1
Семейството / Моля ви, дайте съвет
« -: май 05, 2010, 07:18:45 am »
Преди доста време свекърите ни поканиха на гости за Гергьовден, за да празнуваме имен ден на сина ми и на свекър ми. Съгласихме се, поехме ангажимент. Синът ми е роден на 8 май и малко след иманния му ден е и рожденния му ден. Това е първият му рожден ден и исках да поканя и кръстниците и майка ми, като нямах против да празнуваме при свекърите. Но когато се подготвяха нещата не се спомена, че имат намерение при тях да празнуваме и двата празника. Тогава решихме да организираме рожденния ден вкъщи, но следващата седмица, защото пътя е дълъг и на 8-ми не се знае кога ще се пътува. Пък на самия ден да бъдем само ние. така се развиваха нещата до миналата седмица, когато дочух свекърва ми да пита по телефона дъщеря ми какво може да яде бебето, защото тя вече е опекла блатове за торта. Дори не беше си направила труда да ме уведоми. Хванах телефона и спокойно й казах, че на 8-ми пътуваме и ще празнуваме вкъщи. На въпроса й защо не сме казали отговорих - защото не е попитала. Реших да кажа и на съпруга ми за този разговор и неговите думи бяха "ние сме поели ангажимент само за 6-ти и на 8-ми ще се приберем". Така до снощи. Реши, че всъщност няма проблем да останем там и да празнуваме. Скарахме се. Каза ми - след като си решила да се приберем защо нищо не си организирала за вечерта. После след цялата дандания каза - добре щом искаш ще се върнем на 8-ми. И ти обясни на майка ми защо ще бързаме да се приберем, щом нищо не си организирала. Аз пък не мисля, че трябва да й давам обаснения, но както й да е. Та това е в общи линии. Това е първия му рожден ден, чаках това бебе 10 год. и ми е много гадно точно на празника му да се изпокараме така. Исках и да празнувам с важните за мене хора, а и на кръстниците и на майка ми казах, че ще празнуваме семейно, защото ще се приберем вечерта и няма да е удобно. Сега ще излезе, че тихомълком ще се смотаем да празнуваме само със свекърите. Вярно е, че детето няма да помни, но е гадно. Забравих да кажа, че преди няколко месеца свекърва ми рече - е тъкмо като дойдете и кръщане ще направим. Тогава казах - абсурд, но вече не знам дали някой ще ме чуе. Това също беше и част от караницата снощи. Кажете ми - греша ли? Не искам да се заяждам за оставането, не знам как да постъпя. Имам чувството, че както и да постъпя все ще е гадно. Не знам какво да направя.