изключение потвърждаващо правилото!
По отношение на "присъдата", която тегне над всички нас... Преди години, когато четох "Пътеводител на галактическият стопаджия" и стигнах до отговора на суперкомпютъра относно смисълът на живота (ако не греша беше "42") потърсих отговор на същия въпрос за самия себе си. В крайна сметка стигнах до извода, че единственото нещо, което придава смисъл на съществуването ни е... Смъртта!

piligrim

8
Дъра-бъра / Re: Усещане за щастие ...
« -: юли 11, 2009, 12:12:13 am »
Няма начин да мечтаеш за нещо, което притежаваш!!!
Лично аз много отдавна спрях да мечтая. Дори, като се замисля бих казал, че съм имал по-скоро фантазии, отколкото мечти. Не, че съм се родил със златна лъжица в устата - напротив – но не мога да се сетя за нещо, което наистина да ми е липсвало до такава степен, че да се превърне в Мечта.
Имах фантастично детство макар никога да не съм притежавал топка – нито баскетболна, нито футболна. Имах обаче чудесни приятели, а всяка пръчка можеше да се превърне в пушка или меч, както всяко парче тухла в кола оставяща много хубави, гладки следи по пясъка...
Имах най-добрия дядо на света по майчина линия и най-добрата баба по бащина. Ако някой ме е научил на обич и доброта то това са тези двама души! И макар отдавна да ги няма, продължават да живеят в сърцето и спомените ми!
Имам чудесни родители, които освен обичта си и възпитанието ми дадоха едно от най-ценните неща в моя живот – Книгите! Ах! Книгите. Няколкостотин тома Щастие (вече са няколко хиляди)! Понякога, когато бях на лагер съм разказвал някои от тях преди да заспим кажи-речи с пряката реч защото бях ги чел толкова пъти, че ги знаех почти наизуст...
Срещнах Жената, а с нея завинаги в живота ми дойдоха Любовта и Щастието! И препятствието, което преминахме заедно с нея нищо не промени!
Имам две деца, с които (между нас казано) много, много се гордея!
Няколко пъти в живота си съм навеждал глава но никога не съм коленичил или дори навеждал!
Винаги съм харесвал това, което работя независимо дали е трябвало да ставам в 4:30 за да „хвана” по-добра сергия на пазара или чатала ми е жестоко изгорял защото съм заварявал по къси гащи, или се кандилкам като пиян по улицата защото заради спешна поръчка три денонощия не съм спал, а съм се зверил в монитора, или... Вече изгубих бройката на всичките си начинания и занимания но не помня някога да съм бил неудовлетворен!
Имаше времена през които бурканче кисело мляко беше лукс и такива, когато пълнех количката в Метро без да погледна дори веднъж цените. Може и да е странно, но със сигурност бях по-щастлив в бедността съпътствана от младостта, отколкото в имането придружено от умората...
Все още имам няколко истински приятели, на които мога за всичко да разчитам, а в последното ми начинание – най-добрия партньор, който може да си пожелае човек!
Посадил съм дърво. Създал съм семейство. А сега строя и Дом. Някога бях чул, че най-малко това трябва да направи един мъж в живота си за да има право да сложи и едно „истински” отпред.
Някъде измежду всичко това съм научил нещо безценно! Не зная как или пък от кого но някак съм научил тайната да се радвам на това, което имам и да не се терзая за това, което нямам или не бих могъл да притежавам! И съм убеден и искрено вярвам, че човек може да получи Истинско Щастие само от други човеци, а не от пари, вещи или власт!!!
Та така! Май се оказва, че единственото, което нямам е Липса, която да превърна в Мечта, а какво по-голямо Щастие от това...?
Може би само едно нещо... Бих искал да живея в „малко” по-сигурен, по-добродушен и по-усмихнат свят... Свят, в който лъжата, кражбата и т.н. да са срамни постъпки, а дадената дума да е повече от закон или дори клетва...
Но... Това е твърде голямо, твърде общо и поне в рамките на моят живот просто утопично!

