Покажи участието

От тук може да видиш всички публикации на този потребител.


Теми - Слънчоглед

Страници: [1]
1
Здравейте,
Дъщеря ми е на три години и два месеца и за радост или жалост, вече не знам, е приета в детска градина. Винаги е обичала да си е вкъщи и да си играе вкъщи. Радва се и на деца, но в по тесен кръг. Не я пратих на ясли, беше много привързана към мен, а и ми се струваше излишно да я излагам на множество болести на този етап. И така си я отгледах в къщи до сега. Моментът да тръгне на детска градина е вече пред нас, а ми се струва, че тя не е никак готова за това. Положих усилия да и създам положително отношение, заведох я да види децата и очите и грейнаха, когато ги видя как излизат тичайки на площадката, носейки топки, обръчи и бутайки колички. Когато си видя учителката обаче се смути и ме задърпа да си ходим. Играем вкъщи всеки ден на градина, по нейна инициатива. Любимата и играчка Заек отива на градина. Майката и бащата я изпрашат, учителката я посреща, после в градината децата ядат, строи им площадка, играят, спят и след това майката и бащата прибират детето си от градината. И накрая последва въпросът - Защо въобще Зайко трябваше да ходи на градина?Той е още малък и иска при мама. На следващия ден сценарият на играта е същият, но дъщеря ми решава, че децата искат да играят на криеница. учителката жуми, а децата се крият и докато се крият, избягват от градината и се скриват в дупката на Зайко, където, казва, ги пази едно слонче и били избягали, защото са болни и имат хрема.
След като получи сравнително ясна представа, че вече наистина ще отива на градина(когато сменяхме картинката на календарът този месец и казах, че ето дойде картинката, по време на която ще отиде в детската градина), започна да става нервна, избухлива, да отрича всичко с Не, Няма, Не искам, някак тъжна стана, започна да се нааква съзнателно и да твърди, че е болна за да не отива на градина.
Нещата се усложняват от фактът, че ни се роди бебе преди три месеца. Има много положително отношение към братчето си. Не мога да кажа, че няма ревност, но тя се изразява повече в усърдно търсене на внимание от мен, понякога го буди нарочно, за да ми привлече вниманието,спрямо него самият обаче е много мила и грижовна. Преди да обявя, че е време за градина поведение на отричане също е имало, но не е било така бурно, както сега.
Притеснявам се как ще и се отрази тръгването на градина точно сега, още повече, че в градината не толерират поетапното привикване на децата и искат от първия ден да я оставя цял ден(Действително ли това е най добрият начин за децата?!? Не мога да го прооумея!). Не искам да си мисли, че я изоставям. Не искам да се разрушат бъдещите и отношения с братчето и. От друга страна тя е вече голяма и има нужда да играе с връстници, вероятно ще бъде ощетяващо развитието и да я оставя вкъщи с едно бебе и рискувайки догодина да няма място за нея в детската градина.
Моля, посъветвайте ме, как да постъпя.

2
Имам момиченце на 2 години и 7 месеца. До сега съм я гледала аз и обмисляме да я пуснем на градина, когато навърши три години. Започването на детската градина обаче съвпада с времето, по което ще се роди новото ни бебе. Става въпрос за съвпадение от 15 дни до месец максимум. Тоест, бебето ще се роди и след 15тина дни ще трябва да пратя каката на градина. Този момент ме притеснява много, защото се опасявам, че това може да обостри чувството на ревност и усещането за изоставеност у нея.
Въпросът ми е как да постъпя? Мога ли по някакъв начин да подготвя психологически детето едновременно за поява на ново бебе и раздяла с мен или е по разумно да я оставя още известно време в къщи с мен и бебето? Ако вторият вариант е за предпочитане, то колко време след това може да очаквам адаптация на детето и възможност да го изпратя в детска градина? Какво ще бъде необходимо да правя за него докато е вкъщи? Доколко е фатално тръгването на детска градина на по късна от 3 годишна възраст по отношение на развитието и социализацията му?

3
Здравейте,
Дъщеря ми е да две години и два месеца. Започна да ходи на гърне преди три месеца. Месец преди това даваше сигнали, но не винаги. Махнах памперса. Оставих я по гащички и цял месец прах. Никога не съм и се карала, че се е напишала. Но явно все пак съм я оставила с впечатление, че за мен е важно да си пиша на гърнето, защото имаше период, през който ако нещо не стане така, както тя го желае, демонстративно ме гледаше в очите и се напишваше. Аз я преобличах, без да се карам и без да става това, което е искала и заради което се е напишала нарочно. Отмина този период. Или поне така си мислех. В последният месец пропуски с гърнето е имало, но винаги са били несъзнателни - Веднъж-два пъти в съня си,, два-три пъти заради това, че се е увлякла в игра. Преди няколко дни обаче се върнахме от разходка, беше уморена и искаше да спи, но искаше да и прочета приказка преди това. Казах и да отива да си избере книжка, да си легне, аз ще дойда, само да се преоблека. Протестираше с не не не, но аз отидох да се преоблека. В същото време чувам как тихичко и напевно повтаря в другата стая Пиш, пиш, пиииш. Тичам бързо, за да и помогна да седне на гърнето, а тя усмихнато и демонстративно се изпиша на леглото. И тогава си изпуснах нервите. Имах напрегнати дни и това някак помогна нещата да ми се сторят от черни по черни. Развиках се, пляснах я по дупето и пак и виках. Тя много плака, хълца чак. А е много чувствително дете. Не съм и викала така никога, нито пък съм я пляскала. И сега се чувствам ужасно. Знам, че имаше начин без да се карам така страшно и да я пляскам да и покажа, че нищо не постига по този начин.
И сега ми е притеснено и свито от вътре, че може да съм я уплашила, че може да съм я травмирала...Не знам и как да постъпя занапред. Обясних и, че щом се е напишала на леглото, мама отива да пере, а тя ще си лежи в леглото с книжката и ще четем когато изпера. Казах че съм се ядосала много, даже и че съм направила грешка като съм я пляснала и съм викала, което не знам дали има смисъл да обяснявам, дали ще разбере. Ясно е, че не мога по този начин да си поправя грешката...
Моля за съвет!

Страници: [1]