Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - nelisp

Страници: [1]
1
Семейството / Моля ви, дайте съвет
« -: май 05, 2010, 07:18:45 am »
Преди доста време свекърите ни поканиха на гости за Гергьовден, за да празнуваме имен ден на сина ми и на свекър ми. Съгласихме се, поехме ангажимент. Синът ми е роден на 8 май и малко след иманния му ден е и рожденния му ден. Това е първият му рожден ден и исках да поканя и кръстниците и майка ми, като нямах против да празнуваме при свекърите. Но когато се подготвяха нещата не се спомена, че имат намерение при тях да празнуваме и двата празника. Тогава решихме да организираме рожденния ден вкъщи, но следващата седмица, защото пътя е дълъг и на 8-ми не се знае кога ще се пътува. Пък на самия ден да бъдем само ние. така се развиваха нещата до миналата седмица, когато дочух свекърва ми да пита по телефона дъщеря ми какво може да яде бебето, защото тя вече е опекла блатове за торта. Дори  не беше си направила труда да ме уведоми. Хванах телефона и спокойно й казах, че на 8-ми пътуваме и ще празнуваме вкъщи. На въпроса й защо не сме казали отговорих - защото не е попитала. Реших да кажа и на съпруга ми за този разговор и неговите думи бяха "ние сме поели ангажимент само за 6-ти и на 8-ми ще се приберем". Така до снощи. Реши, че всъщност няма проблем да останем там и да празнуваме. Скарахме се. Каза ми - след като си решила да се приберем защо нищо не си организирала за вечерта. После след цялата дандания каза - добре щом искаш ще се върнем на 8-ми. И ти обясни на майка ми защо ще бързаме да се приберем, щом нищо не си организирала. Аз пък не мисля, че трябва да й давам обаснения, но както й да е. Та това е в общи линии. Това е първия му рожден ден, чаках това бебе 10 год. и ми е много гадно точно на празника му да се изпокараме така. Исках и да празнувам с важните за мене хора, а и на кръстниците и на майка ми казах, че ще празнуваме семейно, защото ще се приберем вечерта и няма да е удобно. Сега ще излезе, че тихомълком ще се смотаем да празнуваме само със свекърите. Вярно е, че детето няма да помни, но е гадно. Забравих да кажа, че преди няколко месеца свекърва ми рече - е тъкмо като дойдете и кръщане ще направим. Тогава казах - абсурд, но вече не знам дали някой ще ме чуе. Това също беше и част от караницата снощи. Кажете ми - греша ли? Не искам да се заяждам за оставането, не знам как да постъпя. Имам чувството, че както и да постъпя все ще е гадно. Не знам какво да направя.

2
Здравейте,
Нещо странно става с мен напоследък. Нямам желание с никого да говоря, избягвам всякакви срещи и контакти с хора. Във форума чета, но в момента в който реша да напиша нещо и съм до там. Аз не бях такъв човек до скоро - обичах да излизам, да бъбря с приятели, да имам социални контакти. Сега съм по майчинство и само мисълта, че трябва да почна работа и да съм сред други хора ме влудява. Явно отблъсквам и хората по някакъв начин, защото имаше време когато се обаждаха приятели да излезем, на вече все по-рядко става това. Дори и да се видя с някой едва изтърпявам да си тръгна, скучно ми е, досадно ми е, почти не го слушам а и аз не говоря. С две думи - не ставам за компания. Най-интересното е, че така ми е много добре. Даже телевизор не пускам в последно време, всякакви шумове ме докарват до лудост. Имам чувството, че ако продължа така ще стана пълен аутсайдер, сякаш живея насън. Това, което се чудя дали това е нормално.  Дали да си продължа така и да чакам този период да отмине и ако тогава все още имам приятели да се върна към стария си начин на живот или да си продължа да си живея в щастливо уединение. Но какво ще правя като започна работа? Понякога имам чувството, че седя върху буре с барут, на което е запален фитила.
Ще се радвам на мненията и съветите ви. Благодаря ви, че ви има :)

3
Семейството / къде бъркам?
« -: февруари 10, 2010, 01:53:47 pm »
Проблемите със съпруга ми ме смазват. Преди време искаше развод. Аз исках да остане. После забременях (случайно, дълго време нямахме деца, не ползваме предпазни средства). Сега имам чудесно малко дете и още по-големи проблеми. Докато бях бременна всичко беше ок, имах воля, надявах се да потръгне бракът ни. От няколко месеца се държи гадно. Все едно ме няма, като мебел съм. Казва, че ме обича, ама не толкова много... Не можел да ми вярва. Преди време все казваше, че не може да разчита на мен, но се случи така, че имаше проблеми и само аз бях до него. Много държа на него, приемам го като част от мен както децата - може да те ядосват, но не ги изоставяш. Но не мога повече така, искам накой да ме обича, да ме желае, да му пука за мен... Нищо от това няма, обаче. Вече не мисля, че има смисъл да говоря с него, сексът никакъв го няма. Бих се махнала аз, но бебето е още много малко, няма кой да го гледа. Прося всяка троха внимание. Гледам всичко да е спокойно, говорим за децата само. Но не знам колко време ще мога да карам така. не знам къде бъркам. Говорихме, всичко беше добре няколко дни, после пак се почна. Искам малко сигурност, а как да оцелея?

4
Препоръки / плащане по банков път
« -: ноември 19, 2009, 10:30:46 am »
Здравейте, искам да преведа пари за сесии по банков път. Бихте ли ми казали каква е сумата, която трябва да се преведе за една сесия? След като е направен превода как става запазването на час, защото няма опция, когато плащането е станало по банков път?
Благодаря ви предваротелно  :)

Страници: [1]