piligrim

9
Ако се замислиш... Мнозина, при съмнителните предимства на цивилизацията и още по-съмнителното ни интелектуално развитие, продължават да търчат след гениталиите си като блестящи примери за първосигнално, инстинктивно поведение, превръщайки значението на Homo sapiens в пародия. Къде е Разумът във всичко това..?  Ясно къде – зает да измисля причини и оправдания за стореното! Някои люде дори сто пъти да си зададат въпроса „Къде ми беше акълът, че да...” отговор няма да намерят... Защото онова нещо у тях, което дава отговорите... го няма.
През активния ми период във форума колко потърсиха съвет... и колцина приеха такъв? Аз си спомням за около 1,5 случая...
Та, защо е всичко? Отделяме от времето си... Съпреживяваме (понякога съживявайки собствените си кошмари)... Опитваме се да помогнем... И за какво? Само и само някой да ни обясни колко чудесно и вълнуващо нещо е Предателството. Опа! Изневярата. Чудесно нещо са синонимите!
Но такъв е „Разумният човек”: ходи като патка, кряка като патка и използва разумът си само, и единствено, за да докаже, че Не е патка!
Empress, ти си един от най-интелигентните и освободени хора, които съм срещал, а двамата, в комбина с CDman, сте като прериен пожар! Аз, от своя страна, с остарелия си морал и архаични ценности, е по-добре да си мълча! Понякога приемам нещата твърде сериозно, а това е товар, който бих носил само ако имаше някакъв смисъл! Хората обаче не търсят добри съвети, а одобрение - няма значение, колко погрешни са техните постъпки. Съжалявам, но не мога да им го дам. Може и да има лоши постъпки с добри мотиви, но със сигурност няма добри с лоши!
Ето това младо момиче, например. Изневерява серийно на приятеля си, който раздава прошките си както Църквата индулгенции... И в един момент тя се появява тук, но не защото е усетила, че нещо в поведението и връзката й никак не е наред, а просто за да попита дали отново да изневери... И тя не е изключение! Просто поредната.
Опитът ми подсказва, че някой ден непременно ще си плати – както в чудесните примери, които й даде! Но какво от това? Ако до тази възраст един човек не е възприел основните човешки ценности като свои принципи и морал... Само шамарите на Живота биха могли да го превърнат в Homo sapiens – ние не! За мен е вече емпирично доказано, че добрите съвети, логиката и независимо колко големият запас от примери и доказателства, са просто - както се пее в една моя любима песен – Dust in the wind...

piligrim

10
Lady чете - Piligrim вече не. Паркира старата кранта в обора. Лъсна за последно старите доспехи, копието, бръснарския леген и след като ги прибра в килера каза на Сервантес да си търси друг модел!
Сега седи на сянка пред удобната си хобитова дупка, вдъхва с наслада мириса на цветята и все по-рядко си спомня времето, когато драконът се опита да му открадне съкровището! От време на време тихичко си тананика...

   Започва Път от моя праг —
   безкраен, ограден с трева.
   Увлечен в неговия бяг,
   и аз ще трябва да вървя,
   да влача морните пети,
   дордето стигна друм голям,
   събрал пътеки и мечти.
   А после накъде? Не знам.

... но в очите му не се появява блясък, а мъничко ирония защото вече със сигурност знае накъде може да води този път..!
Piligrim е щастлив да види, че прекрасната владетелка на Лотлориен все още разпръсква мрака с мъдростта си и Гондор процъфтява под безкомпромисното управление на Краля! А той? Той предпочита да се рови в старите ръкописи  и да търси щастието в простичкия живот на хобитите, защото не е дълголетен като елфите, а и отдавна е разбрал какво иска!
Piligrim знае, че Злото не може да бъде напълно победено, но не се безпокои, защото вече познава неговата същност. Към когото и да насочи тъмният си взор, То винаги напада и самото себе си, а когато всичко наоколо е вече в руини, се самоунищожава, защото Злото не може да създава, а само да руши!
В сърцето си Piligrim вече няма нито гняв, нито жал. Само мъничко тъга се прокрадва от време на време, защото в мечтите му Светът все още е красив – изпълнен с обич и доброта, обагрен в ярки цветове, потънал в мириса на пролетна утрин... Piligrim ще се бори до сетният си дъх да съхрани тази мечта, а другите... Макар да знае накъде ги води Пътят, ще ги остави да си го извървят сами!

Piligrim
(редакция под формата на запетайки – Lady)

11
Съобщения / Re: Весели празници!
« -: декември 25, 2008, 02:51:42 pm »
Парадоксите на времето
Парадоксът на нашето време е, че имаме по-големи сгради, ала по-ниска търпимост; по-широки магистрали, но по-тесни възгледи. Харчим повече, но притежаваме по-малко; купуваме повече, но се радваме по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Получаваме по-добро образование, но по-малко мъдрост; повече знания, но по-лоша преценка; имаме повече експерти, но също така и повече проблеми; повече медицина, но по-малко здраве.
Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно; смеем се много малко, караме много бързо, избухваме лесно; лягаме си твърде късно, събуждаме се уморени; четем твърде малко, но гледаме телевизия прекалено много; и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Приказваме твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.
Знаем как да оцеляваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме до Луната и се върнахме, но ни е трудно да пресечем улицата и да стиснем ръката на новия си съсед. Завоювахме просторите на Космоса, но не и дълбините на духа. Правим по-големи неща, но не и по-добри.
Изчистихме въздуха, но замърсихме душите си. Подчинихме атома, но не и нашите предразсъдъци. Пишем повече, но научаваме по-малко. Планираме повече, но постигаме по-малко. Научихме се как да бързаме, но не успяхме да се научим как да чакаме. Правим нови компютри, които съхраняват повече информация и изхвърлят повече копия от когато и да било по-рано, но общуваме все по-малко и по-малко.
Това е времето на бързата храна и лошото храносмилане; на големите хора и дребните душици; на лесните печалби и на трудно спечелените приятелства. Време на по-високия семеен доход и на повече разводи, на по-хубави къщи и на разбити домашни огнища. Време на кратките пътувания, памперсите за еднократна употреба и на морала за еднократна употреба; на любовните афери за една нощ, на увеличеното тегло и на хапчета, които могат да направят всичко: да ни възбудят, да ни успокоят и да ни убият. Време, когато има много на витрините на магазините, но малко в склада. Време, когато технологията позволява на това писмо да стигне до вас, но също така ви позволява да го споделите или просто да натиснете клавиша „delete”.

Запомнете: отделяйте повече време за тези които обичате, защото те няма да са с вас завинаги.
Запомнете: кажете мила дума на току-що проходилото детенце вдигнало с възхищение очи към вас, защото това мъничко създание скоро ще порасне и няма да бъде повече покрай вас.
Запомнете и горещо прегърнете човека до вас, тъй като това е единственото съкровище, което можете да дадете от цялото си сърце и това не ще ви струва нищо.
Запомнете и казвайте „Обичам те!” на любимия си човек, но най-важното от всичко е наистина да го мислите. Една целувка и прегръдка поправят всяка злина, когато идват от дълбините на сърцето ви.
Запомнете и се дръжте ръка за ръка и ценете всеки миг, когато сте заедно, защото ще дойде ден, когато човекът до вас няма да го има вече. Отделяйте повече време да се обичате, намирайте време да разговаряте и да споделите всичко, което имате да си кажете един на друг.
Защото животът не се измерва с броя на вдишванията, които правим, а с моментите, които спират дъха ни.


George Carlin

Просто запомнете...

Весели празници на всички!

piligrim

12
Не се притеснявай момиче! „Леглото” не е бойно поле... Но дори да е... май е единственото място, където всички могат да са победители... едновременно...  ;)

Доказано е, че сексът се отдава най-добре на необременени хора и притежаващите чувство за хумор... Някои безнадеждни романтици също се справят добре... но им е малко по-трудно...  8)

Поговори с приятеля си. Това е начинът!!! Но недейте непременно да решавате, че имате проблем! До колкото разбирам все още сте доста млади... Тоест тепърва има да разберете що е секс...  :)

А пътят до това разбиране... Еееех! Може да е като разходка из цъфнала вишнева градина или като лутане из тръни и шубраци... Кой както си реши...  ;D

piligrim

13
3y3ka

Не мисля, че трябва да се притесняваш защото най-важния фактор е на лице – можеш да получаваш оргазъм и знаеш що е то!
Единственото, което трябва да направиш е да го постигнеш заедно с приятеля си.

На ПЪРВО МЯСТО! НИКОГА! Ама НИКОГА не се преструвай, че получаваш оргазъм!!!!
Причините да не го правиш са много, но аз ще ти изтъкна двете най-важни.
1. Не ти ли е хрумвало, че приятелят ти свършва бързо защото си мисли, че и ти свършваш заедно с него, и то също толкова бързо...?
2. Когато разбере, че далеч не се е справял толкова добре, колкото си е мислил... Можеш ли да се сетиш за всички възможни последствия...?

И още нещо...

1. За разлика от жените всеки нормален (и възбуден) мъж може да достигне еякулация буквално за секунди (разбирай под минута)...! Относно начините за задържане на този процес има изписано толкова много, че не виждам смисъл и аз да пиша...
2. Времетраенето на оргазма при мъжете е значително (ама много значително) по-кратко отколкото при жените! На практика той обхваща самата еякулация и няколко секунди след нея, когато пениса е свръхчувствителен и докосването до най-чувствителните му зони може дори да причини болка или неприятни усещания!

(Надявам се, че след като прочетеш това поне малко ще спреш да завиждаш... А и твърдението, че мъжът винаги е способен да свърши... Меко... казано не отговаря на истината...!)  ;) ;D :-\

За щастие тези два факта не са проблем!!! Защо?

Краткото време за достигане на еякулация при мъжа и платото на женския оргазъм предоставят възможността (единствената) двамата партньори едновременно да достигнат до оргазъм. Просто жената трябва да бъде първа, а когато мъжът разпознае признаците (верните, а не симулираните...) да се включи и той.

Относно твоята невъзможност да получиш оргазъм с приятеля си:

1. Явно времето на акта е недостатъчно. Това е проблем, който твоят приятел може да реши, когато ти решиш да го информираш, че съществува...
2. При някои жени клиторът е изнесен по-навън и няма контакт с пениса на мъжа. В такъв случай най-доброто решение е жената да го стимулира с ръка по време на акта (независимо от позата).
3. При жените има няколко различни начина за достигане на оргазъм. Всъщност три. При копулация. При дразнене на матката. При стимулиране на G-точката. Но и при трите е нужно да се стимулира клитора по един или друг начин. Виждал съм оргазъм без такава стимулация само при дразнене на G-точката но след сериозна и компетентна подготовка на жената (специален масаж) и при определена нагласа на същата.

Така, че...

Първо информирай приятеля си за положението... Деликатно... И после почвайте с експериментите! Сигурен съм, че няма да ви бъде неприятно...  ;)

piligrim

P.S. Към всички дами: Колкото и да ни показвате как да ви причиним оргазъм чрез масаж на клитора... няма да го схванем!!! Това е Mission Impossible до края на света и малко оттатък... Единствения ни шанс е кунилингус-а... ма не винаги...


15
Сексът / problem
« -: август 31, 2008, 03:28:05 pm »
LetMeCry Това, което човек сам си направи и Господ не може да му го направи. Независимо какво ще напишем то едва ли ще промени живота ни и нас самите като хора. Щом смяташ, че всичко написано от теб е ФАКТ... Че си спазила добрия тон и няма от какво да се срамуваш... Ами... Много добре! Само с една малка забележка. Тук е форум. Безопасна територия. Място на което всеки може да демонстрира каквито си пожелае качества и самочувствие, оставайки скрит зад своята анонимност. Но независимо за какви се представяме ние си оставаме такива, каквито сме! Щом ти си позволи да водиш нашият „малък спор” тук, с такива средства и доводи значи рано или късно ще го направиш и в реалния живот с реални хора. Вълкът кожата си и т.н. А когато това стане... Ще ти се наложи да понесеш и РЕАЛНИТЕ последствия! Мен това напълно ме устройва. От друга страна и поради същите виртуални причини - каквото и да кажа аз, ако ще салтоморталета да правя, и пяна да ми излиза на устата – все тая. Така, че поне що се отнася до мен – „малкият ни спор” приключи. Съжалявам единствено и само, че позволих да бъда провокиран по такъв елементарен начин! Но никой не е идеален все пак... piligrim

Страници: [1] 2 3 ... 14